№ 117
гр. В., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:И.Т.И.
Членове:С.Ж.С.
В.Р.Г.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500217 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. С. Г. чрез адв.
Л.М. против Решение №37 от 27.05.24г. по гр.д. №111/24г. на КРС .Счита
обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го
отмени.
В жалбата се излагат оплаквания за нарушаване на
материалния закон. По същество счита,че ВРС не е обсъдил доказателствата
по делото и направените изводи не коренспондират с установените
факти.Поддържа,че не посочена конкретна дата за извършено насилие и
твърденията по ИМ са протИ.речиви в тази насока.
Прави възражения за претендираните от ответната страна
разноски,които счита ,че не следва да бъдат присъдени в пълен размер,тъй
като делото не е с правна сложност и пред въззивната инстанция е подадена
само молба без процесуално представителство. Не са претендирани разноски
за настоящата инстанция,а само за направените пред КРС.
В законния тридневен срок ответникът по жалба С. Е. чрез
адв. Д.Г. е подала писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди разноски за
1
настоящата инстанция.
От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата
съдът приема за установено следното:
С обжалваното решение КРС е приел за установено,че Т. С.
Г. е извършил домашно насилие спрямо С. Е. на 26.03.24г. и на09.04.24г. като
го е задължил да се въздържа от насилие над молителката-чл.5,ал.1,т. ЗЗДН .За
да достигна до тези изводи ВРС е съобразил събраният доказателствен
материал,според който е установено,че страните са имали близки интимни
отношения,но Т. С. Г. е заплашвал и упражнявал физическо насилие над С. Е..
Според гласните доказателства на свидетеля И. Г.,който е
наемодетел на С.,Т. действително е упражнил насилие над С.,макар да не е
бил пряк сиведетел.Страните живеели в с. Р. в различни къщи като Т. е
посещавал С.,грижил се за двора,но след влошаване на отношенията
започнали проблеми.Свидетелят предупредил Т. да не посещава С.,но той
продължил. При едно от посещенията си счупил входната врата и блъскал С.
по стените.Това я принудило да търси помощ и да се премести да живее при
семейството на свидетеля И. Г. в гр.В..
Пред втората инстанция нови доказателства не са
представени.
При тази фактическа обстановка съдът намира,че
постановеното от КРС решение е законосъобразно и в съответствие данните
по делото.
Въззивната инстанция не констатира твърдените в жалбата
на въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционното
решение. Молителката С. Е. притежава активна легитимация,позволяваща и
да търси защита по реда на чл.5,ал.1 ЗЗДН,тъй като е била в интимна връзка с
ответника-чл.3,т.2 и 3 ЗЗДН.Налице са условията на чл.7 ЗЗДН,тъй като в
момента на извършване на домашното насилие молителката е имала настоящ
адрес на територията на гр. К..Молбата за защита от дом. насилие е
депозирана пред съда в едномесечния срок по чл 10,ал.1 ЗЗДН-твърди се,че
същото е извършено на дати 26.03.24г. и 09.04.24г.,а молбата е подадена на
22.04.24г..По делото има представена декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН,която не е
оспорена в първата инстанция относно нейната автентичност и
истинност,поради което правилно КРС я е включил в доказателствения
2
материал.От свидетелските показания по делото не са установени точните
дати на извършено насилие,но това не променя факта на упражнено домашно
насилие. КРС е уважил искането по чл.5,ал.1 ЗЗДН като е приел,че е
извършено домашно насилие от жалбоподателя Т. С. Г. спрямо С. Е. и е взел
мярка за защита,посочена в чл.5,ал.,т.1 ЗЗДН,като е издадена заповед за
защита.В чл.11,ал.2 ЗЗДН е определено,че при издаване на заповедта д. такса и
разноските по делото се възлагат върху извършителя на дом. насилие.
По същество: Правилно КРС е отчел наличието на сложни
лични отношения между страните,за което свидетелстват показанията на
свидетеля по делото.Въззивният съд също приема,че те отразяват различни
моменти от взаимоотношенията между страните и не се взаимно изключващи
се.
По безспорен начин е установено упражнено домашно
насилие от Т. С. Г. над С. Е. ,изразяващо се в обиди ,заплахи и нанесени
удари,подробно описани от КРС в решението на база свидетелските
показания.Израженията на домашно насилие са посочени в чл.2 ЗЗДН и КРС е
преценил,че по отношение на молителката са били упражнени част от
сочените в този законов текст актове на насилие,поради което тя може да се
ползва от защита по този ред.
ВОС споделя изводите,направени от КРС и намира за
законосъобразни и справедливи предприетите мерки за защита по ЗЗДН,за
което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Разноски от ответната по жалба страна са претендирани и
същите следва да бъдат присъдени.Съдът намира,че възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение,направено от процесуалният
представител на жалбоподателя е неоснователно,тъй като претендираните
разноски са в минимален размер-200лв.-адв. възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №37 от 27.05.24г. по гр.д.
№111/24г. на РС-К..
Осъжда Т. С. Г.,ЕГН ********** от с. Р.,ул.Пета №1 да
3
заплати на С. Е. с адрес с. Р. ,ул.Пета №4направени пред въззивната инстанция
разноски в размер на 200лв.
Решението не подлежи на обжалване –чл.17,ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4