РЕШЕНИЕ

 

Номер 4088                           Година  2014                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    ХІ граждански състав

На   04.11                                                                                        Година 2014

В публично заседание на 14.10.2014 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Иванка Боева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  7405              по описа за   2014         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът В.К.Н. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4 179, 22  лева,  представляваща неплатен остатък от трудовите възнаграждения за периода месец август 2011 г. – месец март 2014 г., заедно с мораторна лихва  върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-следващия месец до 12.05.2014 г. в размер общо на 408, 17 лв., и сумата 550  лева - обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, заедно със законна лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “Сиенит” ООД - гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “шофьор, лек автомобил до 9 места” от 01.05.2006 г. до 01.04.2014 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, със Заповед № 140402/01.04.2014 г. на Управителя на ответното дружество, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се заплатят обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ – в размер на едно БТВ и по чл.224, ал.1 от КТ – за четири дни неползван платен годишен отпуск.  

Както се установява от заключението от 29.07.2014 г. на в. л. по ССЕ Д.С., действително ищецът не е получил в пълен размер трудовото си възнаграждение за процесния период, като общо за периода му се дължат 4 647, 23 лв., а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 412, 23 лв.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери са по-ниски от установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че ОСИ с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено със Заповед № 140402/01.04.2014 г. на Управителя на ответното дружество, считано от същата дата, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне на изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, поради което, предвид неспазения едномесечен срок на предизвестието ответното дружество дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно БТВ – размера на което обезщетение, както се установява от посоченото заключение на ССЕ, е 530 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.221, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихвата върху тях от 12.05.2014 г. - датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 700 лв. - платено адв. възнаграждение, а в полза на съда по сметка на ВСС – 267, 17 лв. ДТ и 50 лв. депозит за ССЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул. “Инж. Асен Йорданов” № 7, представлявано от Управителя В.К.К., ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .............., адв. Д.Д., СУМАТА 4 179, 22  лева,  представляваща неплатен остатък от трудовите възнаграждения на ищеца за периода месец август 2011 г. – месец март 2014 г., ЗАЕДНО С мораторна лихва  върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-следващия месец до 12.05.2014 г. в размер общо на 408, 17 лв.; СУМАТА 530 лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, ЗАЕДНО СЪС законна лихва ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 12.05.2014 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 700 лв., А В ПОЛЗА НА Районен съд – Пловдив ПО СМЕТКА НА ВСС– 267, 17 лв. ДТ и 50 лв. разноски за производството по делото, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

ДГ