МОТИВИ
към Решение № 170 от 12.06.2019 г. по
АНД № 408/2019 г. по описа на БОС
Производството е
по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във вр. чл. 78А НК и е образувано по повод
внесено постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с което
се предлага обвиняемият Е.Р.М.с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК за
извършено от него престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.1 т. 2 и т.
3 от НК.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
предложението. Изразява становище, че обвинението е доказано по категоричен
начин от обективна и субективна страна. Пледира за освобождаване на обвиняемия
М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и за налагане
на административно наказание - глоба в размер към минималния, предвиден в
закона.
В съдебно
заседание, обвиняемият, редовно призован, се явява лично и със защитника си.
Последният не оспорва фактическата обстановка, но изразява становище за
несъставомерност на инкриминираното деяние от субективна страна и пледира за
оправдателна присъда. При условията на алтернативност, моли да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, а ако съдът направи извод за наличие на
предвидените в чл. 78А НК предпоставки - да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност като му наложи минимално по размер административно наказание глоба,
отчитайки многобройните смекчаващи вината обстоятелства.
Обвиняемият М. се
присъединява към казаното от защитника му. Не оспорва фактическата обстановка,
възприета в постановлението, но твърди, че не е действал нарочно.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Е.Р.М. е роден на *****, живее в *******.
Търговско
дружество „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД е регистрирано по фирмено дело № 3695/2007 г. по
описа на БОС със съдружници търговско дружество „Ноблекс“ ООД и обвиняемият М.,
и е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 05.02.2009
г., със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица „Рилска“, № 1. Към
2011 година управител на дружеството бил обвиняемият М..
През периода 2010
г. – 2011 г. основната дейност на „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД била покупко – продажбата на
нови ветроходни и моторни яхти, както и свързаните с тях платна, екипировка и
консумативи. Дружеството купувало яхтите от производител и ги транспортирало до
България по суша. Паричните средства за тези сделки били осигурявани
посредством сключени рамкови договори за финансов лизинг с лизингодателя „Хипе
Алпе – Адрия – Лизинг“ ЕООД. За така закупените и доставени в България яхти
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД сключвало конкретни договори за стоков лизинг с индивидуални
клиенти.
При осъществяване
на търговската си дейност „СЕИЛМАРИЙН ООД прилагало двустранна форма на
счетоводно записване. То организирало и водило текущо счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и счетоводните
стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. За водене на
счетоводството бил използван програмен продукт – счетоводен софтуер, а самото
счетоводното обслужване се осъществявало от „Ноблекс“ ООД, като по-конкретно се
извършвало от св. Ж.Д.В.. В тази връзка, обвиняемият Е.М., като управител на
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД, упълномощил с нотариално заверено пълномощно по чл. 26 от
Търговския закон свидетеля В., включително да получава и предава суми, както и
да съставя и подписва данъчни декларации, от името на дружеството (л. 83, т.11
от ДП).
Дружеството е
регистрирано по ЗДДС считано от 31.03.2008 г. (л. л. 92-104, т. З от ДП) и е
извършвало облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, по които получавало
авансови плащания. Дружеството редовно е подавало СД по ЗДДС и придружаващите
ги отчетни регистри (дневници за покупки и дневници за продажби).
На 20.10.2008 г.,
между „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД и „Сиал 27“ ЕООД, с управител свидетелят С. А., бил
сключен договор за покупко – продажба на ветроходна лодка „Hanze 470 – 188“, на
обща стойност 260 000,00 евро без ДДС (508 515,80 лева). По силата на този
договор, купувачът „Сиал 27“ ЕООД трябвало да заплати първа вноска в размер на
61 781,10 евро (145 000,00 лв с ДДС), а цялата сума трябвало да бъде платена
към датата на доставка 01.10.2010 г.
През същия месец „Сиал 27“ ЕООД платило по банков път сумата от 31 200,00 евро
за което обстоятелство „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД издало фактура № 16 от 29.10.2008 г. на
обща стойност 61 021,90 лева (данъчна основа 50 851,58 лв. и ДДС в размер на 10
170,32 лв). „СИАЛ 27“ ЕООД не извършило повече плащания към дружеството,
управлявано от обвиняемия.
Междувременно, на
15.04.2010 г. било сключено споразумение между „СИАЛ 27“ ЕООД и „Агенция за
транспортни проучвания и прогнози“ ООД (АТПП), управлявано също от свидетеля С.
А., по силата на което „АТПП“ ООД се съгласило да сключи договор със
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД за процесната ветроходна яхта и да продължи да плаща вместо
„СИАЛ 27“ дължимите вноски в договорените условия и срокове. В резултат на това, на 03.05.2010 г.,
между „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД и „АТПП“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
свидетеля С. А. А. бил сключен договор за покупката на ветроходна лодка „Hanze
470 – 188“ със срок на изплащане - 01 октомври 2010 година, на стойност 260
000,00 евро (л. л. 36-38, т.3 от ДП). В изпълнение на сключения договор, „АТПП“
ООД извършило плащания общо в размер на 215 000,00 лева, за която сума
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД издало фактури № 32 от 14.05.2010 г.; № 37 от 21.02.2011 г.; №
41 от 28.07.2011 г.; № 42 от 05.08.2011 г. и № 43 от 20.09.2011 г.
На 03.10.2011 г.,
поради закъсняващи вноски на лизингодателя, в гр. София била проведена среща
между обвиняемият М. и св. С. А.. По време на срещата, свидетелят предоставил
на обвиняемия сумата от 130 000 лева в брой като вноска по договора за
покупко-продажба на ветроходната яхта. Обвиняемият М. взел парите и ги внесъл
по сметка на дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД, като посочил като основание за
внасяне - „захранване“ на сметката. Обвиняемият, по настояване на св. А., му
представил и авизо, че е внесъл парите по сметка на юридическото лице
„Сейлмарийн“ (копие на авизото е в т.1, л. 166, виж и официални документи от
„Уникредит Булбанк“ в т. 10, л. 31, ред 6 от горе на долу). Обвиняемият не
уведомил св. В. за действителното основание за внасяне на пари по сметка на дружеството,
нито издал фактура за плащане на вноска по договора от страна на „АТПП“ ООД.
На 14.11.2011 г.,
в съответствие с дадените му пълномощия, св. В. подал по електронен път справка
– декларация по ЗДДС, регистрирана с № 020015116888 от 14.11.2011г. Справката
била подадена от e-mail: valchev@ nobleksgroupl.com и била подписана
с квалифициран електронен подпис на ООД „Ноблекс“ (л. 82, т.11 от ДП). Съгласно справката, дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД
декларирало ДДС за възстановяване от бюджета в размер на 186,46 лв. (сто
осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), отразявайки данъчна
основа на облагаемите доставки (продажби) в размер 1392,32 лв. (хиляда триста
деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки) и ДДС за тези доставки
(продажби) в размер на 278,46 лв. (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет
и шест стотинки).
По сигнал на
управителя и представляващия „АТПП“ ООД била извършена данъчна ревизия на
дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД. Тъй като св. А. претендирал, че освен по банков
път, в изпълнение на договора е правил и плащания в брой на „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД,
била извършена насрещна проверка и на дружествата „СИАЛ 27“ и „АТПП“ ООД,
управлявани от свидетеля. По време на проверката се установило, че за плащането
от 03.10.2011 г. в размер на 130 000 лева в счетоводството
на дружеството „Сейлмарийн“ ООД няма и не са представени никакви първични или
вторични счетоводни документи за нейното надлежно осчетоводяване. Било
установено също, че за това плащане „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД не е издало фактура в
законоустановения петдневен срок от извършване на плащането, а също и не е
начислило ДДС в размер на 21 666,67 лева. Същевременно, в периода 01.11.2011г.
до 14.11.2011г. данъчно задълженото лице „Сейлмарийн“ ООД е следвало да обяви
пред НАП сумата за внасяне, като я включи в подадената справка – декларация по
ДДС. За резултатите от проверката бил издаден РД № Р-02000215008189 – 092 – 001
от 17.03.2016 г. (л. л. 92 – 104, т.3 от ДП), както и PA № Р-02000215008189 –
091 – 001 от 08.04.2016 г.
В хода на
досъдебното производство е била назначена съдебно – счетоводна експертиза.
Според писменото заключение на вещото лице, предвид сключените от „СЕЙЛМАРИЙН“
ООД два договора за покупко-продажба, е налице облагаема доставка по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която е с място на изпълнение на територията на страната.
Сумата в размер на 130 000,00 лева платена от свидетеля С. А. и внесена на
03.10.2011 г. в банката по сметка на „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД от Е.М.с посочено
основание „захранване“, следва да се счита като авансово плащане реализирано от
С. А. в полза на „АТПП“ ЕООД. Следователно, според експерта, „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД е
било длъжно да издаде фактура с данъчна основа 108 333,33 лева и да начисли ДДС
в размер на 21 666,67 лева. От друга страна, след като дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“
ООД е получило авансово плащане в брой на 03.10.2011 г. в размер на 130 000,00
лева по сключен договор с „АТПП“ ООД, то е било длъжно да осчетоводи това
плащане и да го включи в дневника за продажби и СД по ЗДДС за месец октомври
2011 година. Експертът установил, че дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД е подало
навреме справка-декларация по ЗДДС с вх. № ********** от 14.11.2011 г. относно
финансовата си дейност за месец октомври 2011 г., но не е включило в дневника
си за продажби извършеното на 03.10.2011 година плащане от „АТПП“ ООД и не е
начислило данък в размер на 21 666,67 лева при данъчна основа в размер на 108
333,33 лева. Видно от писменото заключение на вещото лице, дружеството
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД е следвало да декларира
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) в размер на 109 725,65 лв.
(сто и девет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки
) и ДДС за тях в размер на 21 945,13 лв. (двадесет и една хиляди деветстотин
четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки). При това положение, след
приспадане на ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 464,92 лв.
(четиристотин шестдесет и четири лева и 92 стотинки), дължимата от дружеството
сума за внасяне за посочения данъчен период възлиза на 21 480,21 лв. (двадесет
и една хиляди четиристотин и осемдесет лева и двадесет и една стотинки), към
която сума следва да се прибави и неправомерно приспадната декларирана за
възстановяване сума в размер на 186,46 (сто осемдесет и шест лева и четиридесет
и шест стотинки) лева, т.е., реално дължимата от „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД сума за
внасяне за процесния данъчен период е 21 666,67 лв. (двадесет и една хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки). След приспадане
на сумата от 142,34 лв. (сто четиридесет и два лева и тридесет и четири
стотинки), подлежаща на възстановяване съгласно ревизионен акт №
Р-02000215008189-091-001 от 08.04.2016г., (за данъчен период юли 2011 г. в
размер на 86,03 лв. и за данъчен период март 2014 г. в размер на 56,31 лв. или
общо 142,34 лева), дължимото данъчно задължение към датата на ревизионния акт –
08.04.2016г. възлиза на 21 524,33 лв. (двадесет и една хиляди петстотин
двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки).
Видно от
заключението на вещото лице по назначената втора съдебно-икономическа експертиза,
щетата към бюджета възлиза на: главница – 21 524,33 лв. (двадесет и една хиляди
петстотин двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки); лихва за
просрочие, считана до 08.04.2016 г. (датата на ревизионния акт) в размер на
9 728,19 лв. (девет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и деветнадесет
стотинки); както и лихва за просрочие от 09.04.2016 г. до 25.10.2017 г. в
размер на 3 372,95 лв. (три хиляди триста седемдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки).
Впоследствие
дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД изплатило изцяло необявеното и неплатено данъчно
задължение в размер на 21 524,33 (двадесет и една хиляди петстотин двадесет и
четири лева и тридесет и три стотинки) лева, ведно с лихви за просрочие в
размер на 13 101,14 (тринадесет хиляди сто и един лева и четиринадесет
стотинки) лева, изчислени до датата на внасяне – 25 октомври 2017 г., или общо
34 625,47 (тридесет и четири хиляди шестстотин двадесет и пет лева и
четиридесет и седем стотинки) лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали, преценени на основание чл.
378 ал. 2 НПК като достоверни, относими и безпротиворечиви, а именно от
обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, писмените
доказателства, влезлият в сила ревизионен акт и заключенията по назначените и
извършени експертизи. От събраните по делото доказателства категорично се
установява както авторството на престъплението, така и всички негови обективни
и субективни признаци.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255 ал.4, вр.
ал.3, вр. ал.1 т.2 и т.3 от НК, тъй като на 14.11.2011 г. в гр. Бургас, в
качеството си на управляващ и представляващ „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД, като посредствен
извършител чрез Ж.Д.В. ***, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения на „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД в особено големи размери – сумата от
21 524,33 лева (двадесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лева и
тридесет и три стотинки), представляваща дължим данък добавена стойност за
данъчен период месец октомври 2011 г., като не издал данъчна фактура и
потвърдил неистина с подадена по електронен път до ТД на НАП справка-декларация по ЗДДС с вх. №
02001516888 от 14.11.2011 г. и съпровождащите я дневници по чл. 125 от ЗДДС,
като до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
необявеното и неплатено данъчно задължение, ведно с лихвите за просрочие общо в
размер на 34 625,47 лева (тридесет и четири хиляди шестстотин двадесет и
пет лева и четиридесет и седем стотинки) е било внесено от него в бюджета.
От обективна
страна, престъплението е осъществено, доколкото обвиняемият М., след внасянето
на сумата от 130 000 лева по сметка на дружеството, е бездействал, като не
е издал фактура за извършеното авансово плащане, респ. не е разяснил на
счетоводителя Ж.Д.В., каква е действителната причина за внасянето на тези пари,
какъв е техният произход, за да прецени свидетеля по какъв начин да ги
декларира. Предвид бездействието на обвиняемия, свидетелят Ж.В. не декларирал
сумата от 130 000 лева, постъпила по сметка на дружеството на 03.10.2011г.,
като авансово плащане по сделката с „АТПП“ ООД, което от своя страна е довело
до избягване установяването и плащането на действителните данъчни задължения на
„СЕЙЛМАРИЙН“ ООД. Това е така, доколкото съгласно разпоредбите на чл. 66 ал.1,
т. 1; чл. 67, ал.1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС за извършеното авансово
плащане данъкът е изискуем при получаване на плащането. Следователно, като не е бил издаден
първичен документ, който да свидетелства за настъпило данъчно събитие, въз
основа на него не е могло да бъде начислен данък и този данък да бъде
деклариран в подадената справка. С подаването на справката-декларация по ЗДДС
за месец октомври 2011 г., без в нея и в съпровождащите я дневници по чл. 125
от ЗДДС да е отразено настъпилото данъчно събитие и начисления за него данък,
обвиняемият фактически е потвърдил неистина относно действителните финансови
операции на дружеството и дължимите по този повод данъци.
Неоснователно е
възражението на обвиняемия, че не следва да носи наказателна отговорност, тъй
като не е имал задължение да издава фактура, а такова е имал счетоводителят В.
предвид упълномощаването му. Безспорно установено е по делото, че към датата на
внасяне на сумата от 130 000 лева, както и към инкриминираната дата
14.11.2011 г., обвиняемият М. е бил управител на дружеството „СЕЙЛМАРИЙН“ ООД,
поради което негово е било задължението да издава и подписва фактури и да
подава ежемесечни справки-декларации по ЗДДС. Обстоятелството, че той е
делегирал упражняването на някои от своите правомощия на трети лица (в случая,
на св. В. като счетоводител) не го освобождава от наказателна отговорност, тъй
като задължение на управителя на дружеството е да следи за законосъобразното и
правилно водене на делата в дружеството, в това число и за правилното
осчетоводяване на неговата търговска дейност. В този смисъл е и трайно
утвърдената съдебна практика.
Възраженията на
обвиняемия, че В. следва да носи наказателна отговорност, тъй като е знаел за
произхода на внесените пари, представляват защитна позиция, която не само, че
не се потвърждава от останалите доказателства, но и им противоречи. Видно от
показанията на В., захранването на сметката на дружеството чрез внасянето на
конкретна сума пари не е било необичайно, още повече, че към този момент в
касата на дружеството е имало суми, които са могли да бъдат внесени по сметка
на дружеството за захранването й. Следователно, наличието на такава голяма сума
пари по сметка на дружеството, внесена с такова основание, не е било събитие,
което да породи специален интерес у В. за действителния им произход.
Същевременно, В. не е бил уведомен от М., че сумата всъщност представлява
вноска на „АТПП“ ООД по договора за ветроходната яхта, за да може да я
декларира в справката-декларация и в
съпровождащите я дневници по чл. 125 от ЗДДС, не му е бил и представен първичен
счетоводен документ, удостоверяващ въпросното плащане на длъжника „АТПП“ ООД;
впрочем не му е било наредено от управителя М. да издаде фактура за извършеното
плащане от „АТПП“ ООД. Ето защо, правилен е извода на прокуратурата, че
престъплението е било извършено при посредствено извършителство.
От субективна
страна, престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият М. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал
настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът се обективира с
действията на обвиняемия. Безспорно като управител на търговското дружество М.
е бил наясно, че за всяка финансова/търговска операция следва да се издава
първичен счетоводен документ, а за всеки превод в сметката на дружеството
следва да се посочва неговото действително правно основание. М. е бил наясно,
че парите които получава от св. А. са поредната парична вноска, която
дружеството на последния дължи по договора за покупко-продажба на ветроходната
яхта, следователно, обвиняемият е знаел, че следва да издаде фактура за това
плащане, а при внасянето на сумата следва да посочи, че парите представляват
авансова вноска по договора за яхтата. Обвиняемият, като управител на търговско
дружество е бил наясно, че ако преведе сумата по сметката на дружеството,
посочвайки друго основание за превода, последващото издаване на фактура за
действителното авансово плащане по договора от страна на дружеството –
контрахент ще бъде невъзможно, респ. много трудно. Въпреки това, като основание
за превода по сметката на дружеството М. е посочил не авансова вноска по
договора с „АТПП“ ООД, а „захранване на сметка“. Волевият момент на умисъл се
установява и от последващите действия на обвиняемия, тъй като същият не съобщил
на св. В. за извършеното плащане от А., съзнавайки, че по този начин авансовото
плащане няма да бъде отразено и в справката-декларация по ЗДДС за месец
октомври, както и в съпровождащите я дневници за продажби по чл. 125 от ЗДДС.
В хода на
разследването е доказано, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите -
писмо с изх. № 11-02-4/#5 от 26.02.2018 г. на ТД НАП – Бургас (л. л. 72-73,
т.11 от ДП).
Съдът намира, че
в настоящият случай са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за
приложение на института за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78А от НК.
Обвиняемият М. е пълнолетно лице. Предвиденото от законодателя наказание за
това престъпление към момента на извършването му е лишаване от свобода до три
години и глоба до 1000 лв. Видно от приложеното по досъдебното производство
свидетелство за съдимост, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Престъплението, предмет на обвинението, е резултатно, но неплатеното
данъчно задължение е внесено с лихвите в републиканския бюджет впоследствие,
след започване на наказателно преследване срещу обв. М. и преди внасяне делото
за разглеждане от БОС. Следователно, възстановени са причинените с
престъплението имуществени вреди, преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
С оглед на
горното, съдът освободи обвиняемия М. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на административното
наказание, съдът взе предвид необремененото съдебно минало на обвиняемия,
липсата на данни за наложени санкции за административни нарушения на данъчните
закони, семейното и материално положение на обвиняемия, както и изразеното
искрено съжаление. Тези данни съдът оцени като смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи такива не са налице. Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, имащи значение за размера на наказанието, съдът прие, че за
постигане целите на личната и генерална превенция, адекватно и справедливо на
извършеното престъпление и дееца се явява административно наказание глоба в
минималния размер, предвиден в закона, поради което наложи на обвиняемия административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Ръководен от
горното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: