ПРОТОКОЛ
№ 11406
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
и прокурора Н. Цв. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно
наказателно дело № 20231110208022 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИТЕ:
Б. С. К. – редовно призован, явява се. Заедно с АДВ. Х.-
упълномощен защитник.
Т. В. М. – редовно призован, явява се. Заедно с АДВ. И. – служебен
защитник.
За СРП се явява прокурор Н. И..
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид изявленията на страните и с оглед
наличието на процесуалните предпоставки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ по лична
карта:
1
Б. С. К. - роден на 9******** г. в гр. С***, българин, български
гражданин, ЕГН: **********, неосъждан, ученик, живущ в гр. С********.
Т. В. М. - роден на ... г. в гр. С***, българин, български гражданин,
ЕГН: **********, неосъждан, безработен, живущ в гр. Б****
СЪДЪТ разясни на обвиняемите правата им в настоящото
производство, включително правото им на отводи.
ОБВИНЯЕМИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата си. Отводи няма
да правим.
Съдът връща личната карта на обвиняемите.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не правя отвод на съдебния състав.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото с постъпили молби от обвиняемите Б. С. К. и
Т. В. М., с искане да бъде изменена в по-лека, взетите спрямо тях мерки за
неотклонение „Домашен арест“ по ДП № 757/2023 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 16217/2023 г. по описа на СРП.
Прочете се.
ОБВИНЯЕМИТЕ /поотделно/: Поддържаме искането.
АДВ. И.: Поддържам искането, нямам доказателствени искания.
АДВ. Х.: Поддържам искането, моля да бъдат приети приложените
към молбата писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Оспорвам
молбата. Да се приемат представените от адв. Х. писмени доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат към доказателствената
съвкупност материалите по делото.
2
СЪДЪТ, по представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства, намира същите за относими към предмета на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените писмени доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните и на основание
чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
материалите по ДП №757/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 16217/2023 г.
по описа на СРП.
Предвид липсата на доказателствени искания и като счете делото за
изяснено от фактическа страна,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. И.: Поддържам искането за изменение МНО на моя
подзащитен, като моля при постановяване на съдебния акт да вземете
следното:
На първо място, считам, че не може да се направи обосновано
предположение, че Т. М. е извършил деянието, за което е привлечен като
обвиняем. Няма никакви данни за подзащитният ми по предприемане на
някакви действия към свидетеля Чакъров във връзка с отнемане на
инкриминираната вещ. Няма информация М. да е употребил сила и
алтернативно с някакво поведение да е заплашил Ч*** или да е сломил у него
3
съпротива, с цел отнемане на телефона. Няма никакви доказателствена
основа, от която да се извлече общност на умисъл между моя подзащитен и
другите обвиняеми по извършване на такава деятелност. Още повече и
В******** не е разпознал, че някой от тримата обвиняеми му е отнел
телефона. В допълнение на това говори изготвената като нов способ за
доказване видео-техническа експертиза от 01.07.2023 г., която е по делото. В
заключението на тази експертиза става ясно, че заснетите лица са негодни за
лицева идентификация. Не само това, не се констатира в заключението, че се
отнема телефон в описанието на действията от видеозаписите, за
съприкосновението между лицата се казва – „три падат на улицата след
кратко две стават“. Това какво трябва да Ви показва, че има явно нова
информация, която ще окаже доста различен прочит на фактологията по
делото и като нови индиции това също трябва да рефлектира и върху
подозрението. И ако го е имало досега, с което становище не съм съгласен,
след тази експертиза, това подозрение най-малко трябва да е силно
разколебано.
Ето защото, при така събрания доказателствения материал от ДП,
може да се заключи, че няма данни, от които да се направи обосновано
предположение, че моят подзащитен е извършител на инкриминираното
деяние.
Считам, че не са налични спрямо М. нито една от двете
допълнително алтернативни опасности от укриване или да извърши
престъпление. Опасността от укриване не е налична, защото той е с
установена самоличност, има постоянен адрес, на който живее, не се е
укривал и не е бил обявен за ОДИ. Няма опасност и да извърши
престъпление, защото е изминал не малък период от време, откакто е
поставен под „домашен арест“, който спазва стриктно, през който период ако
е имало такава опасност от извършване на престъпление нейният интензитет
значително е намалял, което обстоятелство е оправдаващо налагането на една
по-лека МНО.
На следващо място, моля да вземете предвид, че това е първо по
наша инициатива разглеждане на МНО, което с поглед на изминалото време и
ограничение на изтърпяването й е повлияла негативно в голяма степен в
съзнанието и младата психика на подзащитния ми. Въпреки тежестта на
4
престъплението, за което е привлечен обв. М., е важно да се отбележи, че тук
от голямо значение при определянето на тази опасност дали може да извърши
престъпление е и личността на привлеченото под отговорност лице. Значимо
е какви са неговите характеристични данни какво е неговото поведение и
отношение, изводими от доказателствата по делото в съзвучие на ал. 3 на чл.
56 от НПК. Т. М. е с отлична характеристика, неосъждан, с чисто съдебно
минало, срещу него не се водят други ДП или съдебни производства, няма и
криминалистични регистрации. Млад човек на 20 г., не е лице с висока
обществена опасност. Извън това, кой е извършил инкриминираните действия
и така описания механизъм на предполагаемото престъпление, видно от
фактологията, не се откроява като такова, което да е с голяма степен на
тежест в сравнение с други случаи на престъпление от същия вид. Свидетелят
Ч****** не е бил с видими или драстични наранявания. Инкриминираната
вещ е намерена, като неощетено от този гледна точка е пострадалото лице.
Смятам, че не е правилно една мярка с ограничение в
предвижването, каквато е „домашния арест“ да се превръща в изтърпяване на
наказание. Все пак МНО имат инструментален характер, като същите се
вземат само и доколкото ще обезпечат неговите легитимни цели, визирани в
закона.
Въз основа на това, може да се приеме, че тази мярка е постигнала
своя ефект, който последният съдебен състав е преценил, че трябва да бъде
постигнат, като аз пак твърдя, че няма и такава опасност подзащитният ми да
извърши престъпление. Обвиняемият М. не може да повлияе на някакъв
начин на производството и да попречи за разкриване на обективната истина.
Не само това, съдействал е на разследването, като участвал в разпознаването
и дал дактилоскопни отпечатъци, образци от ДНК и са му на правени
фотоснимки. По своите правни последици „домашният арест“ представлява
съществено ограничаване на свобода, като според решение № 10/1992 г. на
Конституционния съд на Република България, въпреки че не е задължително
за органите на съдебна власт, МНО „домашен арест“ е също форма за
задържане и посегателство върху неприкосновеността. Видно от решението
на Европейски съд по правата на човека по делото Николова срещу България,
съдът е приел, че „домашният арест“ представлява лишаване от свобода по
смисъла на чл. 5 и от Конвенцията. И в този смисъл ще направя съпоставка
със „задържането на стража“. От практиката на Европейски съд по правата на
5
човека в Страсбург, макар и при по-стари редакции на българския НПК, е
залегнала преценката становището и е резонно да се направи заключение, че
такова положение относно опасност да се извърши престъпление, въз основа
тежестта на обвинението на степента на обществено опасност, конкретно
противоправно деяние, за което е привлечено дадено лице, може да се приеме
само при първоначално вземане на мярка и за известен период от време, а не
при последващо отдалечено в хода на производството разглеждане на нейната
промяна. Тежестта на обвинението не може да оправдава другите периода на
„задържане под стража“. В този смисъл е делото И*** срещу България. Дори
и в не такава степен „домашния арест“ е също не леко ограничение на
държавна принуда, което не би било правилно да се разпростира широко във
времето, въз основа на това, че ограничава също драстично придвижването на
дадено лице.
Уважаеми господин председател, с оглед изложеното и във връзка с
фактите по делото, моля да постановите определение, с което да измените
взетата мярка „домашен арест“ по отношение на Т, М. в по-лека.
АДВ. Х.: На подзащитният ми Б. К. е взета МНО „домашен арест“.
С определение на СГС от 27.04., като с настоящото искане молим за
изменение на наложената му МНО в по-лека, а именно – „гаранция“ или
„подписка“, като считаме, че такава мярка е достатъчна за постигане целите
на МНО в ДП, чл. 57 НПК. Считам, че тази мярка ще покрие изискването на
закона, като няма да попречи за разкриването на обективната истина или за
укриване на обвиняемия, както и за извършване на престъпление.
Основания за нашите искания са следните – намирам, че след датата
на вземане на МНО „домашен арест“ на 24.04.2023 г. на моя подзащитен не са
извършени каквито и да било процесуално следствени действия. Не намирам,
че са налице и доказателства за неговата съпричастност към отнемането на
чужд вещ от пострадалото лице, още повече за конкретни думи и умисъл за
извършване на подобно деяние. Б. не е отнел каквато и да е вещ, дори не е
разбрал в момента на извършване, че е бил отнет телефон. Не са налице
каквито и да е доказателства в тази насока, освен твърденията на
пострадалото лице. Б. К. е изпълнявал наложените му МНО до момента, а
именно – „задържане под стража“ и „домашен арест“, без да ги нарушава по
6
какъвто и да е начин. Обвиняемият е под „домашен арест“ близо 50 дни,
което се отразява неблагоприятно на неговата психика, като следва да се
вземе под внимание, че лицето е в началото на своя житейски път, само на 19
г., все още ученик в самостоятелна форма на обучение в Ч, туризъм и
информатика, София, като му предстои изпитна сесия от 26.06.2023 г. до
06.07.2023 г., за което е представил служебна бележка от учебното заведение.
Б. е с установен адрес - гр. С**********. Лицето е с чисто съдебно минало и
няма каквито и да е криминалистични регистрации или прояви преди
настъпването на процесния инцидент. Желае да продължи образованието си,
да се грижи за семейството си и да започне работа при подходящи условия за
неговата възраст.
Следва да отбележим също, че наложената МНО пречи за
осъществяване на контакти с неговия брат близнак Б******** който е със 100
% трайна неработоспособност, с чужда помощ, поради заболяване.
Б********. се нуждае от ежедневни грижи, които неговата майка не може да
полага сама без помощта на втория си син Б., който помага на близнака си в
неговия бит, при посещение на различни медицински процедури, като във
връзка с изложеното сме представили ТЕЛК от 19.04.2023 г.
На следващо място, бих желал да отбележа, че Б. също е получил
увреди при процесния инцидент - фрактура на носа и кръвонасядания на
лицето, за което представили съдебно медицинско удостоверение от
10.04.2023 г.
С оглед на изложеното, моля да уважите нашето искане и да
постановите определение с което да измените взетата мярка в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържаме изложеното от защитниците. Моля
да промените мярката в по лека.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате така направеното искане от
страна на защитниците на двамата обвиняеми. От една страна считам че е
налице обосновано предположение в извършване на деянието, така както е
повдигнато, доколкото се касае за съставно престъпление, следва да се
обърне внимание, че не е необходимо всеки един от обвиняемите да участва в
двете части на грабежа.
7
Безспорно са събрани доказателства за участието на двамата
обвиняеми. Същите са били разпознати от пострадалия, като лица, които са
нанасяли удари. Също считам, че изминалия период от време - от месец и
половина, в който те са с наложена МНО „домашен арест“ не е дълъг и се
солидаризирам се със СГС относно това, че се отличава с висока обществена
опасност, като няма да повтарям техните мотиви, всички сме запознати с тях.
Благодаря.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ предоставя възможност
на обвиняемия да изрази последна дума.
ОБВИНЯЕМИТЕ /поотделно/: Желаем по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ, като взе предвид становищата на
страните, въз основа на събраните до този момент доказателства по делото и
въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 65 ал. 3 вр. чл. 62, ал. 2 от
НПК и е образувано по молби на защитниците на обвиняемите Б. С. К. и Т. В.
М. за изменение в по-леки на взетите спрямо тях мерки за неотклонение
„Домашен арест“ по ДП №757/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
16217/2023 г. по описа на СРП.
В съдебно заседание защитниците на обвиняемите поддържат
исканията, като мотивират същите на първо място с липсата на обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемите за конкретната
инкриминирана деятелност, за която са привлечени в това им качество.
На следващо място се позовават на изтеклия период от време в
който се изпълнява МНО „домашен арест“, както и данните за личността на
двамата обвиняеми.
Обвиняемите се придържат към изложеното от техните защитници.
Представителят на СРП намира исканията за неоснователни,
доколкото намира, че от доказателствения материал може да се обоснове
8
предположение за съпричастност на обвиняемите към инкриминираната
дейност и към настоящия момент, а наличието на опасност от извършване на
престъпление мотивира с тежестта на инкриминираното деяние, механизма за
осъществяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК в производство по
контрол на взета МНО, в това число и „домашен арест“ съдът преценява
всички обстоятелства, свързани със законността на изпълняване на мярката.
В случая с постановления за привличане на обвиняемите от
20.04.2023 г. Б. К. и Т. М. са привлечени в това им качество за извършено на
20.04.2023 г престъпление по чл. 198, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, в
съучастие и с обв. М********, за което престъпление законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ и същото е от общ характер.
При преценка на събрания до настоящия момент доказателствен
материал, конкретно по отношение на двамата обвиняеми, депозирали
настоящите искания за изменение на мерките им, СЪДЪТ намира, че не може
да бъде изведено обосновано предположение за съпричастност към точно
това престъпление, доколкото няма обективни данни, нито доказателства за
наличието за общ умисъл между Б. К., Т. М. и М****** за противозаконно
отнемане чрез използване на сила на вещта предмет на престъплението.
В конкретния случай, съдът намира, че са налице данни за т.н.
„ексцес“ на умисъла по отношение на обвиняемия М******, доколкото
действително е налице доказателствена обезпеченост, че именно той е отнел
процесния телефон, а впоследствие при явяване на полицейските органи го е
извадил от джоба си и го е оставил на земята, като в тази връзка не се
разкриват данни изобщо другите двама обвиняеми да са били наясно, че
М****** е взел посочения телефон и, че същият е бил в него.
Независимо от горното, съдът намира, че в хода на ДП са събрани
достатъчно доказателства, от които може да бъде направено обосновано
предположение за съпричастност на настоящите двама обвиняеми към
извършване на друго престъпление от общ характер, включително нанасяне
на телесна повреда по хулигански подбуди или хулиганство, които сами по
себе си са престъпление от общ характер и за същите е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“.
В тази връзка съдът съобрази приложения по делото фиш за
9
медицинска помощ, в който е отразена като работна диагноза по отношение
на пострадалия Валентин Чакъров „контузия на нова“. Този извод на съда,
следва и при съобразяване показанията на пострадалия Ч***, както и
показанията на полицейските служители М********, протоколи за
разпознаване, по които *** разпозна именно обвиняемите К. и М., като лица,
които са му нанасяли удари.
Изложеното от пострадалия се подкрепя и от изготвената по делото
СТЕ, като видно от обстоятелствената част на същата е, че действително
трите лица, т.е. тримата обвиняеми са влезли във физическо
съприкосновение, изразяващо се в нанасяне удари с ръце и крака по
отношение на пострадалия и независимо, че съгласно експертизата записите
са негодни за лицева идентификация, доколкото според настоящия съдебен
състав от доказателствата по делото не оставя съмнение за участниците в
инкриминираните действия.
По-натам съдът намира, че от доказателствения материал не може да
се обоснове наличието на реална опасност от укриване на двамата обвиняеми,
доколкото същите са с установена самоличност и адреси, на които изтърпяват
МНО „домашен арест“.
По-нататък съдът, намира, че от 27.04.2023 г. спрямо обвиняемите
се изпълнява МНО „домашен арест“, като към настоящия момент мярката е с
продължителност един месец и деветнадесет дни, като за период 21 до 22
същите са били фактически задържани.
Съдът намира, че МНО „домашен арест“, която съгласно практиката
на българския съд, както и на ЕСПЧ се приравнява по характеристики и
последиците на МНО „задържане под стража“, с оглед ограничение правото
на свобода и свободно придвижване на обвиняемите, и може да се обоснове
при първоначално задържане, с оглед тежестта на конкретно извършеното
деяние и неговия механизъм и да продължи единствено краткосрочно.
В случая по делото не се разкрива по-висока степен на обществена
опасност на посочените двама обвиняеми. Същите са с чисто съдебно минало,
няма данни за техни противообществени прояви и съдът намира, че
престъпната проява предмет на настоящото производство се явява изолирана
такава в техния житейски път.
От друга страна, конкретно по отношение на обв. К., съдът взе
10
предвид наличните данни за него, че същият е ученик в самостоятелна форма
на обучение, предстоят му изпити, като намира, че в тази връзка МНО
„домашен арест“ се явява прекомерна намеса в правата му сфера и би
възпрепятствало неговото личностново развитие в бъдеще.
СЪДЪТ намира, че изтеклият период от време на изпълнение на
МНО „домашен арест“ е указало своята превантивна и възпираща функция по
отношение на двамата обвиняеми, като в голяма степен е намалил
интензитета на опасността от извършване на престъпление от тяхна страна,
като към настоящия момент посочената МНО се явява непропорционална
намеса в личната им правна сфера.
СЪДЪТ намира, че целите, визирани в чл. 57 НПК, могат да бъдат
реализирани и с по-леки МНО, като съдът намира за адекватна и
пропорционала такава МНО „Подписка“.
При така изложеното, СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките
за изменение МНО на двамата обвиняеми от „Домашен арест“ в „Подписка“.
ОПРЕДЕЛИ:
С оглед изложеното на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ МНО „ДОМАШЕН АРЕСТ“ изпълнявана спрямо Б. С.
К. – обвиняем по ДП №757/2023 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16217/2023 г.
по описа на СРП в МНО „ПОДПИСКА.
ИЗМЕНЯ МНО „ДОМАШЕН АРЕСТ“ изпълнявана спрямо Т. В.
М. – обвиняем по ДП №757/2023 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16217/2023
г. по описа на СРП в МНО „ПОДПИСКА.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок
от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест, насрочва заседанието пред СГС за
22.06.2023 г. от 10.00 часа, за когато обвиняемите и защитниците уведомени
11
от днес.
Препис от протокола да се издаде на началниците на съответното РУ
по местоживеене на обв. К. и обв. М., отговарящи за контрола върху
изпълнението на МНО Домашен арест.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Съдебното заседание приключи в 11:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12