№ 899
гр. П., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103760 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
А. В. К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В. Б., срещу „***” ООД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е предявен иск, с правно
основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължа сумата в размер на 2279.02 лева,
представляваща цена на изразходвано количество питейна вода, начислена въз
основа Констативен протокол за оглед на място на СВО № *** от 07.09.2023 г.,
по фактура № *** от 09.10.2023 г., за имот находящ се на адрес: ***, за
периода от 26.05.2023 г. до 26.09.2023 г. Моли да и бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са неправилно и незаконосъобразно
преизчислени.
В законоустановения срок ответникът „***” ООД чрез ю.к. З.П. са
подали отговор, в който са заявили, че предявеният иск е допустим и
основателен, и в тази връзка признават иска. Молят съда да постанови
решение при признание на иска, като приложи нормата на чл.78, ал.2 от ГПК.
1
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. В. Б.,
която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови
решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена чрез ю.к. Петрова, заявяват че поддържат депозирания
отговор на исковата молба, и молят съда да постанови решение при признание
на иска, като им се присъдят сторените по делото разноски, и съдът приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим. Правният интерес от
неговото предявяване, респ. оспорване от ищцата на дължимите към
ответника суми, произтича от качеството й на потребител на ВиК услуги.
Процесното вземане на ответника, за неплатена от ищцата сума,
представляваща цена на изразходвано количество питейна вода, начислена въз
основа Констативен протокол за оглед на място на СВО. В тази връзка и съдът
намира, че за ищцата е налице правен интерес да оспорва дължимите суми,
като предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,
като потребител на питейна вода.
По основателността:
Не се спори между страните, че ищцата има качеството потребител на
ВиК услуги, респ. е потребител на питейна вода.
С исковата молба ищцата е поискала от съда да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата 2279.02 лева, представляваща цена на изразходвано количество
питейна вода, начислена въз основа Констативен протокол за оглед на място
на СВО № *** от 07.09.2023 г., по фактура № *** от 09.10.2023 г., за имот
находящ се на адрес: ***, за периода от 26.05.2023 г. до 26.09.2023 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. З.П. признава
иска. Към отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно
2
на ю.к. Петрова, по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е
упълномощена да признае предявения иск.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, ищцата в съдебно
заседание чрез адв. Б. е поискала от съда да постанови решение по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от
ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага
мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното
признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, като признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да и бъдат присъдени сторените по делото разноски,
за което е представила списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски
следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не
е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си
поведение и да признае иска.
В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите
3
кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно
ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение.
Видно от приложения към исковата молба отговор от „***“ ООД на
молба от 12.10.2023 г., депозирана от ищцата, същата е уведомена от
ответника за дължимост на процесната сума.Тези действия на ответника са
наложили ищцата отново да подаде нарочно възражение до ответника за
недължимост на процесната сума, по която видно от приложения към
исковата молба отговор на ответника, на ищцата са разяснени разпоредбите на
Общите условия, без ответника да се произнесе по направеното от ищцата
възражение за недължимост на процесните суми. Тези действия на ответника
са наложили ищцата да потърси правата си по съдебен ред. Бездействието на
ответника да отговори по конкретно направените от ищцата възражения може
да доведе и до преустановяване на услугата по доставка на питейна вода,
съгласно Общите условия на ответника, поради което и в случая, настоящия
съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за завеждане на
делото, предвид на това че въпреки молбата на ищцата и депозираното от нея
нарочно възражение за недължимост на процесните суми, ответникът не се е
произнесъл по същите. Ищцата има качеството потребител на ВиК услуги, а
ответника е единственият доставчик на питейна вода на територията на гр. П.,
което поставя ищцата в зависимост от неговите действия, респ. бездействия (в
случая въпреки депозираното възражение, ответникът макар да е изпратил
отговор на ищцата, то в него не се съдържа произнасяне по конкретно
отправените от ищцата възражения).
Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита
от ищцата и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за
извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Ето защо
ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на делото, и върху него
се възложат сторените от ищцата разноски в хода на делото.
От приложения списък на разноските е видно, че ищцата претендира
сторени такива в общ размер на 642.00 лева, представляващи заплатена от
ищцата държавна такса и адвокатско възнаграждение. В депозираното по
делото становище, ответникът е противопоставил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда
4
на чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като
претендирания и заплатен от ищцата адвокатски хонорар е в размер на 550,00
лева, а минимално дължимия такъв, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 527,90 лева. При това положение и не може да
се направи извод, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
завишено, респ. прекомерно, тъй като е определено към минимума съгласно
посочената разпоредба. Поради това и съдът намира възражението за
неоснователно, като сторените от ищцата разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
*** НЕ ДЪЛЖИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
***, сумата в размер на 2279.02 лева, представляваща цена на изразходвано
количество питейна вода, начислена въз основа Констативен протокол за оглед
на място на СВО № *** от 07.09.2023 г., по фактура № *** от 09.10.2023 г., за
имот находящ се на адрес: ***, за периода от 26.05.2023 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 642,00 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5