Р Е Ш Е
Н И Е
№260 018
гр. Габрово, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛИНА ПЕНКОВА
2. ГАЛИНА КОСЕВА
при
секретаря Веселина Венкова и в присъствието на прокурора Жени Шикова, като
разгледа докладваното от съдия Неделчев ВАНД № 104 по описа за 2020 г., въз
основа на данните по делото и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260001 от 03.09.2020 г.
по АНД № 266/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата В.И.Т. за ВИНОВНА в това, на 10.04.2020 г.,
около 16:15 часа, в гр. Севлиево, ул. „***, срещу бензиностанция „**“, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество – 5 броя свивки от
алуминиево фолио, съдържащи коноп /канабис, марихуана/, с общо нетно тегло 3,69
грама и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол със средна
стойност 17,1% тегл., на стойност 22,14 лева, като деянието представлява
маловажен случай, с което е извършила престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр.
с ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й налага административно наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 1 000 (хиляда) лв.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
ОТНЕМА в полза на държавата наркотичното вещество – коноп /канабис,
марихуана/, с общо нетно тегло 3,69 грама и активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол със средна стойност 17,1% тегл, предадено на
съхранение в Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП” гр. София с приемно-предавателен
протокол № 71034 от 29.05.2020 г.,
което да бъде унищожено по надлежния ред.
Веществените доказателства, представляващи празни
опаковки, 5 броя алуминиеви свивки, филтър и цигарена хартия, да се УНИЩОЖАТ.
ОСЪЖДА В.И.Т. да заплати по сметка на
ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер
на 323.35 (триста двадесет и три лева и 35 ст.) лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване или протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МОТИВИ:
Производството е
по реда на глава 21, във вр. с чл. 378, ал. 5 от НПК.
С решение № 260001 от 03.09.2020 г.
по АНД № 266/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево обвиняемата В.И.Т. ***
е призната за невинна в това, на 10.04.2020 г., около 16:15 часа, в гр.
Севлиево, ул. *** срещу бензиностанция „**“, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, да е държала
високорисково наркотично вещество – 5 броя свивки от алуминиево фолио,
съдържащи коноп /канабис, марихуана/, с общо нетно тегло 3,69 грама и активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол със средна стойност 17,1%
тегл., на стойност 22,14 лева, като деянието представлява маловажен случай, тъй като макар формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно и е оправдана по така предявеното ѝ обвинение по
чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът е отнел в полза на
държавата наркотичното
вещество, предаден на съхранение в ЦМУ – София, както и се е произнесъл за
останалите веществени доказателства по делото, като е постановил да бъдат
унищожени.
Против решението
на Районен съд – Севлиево е постъпил протест от Районна прокуратура – Севлиево,
в който се твърди, че решението е необосновано и при постановяването му не са
обсъдени в пълнота събраните доказателства. Прокурорът излага пространни
съображения в подкрепа на виждането си, че в случая не са налице основанията за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че стойността на забраненото
наркотично вещество, което обвиняемата е държала, е сравнително ниска, но
количеството му не може да се определи като малко, тъй като става въпрос за 5
броя свивки – доста над нормата за еднократна употреба и със сравнително високо
съдържание на активния наркотично действащ компонент. На следващо място, в
протеста се обръща внимание на обстоятелството, че само месец преди извършване
на настоящото деяние, спрямо същата обвиняема е прекратено водено наказателно
производство за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, като е приложена нормата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Посочва се още, че същият деец, след образуване на
настоящото производство, е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно
производство на РУ на МВР – Габрово отново за престъпление по чл. 354а от НК. Така
мотивирано, искането на прокурора е за отмяна на решението, по силата на което
обвиняемата е призната за невинна и за постановяване на друго, с което същата
да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 1 от НК и й бъде наложено наказание глоба в максимален размер.
В съдебно
заседание пред настоящия състав прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово
поддържа протеста. Счита, че изведените в атакуваното решение изводи за наличие
на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК са в противоречие с
материалния закон.
Обвиняемата В.Т.,
нередовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата не е намерена на
посочения по делото адрес, на който е била призована при провеждане на
първоинстанционното производство. Установява се, включително чрез изявление от
договорния й защитник, че понастоящем се намира в чужбина.
Защитникът на
обвиняемата – адв. Р.Б. ***, оспорва протеста. Представил е подробни писмени
съображения, към които се придържа в пледоарията си по съществото на делото.
Наред с това намира, че протестът е недопустим, тъй като в него не били
посочени неизяснените обстоятелства според изискването на чл. 320, ал. 1 изр. 2
от НПК. Адв. Б. счита, че решението на районния съд следва да се потвърди
изцяло.
Въззивният съд, след като
разгледа протеста, обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на решението, на основание чл. 314 от НПК,
приема следното:
Протестът е депозиран в
установения в процесуалния закон срок. Същият отговаря на формалните изисквания
на НПК. В него не се релевират съображения за неизяснена фактическа обстановка
и непълнота на доказателствата, което да е налагало привеждането му в
съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал. 1 изр. 2 от НПК, както счита
защитникът. В случая оспорването на решението е насочено към влошаване на
положението на обвиняемата, като прокурорският акт е достатъчно конкретизиран и
съдържа изрично искане, за да даде основание да се преодолее забраната за reformatio in peius. По изложените съображения съдът
приема, че протестът е допустим.
Разгледан по същество протестът е
основателен.
Съдебното
производство е образувано по предложение на прокурор от Районна прокуратура -
Севлиево за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на В.И.Т. *** за
извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Производството пред районния съд е проведено по правилата на глава 28 от НПК.
Обвиняемата В.Т. се е явила в проведените на 15.07.2020 г. и на 03.09.2020 г.
съдебни заседания, като се е ползвала от правото си да не дава обяснения по
обвинението. Такива обяснения привлеченото към наказателна отговорност лице не
е дало и при провеждане на досъдебното производство. Съобразявайки заетата от
обвиняемата, подпомагана от договорния си защитник адв. Б., защитна позиция,
първоинстанционният съд, в условията на непосредственост, е приобщил показанията
на свидетелите М.И.Г. и С.А. Д. и е разпитал вещото лице Е.С.Н. във връзка с
депозираното от нея на досъдебното производство заключение на физикохимическата
експертиза, както и е предявил на страните наличните по делото веществени
доказателства – празни опаковки, 5 броя алуминиеви свивки, филтър и цигарена
хартия. В постановения съдебен акт съдът се е позовал на показанията на
свидетелите, заключението на експертизата, протокола за доброволно предаване
/л. 17 от ДП/, протокола за оглед на веществени доказателства и приложение към
него фотоалбум /л. 14-16 от ДП/, приемо-предавателния протокол /л. 19 от ДП/ и
на веществените доказателства, за изведе фактическата обстановка. Въззивният
съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства,
намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по основните
моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Обвиняемата
В.И.Т. е родена на ***
г. в гр. Севлиево. Същата е завършила основно образование, не е омъжена, не е
осъждана и не работи. Към инкриминираната дата обвиняемата живеела в с. Я.,
общ. Габрово.
По неустановено
време преди 10.04.2020 г. обвиняемата В.Т. се сдобила с наркотично вещество – марихуана /канабис/, което
сложила в дамската си чанта.
На 10.04.2020 г. обвиняемата
Т. пътувала в лек автомобил „**“ с рег. № ***от
с. Я., общ. Габрово
към гр. Севлиево. Около 16:15 часа, на ул. „**“ в гр. Севлиево, до № ** /срещу бензиностанция „**“/,
автомобилът, в който
се намирала обвиняемата бил спрян за проверка във връзка с провеждана специализирана полицейска
операция. Проверката
била извършена от свидетелите С. Д. и М.Г. – двамата служители на РУ на МВР –
Севлиево, като в рамките на същата обвиняемата признала пред полицаите, че
държи в дамската си чанта марихуана. Същата била отведена в сградата на
полицейското управление в Севлиево, където с протокол за доброволно предаване
/л. 17 от ДП/ предала на разследващ полицай 5 бр. станиолови свивки, съдържащи
суха зелена листна маса и 2 бр. саморъчно свити цигари. В протокола саморъчно
написала следното: „Предадената марихуана
е моя за лична употреба.“.
Съгласно протокол
за оглед на веществени доказателства от 10.04.2020 г., част от предадената от
обвиняемата суха зелена листна маса е подложена на проверка с полеви наркотест,
който дал индикация за канабис. Свивките и двете саморъчно свити цигари били
обозначени като Обект 1, опаковани в прозрачен полиетиленов плик и запечатани с
восъчни печати на НТЛ и подписи на поемни лица.
Според
заключението на изготвената от вещото лице Е.Н. физико-химична експертиза, сухата
растителна маса в двете ръчно свити цигари без филтър от Обект № 1.1 и № 1.2 представлява тютюн за пушене,
а в обектите с № 1.3, № 1.4, № 1.5, № 1.6 и № 1.7, представляващи 5
свивки в алуминиево фолио с общо нетно тегло 3,69 грама, представлява коноп /канабис,
марихуана/. Според
заключението на вещото лице процентното съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрохидроканабинол е със средна
стойност 17,1% и на стойност общо 22,14
лева.
Съгласно приемно-предавателен
протокол № 71034 от 29.05.2020 г. остатъкът от общо 3,69 грама коноп след
извършеното физико-химическо изследване бил предаден на отдел „МРР – НОП“ при
Централно митническо управление гр. София за съхранение.
Въззивният съд
намира за неоснователни възраженията на защитника на обвиняемата по
доказателствата. Вярно е, че в протокола за оглед на веществени доказателства е
вписан период за извършване на огледа, който частично съвпада с времевия
период, през който е извършван разпит на свидетеля С. Д., като и в двата
документа е отразено, че действията се извършват от един и същи разследващ
полицай. Това противоречие обаче не е от естество да разколебае фактическите
изводи относно извършването на деянието; следва да се разглежда като техническо
недоразумение, а не като нарушение, опорочаващо следственото действие по оглед,
още по-малко до степен, налагаща неговото изключване от доказателстената маса..
Това е така, защото не е спорно, че наркотичните вещества са предадени от
обвиняемата на 10.04.2020 г. Същият ден е извършен оглед на предадените вещи,
при който са участвали поемни лица, специалист-технически помощник, както и
самата обвиняема. Пред Т. предадените от нея предмети са били надлежно
опаковани в плик и запечатани с восъчен печат, като поемните лица и техническият
помощник са положили подписите си върху етикета на опаковката. Описаният начин
на процедиране не може да постави съмнение в идентичността между предадените и
огледаните предмети, доколкото описанието в двата процесуални документа –
протокол за доброволно предаване и протокол за оглед, в никакъв случай не
създава съмнения за съществени разминавания във физичните и материални
характеристики на веществата. Така опаковани предадените от обвиняемата
предмети са предадени за извършване на експертно изследване. В съобразителната
част на експертизата изрично е посочено, че представеният за изследване обект е
получен в запечатан в полиетиленов плик Обект № 1, върху който, на етикет със
синя химикална паста и ръкописен текст са описани датата, мястото и вида на
процесуалното действие, вида на иззетото веществено доказателство и са положени
подписите на поемните лица и техническия помощник; приложена е и фотоснимка на
предадения Обект № 1. На следващо място, правилен е изводът на районния съд, че
химико-физическата експертиза е обстойна и мотивирана; същата е изготвена
законосъобразно, поради което заключението й следва да се възприеме в пълнота.
Правилно съставът на първоинстанционния съд е счел за неоснователно
възражението на защитата, като е приел, че срокът за изготвяне на експертизата
е инструктивен, а не преклузивен. На принципна основа експертизата е способ за
събиране и проверка на доказателства, поради което обстоятелството, че
заключението се изготвя и/или представя след изтичане на определения от съответния
орган срок не я опорочава като доказателствен източник.
При така
събраните и проверени по делото доказателства въззивният съд не споделя
изведения в решението на районния съд правен извод за липса на престъпление,
поради липса на обществена опасност на деянието.
Преди всичко,
установено е по несъмнен начин, че на посочената от обвинението дата и място
обвиняемата В.Т. е държала високорисково наркотично вещество – коноп /каанбис,
марихауна/ с общо тегло от 3.69 грама и съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол със средна стойност 17.1 тегловни
процента, на стойност 22.14 лв., за което не е имала надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В теоретичен план
изведените в решението на районния съд положения във връзка с основанията за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК са правилни. Неправилно и незаконосъобразно,
обаче, тези принципни съждения са отнесени към конкретиката на настоящия
случай. Обществената опасност е характеристика на престъплението, изразяващо се
в отрицателното въздействие на проявата върху обекта и функционално
производната на това нейна обществена укоримост. За степента на обществена
опасност, обаче - нейната малозначителност или явна незначителност, следва да
се съди от начина, по който защитеният обект е бил засегнат, от вида на
увредения или застрашен предмет, от времето, мястото и условията, при които е реализирано
това засягане, както и от субективните особености на проявата. В този смисъл
малозначително е това деяние, което въобще не е в състояние да засегне
защитения обществен порядък, или пък засягането му е така нищожно, че то не е
годно да окаже това отрицателно въздействие, което законодателят е счел за
достатъчно сериозно при криминализирането на проявата. В аспекта на увреждащите
здравето престъпления, сред които попада и разглежданото, преценката за
степента на тази опасност следва от характера на застрашаващото обекта
действие, от условията, при които то е осъществено, а и от способността му то
да изпълни този рефлектиращ върху здравната сфера негатив, нормативно заложен в
обективната страна на наказателната норма. Становището, застъпено в решението
на районния съд, че степента на обществена опасност на престъплението е
изводима и в значителна степен обусловена от количеството на наркотичното
вещество и неговата стойност очевидно не държи сметка за разнообразието от
увреждащите здравето наркотични вещества, нито начина и степента, в която те
могат да увредят човешкото здраве. Разглежданият случай сочи, че обвиняемата се
е сдобила с въпросния наркотик. Не може да се остави без внимание
обстоятелството, че същата е държала забранените вещества не в дома си или друго обитавано
единствено от нея
място, а на
обществен терен, а след това и в лек автомобил, и то без установена по делото причина, нужда или цел на
тази пространствена промяна. При това положение, въпреки сравнително малкото
количество на веществото и неговата относително ниска стойност, не може да се
приеме, че защитените от наказателната норма отношения, свързани с охраната на
общественото здраве, не са били поставени под заплаха или тяхната увреда не е
била в риск, както е приел решаващият съд. В тази връзка настоящият съд категорично не приема
виждането на защитата, възприето и от първия съд, даващо значителна тежест на цената на наркотика, още
повече като се отчете липсата на актуализация от повече от 20 години на
нормативния акт за определяне на цените на наркотичните вещества. На следващо
място, правилно районният съд не е ценил в ущърб на обвиняемата данните за
висящи спрямо нея наказателни производства, но по неясна причина е игнорирал информацията
за прекратеното около месец преди датата на настоящото деяние водено срещу нея
наказателно производство за същото престъпление, във връзка с което е приложен
чл. 9, ал. 2 от НК. Вярно е, че Т. не е привличаната като обвиняем по така
прекратеното производство, но не може да се пренебрегне обстоятелството, че е
имала досег с правосъдието отново за престъпление, свързано с държане на
наркотично вещество. Следователно, настоящото деяние не следва да се разглежда
като прецедент в битието на обвиняемата. Ето защо съдът прие, че извършеното от
обвиняемата Т. не носи белезите на визираната в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само
формално изпълнява признаците на престъпление. От субективна страна обвиняемата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието и е предвиждала общественоопасните му последици, като е
искала настъпването им. По изложените съображения въззивният съд призна обвиняемата В.Т. за
ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
За престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК се предвижда
наказание глоба до 1000 лв. Обвиняемата Т. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК. При това положение са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК, в изпълнение
на които съдът освободи В.Т. от наказателна отговорност. Административното наказание, с
което наказателната отговорност следва да бъде заменена, е наложително да бъде
съобразено с имущественото състояние на виновния, а в случая то сочи, че размер, надвишаващ
минималния предвиден от закона, не би бил в съответствие с установените по
делото факти, касаещи имотния статус, а и предвид ограничителната разпоредба в чл. 78а, ал. 5 от НК и предвиденото наказание в специалната норма, този размер не е възможно да бъде
надхвърлен. По тези
съображения съдът наложи на обвиняемата В.Т. административно наказание глоба в
полза на държавата в размер на 1000 лв.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в
полза на държавата наркотичното вещество коноп /канабис, марихуана/ с нетно
тегло 3,69 грама и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
със средна стойност 17,1% тегл., предадено на съхранение в ЦМУ,
отдел „МРР-НОП”, съгласно приемателно-предавателен протокол
№ 71034 от 29.05.2020
г., което следва да бъде унищожено по надлежния ред.
Съдът постанови веществените доказателства – празни опаковки, 5 броя алуминиеви свивки, филтър
и цигарена кутия, да се унищожат, след влизане на
решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемата В.Т. да заплати
по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски за изготвяне на физико-химичната експертиза и за фотоалбум към
протокола за оглед на веществени доказателства в размер на 323,35 лв.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.