РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията Василев в.гр.д. №249
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба от адвокат И.А. при САК, Личен № ……………… в качеството на особен представител
на ответника Р.М.К.
ЕГН ********** против Решение № 260000 от 05.02.2021 год. по гр. дело № 00358
по описа на Етрополския районен съд за 2019 година в частта в която, първоинстанционнният съд е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 от ГПК съществуване на вземанията на „А. З. С. Н. В. “ЕАД,
ЕИК ………, със седалище и адрес на управление *** по отношение на
жалбоподателката за сумите, както следва -637.71 лв./шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една
стотинки/ -главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва,
считано датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2019 год. до окончателното издължаване и 96.81лв. /деветдесети
един лева и осемдесет и една стотинки/- представляващи договорна лихва за
периода от 28.11.2016 год. до 27.07.2017 год.Подържа
се в жалбата,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.В случая, се касае за договор за потребителски кредит,
който попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора.Подържа се,че от от събраните по делото доказателства не се установи,
ответницата - длъжник по процесния договор за
потребителски кредит, поради каква причина е положила отпечатък от левия палец-
неграмотна или сляпа, но грамотна е била към датата на сключване на договора.Не почиват на налични по делото доказателства изводите
за съда за действителността на процесния договор за
кредит. Възприетото, че: “От ръкописния текст /л.7/ се установява, че
отпечатъците върху документите са положени от Р.М.К. с левия й палец. Същите са
й били прочетени, като тя ги е разбрала и ги приела. Свидетел по горното е Е. Л. А.“ не почива
на правилно тълкуване и прилагане на нормата на закона - чл.189 от ГПК.Неправилно
е възприетото от съда, че за спазване на разпоредбата на чл. 189 от ГКП
достатъчно е да е налице само подписът на един свидетел- в случая Е. Л. А. Очевидно
е от прочита на наличните по делото, приложени към и.м. доказателства, че документите
подписани от длъжника с отпечатък от левия палец не са приподписани
от двама свидетели. Още повече, че в приложеното доказателство на л.7 по делото
е наличен един документ, установяващ, че на лицето са били прочетени само СЕФ,
Молба и Копие на лична карта, които са прочетени на ответницата и тя ги е
приела. Неясно, при наличното изброяване на прочетените документи от
свидетелстващото лице, как и въз основа на какво съдът е извел извода, че
прочитът и приемането им от страна на длъжника касае и включва също и
останалите - Договор за паричен заем № ….. от …….. год.,
сключен между „С. К.“ ООД и ответницата, Общите условия по договор за заем в сила от
01.05.2016 год., Погасителен план към договор за заем ….. от дата .. ……. ………. година. Видно от доказателствата по делото, че освен изброените, но така също и
СЕФ, Молбата и Копието от личната карта не са приподписани
от двама свидетели, както неподписан остава и частния документ издаден от
свидетеля - л.7.В жалбата се подържат правоизюпочващото
възражение за нищожност на Договор за паричен заем № 88818 от 27.09.2016 гд.,
сключен между „С. К.“ ООД и
ответницата.В чл.189 от ГПК са уредени две хипотези, при които поради трайно
физическо увреждане, вродено или придобито, едно лице не може да положи подпис,
като израз на волеизявление, а именно - когато частният документ вместо подпис
носи отпечатък от десния палец на лицето, от което изхожда документа, ако
същият е неграмотен и когато документът изхожда от лице, което е сляпо, но
грамотно, то документът следва да бъде приподписан от
двама свидетели. Това правило следва да се прилага и във всички случаи на
„недъгавост”, като съдебната практика приема, че под „недъгавост” следва да се
има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на
което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем
такъв, т.е. всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможност
да се положи подпис.Изискването за поставяне на отпечатък от пръст и за приподписване на документа от двама свидетели е установено,
за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в издаването
му и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с него - тъй
като приподписването от двама свидетели предполага,
че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък
/Решение №220/02.10.2015 по дело № 2314/2015 на ВКС, ГК, III г.о., Тълкувателно
решение № 71 от 10.07.70 г. на ОСГК на ВС/. Изискването за приподписване
от двама свидетели отпада единствено при подписване чрез отпечатък пред
нотариус или съд, в който случай участието на свидетели е ненужно -
удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на
узнаването на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно от съда
/Тълкувателно решение № 61 от 03.05.71 г. на ОСГК на ВКС/.
Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Ответника по жалбата е представил
отговор,в който оспорва същата и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като
взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в
същата оплаквания, съобразявайки
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ………
против Р.М.К.
ЕГН **********.Подържа се в исковата молба,че на 31.10.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
дата 31.10.2017 г. между „С. К.“ ООД, ЕИК ………... и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ………., по силата на което вземанията на „С. К.“ ООД срещу жалбоподателката,
произтичащи от Договор за паричен заем № …… от дата ……….. г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви
на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. С изрично пълномощно законният представител на „С. К.” ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „С. К." ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо
Уведомително писмо с изх.№ …-……/…… от ………….г.
за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „Пратката не потърсена”. На 22.10.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно Уведомително писмо с
изх.№ …-.-…/….. от ………..
г. за извършената продажба на вземането. На 27.09.2016
г. „С. К.“ ООД, като Заемодател и жалбоподателката
като Заемател е сключен договор за паричен заем с № ….., при спазване разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на
700,00 лв„ представляваща главница и чиста стойност
на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Страните са
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 117,26 лв.
Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 817,26 лв„ която е платима на 10 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,73 лв. при първа погасителна
вноска 27.10.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
27.07.2017 г.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
27.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на
приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че
всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва,
обещетения за забава и дължими неустойка/ стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят
е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 2
броя месечни погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост,
считано от 28.12.2016 г., която дата представлява падежа на трета погасителна
вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на
предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за
това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така, на 28.12.2016 г. Заемодателят е
начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 241,39 лв.,
представляваща 20 % от сумата от 1206,96 лв., формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.
Поради
неизпълнението на договорните задължение се иска да бъде постановено решение,с
което бъде признато за установено по
отношение на жалбоподателката, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД ЕИК ……… следните
суми: 638,71 лв. ( шестстотин тридесет и осем лева и 71
стотинки), представляващи главница за периода от 28.11.2016 г. до 27.07.2017
г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.12.2016 г.; 96,82 лв. (деветдесет
и шест лева и 82 стотинки) представляващи договорна лихва за периода от
28.11.2016 г. до 27.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по
отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 28.12.2016 г.; 471,43 лв. /четиристотин
седемдесет и един лева и 43 стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 28.11.2016 г. до 27.07.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.12.2016
г.;241,39 лв. /двеста четиридесет и един лева и 39 стотинки/
представляващи неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата
28.12.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост); 195,84 лв.
(сто деветдесет и пет лева и 85 стотинки), представляващи обезщетение
за забава за периода от 29.12.2016 г. (денят следващ датата на настъпване
па предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В срока за
отговор на исковата молба е постъпил такъв от определения особен представител
на ответницата. В същия се оспорва основателността на иска. Твърди се, че са
налице неравноправни клаузи, водещи до оскъпяване на кредита. Оспорва се
сключването на договора, предвид обстоятелството, че ответницата вместо подпис
е положила отпечатък от пръст.
От фактическа страна първоинстанционния съд
установил следното:От Договор за паричен заем №….. е сключен на ……….. година между „С. К.“ООД и жалбоподателката
и погасителен план към него , се установява, че размера на сумата, която се
отпуска по същия е 700.00 лева. Размера на месечната погасителната вноска е
81.73 лева, като следва да бъде погасен за 10 месеца. Размера на годишния
лихвен процент е 35.04%. Датата на първото плащане е 27.10.2016 год., а на
последното 27.07.2017 година.От ръкописен документ /л.7/ се установява, че
отпечатъците върху документите са положени от жалбоподателката
с левия й палец. Същите са й били прочетени, като тя ги е разбрала и ги е
приела. Свидетел на горното е Е. Л. А.От
Договор з.продажба и прехвърляне на вземания
от 31.10.2017 год. и приложение №3 към същия от същата дата се
установява, че „С. К.“ООД е прехвърлило в.н. „А.за с.н.в.“ ЕАД,
като под №160 в списъка е посочено името на жалбоподателката
във връзка с договор №…... Установява се, че главницата е в размер на 700.00 лева, от която
остатъка е 638.71 лева, договорната лихва 96.82 лева, остатък такси неустойка
712.82 лева и остатък лихва за просрочие 67.16 лева,
или обща дължима сума към датата на продажбата 1 515.51 лева.До
ответницата са изпратени два броя уведомления за извършената цесия – на
10.11.2017 год. и на 22.10.2018 година, като същите не са й връчени по
надлежния ред.Във връзка с вземанията на ищеца в РС-Етрополе е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е
образувано ч.гр.д.№219/2019 година по описа на ЕтРС.
Издадена е Заповед №120/03.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът Р.М.К. да заплати на „АСВ“ ЕАД сумите както следва – 638,71 лв.
(шестстотин тридесет и осем лева и 71 стотинки), представляващи
главница; 96,82 лв. (деветдесет и шест лева и 82 стотинки)
представляващи договорна лихва за периода от 28.11.2016 г. до 27.07.2017
г.; 471,43 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и 43
стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 28.11.2016 г. до 27.07.2017 г.;241,39 лв. /двеста
четиридесет и един лева и 39 стотинки/ представляващи неустойка за предсрочна
изискуемост начислена еднократно на дата 28.12.2016 г.; 195,84 лв.
(сто деветдесет и пет лева и 85 стотинки), представляващи обезщетение
за забава за периода от 29.12.2016 г., законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, държавна такса в размер
на 32.88 лева и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като длъжникът не е намерен за връчване на заповедта, на
основание чл.415 ал.1 т.2 вр. чл.47 ал.5 от ГПК,
съдът е указал на заявителя да предяви иск з.установяване на вземането си в
едномесечен срок. Съобщението е връчено на 14.08.2019 година, като исковата
молба е подадена в РС-Етрополе на 13.09.2019 година, т.е. в едномесечен срок.От
заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумите които жалбоподателката дължи н. „А.за с.н.в.“ ЕАД са 638.71 лв.
(шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки)- главница по договор
за паричен заем; 96,81 лв. (деветдесет и шест лева
и осемдесет и една стотинки) - представляващи договорна лихва за периода
от 2-та
до 10-та вноска; 471.43 лв. (четиристотин седемдесет и едни лева и четиридесет и три стотинки) -
представляващи неустойка за неизпълнение
на договорно задължение;
241.39 лева-неустойка предсрочна изискуемост и 175.48 лева-обезщетение за
забава.
Съдът е приел от правна страна,че предявеният иск е частично основателен.
В хода
на производството не били ангажирани доказателства,
от които да е видно, че
жалбоподателката е погасила задълженията
си по договор
за паричен заем №….. от
……….. год.,
сключен между него и „С. К.“ ООД. В хода на производството по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е докаже
основателността на своето вземане, както и, че същото
съществува. От събраните по делото
доказателства било установено по безспорен начин
съществуването на част
от вземането, а именно за остатъка
от непогасената главница в размер на 638.71 лева и за договорната лихва в размер на 96.82 лева.За останалите претендирани суми, за които
и издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съдът е приел,че същите безспорно
представляват неравноправни
клаузи по договор за паричен
кредит, заобикалящи закона и оскъпяващи по този начин
кредита ,поради което е отхвърлил тази претенция като
недоказана.
Софийският окръжен съд като взе предвид
установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение
е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши
спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение
съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба. СОС изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че решението е
незаконосъобразно,поради това,че не било установено поради каква причина жалбоподателката е положила отпечатък от левия палец.Съдът
счита,че възражението е неоснователно.На първо място по делото са налице
данни,че текстовете на документите са били доведени до знанието на жалбоподателката посредством посочените двама свидетели,които
са се приподписали
на представения лист 7 от делото в съответствие с разпоредбата на чл.189
от ГПК.На следващо място от заключението на вещото лице се установява,че жалбоподателката е получила договорената сума и е погасила
общо 162лв. което налага извода за наличие на съгласие на същата във
връзка с договора.По делото от страна на жалбоподателката
не са и налице твърдения,че същата не е получила сумата или доказателства,че
след като е получила същата е изразила несъгласие с това.Неоснователно е
твърдението за непредставяне по делото от страна на ответника по жалбата на
доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката.Такива
доказателства биха могли да бъдат представени само и единствено от същата.
С оглед на горното решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Потвърждава Решение № 260000 от 05.02.2021 год. по гр. дело № 00358 по описа на
Етрополския районен съд за 2019 година в частта в която, съдът е
признал за установено на осн. чл.422, ал.1 от ГПК
съществуване на вземанията на „А. З. С. Н. В. “ЕАД, ЕИК ………., със седалище и адрес
на управление *** по отношение на
Р. М. К. ***,ЕГН ********** за сумите, както следва: