№ 54
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500040 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 40/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. И. Г. и В. И. И., подадена
чрез адв. К.И., против решение № 250/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
53/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете им срещу Гаранционен фонд по чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ, за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП
на 14.05.2018г., смърт на Р. И. И., техен брат, в размер на по 70000лв. за всеки
от ищците и те са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд деловодни
разноски в размер на 250лв.
Възивниците са настоявали, че решението на окръжния съд е
неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му, за
уважаване на исковете им и за присъждане на разноски по приложен списък.
Сочили са, че съдът недооценил свидетелските показания за наличие на
особено близка житейска връзка и в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., чл.52 от ЗЗД и на
ТР 1/2016 г. за фактическия състав, обуславящ право на обезщетение на
неимуществените вреди на братята и сестрите на починалия и така достигнал
до погрешен извод за липсата на предпоставките за присъждане на такова
обезщетение за вредите от смъртта на брат им. Изложили са съображения за
доказаност на предпоставките за присъждане на претендираните обезщетения:
смъртта на брат им при ПТП, причинено от неустановено чуждестранно МПС;
1
липса на виновно поведение на пострадалия и липса на доказано
съпричиняване на процесното ПТП; отговорност на ответника поради статута
му- в кръга на дейността му попадало обезщетяването на процесните вреди
съгл. чл.557, ал.1, т.1 вр.с чл.519, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането;
доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Сочили са, че ответникът преценил дължимост на
обезщетения за децата и съпругата на починалия в материалите по
отпускането на обезщетение, като преписките били изискани от тях, но не
били представени, поради което са молили съдът да приложи чл.161 от ТПК.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез юрисконсулт Я., е подал
писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 540 лв.
Пред настоящата инстанция, страните чред своите процесуални
представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са
настоявали за присъждане на разноски. В предоставения от съда срок,
страните са депозирали писмени защити.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а по правилността му, след като съобрази
оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявени от Т. И.
Г. и В. И. И. срещу Гаранционен фонд -София искове по чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ
вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение от по 70 000лв. за всеки за
претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на брат им, починал на
23.05.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на
14.05.2019г. и причинено по вина на водач на неустановен автомобил с
румънска регистрация.
Ответникът е оспорвал исковете и е молил за отхвърлянето им.
Установено е със събраните по делото доказателства и страните не са
спорили по следната фактическа обстановка:
На 14.05.2019г., около 10.55ч. на ПП І-3, настъпило ПТП между товарен
автомобил влекач „Скания Р 420 ЛА“ с рег.№*, управлявано от
правоспособния водач Р. И. И. и лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№*,
управлявано от правоспособен водач Л. П., при което загинал Л. П. и няколко
дни по-късно, на 23.05.2019г, в болница починал от нараняванията си и Р. И.
И. – брат на ищците. Образуваното досъдебно производство №ЗМ-66/2019г.
по описа на РУ-Полски Тръмбеш за причиняване на смърт по непредпазливост
- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК било спряно на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НК, поради неразкриване на извършителя, като
установено е, че виновен за настъпване на произшествието е неустановен
водач на МПС, предприел неправилна маневра изпреварване. Ищците са
2
заявили претенции към Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение, но
получили отказ от изплащане на такова с писмо изх.№24-01-25.5/27.10.2023г.
Ответникът е признал, че е изплатил обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на Р. И. И. на неговите майка, съпруга и деца.
Спорът по делото пред настоящата инстанция е по материалната
активна легитимация на ищците да получат обезщетение за болките
страданията от смъртта на техния брат.
С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с цел синхронизиране
на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в
ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащо, че при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на
други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
/между които не са братята и сестрите на починалия/ и е прието, че с оглед
развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният
от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на
обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост,
предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС
№2/30.11.1984 г. От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и,
ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт,
ищецът е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ /отм./, което е
материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда. В
мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
3
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че
в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия).
Материалната активна легитимация е поставена в зависимост от
доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост,
оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи
обезщетение, а не от степента на родство.
С решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и въз основа на цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и
акцентирано, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това
изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
двете постановления, в т. ч. и за роднините – братя и сестри. При преценката
за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице
особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
нормалната за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например,
относимо към връзката между между братята и сестрите – израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о.). Приетото от ВКС в цитираното решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. №
1275/2019г., ТК, II т. о. се споделя и в следващите актове на състави от ВКС –
Определение № 665 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 80/2020 г., II т. о., ТК
Определение № 684 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г., II т. о., ТК, ,
4
Определение № 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II т. о., ТК
Определение № 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II т. о., ТК.
В решение № 155 от 11.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 423/2024 г., II т. о.,
ТК е казано, че за получаване на обезщетение е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек, преживелият да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по
делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Посочено е също, че мотивите
към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило
общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на
кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна
легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете
постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.) за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка и когато интензитетът и продължителността на търпените
от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези,
които е нормално да се понасят.
От показанията на разпитаните двама свидетели Д.Б. (втори братовчед
на ищците) и П.П. (далечен роднина на ищците) се установява по делото, че
ищците и брат им са били в близки отношения - уважавали се, събирали се
заедно със семействата си по празници, помагали си, ако някой има нужда от
помощ. Ищците тежко приели смъртта на брат си, като даже ищцата на
погребението му била неадекватна. И след смъртта му като се събирали го
споменавали. Отношенията между братята и сестрата били перфектни, нямало
конфликти, недоразумения и дрязги. Всеки от ищците, както и брат им, имали
семейства и живеели в различни населени места-Р. в гр.Ш., ищцата в с.Л., а
ищецът в гр.См., като Р. много пътувал. Свидетелят П. в последните години
бил често с ищеца, и той му споменавал, че преживял тежко смъртта на брат
си.
С оглед на установеното по-горе от фактическа страна следва да се
приеме, че ищците са претърпяли неимуществени вреди от причинената смърт
на брат им с оглед на съществувалата между тях емоционална връзка,
изградена от взаимна обич, грижа и съпричастност. Последните, обаче са
типичните и обичайни за родствените отношения между братя, сестри и не са
били налице специфични житейски ситуации, които да са трансформирали
5
тези традиционни отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в
изключителни. Това налага извода, че ищците не са материално легитимирани
да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
предвид липсата на други отношения, извън традиционните такива за
семейство в българското общество. Т.е. наличието на сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания, надвишаващи,
тези, които е нормално да се понасят от загубата на особено близък човек, не
се доказа по делото.
Предвид изложеното, оплакванията на въззивниците са неоснователни, а
решението на окръжния съд като постановяващо идентичен резултат следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищците
следва да заплатят на ответника сторените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на въззивната жалба в
размер на 200 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
53/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. И. Г. с ЕГН ********** и В. И. И. с ЕГН ********** да
заплатят на Гаранционен фонд гр.София ЕИК ********* сумата от 200 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6