Решение по дело №11/2020 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 16.03.2020  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №11 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Административното дело е образувано по жалба вх.№45/08.01.2020 г. подадена от В.Н.Н. ЕГН********** ***, чрез адв. Р.М.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0297-000111/15.12.2019 г. издадена от мл. авт.к-р в РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит Г.В.Й., с която на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС и са отнети СРМПС и 2 бр. рег. Табели с №******.

Към жалбата е приложена административната преписка.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на закона. В съдебното заседание не се явява. Представено е становище, с което поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата мл. авт.к-р в РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит Г.В.Й. се явява лично. Оспорва жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до една година.

Видно от представеното по делото заверено копие от АУАН № 233513/15.12.2019 г., съставен от служител на ОДМВР – Ловеч, РУ – Луковит, на 15.12.2019 г. служители на РУ – Луковит са извършили проверка на жалбоподателя В.Н.Н. с ЕГН**********, който е бил водач на МПС Фолксваген Туарег с рег.№ ******, негова собственост. По време на проверката на жалбоподателя е извършена проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, при която е установен положителен резултат за алкохол 1,62 промила. Издаден му е талон с № 0043494 /лист 7 и 8/, но жалбоподателят е отказал да му бъде взета кръвна проба.

За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е съставен посочения по-горе АУАН.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На същата дата 15.12.2019 г. въз основа на съставения АУАН на В.Н.Н. е наложена процесната принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на МПС“, като срокът й е определен от шест месеца до една година. Отнети са СРМПС  и са свалени два броя регистрационни табели.

С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство и се изземват табелите с регистрационен номер. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание е съставянето на АУАН за нарушение, покриващо състава на някоя от хипотезите по чл.171, т.2а от ЗДвП, в случая става дума за хипотезата на буква „б“.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Законосъобразността на наложената принудителна административна мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на  чл. 142, ал. 1 АПК.

Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че е налице съставен АУАН за визираното в чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП административно нарушение. Всички събрани доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

 На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на директор на ОДМВР – Ловеч, т.1.11.

Безспорно е съставен АУАН против В.Н., който съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, покриващи състав на нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и е посочена относимата законова разпоредба. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Подписан е. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма.

Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи.

Но в заповедта не е посочен срокът на действие на наложената временна ПАМ. Т.е. заповедта не съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.

Посочването на определените от правната норма минимален и максимален срок на ПАМ от шест месеца до една година не може да замести липсата на волеизявление на административния орган, което да индивидуализира срока на наложената конкретна принудителна административна мярка. Това е съществен реквизит на административния акт, който в случая липсва.

Наложената мярка следва да съответства на целта на закона, без да създава правна несигурност за лицето, чиито права се ограничават. В случая поради липса на определен срок на мярката, не е налице законосъобразно налагане на предвидена в закона ПАМ.

В границите на определения законов срок административният орган е задължен да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. При установено нарушение на ЗДвП административният орган е задължен да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т. е. срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП.

При определяне на конкретния срок на мярката в хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /от 6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая в заповедта няма определен срок и неопределеният срок създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е незаконосъобразен - няма яснота относно момента на изтичането му.

С оглед изложеното, след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите правни норми, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо, че същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма и са били налице са предпоставки за издаването й, поради липсата на съществен реквизит във волеизявлението на органа, тя противоречи на закона и следва да бъде отменена.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна.

Направено е искане за възстановяване на сторените деловодни разноски от жалбоподателя. При този изход от делото искането е основателно за сумата от 360 лв., представляващи сторени разноски за адвокат и държавна такса.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0297-000111/15.12.2019 г. издадена от мл. авт.к-р в РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит Г.В.Й., с която на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС и са отнети СРМПС и 2 бр. рег. Табели с №******.

ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати на В.Н.Н. ЕГН********** ***, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лв./ представляващи сторени деловодни разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  Административен съдия :