Р Е Ш Е Н И Е
23.07.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8657/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив
искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против
ответника А.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за
което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба , ищецът
е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило
на ответника до неин обект – къща в гр. **************** , питейна вода за
периода 20.10.2017г. – 15.01.2020г. за сумата от 629.11 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане , предвиден
в Общите условия по договор между страните. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по
ч. гр. дело № 2121 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 50 лв. за период от 31.12.2017г до 31.12.2019г. и законна лихва от датата на подаването на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.
Ответникът оспорва иска в
своевременен отговор. Възразява , че за част от вземането е изтекла погасителна давност. Отделно от това
се оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, с мотив, че
водоснабдения имот е сънаследствен, но не било ясно защо само ответника била
ангажирана със изплащане на вземането ,
тъй като имало и други наследници. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен
иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен
между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86
от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен,
като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане
вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.Страни
по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че
партидата в имота е разкрита именно на името на ответника, както и че М. е един
от наследниците на С. М., в чиято наследствена маса е бил водоснабдения имот.Последното
личи и от удостоверението на л. 76 от делото. Предвид периода на иска,
приложими са ОУ на оператора , одобрени от ДКЕВР на осн. чл 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с решение
ОУ- 09 от 11.08.2014 г. За да има съобразно тези условия и Наредба 4 от
14.09.2004 г ответникът качеството на потребител на ВиК услуги трябва да се
установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно основание, с разкрита
на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал.1 от ОУ; по отношение
на М. са налице и двете качества. Тоест, ответника има качеството на потребител по договор при общи
условия между страните и за нея е възникнало облигационно задължение да плати
цената на доставената вода.
Каза се обаче , водоснабдения
имот е бил собственост на наследодателя С. М., с открито на дата ************.
наследство. Към тази дата са в сила други общи условия между страните , тези,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-027 от дата 09.06.2006г, и в чл. 59 от същите
е предвиден ред за разкриване на партида в хипотезата на смърт на потребител –
физическо лице. При такъв случай , и ако между множеството наследници липсва
писмено споразумение за разпределение на
плащанията , операторът е длъжен да разкрие партиди на всички съсобственици
„отговарящи пропоционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници
„ (чл. 59 ал. 2 от ОУ ) Това не
е направено, партида на имота има само на името на ответника, като
цялото начислено количество вода се записва на нейно име. Затова съдът дава
вяра на възражението на ответната страна , което с оглед изложените факти касае
не основанието на иска , а размера му – ответникът като наследник на починал потребител може да
отговаря само до размера на правата си в наследството, тоест , за 1/7 част от
дълга, като се има предвид, че призованите към наследяване (или заместени по
реда на чл. 10 от ЗН) наследници от
първи ред са общо седем – всичките деца на С. М.
Възражението за изтекла погасителна
давност съдът не споделя :
Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена
питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение №3/2011 г., ОСГКТК, и чл. 111 буква В, предл. Последно от
Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на
период на бездействие на кридитора от три години. Крайната дата на този срок е 09.02.2020
г., тъй като на следващия ден, 10.02.2020г., ищецът- кредитор е предприел първото
действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него- депозира
заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на
изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от
датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл. 33, ал. 2
от Общите условия), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички
вземания на ищеца с настъпил преди 10.01.2017г. падеж, каквито обаче няма –
първата от процесните фактури е издадена на дата 20.10.2017г.
Разноските се присъждат в тежест на ответника пропорционално на уважената
част от исковете. Ответникът е бил представляван от особен представител, чието
възнаграждение е било внесено от ищеца по реда на чл. 47 от ГПК, разноски не е
направил и такива не могат да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено
спрямо А.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
че в отношенията между страните , дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, следните суми по договор за доставка на питейна вода , за
които е издадена заповед за плащане по
ч. гр. дело № 2121/2020г., ПРС: 89.87 лева- главница , стойност на доставена за
периода 20.10.2017г. – 15.01.2020г. питейна вода , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаванеот на заявлението в съда – 10.02.2020г до
окончателното изплащане на вземането , и 7.14 лева – обезщетение за забава в
плащането на главницата за период от 31.12.2017г до 31.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ над този размер до пълните
размери от съответно 629.11 лева и 50 лева , като неоснователни.
Осъжда А.Х.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 85.71 лева
разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ