№ 1655
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100510866 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. С. П., чрез назначения от
съда особен представител адв. К.С. П. от САК, срещу решение №
20251792/13.11.2020г. по гр. дело № 29760/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
86 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не са направени
доказателствени искания. Иска отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли иска
за развод.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Г. П. П., чрез упълномощения представител адв. Г.Л. В. от ПАК, с който я
оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.
Страните не претендират разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 29760/2019 г. на СРС, 86 състав, е прекратен брака
сключен на 28.10.1978г. с акт № 0701 на СО, район Сердика между Г. П. П. и Л. С. П.,
1
като дълбоко и непоправимо разстроен. Ищецът е осъден да заплати държавна такса на
СРС от 50 лв.
За да постанови решението си първостепенният съд е приел за установено от
събраните гласни доказателствени средства – разпита на св. Б.И.С., че съпрузите не
живеят заедно от 4 години и не са правили опити да заживеят отново заедно. Приел е,
че раздялата на страните е окончателна, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен
и е ненужен за семейството и обществото. От брака няма ненавършили пълнолетие
деца.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса не е внесена, тъй като особеният
представител е освободен от внасянето на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Софийският градски съд приема, че във въззивната жалба няма наведени
доводи за неправилност на обжалваното решение. Жалбата е бланкетна – в нея не са
посочени конкретни нарушения, които да са допуснати от първостепенния съд.
При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са
нарушени императивни материалноправни норми, нито същото да е необосновано. Не е
спорно, че от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца. Районният съд е
основал решението си на показанията на свидетеля Б.И.С.. От показанията му се
установява, че страните са в продължителна съпружеска фактическа раздяла, която
продължава от 2016г. и е прекъснала духовните, физическите и икономическите връзки
между съпрузите. Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и
необратимо брачните отношения, което е основание да се приеме извод от съда, че
гражданският брак между Г. П. П. и Л. С. П. е дълбоко и непоправимо разстроен, респ.
следва да се прекрати с развод.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
Страните не претендират разноски във въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
Доколкото въззивникът е освободен от внасянето на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК, при образуване на въззивното производство, то
същата следва да бъде събрана с решението по делото. Поради неоснователност на
въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда Л. С. П. да заплати
2
по сметка на СГС държавна такса в размер от 37.50 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20251792 от 13.11.2020г. по гр.
дело № 29760/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав.
ОСЪЖДА Л. С. П. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от
37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по
въззивно гр. дело № 10866/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3