ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Търговище, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500077 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощник юрск. Р.И., против разпореждане №
413/25.02.22г., постановено по ч.гр.д. № 212/2022г. по описа на РС - Търговище, с което е
отхвърлено частично заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. ИВ. СТ. и АТ. ИВ. СТ..
С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния Договор за
потребителски кредит, като е заключил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, т. 7-12 и 20, чл. 12, ал. 1, т.7-9 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, по изложени
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на този извод на съда, частният
жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и постановено уважаване на
заявлението по чл. 410 ГПК изцяло.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, уважено
частично с издадената Заповед № 96/25.02.22 г. за сумата от 1 491,32 лв.- остатъчна
непогасена предсрочно изискуема главница по ДПК № 30042211297/28.01.20 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението- 25.02.22 г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн.чл. 411, ал. 3, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, присъдил е разноски.
С обжалваното разпореждане № 413/25.02.22г. заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ
1
искането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, против В.
ИВ. СТ., ЕГН ********** и съдлъжник АТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, и двамата с настоящ
адрес в гр. Т., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, В ЧАСТТА за сумите:
471.06 лв .- непогасено договорно възнаграждение за период от 05.12.2020г. до 03.12.2021г.;
230.77 лв. - законна лихва за забава от 06.04.2020г. до 03.12.2021г.; 396 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, 600 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, 18.87 лв. – законна лихва,
дължима от 03.12.2021г. - дата на предсрочна изискуемост до 24.02.2022г., както и за
разноски в посочения размер, като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 26 от НЗПП.
По фактите:
Не се спори относно параметрите на процесния ДПК, сключен на 28.01.20 г.,
установени и от приложените доказателства към заявлението: Сума на кредита – 2000 лв.,
срок: 24 месеца; месечна вноска – 123,46 лв., последната от които- на 05.02.22 г.; ГПР
48.49%, годишен лихвен процент- 41 %; лихвен процент на ден – 0.11%; дължима сума по
кредита – 2 962.95 лв. Освен това длъжниците са се задължили да заплащат в рамките на
ДПК и месечна вноска от 62.50 лв. за два допълнителни пакета Фаст и Флекси. ОБЩА
месечна вноска – 185.96 лв., при което общата сума за връщане по предоставения кредит от
2 000 лв. е 4 462.95 лв.
С Анекс № 1/25.06.20 г. е договорено отлагане на вноски, с последна вноска
05.03.22 г., като се променя само ГПР - 45,47 %, останалите клаузи се запазват.
Макар в диспозитива на обжалваното разпореждане да не е посочено, видно от
мотивите, за да постанови частичния отказ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 вр. с чл. 23 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК)
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя“.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3
ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
2
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по изплащане на
кредита (за сумата 2000 лв.), заедно със стойността на закупените допълнителни пакети
Фаст (600 лв.) и Флекси (900 лв.) е 4 462.95 лв. Очевидно е, че по този начин ГПР реално
не е 48.49%, респ. 45,47%, а почти двойно повече, при забрана да не надхвърля 50%.
От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е произнесла
по практиката на настоящия заявител относно допълнителните услуги (ДУ), като със
Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага
агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал. 4, във
връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), изразяваща се в това, че при
сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да
закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не
могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още четири други
услуги.
Цитираната заповед е влязла в сила, считано от 08.07.2019 г., когато с Решение №
10606 от 08.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 13144/2018 г.
касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна. ВАдмС е приел, че с
въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска практика по
смисъла на ЗЗП.
Изправени сме пред хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-
голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на
пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено
е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
3
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
минимум от 50%., т.е. процесният ДПК е сключен в противоречие на закона, обуславящо
приложимостта на предвидената в в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална
недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на посочените по-горе пакети за ДУ.
Районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат,
разпореждането му е законосъобразно, а частната жалба – неоснователна, поради което
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник юриск. Р.И., против
разпореждане № 413/25.02.22г., постановено по ч.гр.д. № 212/2022г. по описа на РС -
Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. ИВ. СТ., ЕГН
********** и съдлъжник АТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес в гр. Т.,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, В ЧАСТТА за сумите: 471.06 лв .-
непогасено договорно възнаграждение за период от 05.12.2020г. до 03.12.2021г.; 230.77 лв. -
законна лихва за забава от 06.04.2020г. до 03.12.2021г.; 396 лв. - неплатено възнаграждение
за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, 600 лв. – неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Флекси, 18.87 лв. – законна лихва, дължима от 03.12.2021г. -
дата на предсрочна изискуемост до 24.02.2022г., както и за разноски в посочения размер.
Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4