Р Е Ш Е Н И Е № 217
гр.
Сливен 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 386/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалби от: С.Х.Ф. и Х.А.Х. – и двамата с постоянен адрес:***, подадена против Заповед № РД-15-2242 от 04.09.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II – „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно плана за застрояване.
В жалбите си оспорващите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че: административният орган не се е съобразил с влезли в сила решения по адм. дела № 335/2016 и № 297/2017 г. и двете по описа на АС Сливен; заповедта не е мотивирана; липсва съгласие на собствениците на имот III – 21, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ; заповедта не е съобразена със заварените сгради, които не са с калканни стени, а са с функционираща фасада; не е съобразено изискването на чл. 31 от ЗУТ; допуснато е нарушение на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, което е препятствало възможността за реализиране правото на възражение; Молят оспорената заповед да бъде отменена. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбите и моли да бъдат уважени. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила от компетентен орган в рамките на законоустановените му правомощия и ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на претендирания адвокатски хонорар за двамата оспорващи. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованата страна С.С.Ш., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбите и моли да бъдат отхвърлени.
Заинтересованата страна „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, редовно призована не се явява и не изразява становище.
Заинтересованата страна „Български пощи“ ЕАД, редовно призована не се явява и не изразява становище.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбите доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Х.А.Х. е носител на ограничено вещно право – право на ползване, върху имот с идентификатор № 67338.555.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен, съставляващ УПИ III – 21 в кв. 448 по плана на гр. Сливен, а оспорващата С.Х.Ф. е собственик на горепосочения имот /видно от Нотариален акт № 54 том ІІ дело № 220 / 2017 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен/.
Заинтересованото лице С.С.Ш. е собственик на имот с идентификатор № 67338.555.168 по КККР на гр. Сливен, съставляващ УПИ II–„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана на гр. Сливен /видно от нотариален акт № 78 том VII дело № 1170/2018 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен /.
Имот с идентификатор № 67338.555.21 КККР на гр. Сливен, съставляващ УПИ III – 21 в кв. 448 по плана на гр. Сливен, е съседен от юг на имот с идентификатор № 67338.555.168 по КККР на гр. Сливен, съставляващ УПИ II–„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана на гр. Сливен.
На 22.01.2019 г. в Община Сливен е входирано Заявление от С.С.Ш. за издаване на скица за проектиране в УПИ II–„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана на гр. Сливен. Издадена е скица за проектиране № 211 от 22.01.2019 г. Със заповед № РД15-192 от 31.01.2019 г. издадена от Кмета на Община Сливен е разрешено изготвяне на ПУП в част ПЗ за УПИ ІІ-„За обществено обслужване", кв.448, кв."Ново село", гр.Сливен. Заповедта е разгласена съгласно чл.124б, ал.2 от ЗУТ./л.41-43/ Със Заявление Вх. № 9400-3004 от 13.02.2019 г., подадено от С.С.Ш.,*** е внесен за разглеждане Проект за ПУП – ПЗ за УПИ II–„За обществено обслужване“ в кв. 448 по плана на гр. Сливен - Проектът предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване, което да покрие съществуващия калкан в съседния от юг УПИ III-21. С протокол-решение № 4 от 22.02.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е разгледал и отложил приемането на проекта за ПУП- ПЗ, поради неспазване разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ. Изисква се представянето на друг вариант на плана за застрояване. Със заявление вх.№9400-4745 от 11.03.2019г. от С.С.Ш. в Общински експертен съвет по устройство на територията е внесен за разглеждане коригиран проект за ПУП-ПЗ за УПИ ІІ -„За обществено обслужване", кв.448, кв."Ново село", гр.Сливен. С протокол-решение № 7 от 15.03.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е разгледал и приел представения проект за ПУП-ПЗ за обявяване, с препоръка за прецизиране на разработката съгласно констатациите в протокола.
С Вх.№ 9400-5615 до ОбЕСУТ-Сливен е постъпило възражение от С.С.Ш. срещу протокол-решение №7 от 15.03.2019г., което според него е грешно, несправедливо и незаконосъобразно.
С протокол-решение № 9 от 29.03.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е разгледал постъпилото възражение и е взето решение, с което проектът е приет за обявяване като предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ.
Със съобщение изх. № ОРД 03-244/08.04.2019г. проектът е обявен на заинтересуваните лица по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ и видно от констативен акт от 08.05.2019г. в законоустановения срок са постъпили четири броя възражения - Вх.№9400-7533 от 22.04.2019г. от С.Х.Ф., Вх.№4702-405 от 30.04.2019г. от „Български пощи"ЕАД, Вх.№9400-7531 от 22.04.2019г. от Х.А.Х. и Вх.№9400-7977 от 30.04.2019г. от С.С.Ш..
С протокол-решение №13 от 31.05.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е разгледал постъпилите възражения, уважил е частично възражения Вх.№9400-7533 от 22.04.2019г. от С.Х.Ф. и Вх.№9400-7531 от 22.04.2019г. от Х.А.Х., с изискване едноетажното допълващо застрояване в УПИ II, предвидено на границата с УПИ III-21 да бъде сигнирано като такова.
Със заявление вх.№9400-11054 от 20.06.2019г. от С.С.Ш. в Общински експертен съвет по устройство на територията отново е внесен за разглеждане коригиран, съгласно забележките от протокол-решение № 13 от 31.05.2019 г., проект за ПУП-ПЗ за УПИ ІІ-„За обществено обслужване“, кв. 448, кв."Ново село", гр.Сливен. Проектът предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III-21.
С протокол-решение № 16 от 02.07.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията е разгледал и приел представения коригиран проект за ПУП, за повторно обявяване на С.Х.Ф. и Х.А.Х..
Със съобщение изх.№ ОРД 03-508/23.07.2019г. проектът е обявен на заинтересованите лица и видно от констативен акт от 15.08.2019г. в законоустановения срок има постъпили две възражения - Вх.№9400-14485 от 06.08.2019г. от С.Х.Ф. и Вх.№9400-14486 от 06.08.2019г. от Х.А.Х..
С протокол-решение № 21 от 27.08.2019г., Общинският експертен съвет по устройство на територията не е уважил постъпилите възражения, приел проекта за ПУП-ПЗ за одобряване и потвърждава решението си по протокол № 16/02.07.2019 г. на ОбЕСУТ по новото предложение да бъде издадена заповед за одобрение.
На 04.09.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-2242 на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II – „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно плана за застрояване. В частта от заповедта, озаглавена „мотиви“, са описани документи, предхождащи издаването й./л.109-112/
С Обявление Изх. № ОРД 03-652 от 04.09.2019 г. по описа на Община Сливен оспорената заповед е съобщена на заинтересованите лица: С.С.Ш., Х.А.Х., С.Х.Ф., „Български пощи“ ЕАД и „БТК“ ЕАД.
Видно от съдържащите се в административната преписка документи, с процесното одобрение на ПУП - ПЗ е предвидено изграждане на триетажна сграда за обществено обслужване, разположена свободно на източната, западната и северната регулационни граници на УПИ II – „За обществено обслужване“ и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21; показателите за застрояване по проекта са: плътност на застрояване – 81 %, интензивност на застрояване – 1,93 и озеленена площ – 20 %. В обяснителната записка към проекта е посочено, че са предвидени плътност и интензивност на застрояване, характерни за зоната – смесена с нискоетажно застрояване.
Към доказателствата по делото е приложен Акт за узаконяване № 23/27.04.2004 г. за сградата с идентификатор №67338.555.21.1 като в разпределението на партер и първи етаж е вписана забележка: „Прозорците по северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1,60 м. – при условията на чл. 82 ал. 6 от Наредба № 7”. Изградената жилищна сграда е с налични строителни книжа и документи, като съгласно строителните книжа сградата е с функционираща северозападна фасада – с прозорци и стрехи. /л.332 –л.338 по адм. дело № 335/2016 г. на АС - Сливен/.
С Решение № 138 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 335 / 2016 г. по описа на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5202 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 12144 / 2017 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, е отменена частично Заповед № РД-15-2298 от 03.11.2015 г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на ПУП – план за регулация и застрояване за УПИ I - „За ПТТ“ и УПИ II - „За приемателен пункт“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като отпада УПИ II - „За приемателен пункт“, променя се югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ I - „За ПТТ“ и се образува нов УПИ II - „За обществено обслужване“, съгласно корекциите със зелен цвят на плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване. Заповедта е отменена в частта, с която е одобрено изменение на ПУП – План за застрояване.
С Решение № 163 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 297/2017 г. по описа на Административен съд Сливен е отменена Заповед № РД-15-846 от 21.06.2016 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план– план за застрояване за УПИ II – „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като се предвижда изграждане на триетажна сграда за обществено обслужване, разположена свободно на източната, западната и северната регулационни граници на имота и в режим на свързано застрояване със съществуващото основно застрояване в УПИ III – 21, съгласно указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване.
По делото са назначени, изслушани и приети две еднолични и една тройна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица инж. К.К., арх. П.В., арх. Л.Л. и арх. К.М..
Вещото лице К. при изготвяне на заключението си и при отговор на поставените въпроси препраща към отговорите на приложената експертиза по адм. дело 335/2016 г. по описа на АС – Сливен. От заключението му се установява, че в съседния УПИ III – 21 към момента на изработване на процесния ПЗ е изградена жилищна сграда с налични строителни книжа и документи в съответствие с нормативните изисквания, като съгласно строителните книжа сградата е със северна фасада – почти „калканна“ : и в първото ниво има само един прозорец. /л.215/. Експертиза е оспорена от пълномощника на жалбоподателите и е назначена втора единична експертиза.
Вещото лице арх. В. дава заключение, че : ПИ с идентификатор 67338.555.168, собственост на С.С.Ш., представлява урбанизирана територия, предназначена за друг вид застрояване, възстановен през 1997 г със съдебно решение и е нанесен в кадастралния план с планоснимачен № 8391 в ПРЗ на кв. „Ново село", който е одобрен със Заповед № РД-15-735 от 14.08.1995 г.; към настоящия момент действа ПРЗ на кв. „Ново село", който е одобрен със Заповед № РД-15-735 от 14.08.1995 г. в частта „План за застрояване" и ПУП-ПР, одобрен със Заповед № РД-15-2298 от 03.11.2015 г., с която отпада УПИ II ЗА ПРИЕМАТЕЛЕН ПУНКТ, променена е югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ I ЗА ПП и се образува нов УПИ II-166- „За обществено обслужване". Няма действащ ПУП-ПЗ.; процесния ПУП-ПЗ не е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 1, т. 7 ; чл. 25 ; чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ - в графичната част няма линии на основното и допълващото застрояване ; Когато са били строени жилищните сгради в УПИ III 21, собственост на жалбоподателите, ПРЗ на кв. „Ново село" не е предвиждал сключено застрояване от север - потвърдил е съществуващата едноетажна жилищна сграда, като предвидил нейното надстрояване с един етаж (1+1) и е предвидил пристрояването й от запад. Приложеният в делото копие от одобрен проект (стр. 100 - 102) представлява узаконяване именно на пристрояването на съществуващата жилищна сграда в посока запад на 04.03.2004 г., съответно е предвидена стреха на покрива, попадаща в момента над УПИ II ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ , която след влизането в сила на ПУП-ПР, одобрен със Заповед № РД-15-2298 от 03.11.2015 г вече не може да бъде там. В приложените копия от проектната документация е нанесена забележка, че прозорците по северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1,60 м при условията на чл. 82, ал. 6 от Наредба № 7. Приложеното узаконяване на пристройката към съществуващата жилищна сграда не предвижда вход от север. На първия етаж предвижда два прозореца 240/100 см, от които е изпълнен само един (този на склада за промишлени стоки), а на втория етаж - един прозорец 100/85 см и един прозорец 60/85 см, от които е изпълнен само един (този на столовата и то с размери около 60/60 см). При реализирането на бъдещо свързано застрояване тези прозорци не могат да се ползват. За УПИ III 21 , собственост на жалбоподателите, е потвърдена нискоетажно жилищна застройка на северната регулационна граница на имота, явяваща се основно застрояване на него. Въпреки, че жилищните сгради са строени по време, когато от север ПРЗ не е предвиждал свързано застрояване (на калкан), то обжалваният ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-15-2242 от 04.09.2019 г, предвижда основно застрояване в УПИ II ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ , на три етажа, колорирано в червено. Вещото лице посочва, че съгласно действащите норми на ЗУТ основните застроявания в двата УПИ следва да са свързани застроявания - т.е. „на калкан". Допълващото застрояване би следвало да бъде по източна и северна регулационна граници на имота, а не да бъде предвиждано между две основни застроявания. Втората експертиза е оспорена от процесуалния представител на административния орган и по искане на същия е назначена и извършена тройна съдебно – техническа експертиза.
Експертизата изготвена от арх. Л. и арх. М. дава заключение, че : Съгласно ОУП на гр.Сливен, кв.448 попада в жилищна зона със средноетажно застрояване със смесен характер на застрояване и възможност за развитие на обществено обслужващи дейности (Жс); Показателите на застрояване са Пз=0.35 и Кинт=1.5; Показателите на застрояване са необичайно ниски за гр.Сливен и очевидно не отговарят на съществуващото застрояване в кв.448; Няма действащ застроителен план за УПИ II - „За обществено обслужване", в кв.448, кв."Ново село" по плана на гр.Сливен, в ПИ №67338.555.168 по КККР на гр.Сливен; Няма нотариално заверено съгласие на собствениците на съседните УПИ II и УПИ III в кв.448 по плана на кв."Ново село" гр.Сливен за свързано ниско застрояване на основание чл.21, ал.5 от ЗУТ; процесния проект в имота се предвижда основно и допълващо застрояване; Цялото застрояване е отдръпнато от източната улична регулационна линия. Основното застрояване е малоетажно, отдръпнато на около 3 м (не е котирано разстоянието)от южната вътрешно регулационна линия. На север граничи с вътрешна регулационна линия с УПИ I, а на запад с улична регулация. Допълващото застрояване от север граничи с основното застрояване в УПИ II, на запад с улична регулация и на юг е на калкан със сградите в УПИ III. Показателите на застрояване са: Пз= 90% , Кинт- 2.0мах, Hmax=10m , Поз=20%min. За сградите в УПИ III, вещите лица посочват, следното : За сградата с идентификатор №67338.555.21.1 на 12.07.1996г. е одобрен проект за Жилищна сграда в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова долина"-гр.Сливен. Съгласно проекта на северната стена са предвидени прозорци без ограничението на чл.82 от Наредба №7. Покривът е двускатен със стреха 60см навлизаща над парцел II.На 30.07.1996г. е издадено Разрешение за строеж №35 за Жилищна сграда в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова долина"-гр.Сливен.На 09.03.2004г. е одобрен проект за узаконяване на Жилищна сграда в парцел III 8074 кв.448, кв."Розова долина"-гр.Сливен. Проектът е одобрен с условието: "прозорците по северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1.60м - при условията на чл.82(6) от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Покривът от север, съгласно проекта за узаконяване е със стреха, която надвисва над съседния от север парцел ІІ-„За приемателен пункт“. На 29.04.2004г. е издадено Разрешение за строеж №177 съгласно одобрените за узаконяване проекти. За сградата с идентификатор №67338.555.21.2 (старата жилищна сграда) няма строителни книжа и документи. Вещите лица заключават, че: новопредвиденото основно застрояване в УПИ-ІІ е в нарушение на чл.31, ал.4 и чл.35, ал.1 от ЗУТ, тъй като разстоянието между основното застрояване в УПИ-ІІ и УПИ-ІІІ е по-малко от нормативното; допуснатото допълващо застрояване в УПИ ІІ, което покрива стената на узаконената жилищна сграда в УПИ III, е в нарушение на чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като стената не е калканна по смисъла на §5, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ; в нарушение на чл.48, ал.2 т."д" не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от източната улична регулационна линия; В нарушение на чл.48, ал.2 т."е" не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия; Допуснато е нарушение на чл.83, ал2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като не е спазено отстоянието от 6м между основното застрояване в УПИ II и УПИ III. Тази експертиза е оспорена от процесуалния представител на административния орган, без искане за нова експертиза.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са допустими. Оспорената заповед е съобщена на оспорващите – на Х.Х. на 17.09.2019 г. , а на С.Ф. на 10.09.2019 г. Жалбата срещу заповедта са входирани в деловодството на съда на 26.09.2019 г., съответно на 18.09.2019 г. и следователно са подадени в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Жалбите са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В императивната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ са определени заинтересованите лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове, а именно: собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2 на същата разпоредба изброява изчерпателно кои недвижими имоти законът определя като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В т. 2 на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са посочени съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. По делото е установено, че оспорващият Х.А.Х. е носител на ограничено вещно право, а оспорващата С.Х.Ф. – на право на собственост, по отношение на имот, който е съседен на имота, предмет на плана, и който е включен в свързано застрояване. От гореизложеното следва, че оспорващите имат качеството на заинтересовани лица, съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Разгледани по същество, жалбите са основателни по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. С нея е одобрен ПУП - ПЗ, а на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ оправомощен да одобрява със заповед ПУП в обхват до един квартал е Кметът на Общината. В разглеждания случай заповедта е издадена от Кмета на Община Сливен, от което следва, че актът е издаден при наличие на компетентност.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, от което следва, че императивно изискване на закона административният акт да е мотивиран е спазено. Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Макар и издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, същата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон.
С процесния ПУП - ПЗ се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно плана за застрояване.
Установява се от извършената по делото от арх. В. съдебно-техническа експертиза, че проектът не е съобразен с нормите на чл. 18, ал.1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от ЗУТ, тъй като в графичната част на ПЗ няма линии на основното и допълващото застрояване. Същевременно, установява се и от тройната съдебно-техническа експертиза, че ПЗ не изпълнява изискванията на чл. 25 от ЗУТ вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1, б. „д“ и б. "е" от Наредба № 8/14.06.2001 г. за нанасяне в графичната част, а именно не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от източната улична регулационна линия и не е посочено отстоянието на задължителните линии на основното застрояване в УПИ II от южната вътрешна регулационна линия.
Относно одобреното основно нискоетажно застрояване : Съгласно чл.35, ал.1, разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. Следователно разстоянието между застрояването в УПИ-ІІ и УПИ-ІІІ, съгласно чл.31, ал.4 от ЗУТ трябва да е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. В конкретния случай това разстояние е минимум 6 метра. Установено от експертите архитекти по делото, че в обжалвания ПУП-ПЗ, разстоянието между основното застрояване в УПИ-ІІ и УПИ-ІІІ е по-малко от нормативното. Следователно не са спазени изискванията на чл.31, ал.4 и чл.35, ал.1 от ЗУТ. Допуснато е нарушение и на чл.83, ал. 2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 83, ал. 1 при свободно ниско застрояване в тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на подробен устройствен план се допуска сградите да се разполагат на северната регулационна линия на имота с покрив, обърнат към съседния имот, и със стена, оформена като фасада. Прозорци върху тази стена се допускат с оглед проветряване на помещенията зад нея. Те трябва да бъдат с подпрозоречно разстояние най-малко 1,6 м от пода. Водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата. А съгласно ал.2 в случаите по ал. 1 между сградата на северната граница и сградата в съседния имот трябва да има разстояние най-малко 6 м и то не може да се намалява. Ако това разстояние не може да се спази, застрояването се извършва съобразно общите правила и нормативи. Видно е, че не е спазено отстоянието от 6м между основното застрояване в УПИ II и УПИ III.
С одобрения ПЗ е предвидено едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване от юг съседния УПИ III-21. Неоснователно се явява възражението, че не е налице нотариално заверено съгласие на жалбоподателите за свързаното допълващо застрояване. Според чл. 21, ал.5 от ЗУТ, свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на съсобствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Доколкото цитираната норма въвежда императивно условие за допустимост на допускането на свързано ниско застрояване в съседни УПИ, то същата следва да се тълкува стриктно. Въпросната разпоредбата касае допустимостта на свързаното ниско застрояване, но характерът на застрояването е характеристика единствено на основното застрояване. Ето защо съдът намира, че изискването на чл. 21, ал.5 от ЗУТ се явява неотносимо към допустимостта на допълващото застрояване. Доколкото в ЗУТ няма предвидена изрична разпоредба, която да въвежда подобно на условието на чл. 21, ал.5 от ЗУТ и по отношение на сградите на допълващо застрояване, то следва да се приеме довода за неоснователност на тезата, че допускането на свързаното допълващо застрояване следва да се основава на дадено от собствениците на имотите, в които то се предвижда, съгласие, обективирано в нотариално заверени декларации. В случая не е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния УПИ по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, тъй като разпоредбата касае свързано ниско застрояване и следователно е относима към основното застрояване /арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ/, а не към процесното допълващо застрояване.
Но с процесния ПУП – ПЗ е нарушено правилото, предвидено в чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2-ро от ЗУТ, постройка на допълващото застрояване е допустима, да се изгради на вътрешната регулационна граница на УПИ, само ако при изграждането й калканната й стена покрива калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
Легално определение на понятието "калканна стена" е дадено в пар. 4, т. 56 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. По делото е установено, че в съседния УПИ III – 21 сградата с идентификатор №67338.555.21.1, за която е издадено Разрешение за строеж № 35 през 1996 г. и на 09.03.2004г. е одобрен проект за узаконяване с условието: "прозорците по северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1.60м - при условията на чл.82(6) от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, покривът от север, съгласно проекта за узаконяване е със стреха, която надвисва над съседния от север парцел ІІ-„За приемателен пункт“ . Следователно от цитираното легално определение за калканна стена следва, че северната стена на узаконената сграда в УПИ III, кв.448, с идентификатор №67338.555.21.1 не е калканна стена, защото архитектурния проект за узаконяване е одобрен със стреха от север. Това констатират и трите изготвени по делото експертизи. Установено е по делото, че калканна стена в УПИ III към УПИ II има старата жилищна с идентификационен № 67338.555.21. Това констатират и трите изготвени по делото експертизи. Следователно допуснатото допълващо застрояване в УПИ II - „За обществено обслужване", може да покрива само калкана на тази жилищна сграда, но не и на сградата с идентификатор №67338.555.21.1 в УПИ III, която не е калканна по смисъла на §5, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Следователно не е изпълнено изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в съседния УПИ. Не е изпълнено и изискването калканната стена на предвидената постройка на допълващото застрояване да покрива плътна ограда. Неизпълнението на посочените изисквания на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ обуславя извод за незаконосъобразно предвиждане на постройката на допълващото застрояване свързано със съществуващите сгради на основното застрояване в УПИ III, което е основание за отмяна на оспорената заповед, като постановена в противоречие с императивна разпоредба на закона.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия Х.А.Х. за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия разноски по делото е 860 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, 700 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение, и 150 лева – платен депозит за вещо лице. С оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Съобразено е с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с броя съдебни заседания, обосновано е определено в размер спрямо минимално предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия Х.А.Х. направените от него по делото разноски в размер на 860 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата С.Х.Ф. за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващата разноски по делото е 860 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, 700 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение, и 150 лева – платен депозит за вещо лице. С оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Съобразено е с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с броя съдебни заседания, обосновано е определено в размер спрямо минимално предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата С.Х.Ф. направените от нея по делото разноски в размер на 860 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-2242 от 04.09.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за УПИ II – „За обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. Сливен, като в имота се предвижда основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване свързано със съществуващото основно застрояване в съседния от юг УПИ III – 21, съгласно плана за застрояване.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Х.А.Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата 860 /осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.Х.Ф. с ЕГН: **********,***, сумата 860 /осемстотин и шестдесет/ лева лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: