Решение по дело №1796/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             17.09.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1796 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1796/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Р.Л. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №291768 от 03.12.2019 г постановено по гр.д.№69969/18 г на СРС , 128 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на “Т.С.” ЕАД *** , че въззивникът дължи сумата от 40,33 лева  незаплатена топлинна енергия за м.04.2015 г за ап.№18 в гр.София ж.к.****** , ведно със законната лихва от 17.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 10,70 лева  лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г – 27.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.05.2018 г по ч.гр.д.№31284/18 г на СРС , 128 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е недопустимо да се удължават давностни срокове по уговорки на страните , включително и чрез ОУ и издаване на фактура . Не може да се носи отговорност за топлинна енергия , защото имотът е продаден на 15.04.2015 г т.е. отговорността е на купувача .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.12.2019 г и е обжалвано в срок на 23.12.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично исковете за СРС е приел следното .

Ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Според СТЕ за периода м.07.2014 г – м.04.2015 г за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 61,70 лева . Според ССЕ сумата не е платена. Според чл.33 ал.1,2 от ОУ на ищеца падежът на задължението е след изтичане на 30 дни от периода  , за който се отнасят . Като се вземе предвид , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.05.2018 г , то не е погасено по давност само задължението за м.04.2015 г в размер на 40,33 лева . Чрез „специализиран изчислителен модул“ се установява , че лихвата за забава върху тази сума е 10,70 лева и също се дължи .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Преди всичко е налице неправилна правна квалификация на исковете за главница и лихва за забава . В диспозитива на първоинстанционното решение липсва каквато и да е правна квалификация , а в мотивите е посочен единствено „чл.422 ГПК във вр.чл.415 ГПК“. Тези процесуални норми на ГПК са общи за заповедното производство и биха могли да бъдат само ЧАСТ от правната квалификация , но същевременно е необходимо да се посочи и материално-правна норма , която да квалифицира ясно претенцията като произтичаща от определен договор , деликт , неоснователно обогатяване и пр. . В случая това са нормите на чл.149 и чл.150 ал.1 ЗЕ относно главницата и нормата на чл.86 ал.1 ЗЗД относно лихвата за забава . Или правилната правна квалификация в случая е чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Липсващата правна квалификация е подвид на неправилната правна квалификация .  Както е посочено в решение №317 от 27.06.2012 г по гр.д.№117/12 г на ВКС , IV ГО неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска .

Неправилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ за целия м.04.2015 г . Видно от нотариален акт на стр.16 -18 от делото пред СРС ответникът е продал имота на 15.04.2015 г т.е. при наличните доказателства той би могъл да бъде потребител само за периода 01.04.2015 г – 15.04.2015 г.

Неправилно СРС посочва , че според чл.33 ал.1,2 от ОУ на ищеца падежът на задължението е след изтичане на 30 дни от периода  , за който се отнасят . В този смисъл бяха ОУ /2008 г/ на ищеца , докато в случая са приложими ОУ /2014 г/ , като според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 от ОУ месечните дължими суми се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 17.05.2018 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода до м.05.2015 г, но не и за процесния месец 04.2015 г . Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Относно м.04.2015 г след отчитане се констатира според ССЕ сума за възстановяване на ответника .

Поради погасяване по давност на процесното задължение за главница не се дължат и лихви за забава върху него . Отделно по отношение на лихвите за забава трябва да се вземе предвид , че съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите за длъжни да заплащат сумите за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на ищеца . По делото не са представени доказателства за публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №291768 от 03.12.2019 г постановено по гр.д.№69969/18 г на СРС , 128 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на “Т.С.” ЕАД *** , че А.Р.Л. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 40,33 лева  незаплатена топлинна енергия за м.04.2015 г за ап.№18 в гр.София ж.к.****** , ведно със законната лихва от 17.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 10,70 лева  лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г – 27.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.05.2018 г по ч.гр.д.№31284/18 г на СРС , 128 състав ; както и в частта ,  в която А.Р.Л. е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 687,92 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД *** срещу А.Р.Л. ЕГН ********** от гр.София , които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД ; да се признае за установено , че А.Р.Л. дължи сумата от 40,33 лева  незаплатена топлинна енергия за м.04.2015 г за ап.№18 в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 17.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 10,70 лева  лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г – 27.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.05.2018 г по ч.гр.д.№31284/18 г на СРС , 128 състав .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.