№ 101
гр. Петрич, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена П-а
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101350 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д.,
действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК Пл., служебен адрес гр. Пл., ул.
П.О. и К. № *, ет.*, ап.* срещу „В.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Д.Х." № **- **, представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит №
**********/01.09.2023 г., съгласно който дружеството - ответник се е
задължило да предаде на ищеца сума в размер на 1100 лева, при ГПР 49.70% и
ГЛП - 40.99%, като в срок от 30 дни. Твърди се, че по силата на постигнатите
договорености кредитополучателят се е задължил да заплати и допълнителна
услуга такса разглеждане в размер на 226.94 лева.
На 06.11.2023 година страните по договора за кредит сключили Анекс за
удължаване на срок за връщане на заемната сума с още 30 дни, във връзка с
което кредитополучателят е заплатил на кредитодателя допълнителна такса за
удължаване на срока в размер 264 лева.
Ищецът счита клаузите относно заплащането на допълнителни суми за
допълнителни услуги "такса разглеждане" и "такса удължаване на срока" за
нищожни, като противоречащи на добрите нрави, като сключени в нарушение
1
на чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Релевира подробни твърдения и доводи, с
които обосновава теза, че посочените клаузи са нищожни на основание чл.10а
от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и чл. 143, ал.1 ЗЗП. Твърди, че процесните „такса
разглеждане“ и „такса удължаване на срок“ са неразбираеми и не позволяват
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора, съгласно чл. 143, ал. 2 във вр. с чл. 19 от ЗЗП. Сочи, че по този начин
са накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД като се достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Цитира съдебна практика, в т.ч.на СЕС.
Ищецът релевира подробни доводи за нищожност на целия договор за кредит
поради противоречие с добрите нрави.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се обявят за нищожни
клаузите за допълнителна услуга „такса разглеждане“ и допълнителна услуга
„такса удължаване на срок“ от Договор за кредит **********/ 01.09.2023 г. и
Анекси към него, поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване
на нормите на чл.33 от ЗПК, и неравноправност по чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът
претендира съдебни разноски, представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира искова молба с вх. № 8545/
09.10.2024 г., обективираща насрещна осъдителна искова претенция за сумата
от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева/, представляваща разликата между
отпуснатата в полза на ищеца кредитна сума по Договор за кредит №
********** и Анекси към него и реално заплатената от кредитополучателя
такса за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска
/03.10.2024 г./ до окончателното заплащане на сумата. Заявява, че не оспорва
факта на сключване на описания в исковата молба договор за кредит, с
посоченото от ищеца съдържание. Сочи, че кредитополучателят се е задължил
да върне получения кредит, както е било уговорено при подписването на
Договора и съответно приемането на Общите условия, от страна на
получателя. Релевира подробни доводи в подкрепа на тезата, че процесният
договор за заем е действителен, не противоречи на закона и добрите нрави, не
заобикаля закона и е сключен съгласно разпоредбите на ЗПФУР. Твърди, че
кредитополучателят не е пристъпил към никакво плащане за погасяване на
кредита. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
2
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни
разноски, представя писмени доказателства.
Препис от насрещната искова молба е надлежно връчен на ищеца, който в
законоустановения срок депозира писмен отговор с вх. № 9198/28.10.2024 г.
Оспорва като неоснователна насрещната осъдителна искова претенция, като
релевира доводи и възражение, аналогични на въведените с исковата молба.
Претендира съдебни разноски.
С определение по чл.140 ГПК № 1086/05.12.2024 година съдът е обявил на
страните проекта на доклад по делото, насрочено е първото открито с.з. До
съвместно разглеждане в процеса е допуснат предявения от „В.“ ЕООД срещу
Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д., осъдителен иск за сумата от 836 /осемстотин
тридесет и шест/ лева, представляваща разликата между отпуснатата в полза
на ищеца кредитна сума по Договор за кредит № ********** и Анекси към
него и реално заплатената от кредитополучателя такса за допълнителна
незадължителна услуга за удължаване на срока, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска /03.10.2024 г./ до
окончателното заплащане на сумата.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на
сключване на Договор за потребителски кредит № **********/01.09.2023 г.
между страните по делото, съгласно който дружеството-ответник е предало на
ищеца П. паричен заем в размер на 1 100 лева. Съгласно постигнатите
договорености – обективирани в цитирания договор за кредит, ведно с Общи
условия и Анекс, страните са уговорили кредитополучателят да върне
заемната сума в срок 01.10.2023 г., при ГПР 47.7% и ГЛП 40.99 %. Договорено
било и задължение за кредитополучателя П. да плати на кредитодателя
допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.
С Анекс от 06.11.2023 г. страните са удължили срока на действие на Договор
за потребителски кредит № **********/01.09.2023 г. с 30 дни, във връзка с
което кредитополучателят П. се задължил и заплатил на кредитодателя
допълнителна такса за удължаване на срока в размер на 264 лева.
3
На горните обстоятелства сочат и събраните по делото, неоспорени от
страните, писмени доказателства.
Страните не спорят, че кредитополучателят П. е неизправна страна по
сделката, тъй като до момента на образуване на делото и до приключване на
съдебното дирене, същият не е изпълнил задължението си да върне на
кредитодателя заемната сума от 1 100 лева. По делото липсват доказателства
за противното.
Страните не спорят, че в изпълнение на процесната облигационна
обвързаност ищецът е заплатил на ответника сумата от 264 лева,
представляваща такса за удължаване на срока на договора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ищецът е усвоил заемната сума.
Установи се, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Установи се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. страните по делото имат качествата на
„потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК
Сключеният договор по своята правна природа представлява
потребителски, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК, както и защитата по ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална
недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
4
По отношение на таксата за бързо разглеждане:
Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен
начин, че съгласно постигнатите между страните договорености е уговорено
задължение за кредитополучателя П. да заплати на кредитодателя такса в
размер на 226,94 лева за бързо разглеждане. Страните са договорили, че
неразделна част от договора са Общите условия /ОУ/ на Договора за кредит,
които са получени от кредитополучателя. Видно от Общите условия, преди
отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за
комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансова услуга
от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР. В ОУ е прието относно таксата за
бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане
от кредитор на Искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка
на искането за кредит в рамките на 15 минути от изпращането му. Съгласно
ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви
получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга,
която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такса извън
стойността на договорения размер на заема е регламентира в чл.10а от ЗПК и е
предвидена като допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочения законов текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съгласно облигационното правоотношение, възникнало по
силата на сключения договор, а именно отпускане на заема/паричния кредит и
неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с
усвояването и управлението на кредита.
Съгласно задължителното тълкуване на съда в Л., когато таксите за бързо
5
разглеждане на кредита са част от конструкция за прикриване на действителни
разходи по кредита или са задължителни за получаването му, същите
представляват част от ГПР. Невключването на допълнителни услуги при
изчисляването на ГПР цели да заобиколи изискването на закона за
максимален размер на ГПР, а съгласно решение на СЕС по дело С 714/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС,
липсата, неясното посочване на годишен лихвен процент на разходите в
договора за потребителски кредит допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница, ерго че е недействителен поради
противоречието му със закона.
Горепосоченото е относимо и към процесната договореност, обективирана в
Анекс за удължаване на срок от дата 06.11.2023 г. към Договор за
потребителски кредит № **********/01.09.2023 г. за задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитодателя допълнителна такса за
удължаване на срока с 30 дни, в размер на 264 лева. Касае се до такса, която е
уговорена за услуга, свързана с управлението на кредита, доколкото всяка
промяна на погасителния план представлява промяна на условията по
договора, за което се изисква съгласие и на двете страни, като без значение коя
от страните иска тази промяна, тъй като без съгласието на другата промяната
е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставяне възможност да
поиска промяна на погасителния план /в хипотезата на продължаване на срока
за връщане на кредита/, това представляван действия, свързани с
управлението на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни
по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът
няма право да предоговаря условията по кредита и в частност – да отлага
падежа напред във времето.
Изводът, че договорените в казуса допълнителни такси за бързо разглеждане
и удължаване на срока не са включени в ГПР по договора следва и от текста на
чл.7.1 от ОУ, изброяващ разходите, които са включени в ГПР и разходите
които не се включват в ГПР, като сред последните изрично са посочени
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане – каквито несъмнено са процесните две
такси. Следва, че уговореният в договора ГПР от 49.70% не отговаря на
6
действителния такъв.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
Договореният от страните ГПР 49.70% не отговаря на действителния, тъй
като не включва така уговорените от страните такси за бързо разглеждане и за
удължаване на срока. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
определи като заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП
във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
Допълнително уговорените от страните такси за бързо разглеждане и за
удължаване на срока е следвало да бъдат включени в уговорения от страните
ГПР, но при тази хипотеза ГПР би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид размера му /49.70%/ и съотношението между главницата,
таксата и възнаградителната лихва. Ето защо процесните клаузи от договора
са неравноправни клаузи, с които реално се заобикаля забраната на чл.19, ал.4
ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Съдът намира тези клаузи и за нищожни на
основание чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Процесните две клаузи за такси за бързо разглеждане и за удължаване на
срока имат за цел да заобиколят ограничението на чл.10а ЗПК, съгласно което
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Процесните две клаузи противоречат и на добрите нрави, тъй като водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, като предвиждат допълнително
възнаграждение за същия, което е недължимо на основание чл.19, ал.5 ЗПК;
следва да бъдат включени в ГПР, като при това положение заобикаля
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК; чрез тях се достига до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя –
7
чл.143 ЗЗП. Клаузите противоречат и на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Доколкото противоречията между клаузите и добрите нрави е налице още
при сключване на договор, съобразно чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД договорът в
тази част не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е
пречка за възникване на задължение за заплащане на съответните суми. В тази
връзка заплатената от П- такса за удължаване на срока в размер на 264 лева е
дадена без основание, поради което кредитополучателя дължи връщането й на
кредитополучателя.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за нищожност на
процесните клаузи за допълнителна услуга „такса разглеждане“ и
допълнителна услуга „такса удължаване на срок“ от Договор за кредит
**********/ 01.09.2023 г. и Анекси към него, за доказан и основателен и като
такъв следва да го уважи.
По насрещния иск:
Безспорно се установи по делото, че процесният договор за кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т.10 ЗПК от нея води до недействителност
съгласно чл.22 ЗПК, следва. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредит така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандартни за защита.
Ето защо и предвид, че ищецът е извършил на основание процесното
облигационно правоотношение с ответника плащане в размер на 264 лева, в
изпълнение на недействителната договореност за заплащане на такса за
удължаване срока на договора с 30 дни, както и качеството на ответника/ищец
по насрещната претенция, на изправна страна по сделката – същият е предал
на кредитополучателя П- уговорения кредит в размер на 1 100 лева,
8
несъмнено е налице основание за осъждане на ответника по насрещния иск –
кредитополучателя П- да върне на кредитодателя разликата между дадения
заем и платената без основание сума от 264 лева или сумата от 836 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в
съда – 03.10.2024 година до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Разноските по първоначалния иск в размер на заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и възнаграждение за един адвокат, при условията на чл.38,
ал.2 ЗА, следва да бъдат възложени при условията на чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника по първоначалния иск „В.“ ЕООД. В тази връзка и като
съобрази материалния интерес /цената на иска 490,94 лева/, също
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че
процесуалният представител на ищеца П- не се е явил в проведеното едно
открито съдебно заседание по делото, а депозира писмено становище, като в
хода на процеса са събрани единствено първоначално представените от
страните /от ищеца с исковата молба, от ответника – с отговора по чл.131
ГПК/ писмени доказателства – процесния договор за кредит, ведно с анекси и
ОУ, неразделна част от договора, съдът следва да осъди „В.“ да заплати на
адв.М. възнаграждение в размер на 300 лева с вкл. ДДС.
На ищеца по насрещния иск, с оглед негова основателност, също се дължат
при условията на чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на сторените такива от
молителя, а именно заплатена държавна такса в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размерна 200 лева, определено при
условията на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. с
чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД клаузите за
допълнителна услуга „такса разглеждане“ и допълнителна услуга „такса
удължаване на срок“ от Договор за кредит **********/ 01.09.2023 г., ведно с
Общи условия и Анекси, представляващи неразделна част от договора.
9
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д., да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д.Х." № **- **,
представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М. сумата от 836 /осемстотин тридесет и
шест/ лева, представляваща разликата между отпуснатата в полза на ищеца
кредитна сума по Договор за кредит № ********** и Анекси към него и
реално заплатената от кредитополучателя такса за допълнителна
незадължителна услуга за удължаване на срока, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска /03.10.2024 г./ до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. "Д.Х." № **- **, представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М.да заплати на Б. Т.
П., ЕГН ********** от с. Д., сумата от 50 /петдесет/ лева съдебни разноски по
делото.
ОСЪЖДА "В.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. "Д.Х." № **- **, представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М.да заплати на адв. Д.
В. М., АК Пл., служебен адрес гр. Пл., ул. П.О. и К. № *, ет.*, ап.* адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 /триста/ лева
с ДДС.
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д., да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д.Х." № **- **,
представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева
съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10