№ 5866
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 140/05.01.2023 г. по гр.д. № 38401/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав Столична община е осъдена на основание чл. 410 КЗ и чл. 86
ЗЗД да заплати на „Д.З.е“ АД сумата от 4832,42 лева, представляваща
регресно вземане по застраховка „Автогрижа“, преписка № *********, с
обичайните разноски за неговото определяне за увреждане по лек автомобил
„Форд Мондео“ с рег. № СВ **** СК, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД,
настъпили на 22.06.2021 г. в гр. София, в ж.к. Люлин, на улицата до блок 280
вследствие на ПТП, при което МПС е попаднало в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно за движение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 218,82 лева,
представляващи законна лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до
12.07.2022 г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
693,30 лева, представляващи разноски за съдебното производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 15938/20.01.2023
г., подадена от Столична община, в която са изложени съображения за
1
неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че
механизмът за настъпване на ПТП е останал недоказан, тъй като не се
установявало, че именно попадането на автомобила в дупка е довело до
щетите. Необосновано районният съд в мотивите си е приел, че от дупката
стърчала настилка, която увредила автомобила. Такива данни за пръв път
били изложени в откритото съдебно заседание от водача, но това не било
отразено в другите писмени доказателства. Отделно от това, поддържа, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът знаел за
наличието на дупка, но не я е заобиколил. Дори да се приемело, че е налице
такава връзка, то в отговора на исковата молба изрично, че ремонтирани
части не са увредени от ПТП. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 43698/16.02.2023 г, подаден от „Д.З.е“ АД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и
претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 38401/2022. по описа на СРС, 174 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Д.З.е“ АД против Столична
община, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на 26.06.2021 г. в гр. София, в ж.к. Люлин на
улицата до бл. 280 е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което
лек автомобил Форд Мондео с рег. № СВ **** СК, собственост на „Мото-
Пфое“ ЕООД, управляван от Б.В.С. – Й., попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно за движение. Твърди, че в резултат на
ПТП бил съставен протокол № 1790396/22.06.2021 г. от длъжностно лице в
Отдел Пътна полиция при СДВР, в който били отразени констатациите
2
относно настъпилото ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП са причинни
материални щети на лекия автомобил. Поддържа, че към датата на ПТП
лекият автомобил е бил застрахован по застраховка „Автогрижа“ в Д.З.е АД с
полица № 0320219907004157. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП била
образувана преписка по щета № ********* и на застрахования било
изплатено обезщетение в размер на 1817,42 лева. Твърди, че обичайните
ликвидационни разноски са в размер на 15 лева. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община, с който оспорва предявения иск. Оспорва, механизма за настъпване
на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и установените
вреди. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
като твърди, че водачът не се е съобразил с пътните условия. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Пренедира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и
приета съдебно – автотехническа експертиза .
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Б.В.С. – Й. и М.Й.К. и приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че на 22.06.2021 г. около 15.30 часа
лек автомобил Форд Мондео с рег. № СВ **** СК се движел по улица „без
име“ с посока към бул. Царица Йоанна и до бл. 280 в ж.к. Люлин превозното
средство попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което са настъпили увреждания на ходовата част на автомобила и кори.
Установява се, че ремонтът е възложен и изпълнен във фирмен сервиз „Мото
Пфое“ ЕООД, за което била издадена данъчна фактура. Установява се, че
размерът на вредите е 4877,66 лева с ДДС. Вещото лице установява, че
установените вреди отговарят на описания механизъм за настъпване на ПТП,
поради което и е налице причинно-следствена връзка.
Установява се, че на 08.03.2021 г. между „Д.З.е“ АД и Мото Пфое
ЕООД е сключен договор за застраховка „Автогрижа“, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение
3
при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил Форд
Мондео с рег. № СВ **** СК . Въз основа на уведомление от застрахованото
лице, при застрахователя „Д.З.е“ АД е образувана преписка по щета №
*********.
Не е спорно между страните, а и се установява, че вредите са
отстранени в сервиз Мото Пфое ЕООД като застрахователното дружество е
заплатило сумата от 4817,42 лева по банков път на 20.08.2021 г.
С писмо изх. № *********/23.12.2021 г. „Д.З.е“ АД е отправило покана
до Столична община с искане да бъде възстановено платеното
застрахователно обезщетение. Видно от представените по делото
доказателства, е че писмото е получено на 29.12.2021 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Автогрижа“ е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема
задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на
застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен
риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от
непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С
встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения
иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за
застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към
датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.
4
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
застрахователното дружество – ищец и собственика на лек автомобил Форд
Мондео с рег. № СВ **** СК е съществувало правоотношение, възникнало по
силата на договор за застраховка „Автогрижа“.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни доказателства и
прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин, както и че са
настъпили вреди, които са в причинно-следствена връзка с него.
Възникнало е и материалното право на застрахователя да встъпи в
правата на увреденото от ПТП, тъй като от представените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че застрахователното обезщетение е платено. Следователно са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, тъй като е налице виновно действие или
бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени
вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение
за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или
бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на
работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод
извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата общините чрез своите служители са длъжни да изграждат,
ремонтират и поддържат онези пътища, които са тяхна собственост, като
съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. От събраните по делото доказателства се установява, че на
22.06.2021 г. автомобил Форд Мондео с рег. № СВ **** СК е попаднал в
необезопасена дупка, намираща се в границите на Столична община,
установяват се настпъпилите в резултат на това вреди. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между
деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза. Установява се, че вредите по застрахования
5
автомобил са причинени от попадането му в дупка и се явяват резултат от
противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при ответника,
чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да
осъществява поддържане на пътя, собственост на общината, която поддръжка
в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя
през цялата година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т.
14 от ДР на ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди, определен по
средни пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от исковата
сума и размера на платеното застрахователно обезщетение.
Доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба във връзка с
това, че част от уврежданията на лекия автомобил не са в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП не се установят от събраните по делото
доказателства.
Неоснователен е и доводът, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лекия автомобил – несъобразяване на скоростта за
движение с пътните условия. В правомощията на служителите на Столична
община е да поддържат пътищата в състояние, което да не предполага
наличието на дупки на пътното платно, поради което и неизпълнението на
задълженията им не може да се прехвърли като отговорност на водачите.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 174 състав, решението следва
да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 140/05.01.2023 г. по гр.д. №
38401/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. **** да заплати на
6
„Д.З.е“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68012012012, сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7