Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.
Велико Търново, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Св. Иванова, разгледа докладваното от председателя
касационно АХД № 10038/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.И. *** срещу Решение № 106/22.06.2020
г. по АД № 1/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
С обжалваното
решение, на основание чл. 203 от АПК, състав на АСВТ е отхвърли предявените от
касатора искове против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН),
както следва:
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв. от Заповед № 857/20.06.2017 г. на Началника на
Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента
на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 1 351,68лв.
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 3 000 лв. от Заповед № 742/31.05.2017 г. на Началника на
Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента
на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 547,49лв.
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1 000лв. от Заповед № 204/17.02.2017 г. на Началника на
Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента
на отмяната до 25.09.2019г. в размер на 263,33лв. и
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 3 000 лв. от незаконосъобразно изтърпяно наказание
„лишаване от свобода” при строг режим вместо постановения общ режим, ведно с мораторна лихва от 17.01.2018 г. до 25.09.2019 г. в размер
на 514,16лв.
Касаторът обжалва
решението изцяло като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствните правила, нарушение на материалния закон
и необоснованост. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че
подлежат на доказване от ищеца претърпените вреди от незаконните актове на
затворническата администрация и изтърпяването на наказанието при по-тежък от
следващия се режим, тъй като Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) презмира
вредоносния резултат от пребиваването в затвора и настъпилите неимуществени вреди
в правната сфера на касатора – негативни емоции, стрес и депресия не се нуждаят
от доказване. Счита, че след като е доказано, че е търпял отменени като
незаконосъобразни дисциплинарни наказания безусловно е изживял негативни
емоции, над обичайните, които следва да се възмездят. Оспорва като неправилен и
противоречащ на събраните по делото доказателства и извода на съда за липса на
бездействие от страна на затворническата администрация при изтърпяване на наказанието
при по-тежък от определение от съда режим. В тази връзка, твърди, че считано от
19.01.2018 г. няма основание за прилагане спрямо него на строг режим. По тези
мотиви моли за отмяна на решението, като претендира за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът по
касация – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” оспорва касационната
жалба, като излага доводи за нейната неоснователност. Намира, че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд
не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му.
Моли решението да бъде оставено в сила. С отговора на касационната жалба
претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново предлага решението да бъде оставено в сила
като правилно и обосновано в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за
вреди от незаконно бездействие, а в останалата си част предлага решението да се
измени, като се определи минимално обезщетение, предвид задължителните указания
на ВАС за основаването на вредите на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС или
алтернативно – отново да се остави в сила, ако се приеме, че се касае за искове
по ЗОДОВ.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, до
компетентния съд.
Разгледана по
същество е частично основателна.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд безпротиворечиво е установил фактическата
обстановка. Прието е, че К.И.И. е осъден, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален общ режим с Решение № 148/10.11.2016 г. на ВТОС. На
05.12.2016 г. И. е постъпил в Затвора в гр. Ловеч за изтърпяване на
наказанието. С Присъда № 25/03.04.2017г. по НОХД № 1923/2016г. на ВТРС,
изменена с Решение от 30.06.2017. по ВНОХД № 141/2017г. на ВТОС, И. е осъден отново
като му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. От прокурор при РП - Велико Търново е отправено до
ВТРС предложение за групиране на наложените наказания и е образувано ЧНД №
1473/2017г. С Определение № 752/13.09.2017 г. по него са групирани наложените
наказания на К.И. и е наложено общо такова от една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила
на 17.10.2017 г. Определението е получено в Затвора гр. Ловеч на 30.10.2017 г.
и е приведено в изпълнение.
С писмо от
30.11.2017 г. Началникът на Затвора гр. Ловеч сигнализира Върховна касационна
прокуратура за неправилно определен режим за изтърпяване на наказанието с
определението по частното дело. На 17.01.2018 г. от Главния прокурор на
Република България е отправено искане за възобновяване на ЧНД № 1473/2017 г. в
частта, в която е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието и е спряно изпълнението на влязлото в сила определение в тази част.
Искането е изпратено по факс до Затвора в гр. Ловеч и от 17.01.2018 г. лишеният
от свобода И. изтърпява наказанието си при общ режим.
Със Заповед №
204/17.02.2017 г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч, на К.И. е
наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 дни. Заповедта
е отменена от Началника на Затвора гр. Ловеч със Заповед № 215/20.02.2017 г. На
същия ден е издадена обаче и друга заповед - Заповед № 216/20.02.2017 г. от
Началника на Затвора гр. Ловеч, с която на лицето е наложено следващо
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни“, като
в забележка е посочено, че изтърпяното до момента наказание по отменената
Заповед № 204/17.02.2017 г. следва да се зачете като изтърпяно по новата
заповед.
Със Заповед №
742/31.05.2017 г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч, на К.И. е наложено
наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 дни. С Решение №
593/08.12.2017 г. постановено по АД № 1069/2017 г. по описа на Административен
съд - Плевен, влязло в сила на 08.12.2017 г., посочената заповед е отменена. Още
преди образуване на това дело, поради предвиденото от закона предварително изпълнение,
заповедта е изпълнена в цялост.
Със Заповед №
857/20.06.2017 г., издадена от Началника на Затвора гр.Ловеч, на К.И. е
наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 дни. С Решение
№ 97/07.07.2017 г. постановено по АД № 242/2017 г. по
описа на Административен съд - Ловеч, влязло в сила на 07.07.2017
г., посочената заповед е отменена. Предварителното изпълнение на тази заповед
не е спряно от съда, тъй като съдебният състав е отказал спиране на
предварителното изпълнение на заповедта, предвидено от закона и съответно
наказанието е било изтърпяно изцяло преди отмяната му с окончателен съдебен
акт.
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените
искове за вреди от изпълнението на тези отменени заповеди на затворническата
администрация и изтърпяването на наказанието при строг вместо общ режим като такива
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Посочил е, че за
да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на
фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт или на бездействието, настъпването
на преки и непосредствени вреди от акта и бездействието и причинно-следствена
връзка между действието на акта/бездействието и настъпилия в поддържания от
ищеца размер на вредоносния резултат.
При така
установеното досежно тези факти, съдът е приел, че по делото е доказана за трите
иска за вреди от изпълнението на отменените заповеди само първата предпоставка
– незаконосъобразни административни актове, но не са представени доказателства
за претърпени неимущестмвени вреди, вкл. наличието на
здравословни проблеми на ищеца както при целия му престой в затвора гр. Ловеч,
така и в периодите на издаване и изпълнение на отменените заповеди, като съдът
специално е посочил, че са неприложими презумпциите на ЗИНЗС относно
вредоносния резултат на пребиваването в затвора, защото се твърдят претърпени
вреди от отменени административни актове, поради което и вида и интензитета на
уврежданията следва да бъдат доказани пред съда от ищеца. По изложените
съображения първоинстанционният съд е приел за
недоказана втората предпоставка за приложение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, поради което е отхвърлил
исковите претенции.
На следващо място,
по отношение на иска за обезщетение на вреди от бездействие на администрацията
на Затвора гр. Ловеч относно режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”, съдът е намерил за недоказан самия факт на такова бездействие, тъй
като е приел, че именно от Началника на затвора се е сигнализирало за
неправилно определяне от съда на режима на изтърпяване на наказанието при кумулиране на същите и след възобновяване на ЧНД №
1473/2017 г. същият е изпълнил незабавно постановеното от съда спиране
изпълнението на определението в частта относно първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието и разпореждането за изтърпяване на същото при общ
режим до произнасянето по искането считано още от 17.01.2018 г.
Така постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е правилно в частта относно исковете за
обезщетение на вредите от изпълнението на оттеглената Заповед № 204/17.02.2017
г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч и за обезщетение на вреди от
бездействие на администрацията на Затвора гр. Ловеч относно режима на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и неправилно в останалите си
части.
При правилно установена
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът неправилно е
квалифицирал исковете като такива по чл. 1 от ЗОДОВ. Предявените искове всъщност
са такива по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 284 от ЗИНЗС.
Разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са
специален закон по отношение на ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ,
приложими са разпоредбите на гл. седма на ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Следователно,
основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
предполага установяване наличие, в кумулативност, на
следните материалноправни предпоставки: 1. акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и 2.
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на
нарушението, която вреда обаче се предполага до доказване на противното от ответника,
по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Специфичното в случая е именно това, че съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНСЗ, в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, като доказването на противното се извършва от
ответната страна – ГДИН.
Цитираните по-горе норми
налагат извода, че държавата е отговорна за условията, при които осъдените и
задържаните под стража изтърпяват наказанието. Държавата в лицето на
затворническата администрация и ръководството й имат задължението да спазва
забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС във
всеки аспект на своята дейност. Поставянето на лишения от свобода в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе
си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода и в частност на наказанието по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. В
тази връзка не може да бъде споделено разбирането на ответника, че физическо,
емоционално и морално страдание е иманентно присъщо на самото изтърпяване на
наказанието и налагането на дисциплинарни наказания не утежнява допълнително
правната сфера на изтърпяващия присъдата и дисциплинарното си наказание. Съгласно
чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС
помещенията, устроени като наказателни килии, в които са се изтърпявали
процесните дисциплинарни наказания трябва да отговарят на всички хигиенни и
здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да
се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и
обезопасено легло. По делото не се е твърдяло изобщо, че килиите, в които
лицето е изтърпявало дисциплинарните си наказания не отговарят тези общи хигиенни
и битови условия. Като увреждащо обстоятелство е заявено единствено
допълнителната социална изолация, която включва самото дисциплинарно наказание
чрез престоя в тези килии, тъй като за самите килии се осигурява изолация от
останалите помещения, храненето се извършва в същите наказателни килии, а наказаните
по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС ползват правото си на
престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода. Съдът
счита, че тази допълнителна социална изолация безспорно надхвърля стандартната,
присъща на изпълнението на самото наказание лишаване от свобода. Затворническата
администрация е длъжна да гарантира спазването на основните човешки права на
лишените от свобода във всеки един момент от изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода и да не налага на наказаните допълнителни ограничения от
типа на тези присъщи за изпълнението на наказанието по чл. чл. 101, т. 7 от ЗИНС. След
като това е така, е ясно, че тази допълнителна вътрешна социална изолация,
наложена с незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание има характера
на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНС и вредите от него е предполагат по силата на
законовата презумпция на чл. 284, ал. 5 от ЗИНС.
Ето защо съдът
неправилно е приел, че тежестта да докаже вредите от изпълнението на
дисциплинарните наказания е върху ищеца и решението му е неправилно в резултат
на това в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетения на вредите, причинени
от изпълнението на отменените Заповед № 742/31.05.2017 г. и Заповед №
857/20.06.2017г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч.
Това налага същото да
се отмени в тези му части и вместо него да се постанови друго, с които исковете
се уважат. Причинените вреди от неимуществен характер от изпълнението на тези
две заповеди е доказана обаче, само защото не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ищецът
не е ангажира никакви доказателства за степента и интензитет на своето страдание.
Предвид това и като отчита неголемия период на изпълнение на тези незаконни дисциплинарни
наказания, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се
следва обезщетение в размер на 70 лева за причинените вреди от Заповед №
857/20.06.2017 г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч и още 35 лева за
причинени вреди от Заповед № 742/31.05.2017.
Съдът намира, че правилно
първоинстанционния съд е отхвърлил иска за
обезщетение на вредите, причинени от изпълнението на Заповед № 204/17.02.2017
г., издадена от Началника на Затвора гр.Ловеч, защото реално изпълнение по същата
няма. По делото не е спорно, че на 20.02.2017 г. е издадена Заповед №
216/20.02.2017 г. от Началника на Затвора гр.Ловеч, с която на касатора е наложено
ново дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни“,
като в забележка е посочено, че изтърпяното до момента наказание по отменената
Заповед № 204/17.02.2017 г. следва да се зачете като изтърпяно по настоящата
заповед. Следователно, административният орган е уредил последиците от
отменения административен акт и изолирането за срок от 3 дни в наказателна
килия е отчетено като изпълнение не по отменената, а по новата заповед. След
като това е така, ограниченията, които са търпени не се основават изобщо на
действие по чл. 3 от ЗИНС, а на наложено дисциплинарно наказание, което не е
отменено и решението на съда в тази част е правилно, макар и по други мотиви.
На последно място, настоящият
касационен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния
съд за липса на бездействие от страна на
администрацията на Затвора гр. Ловеч относно режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, поради което намира за неоснователен
последния иск. Именно от Началника на затвора се е сигнализирало за неправилно
определяне от съда на режима на изтърпяване на наказанието при кумулиране на същите. От друга страна администрацията на
затвора в изпълнение на разпореждане от 17.01.2018 г. е привела изпълнението на
наказанието от И. при общ режим в затворническо заведение от закрит тип.
Следователно липсва твърдяното от касатора бездействие на органи на ответника
при изпълнение на разпореждане на Главния прокурор, респективно липсва първата
предпоставка за приложение на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС – незаконосъобразно
бездействие на административен орган. По изложените съображения, правилно тази
искова претенция е била отхвърлена от решаващия съд.
При този изход на делото
на касатора се следват разноски съразмерно на уважените искове и на действително
направените и заявените. Касаторът е претендирал при първоначалното разглеждане
на делото разноски в размер на 2 560 лева, от които 10 лева държавна такса
и 2 550 лева – платен хонорар за един ***, колкото е отбелязано като
платено в приложения по делото договор за правна помощ. Пред касационната инстанция
обаче страната претендира разноски за първата инстанция само за ***ски хонорар,
който твърди, че възлиза на платени 2 735 лева, което не кореспондира нито
с договора за правна помощ на първа инстанция, нито с посочения и претендиран там размер. Същият размер на разноски само за ***ско възнаграждение се претендират и за касационна
инстанция, като от представените за тази инстанция договор за правна защита се
установя, че такива действително са платени в този размер. След като това е
така, съдът приема, че претенцията за присъждане на разноски е основателна частично
- съразмерно на уважената част от исковете и само до размера на действително доказаните
и претендирани разноски, които възлизат на 20.68 лева за първата инстанция и
22.09 лева за настоящата инстанция.
Тъй като производството
по делото е ред на специалния по чл. 285 от ЗИНЗС ред, а в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не
е предвидено заплащане на ***ско възнаграждение, на
ответника такова не се следва.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – Велико Търново, 1
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106/22.06.2020 г. по АД № 1/2020
г. по описа на Административен съд – Велико Търново, само в частите, в които с
него отхвърлени:
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв. от Заповед № 857/20.06.2017 г. на Началника на
Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента
на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 1 351,68 лв. и
·
иск
от К.И.И. срещу ГДИН за претърпени неимуществени
вреди в размер на 3 000 лв. от Заповед № 742/31.05.2017 г. на Началника на
Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента
на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 547,49лв. и и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
да плати на К.И.И. *** сумата от 35 (тридесет и пет) лева
обезщетение на неимуществените вреди от Заповед № 742/31.05.2017 г. на
Началника на Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна
лихва от момента на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 6.39 лв. (шест лева и
тридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
да плати на К.И.И. *** сумата от 70 (седемдесет) лева
обезщетение на неимуществените вреди от Заповед № 857/20.06.2017 г. на
Началника на Затвора гр. Ловеч, ведно с мораторна
лихва от момента на отмяната до 25.09.2019 г. в размер на 15.77 лв. (петнадесет
лева и седемдесет и седем стотинки).
ОСТАВЯ решението в сила в останалите му части.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
да плати на К.И.И. *** сумата от 20.68 лв. (двадесет
лева и шестдесет и осем стотинки) разноски за първата инстанция и 22.09 лв.
(двадесет и два лева и девет стотинки) разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.