Р Е Ш
Е Н И Е
№260010
гр. Пловдив, .09.02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на първи
февруари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана
Апостолова
и с участието на
прокурора Божидарка Попова
разгледа внохд № 554 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на частните обвинители Р.Б.Л., Я.А.Г., К.М.Ц.,
Е. А. Г., Ж.Я.Г. и А.Я.Г. срещу Присъда № 260003/16.09.2020г. по нохд № 353/20г.
на Окръжен съд – Пазарджик.
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия
окръжен съд е признал подсъдимия И.Н.Ч.
за виновен в това, че на 28.07.2019 г. около 05:30 часа на км. 195+230 на главен
път 1-8 посока от гр. П. за гр. П., при управление на л. а. „О.А.“ с ***,
негова собственост, след като е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 1 от ЗДвП е навлязъл в платното за насрещно движещи се МПС, като е блъснал движещият
се в насрещното платно за движение от гр. П. за гр. П. товарен автомобил „С.Д.“
с **** с водач Я.А.Г. ***, като по непредпазливост е причинил смъртта на
пътуващият в товарния автомобил Е. Я.Г. и тежка телесна повреда на пътуващата в
товарния автомобил Р.Б.Л. и на
основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ и „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г НК подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът се разпоредил с разноските по делото.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от частните обвинители, чрез повереника им адв. К.С..
В жалбата са изразени оплаквания, свързани с определяне на наказанието, като се
предлага увеличаване на размера му, отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК и
постановяване на ефективното му
изтърпяване.
Срещу
жалбата е постъпило възражение от адв. И.Г. – защитник на подсъдимия И.Н.Ч. с
искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
В съдебно
заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение и
сочи, че всички обстоятелства, имащи
значение за определяне на отговорността на подсъдимия са отчетени и правилно
оценени от първата инстанция и наказанието не се явява явно несправедливо.
Представителят
на частните обвинители поддържа жалбата си. Сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, а наложеното наказание необосновано занижено. Оспорва се и
извода на съда, че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от
пострадалите. Претендира се увеличаване на размерите на наказаниeто.
Частните
обвинители поддържат повереника си.
Защитата
на подсъдимия оспорва жалбата си. Счита, че присъдата е обоснована и
законосъобразна, а наказанието е определено след като съдът е съобразил всички
налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимия се съгласява със защитника си и
изразява съжаление за стореното.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 28.07.2019 г. св. Я.А.Г. потеглил с
микробус „С.Д.“ ***от гр. Р. за с. Т.. В буса заедно с него пътували
пострадалия Е. Г., пострадалата Р.Л. и още три жени. Пострадалият Е. Г. пътувал
в микробуса на дясна задна седалка, без предпазен колан, като същият спял върху
седалката, при отпусната назад облегалка. Пострадала Р.Б.Л. пътувала в
микробуса на средната седалка на последния ред. Свидетелката К.Ц. била седнала
на средните седалки. След като пристигнали в гр. П., те потеглили в посока гр. П..
В същото време, от гр. П. към гр. П., управлявайки лек автомобил „О.А.“ ***, се
движел обвиняемият по делото И.Ч.. С него в лекия автомобил пътували и негови
приятели. Около 5:30-6:00 часа на 28.07.2019 г. микробуса „С.Д.“ ***се намирал върху моста на р. Л.Я.в посока гр. П.. Движението на
автомобила се извършвало върху дясната южна лента, в посока гр. П. със скорост
на движение около 60 км/час. Автомобилът „О.А.“, управляван от обвиняемия се
движел в обратна посока към гр. П., със скорост около 92 км/час. На километър
195+230 на главен път I-8,
водачът на лекия автомобил „О.А.“ изгубил управлението на автомобила, като
навлязъл в платното за насрещно движещите се МПС-та. Навлизайки в платното за
насрещно движение, той ударил задната лява гума и джантата на микробуса „С.Д.“.
След удара, лекия микробусът „С.Д.“
изпаднал в безконтролно аварийно движение. Свидетелят Я.А.Г. се опитал да
възстанови праволинейното си движение, реагирайки с органите на управление.
Въпреки предприетите от него действия, автомобилът се преобърнал надясно по
надлъжната ос на автомобила. В резултат на удара, пострадалият Е. Г. изпаднал
на пътното платно, като бил похлупен и влачен от автомобила, при хлъзване на
последния до крайното му установяване. В резултат на станалото ПТП пострадалия Е.
Я.Г. починал на място. Тежки увреждания получила и пострадалата Р.Б.Л., подробно
описани в изготвената съдебно-медицинска експертиза.
От
заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява следното:
При
огледа и аутопсията на трупа на Е. Я. Г. се установило следното: тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма; счупване на черепа по конвекситета и основата;
контузия на мозъка в дясната голямомозъчна хемисфера; кръвоизлив в мозъчната
тъкан и лявото странично стомахче; тежък мозъчен оток с малко мозъчно
вклиняване; кръвоизлив от ушите и носа; травматично разчленяване между първи и
втори шиен прешлени със засягане на гръбначния мозък; контузия на двата бели
дроба, повече в ляво; счупване на левите от 1 до 8 ребра по предна мишнична
линия; кръвоизлив в гръдната кухина /250 мл/; счупване на двете кости на лявата
предмишница в областта над гривнената става; разкъсно-контузни рани по лицето и
тялото; охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и крайниците.
Причината за настъпването на смъртта на Е. Я.Г.
е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна
травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и
спиране на сърдечната дейност и дишането.
Черепно-мозъчната и гръбначно-мозъчната травма
са били смъртоносни.
Смъртта е настъпила бързо, за минути и е била
непредотвратима в конкретния случай, след настъпилите травматични увреждания. Е. Я. е починал малко /минути/ след като е
бил затиснат от буса. При вдигането на буса, той вече е бил загинал, вследствие
на тежките травми.
При огледа и аутопсията на трупа по
главата, тялото и крайниците са констатирани травматични увреждания –
охлузвания и кръвонасядания, които са в резултат от действието на твърд, тъп
предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при изпадането на тялото на починалия от буса и последващото затискане
от буса към момента на инкриминираната дата.
Преди настъпването на смъртта и в близките
часове преди това Е. Г. не е употребявал алкохол. Кръвната група на трупа е
„А“, Rh /+/. Състоянието на трупа отговаря на
смърт от първо денонощие, преценено по трупните изменения.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза на пострадалата Р.Б.Л. е установено следното:
Непосредствено след нанесената травма
пострадалата Р.Л. не е изпадала в безсъзнателно състояние, видно от
свидетелските показания и медицинската документация.
Тя е откарана с линейка до Спешно отделение
при МБАЛ „П.“ АД, където е била прегледана, изследвана, консултирана,
диагностицирана и приета за лечение по спешност в 08:16 часа в ХО при същото
лечебно заведение.
Там са
били поставени следните диагнози: Травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема; хемоперитонеум; травма /разкъсване/ на
далака, без открита рана в корема; други и неуточнени кисти на яйчника;
множествени счупвания на ребрата, закрито /6, 7 и 8 ребра по средна аксиларна
линия/; открита рана на други области на главата – фронтално; мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма; открита рана на носа и устата;
счупване на костите на носа; травма на лицевия нерв; счупване на лопатката;
охлузни рани по лявата ръка.
На 28.07.2019 г. от 11:00 часа до 11:40
часа и от 18,25 часа до 20:15 часа Р.Л. е била оперирана два пъти, като й е
извършено: реинплантация на скалп /широка рана на челото с големина 14 см; рана
на носа и рана на горната устна /4 см/; лапаротомия; резекция на киста на
яйчника; сплектомия; шев на трансверзалното дебело черво; хемоперитонеум /400 –
500 мл кръв/; хемостаза; лаваж; дренаж; стерилна превръзка.
На 07.08.2019 г. в 15:40 часа Р.Л. е
изписана за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.
Гореописаните травматични увреждания са
получени в резултат на действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв, като най-общ механизъм и добре
отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пасажер в
товарен автомобил, без поставен предпазен колан при неговото преобръщане към
момента на инкриминираната дата.
Контузията на главата със сътресението на
мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване,
обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна
кома са причинили на пострадалата Р.Б.Л. – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Травмата /разкъсването/ на далака, довела
до масивен кръвоизлив в коремната кухина /400-500 мл кръв/, наложило
оперативното й отстраняване /спленектомия/ е причинила на пострадалата Р.Л. –
загуба на слезка, по смисъла на чл. 128
от НК.
Счупването на 6, 7 и 8 ребра по средна
аксиларна линия е причинило на пострадалата Р.Л. – трайно заТ.няване на
движенията на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК за около 1,5-2 месеца от
датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Счупването на лявата лопатка е причинило на
пострадалата Р.Л. – трайно заТ.няване на движенията на левия горен крайник, по
смисъла на чл. 129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата при правилно
и обичайно протичащ оздравителен процес.
Частичното нарушаване на целостта на
трансверзалното дебело черво и кръвоизливът в коремната кухина /400-500 мл
кръв/ са причинили на пострадалата Р.Л. – разстройство на здравето, временно
опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК.
Счупването на носните костици, травмата на
лицевия нерв и разкъсно-контузните рани по главата, носа и горната устна са
причинили на пострадалата Р.Л., както заедно, така и поотделно – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК
за около 13-16 дни от датата на травмата.
Охлузванията по лявата ръка са причинили на
пострадалата Р.Л. – болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за
около 2-4 дни от датата на травмата.
От заключенията на изготвените химически
експертизи не се установява наличие на алкохол или наркотични вещества по
двамата водачи на автомобили.
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява следното:
Техническото състояние на лек автомобил „О.А.“
с рег. № *** и лек автомобил „С.Д.“ с рег. № ***, не е в причинна връзка с
възникване на ПТП-то. И двата автомобила са били технически изправни. След
анализ на показанията на свидетелите – очевидци по случая е установено, че
ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „С.Д.“ – в
конфликтната зона на първоначален контакт, който приблизително се намира по
ширината по 1,4 метра южно от разделителната линия на пътното платно, по
дължината на около 57,2 метра източно от ориентира, приет в протокола за оглед,
като така определеното място на удара, напълно кореспондира с намерените на
местопроизшествието автомобили, находки и следи. Скоростта на движение на лек.
Автомобил „С.Д.“ ***преди момента на ПТП-то е била около 60 км/час. Скоростта
на движение на лек автомобил „О.А.“ *** преди и около ПТП-то е била около 92
км/час.
Пострадалата Р. Л. е пътувала в лекия
автомобил – микробус „С.Д.“ на средната седалка на последния ред.
В резултат на страничния, ексцентрален
ударен импулс /косо отляво, под центъра на тежестта/ бусът е получил въртящ
момент, който му въздействал в две посоки: завъртане обратно на часовниковата
стрелка по вертикалната ос и повдигане на лявата страна, довело до обръщане
през десните колела и падане на дясната му страна.
Пострадалата Л. е била без поставен
предпазен колан и при това комбинирано въртене и преобръщане на буса, под
въздействието на инерционните сили на тялото й се отклонява напред и на ляво, а
след падането на дясната му страна пада косо /надолу и на дясно/ с главата към
ъгъла между покрива и дясната страна на буса.
При тези странични люшкания и последвалото
/параболично/ падане с главата напред от височина около 1 м са получените
травми: счупване черепа, лявата лопатка, на ребрата средната аксиална линия,
охлузвания, контузии и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и крайниците.
Пострадалият /починал на място/ Е. Я.Г. е
пътувал в лекия автомобил – микробус „С.Д.“ на дясната седалка на последния
ред, без предпазен колан.
По време на пътуването Г. е лежал/спял
върху седалката при отпусната назад облегалка.
В резултат на промяната на позицията на
буса в пространството /по описания по-горе механизъм/ - завъртане и преобръщане
на дясната му страна първоначално Г. „полита“ напред и завърта наляво в посока
към предната седалка.
При това движение долните крайници се удрят
в предните седалки, а торса се свлича напред и на ляво частично в
пространството между седалките и върху основната седалка.
При постъпателното движение напред
съпроводено с преобръщане надясно по надлъжната ос на автомобила, е настъпило
движение на тялото надясно в пространството над седалката и към дясното
странично стъкло и го избива от рамката и уплътнението.
В резултат, Г. е изпаднал на пътното
платно, като е похлупен и влачен от автомобила, при плъзгането на последния до
крайното им установяване.
При тези обстоятелства Г. е получил
несъвместими с живота травми/ тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма, счупване на черепа,
кръвоизливи, тежък мозъчен оток, разчленяване между първи и втори шиен прешлени
със засягане на гръбначния мозък и др.
Причината за смъртта на Г. е затискането му
от микробуса към пътното платно и последвалото влачене до установяването на
място.
При вдигането на микробуса, той вече е бил
загинал, вследствие на тежките травми.
Налице е пряка причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания, които са настъпили вследствие на ПТП на
28.07.2019 г. на главен път I – 8
на моста над река Л.Я.и настъпилите по чл. 128 и чл. 129 от НК травматични
увреждания на Р.Л. и последвалата смърт на Е. Г..
Съдът е
намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанието на фактите от подсъдимия, направено по
реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по
делото заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.
Производството в
Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/.
Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите
по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното
съгласие на подсъдимия разглеждането на
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание на фактите, изложени в обвинителния акт.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Ч., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП. Правилно
съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви и ги кредитирал.
Обосновано
са кредитирани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Те са изготвени
компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани и пълни. Поради това
включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с
изискванията на процесуалните императиви.
Въз основа на
приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал
до правния извод, че подсъдимият Ч.
е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б.
„а“ и б.“б“, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
На базата на
установената доказателствена съвкупност съдът е изпълнил с необходимото
фактическо съдържание „бланкета” на приложимата правна норма по чл.343 НК,
приемайки, че с поведението си като водач на МПС подсъдимия Ч. е нарушил
правилата за движение, очертани в нормата на чл. 20,
ал.1
ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. От заключението по назначената АТЕ е установено по един
категоричен и безспорен начин, че подсъдимия Ч. при
управление на лекия автомобил „О.А.“ с *** е навлязъл в платното за насрещно движещи се
МПС, като е блъснал движещият се по него товарен автомобил „С.Д.“ с **** с
водач Я.А.Г., като това е довело до настъпване на ПТП. Така изводът на
първата инстанция за извършване на описаното по-горе нарушение от подсъдимия и
за връзката му с настъпилия вредоносен резултат е правилен и обоснован.
Обоснован
е изводът, че към момента на настъпването на ПТП двамата пострадали Е. Г. и Р.Л.
са били без поставени предпазни колани. Това се установява от заключението по
АТЕ. Неизпълнявайки задълженията си за поставяне на предпазни колани по време
на движение на автомобила пострадалите са допринесли за настъпване на
съставомерния резултат и правилно първата инстанция е отчела това съпричиняване
в мотивите си към присъдата.
Присъдата
е обоснована. Изводът по въпросите на чл.
301, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 НПК е основан на установените при спазване
изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с
тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Ч.. Налице са достатъчно доказателства, които са
дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което ясно и
безпротиворечиво е отразено в мотивите. Тези изводи за приложение на закона се
споделят и от настоящия състав.
По жалбата на частните
обвинители.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на
частните обвинители за явна
несправедливост на наложеното наказание.
От
правната доктрина и съдебната практика е известно, че при индивидуализацията
на наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства,
имащи тежест и значение за постигане на нужното съответствие между извършеното
деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно
за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност,
свързано с преценката за справедливост, винаги е необходимо индивидуалната тежест на
конкретната проява да бъде разгледана не изолирано, а в съвкупност с всички доказателства и не на последно место с данните за личността на
дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на
специалната и генералната превенция.
Всичко това е
било съобразено от първоинстанционният съд. При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът е съобразил принципите на законоустановеност и на
индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на дееца,
преценил е отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и е определил наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и шест месеца.
В съответствие с изискването на чл.54 от НК за
преценка на съществуващите обстоятелства при определяне на наказанието на
подсъдимия, първата инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение и е
приела, че спрямо Ч. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да
бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на
престъплението. Основавайки се на този извод, основният съд е определил на
подсъдимия наказанието, което по размер съответствува на
личната му опасност като деец и на
изискванията на чл.35, ал.3 НК.
Предпоставките за налагане на това наказание
на Ч. са били налице пред първата инстанция, като съдът е правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, младостта му, Т.овата му и социална ангажираност, добрите му
характеристични данни, липсата на каквито и да било противообществени прояви в
миналото, и изказаното съжаление за случилото се. Като отегчаващи отговорността обстоятелства първата
инстанция е отчела множеството допълнителни телесни повреди на пострадалата Р.Л.
извън тежката такава и налаганите по административен ред наказания на Ч. за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Отделно от това, през цялото
време на процеса подсъдимият е демонстрирал добросъвестно процесуално
поведение. Същият е дал обяснения, като не е отрекъл участието си в ПТП. С тези обяснения
той е спомогнал за разкриване на обективната истина до степен, да не
изобличи себе си в извършване на престъпление. Това му поведение не може да се
тълкува в негова вреда, защото ефективното упражняване на гарантираните от
закона права на обвиняемите не може да
представлява основание за ограничаването им в случай, че не препятства
възможността за нормално протичане на наказателното производство. Настоящата инстанция намира, че това му процесуално
поведение, което попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право
на защита не само не налага, а точно
обратното изключва увеличаването на размера на наказанието му, като процесуална възможност от
настоящата инстанция.
Правилна
е преценката на съда, че смекчаващите отговорността обстоятелства са със
значителен превес пред отегчаващите такива и размерът на наложеното
наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода е обоснован
и справедлив, тъй като по-висок от този размер, в каквато насока са
претенциите на частните обвинители би се очертал като лишена от законово
основание репресия.
Правилно,
съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по чл.58а, ал.1 НК съдът е
намалил с една трета наказанието на подсъдимия Ч. и определил размер от три
години лишаване от свобода.
Оплакването в жалбата, че прилагайки
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК
първата инстанция е допуснала явна несправедливост
е неоснователно.
В присъдата си първата инстанция е изложила достатъчно мотиви за приложението на института на условното осъждане, като се е позовала не само на наличието на
формалните основания за това, а и на специалното изискване на закона. Младостта
на подсъдимия и Т.овата му ангажираност, липсата на противообществени прояви и
на допуснати груби нарушения на правилата за движение по пътищата, и не на
последно место обстоятелството, че същият е добре интегриран в средата, където
живее и работи водят до извода, че в конкретния случай поправително-превъзпитателното и възпиращо
въздействие на наказанието, на която цел е отдадено преимуществено значение при
решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, може да се
постигне и без откъсването на подсъдимия Ч. от обществената и социалната среда, в която е живял и
продължава да живее.
Окръжния съд е определил разумен и справедлив размер на изпитателния
срок от пет години и настоящият състав намира, че е достатъчен за реализиране в пълна степен на предупредителния и възпиращ потенциал на условното осъждане.
Тук е местото да се отбележи, че
само поради обществения резонанс,
свързан с пътнотранспортните престъпления, при които често загиват или биват осакатявани хора и очакванията на
обществото за необосновано засилване на наказателната репресия, не може да се приема, че единствената
възможност за постигане на предупредителното въздействие върху останалите
водачи би могло да се постигне чрез налагане единствено и само на ефективни наказания.
Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че деянието е с
изключително висока степен на обществена опасност. Защитата не е съобразила, че
тя /обществената опасност/ за всяко едно от престъпленията, посочени особената
част на НК е отчетена от законодателя и заложена в пределите на санкцията.
Затова при определяне на наказанието следва да съобразява не опасността на
съответното престъпление по принцип, а
конкретното деяние и до каква степен в пределите, лимитирани от закона то влияе
негативно на съответните обществени
отношения.
Настоящият състав намира,
че обществената опасност на инкриминираната деятелност на подсъдимия не се
различава с нищо от типичните случаи за този вид престъпления и не може да бъде
определена като изключително висока. Причиняването на смърт на едно лице и
тежка телесна повреда на друго лице са квалифициращи елементи от състава на
престъплението, за което подсъдимият е осъден и обществената опасност на това
деяние е обхваната от санкцията, предвидена за този вид престъпления. След като
тези обстоятелства са извън кръга на определящите отговорността на подсъдимия,
наличието им само по себе си не може драстично да завиши обществената опасност
на деянието му и да доведе до увеличаване на размера на определените с атакуваната
присъда наказания, в каквато насока са претенциите на частните обвинители.
Определен
в рамките на закона и съобразен с наложеното наказание „ лишаване от свобода” е
и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС и настоящата
инстанция не намира основания, които да доведат до редукция на размера му.
Поради това настоящият състав намира,
че определените на подсъдимия наказания не се отклоняват от принципа на
справедливостта и в тази част атакуваната присъда се явява обоснована и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба от
частните обвинители оставена без уважение.
Съобразно
изискванията на закона съдът е възложил направените по делото разноски.
При
извършената служебна проверка и вън от възраженията на страните, настоящата
инстанция констатира нарушение на материалния закон при квалифициране на
деянието на подсъдимия.
С обвинителния акт подсъдимият Ч. е обвинен, а с присъдата е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а” и б.„ б”, вр. чл.342, ал.1 НК. Установено е, а и не
спори от страните, че от произшествието е настъпила смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на друго. По характер
уврежданията са различни и са причинени на различни лица. При този резултат деянието на подсъдимия е
следвало да бъде квалифицирано по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б.
"б" НК, а не по чл. 343, ал. 3, б. „а“ и "б" НК,
както неправилно е сторил съдът. За съставомерност по последния текст е необходимо
алтернативно да са причинени само смърт или само
телесна повреда на повече от едно лице, за какъвто резултат в случая очевидно не става въпрос. Изискванията за
приложението на чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. "б" НК са кумулативно причинена смърт
на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица, които в
случая са налице, но това не е било съобразено
от съда. Разграничението
между двата състава е в това, че по чл. 343, ал. 3, пр. 4 НК съставомерният резултат
обхваща алтернативно дадени различни по характер увреждания, но причинени на
повече от едно лице, в рамките на едно и също увреждане, докато по чл. 343, ал.
4, във връзка с
чл. 343, ал. 3,
б. "б" НК съставомерният резултат обхваща кумулативно дадени различни
по характер увреждания, причинени на различни лица, както в рамките на едно и
също увреждане, така и по отношение на съвкупността от възможните съставомерни
увреждания. Това налага изводът, че когато съставомерните увреждания имат еднакъв
характер, макар и причинени на повече от едно лице, следва да се прилага чл.
343, ал. 3 НК, а когато
уврежданията на пострадалите са от различен характер, но едното от тях е смърт,
както това е в разглеждания случай, следва да се прилага чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б.
"б" НК. Отделно от това, както прокурорът така и съдът не са съобразили принципа за поглъщане
на по – лекия резултат, в случая телесната повреда от по – тежкия резултат –
смъртта и неправилно са квалифицирали
деянието на подсъдимия като такова и по чл.343, ал.3, б.“а“ НК.
Различията в обвинителния акт и в
присъдата касаят само цифровата квалификация и не променят фактическия състав
на деянието, независимо, че и прокурорът
и съдът не са спазили принципа, при който по - леките фактическите състави на
непредпазливите престъпления по транспорта
се „поглъщат” от по-тежките. На
подсъдимия е било повдигнато обвинение за причиняване по непредпазливост на смърт на едно лице и на тежка телесна
повреда на друго лице, по които факти той се е защитавал през цялото време на
процеса, които е признал в хода на производството по реда на глава 27-ма НПК и
по които е бил признат за виновен и осъден. Ерго, несъотвествието в цифровото
посочване на приложимия наказателен закон в диспозитива на обвинителния акт и
присъдата по никакъв начин не нарушава
или ограничава правото му на защита до степен обуславяща отмяна на присъдата,
но неправилната квалификация налага изменението й, като деянието на подсъдимият
Ч. следва да бъде преквалифицирано по чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б. „б“,
вр. чл.342, ал.1 НК и той да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението
по чл.343, ал.3, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна на атакуваната присъда в
останалата част, съдът намира, че в тази си част тя следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и 338 от НПК, Пловдивският
апелативният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 260003/16.09.2020г.
по нохд № 353/20г. на Окръжен съд – Пазарджик като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия И.Н.Ч. по чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК и ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА по
обвинението по чл.343, ал.3, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.