Р Е Ш Е Н И Е
№ 391 12.03.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2382 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Ж.Я.Я., ЕГН **********, с посочен
в жалбата адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-002556 от 10.11.2020г.
С оспорената заповед, на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.4 от ЗДвП – „изземване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач на МПС, на който са отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“.
В
жалбата се изтъква, че оспорената заповед е незаконосъобразна и немотивирана.
Твърди се, че в нарушение на чл.59 от АПК не са посочени фактическите и правни
основания за издаването й. Не било посочено пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва, което нарушавало правото на защита на адресата. Позовава се на
нормата на чл.64, буква „б“ от ЗАНН и съдържащите с нея хипотези на влизане в
сила на НП. Не било доказано отнемането на всички контролни точки. Органите на
МВР били задължени да му изпратят уведомление за намаляване на точките с 2/3,
каквото задължение имали до 2010г., а той не получил такова и не разбрал кога
са изчерпани точките за отмяна на оспорената заповед. Предварителното
изпълнение на заповедта се явява незаконосъобразно, според жалбоподателя. Не
били посочени конкретните НП и с кое от тях колко точки са му отнети. Преминали
са повече от 10 години, с който срок е изтекла и абсолютната давност за
издаване на процесната ПАМ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, а се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли заповедта да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата– Росица Паязова- началник на група в
ОД МВР–гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и представлява в съдебно
заседание.
Представя административната преписка свързана с издаване на заповедта,
включително и писмено разяснение по указание на съда относно констатирано
противоречие в данните по преписката досежно притежаваните от жалбоподателя
контролни точки и евентуално възстановяване на контролни точки във времето. Не
взема становище по жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 12.11.2020г. Жалбата срещу процесната заповедта е депозирана
същия ден, чрез сектор „ПП“, т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е
адресат на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, тъй като адм. акт е неблагоприятен за него.
Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че след успешно
полагане на изпит, съгласно Протокол № 705 от 29.03.2001г. на ОД на
МВР-гр.Варна, Я. се снабдил с надлежно СУМПС, като в част от материалите по
преписката е описан неговия номер, а именно СУМПС № *********.
На 14.04.2015г.
на Ж.Я. е издадено Свидетелство за управление на МПС № *********, със срок на
валидност до 14.04.2020г.
По отношение издадените
срещу жалбоподателя наказателни постановления /НП/, отнетите контролни точки и
влизането на санкционните актове в законна сила, следва да се отбележи следното:
1.НП № 1540 от
05.05.2005г. на Началника на 01 РУ МВР-Варна /л.6 от делото/, като видно от
отразеното официално отбелязване на служител, с положен печат, същото е влязло
в сила на 31.08.2005г. Съдържа се и подпис на получателя на НП /негов адресат/,
като е отразена дата на получаване- 12.08.2005г.
Отнети са 10
к.т. за неизползване на обезопасителен колан.
2.НП № 3423 от
27.07.2005г. на Началника на 01 РУ МВР-Варна /л.7 от делото/, като видно от
отразеното официално отбелязване на служител, с положен печат, същото е влязло
в сила на 17.05.2006г. Съдържа се и подпис на получателя на НП /негов адресат/,
като е отразена дата на получаване- 09.05.2006г.
Отнети са общо
12 к.т., от които 10 к.т. за неизползване на обезопасителен колан и 2 к.т. за
превишаване на максимално разрешената скорост за движение.
3.НП № 45 от
15.02.2007г. на Началника на РУ МВР- Нова Загора /л.10 от делото/, като видно
от отразеното в официалния документ- писмо на Началника на РУ Нова Загора /л.12
от делото/, на НП е посочена датата на връчване и е положен подпис на
получателя. Съдържа се подпис на получателя на НП /негов адресат/, като е
отразена дата на получаване- 16.03.2007г. След като не се и твърди това НП да е
обжалвано пред компетентния съд, с изтичане на 7-дневния срок от връчването,
т.е. на 23.03.2007г., считано от 24.03.2007г. НП е влязло в сила, на основание
чл.64, буква „б“ от ЗАНН.
Отнети са 6 к.т.
за извършване на нарушение по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП.
4.НП № 3207 от 05.11.2008г. на Началника на 04
РУ МВР-Варна /л.13 от делото/, като видно от отразеното официално отбелязване
на служител, с положен печат, същото е влязло в сила на 20.01.2009г. Съдържа се
и подпис на получателя на НП /негов адресат/, като е отразена дата на
получаване- 12.01.2009г.
Отнети са 8 к.т.
по силата на Наредба № 1з-1959 на МВР, отново за неизползване на обезопасителен
колан, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.
5.НП № 200 от
17.09.2009г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД МВР-Добрич /л.16 от делото/,
като видно от отразеното официално отбелязване на служител, с положен печат,
същото е влязло в сила на 21.10.2009г. Съдържа се и подпис на получателя на НП
/негов адресат/, като е отразена дата на получаване- 13.10.2009г.
Отнети са 3 к.т.
по силата на Наредба № 1з-1959 на МВР, за движение със скорост над допустимата,
на основание чл.183, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП.
6.НП № 16053 от
29.12.2009г. на Началник отдел към ОД МВР-Варна /л.18 от делото/, като видно от
отразеното официално отбелязване на служител, с положен печат, същото е влязло
в сила на 19.02.2010г. Съдържа се и подпис на получателя на НП /негов адресат/,
като е отразена дата на получаване- 11.02.2010г.
Отнети са 8 к.т.
по силата на Наредба № 1з-1959 на МВР, отново за неизползване на обезопасителен
колан, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.
С определение за
конституиране на страните, насрочване на делото и разпределение на
доказателствената тежест № 2307 от 27.11.2020г. /л.23 от делото/ изрично бе
указано на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите възражения, ако твърди че описаните в
заповедта 6 броя НП не са влезли в сила, противно на посоченото в тяхното
съдържание, обсъдено по-горе.
Такива
доказателства в хода на производството не са ангажирани. Видно от цитираните НП
и отразените в тях официални удостоверявания, всички те са били надлежно
връчени на адресата си, срещу подпис, съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН, а
съпоставянето на датата на връчване и изтичане на 7-дневния срок за обжалване
сочи, че действително санкционните актове са влезли в сила, съгласно чл.64,
б.“б“ ЗАНН, при липса на данни за осъществено обжалване на което и да е от тях
пред съответния компетентен съд.
По делото
действително е приложена „Справка картон на водача“/л.21-23/, в чието
съдържание както сочат страните, на редове 13, 17 и 21 е отразено, следното:
на 24.06.2006г. са „Възстановени контролни
точки“, като остават 39 т. на водача;
на 16.03.2009г. са „Възстановени контролни
точки“, като остават 39 т. на водача
на 31.01.2014г. са възстановени 11 контролни
точки /служебно/. Първото и второто описано възстановяване не е съпроводено с
правно основание, а в третият случай, възстановяването на 11 к.т. се основава с
изтичане на период от 2 години, без наказания.
При така
констатираното противоречие в материалите по преписката относно наличието на
к.т. на водача Ж.Я. от сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Бургас и исканото
разяснение за тези противоречия, постъпи отговор /л.34 от делото/, в който се
описва, че на 24.06.2006г. и на 16.03.2009г. на този водач не са му
възстановявани контролни точки. Сочи се, че липсват данни за осъществени
обучения за частично възстановяване на контролни точки. Такова основание според
отговора не е налице и по отношение на описаното в редове 19 и 20, т.е. не са
налице основания за тяхното наличие.
При така установените факти, съдът обосновава
следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП
/л.24 от делото/, на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ изрично са
възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед
упоменатото в т.1.4 от заповедта.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният административен акт за прилагане на
принудителната административна мярка, е издадена от компетентен орган – началник на група в сектор „ПП“ при ОД
МВР-гр. Бургас, съобразно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, като противно на изложеното в жалбата се
съдържат фактическите и правни основания за издаването й.
3. Съдът констатира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата била
съобразена с нормите на материалния
закон и посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения. Това е така, поради следното:
Противно на
изложеното в жалбата, всичките 6 описани по-горе наказателни постановления са
цитирани детайлно в обстоятелствената част на издадената Заповед за прилагане
на ПАМ от 10.11.2020г. /л.5 от делото/.
Описано е кога
са влезли в сила и колко контролни точки са отнети на водача с всяко едно от
тях.
Според описаното
в заповедта с първото НП са отнети 10 к.т., с второто- 12 к.т., с третото НП- 6
к.т., с четвъртото НП – 8 к.т., с петото НП – 3 к.т. и с шестото- 8 к.т.
Аритметичният
сбор на отнетите точки с първите 5 от описаните НП сочи, че още с издаване на
предпоследното НП са отнети всички 39 к.т. на водача.
Броят на
отнетите контролни точки напълно кореспондира на посочените като основания за
отнемането им хипотези на Наредба № I-139 от
16.09.2002г. на МВР, действала за част от периода, както и съгласно приетата
впоследствие Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. на МВР.
Вярно е, че според
текста на чл.5, ал.3 от първата наредба, приета на 16.09.2002г. „При отнемане на повече от 2/3 от
контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства
при областните дирекции "Полиция" изпраща на водача писмено
съобщение.“, което
обаче не означава, че при липса на такова уведомяване не могат законосъобразно
да се отнемат и останалите точки при констатиране на поредно нарушение, за
което да се наложи наказание. Тази възможност е предвидена за превенция на
нарушенията, но не е условие за бъдещо законосъобразно отнемане на точки при
следващо нарушение, за което следва да се отнемат такива, поради което липсата
на подобно уведомяване не е съществено нарушение на производствените правила,
още повече в случая изброените НП са връчвани лично на адресата и тяхното
съдържание, вкл. броя на отнетите точки му е известно.
Съгласно чл.7 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. „Информация за броя на наличните контролни
точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане
на държавна такса“, поради което за органите на МВР с приемането на тази
наредба въобще отпада процедурата по уведомяване.
Несъстоятелна е тезата на
жалбоподателя, че са му възстановявани точки на посочените дати в справка
„Картон на водача“. Както вече бе отбелязано, в текста на тези т.нар.
„възстановявания“ не се съдържа правното основание, което означава, че такова
не е налице. Липсват каквито и да било данни /факти/ за проведени курсове и
частично възстановяване на точки след тяхното успешно завършване, поради което
тази законова възможност въобще не може да се обсъжда.
Не се и твърди жалбоподателят да
преминал друго допълнително обучение, поради което да възстановил частично
допустимия по този метод брой точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, нито
са налице основанията за т.нар. служебно възстановяване на точки, в хипотезата
на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която „броят
на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: …т.2
„служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която влязло в
сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки.“ Това е така, защото както става ясно от обсъдените
по-горе обстоятелства, не е налице изтичане на двугодишен срок между датите, когато
са влизали в сила цитираните в заповедта НП. След загубата на всички контролни
точки служебното възстановяване поначало е изключено като възможна хипотеза, по
аргумент от нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба е императивна и
указва, че с отнемането на всички контролни точки водачът ГУБИ ПРАВОСПОСОБНОСТ.
В този смисъл и не би могло служебно
в тази хипотеза да бъдат възстановени точки и въпреки погрешно посочени данни в
справката на водача относно наличие на остатъчни точки, това невярно отразяване
на действителното фактическо положение не може да ползва жалбоподателя,
доколкото този „картон“ има само вторичен /регистърен/ характер, а не официална
удостоверителна сила и съгласно практиката на ВАС на РБ не може да служи като
доказателство за наличието на контролни точки, без да са установени законови
основания за това. Задължителна законова предпоставка за служебното
възстановяване е наличието на поне 1 контролна точка. След като още с влизане в
сила на петото описано НП, т.е. на 21.10.2009г., водачът загубил всички
контролни точки, обективно не би могло служебно да му се възстановят такива
точки на нито една от посочените в
справката дати, включително и на 31.01.2014г., както е описано в „картона на
водача“.
Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „Водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. „
Съгласно чл.171 от ЗДвП
„За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
т.4 изземване на свидетелството за управление на лице, което не
е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната.
Както вече бе
отбелязано, следва да се изземе свидетелството за управление на МПС на адресата
на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като същият очевидно не е изпълнил
задължението си да върне свидетелството за управление на МПС след като не е
разполагал с нито една контролна точка. В случаят е налице допуснато от закона
предварително изпълнение на заповедта /изземване
свидетелството преди заповедта да е влязла в сила/.
Колкото до факта
защо през месец април 2015г. е издадено процесното свидетелство за управление
на МПС, след като на лицето са отнети всички точки години преди това, на който
се позовава в пледоарията си пълномощника на жалбоподателя, следва да се
отбележи, че в настоящото производство на съдебен контрол подлежи издадената и
оспорена заповед за прилагане на ПАМ, а не действията на органите на „ПП“,
които са снабдили жалбоподателя с това свидетелство, които действия в
настоящото дело не биха могли да се обсъждат, тъй като са извън неговия предмет.
Дори издаването на това свидетелство да се дължи на грешка от страна на
органите на „ПП“ тя не може да послужи като основание за отмяна на процесната
заповед, при доказано осъществен състав на чл.157, ал.4 от ЗДвП, респективно
отнемане на всички контролни точки на водача още на 21.10.2009г. и липса на
удостоверено основание за тяхното възстановяване впоследствие.
По изложените
съображения, оспорената по делото заповед, се
явява законосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Ж.Я.Я., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-002556 от 10.11.2020г.,
с която е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.4 от ЗДвП – „изземване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач на МПС, на който са отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: