РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Чирпан, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Християна В. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20255540200169 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Р. Н., ЕГН: **********, с адрес***,
чрез адв. Стефан Живков Паров. от АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, против електронен фиш серия К № 10614992, издаден от
ОД на МВР Стара Загора, с което е наложено административно наказание- глоба в размер на
400,00 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно
основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен
и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението,
нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и
законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на
оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в
минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка на ЕФ/.
1
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 10614992, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с което е наложено административно наказание- глоба в размер на 400,00
лв. на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 5 от ЗДвП, затова че: “ На 29.03.2025г.
в 11,59ч. в обл. Ст.Загора, общ. Чирпан, на път ВТОРИ КЛАС, номер 66, на 107 км., в двете
посоки на движение при ограничение на скоростта от 60 км. в час въведено с пътен знак
В26 разположен на 150 м. и отчетен толеранс от 3 км в час, с МПС ***, вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 120ccf7, разрешена стойност на
скоростта – 60км/ч., установена стойност на скоростта – 103км/ч, превишена стойност
на скоростта – 43км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Съдържанието на Електронния фиш, определено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гарантира
правото на защита, както е гарантирано и от чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, посредством
изискването за описание на нарушението, на мястото, датата, точния час, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, нарушените
разпоредби, размера на глобата. Описание на нарушението означава да се посочат всички
факти, които са съставомерни елементи на осъществения административно наказателен
състав – нарушената разпоредба. Посоката на движение на моторното превозно средство
описва изпълнителното деяние "управление", като тя е от значение и за проверка на главното
фактическо обстоятелство каквото е скоростта. Установяването на скоростта, посредством
АТСС трябва да бъде извършено по реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г за условията
и реда за използване на АТСС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
което е условие за процесуална годност на изготвеното веществено доказателствено
средство. В процесния протокол по чл. 10 от Наредбата е вписано, че се измерва скоростта
на МПС, които се движат и в двете посоки, а посоката на задействане на техническото
средство е за движещите се в двете посоки – Д. Протокола съдържа удостоверителното
изявление на контролните органи за мястото и времето на контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, посоката на задействане на техническото средство, режима на
измерване – стационарен или в движение, поради което в тази му част е официален
свидетелстващ документ за фактите, които доказват спазване на реда за използване на
АТСС.
При задействане на АТСС за контролираното МПС е необходимо да се впише
посоката на движение на МПС от –към. Обвинението освен противоречиво, не е и доказано.
Обвинението не може да е противоречиво или непълно – посоката на движение трябва да е
еднозначно посочена, за да е възможна защитата срещу обвинението и да се провери дали
АТСС е измерило скоростта на автомобила, чийто регистрационен номер е записан.
В атакувания ЕФ не е посочена посоката на движение на автомобила на
жалбоподателя, още повече, че техническото средство има възможност да извършва
заснемане на нарушения и в двете посоки. Нито от GPS координатите посочени към
приложената по делото снимка, нито от самата снимка, тъй като автомобилът на
жалбоподателя е сниман от задна страна, нито от протокола по чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., може да се направи извод в каква посока наказаното лице е
управлявало МПС.
Не посочването на посоката на движение е процесуално нарушение , тъй като в
случая ако жалбоподателят се е движил в посока от гр. Пловдив към гр. Чирпан, то той дори
2
е нямал задължение да спазва посочено ограничение на скоростта. Това е така защото от
представената по делото Схема на път II- 66 от км. 106+176 до км. 107+030, се установява,
че ограничение на скоростта е въведено с пътен знак В26 на км.106+987 и важи в
следващите / съгласно знак Т2- 300 метра/ при условие, че МПС се движи в посока гр.
Чирпан. В каква посока обаче се е движило въпросното МПС, нито е посочено в обжалвания
ЕФ, нито пък може да бъде установено в съдебното производство.
Допуснато и посочено по- горе процесуално нарушение е в пряка връзка и с друго
такова. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на км. 107 на път II-66. В протокола
по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата също е посочено, че зоната на контрол с техническото средство е именно 107 км
на път II-66 до ДЗС. При това положение следва да се счита, че или нарушението е
извършено точно на 107 +000 метра или в рамките на 107 км., от 1 до 999 метър на същото.
Подобно посочване без конкретни метри по принцип не би било проблем, ако се касае за
нарушаване на общата забрана за движение по път извън населено място от 90 км/ч. В
случая обаче е посочено, че се касае за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. Съдът е изискал информация за
конкретния пътен участък ОПУ Стара Загора.
При това положение е от изключителна важност не само да се посочи точния метър
на извършване на нарушението, за да е ясно дали въобще попада в участък за който е
въведено ограничение, но и да се ангажират доказателства от АНО, че нарушението е
извършено именно в този участък, където ограничението на скоростта за движение е
различна от тази за движение извън населено място. Така не само е налице съществено
процесуално нарушение, като не е посочен точния метър на извършване на нарушението от
107 км. на път II-66, но дори не са ангажирани и доказателства за точното място на
нарушението, т. е. нарушението остава и недоказано. В случая дори да се приеме от една
страна, че АНО, посочвайки само 107 км., е имал предвид, че нарушението е извършено
точно на 107 км. +000 метър, но тогава въобще не се попада в зоната на действие на знак
В26, както бе посочено по- горе, а ако се приеме пък от друга страна, че е имал предвид в
рамките на 107 км., от 1 до 999 метър на същото, то важи посоченото, че забраната за
движение от скорост 60 км/ч не обхваща целия 195 км, а малко по-малко от половината от
него. И тук става още по-ясно защо и непосочването на точната посока на движение на
автомобила също има своето решаващо значение за изхода на делото.
Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението,
изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка
законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство
доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка
връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички
факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е
3
недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия
орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и
обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност
по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото
нарушение. Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите
факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на
събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. След
като в ЕФ не е посочено от една страна в каква посока се е движил жалбоподателя, а от
друга – къде точно в рамките на 107 км. от път II-66 е извършено нарушението, са налице
процесуални нарушения. Посочените са от категорията на съществените процесуални
нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на
защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е
извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези
обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното. В
същото време въобще не се ангажираха и доказателства от АНО, че нарушението е
извършено именно в зоната на въведено ограничение от 60 км/ч със знак В26.
Недоказването от страна на наказващия орган на надлежното установяване на
административното нарушение с посоченото в електронния фиш техническо средство в
посочения участък от път е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания електронен
фиш. С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените основания,
поради което обжалвания електронен фиш да бъде отменен. / В тази насока изрично виж
Решение № 147 от 09.06.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 94/2022 г./
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда,
че в случаите, в които съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е упълномощил адвокат.
Предвид развоя на производството му е заплатил сумата в размер на 400,00 лева.
Поради това и при направеното изрично искане за заплащане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 400,00 лева.
В случая съдът не намира, че заплатеното адв. възнаграждение не е прекомерно, тъй като
съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 400. 00 лв. В случая е договорено и заплатено
възнаграждение от 400. 00 лева, поради което не са налице основания да се приеме, че е
4
налице прекомерност на претендирания по делото адв. хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10614992, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на Р. Н., ЕГН: **********, с адрес***, чрез адв. Стефан Живков Паров. от
АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, й е
наложено административно наказание- глоба в размер на 400,00 лв. на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1
от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Р. Н., ЕГН: **********, с адрес***,
чрез адв. Стефан Живков Паров. от АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, направените по делото разноски в размер на 400,00 лв.-
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5