Р Е Ш
Е Н И Е
№ 296/ 17.12.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и
четвърти октомври Година 2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Д.Маркова
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 400 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Н.Д.К. с ЕГН **********
от гр.София против решение № 190/15.03.2018г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. №
1616/16г. в частта, с която са уважени предявените установителни
искове на „УниКредит Булбанк“ АД и е признато за установено, по отношение на него,
в качеството му на оспорващ кредитния дълг длъжник, че вземането на банката, удостоверено
по Заповед за незабавно изпълнение № 2690/25.05.2016г, издадена, по гр.д.
5630/16г на ВРС, XІ с-в, СЕ ДЪЛЖИ
като вземане по договор за банков ипотечен кредит № 512/20.10.2008г. и два
анекса от 08.01.2010 и 05.04.2013г, както следва: 1. 123 473.11 евро, представляващи предсрочно изискуема главница, след
уведомяване на 05.05.2016г на длъжника за упражнено право на кредитора по чл.
16.1.1 от договора, на осн. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта 20.05.2016г ; 2. 893.37 евро, представляващи сбор от
месечни вноски за договорна лихва начислена по същия договор ( т.4.1а) като
възнаграждение за ползване на кредита в периода 05.04.2013 – 22.10.2013г. на осн.чл. 430 ТЗ; 3. 2800.60
евро, претендирани като сбор от начислена лихва по
чл.11.2.1.2 от същия договор като обезщетение за забавено плащане на просрочени
вноски по главница в период 11.10.2013 – 19.05.2016г., на осн.
чл. 92 ЗЗД и 4. 246.95 евро, претендирани като сбор от начислени такса за управление по
чл. чл. 11.3.1.2 същия договор като периодична годишна такса за управление за
2013г. по иск, предявен по реда на чл.
422 ал.1 ГПК от „УниКредитБулбанк"
АД, ЕИК ********* гр. София, пл. «Св. Неделя» 7, представлявано от Л. Х. и Е.
М., срещу Н.Д.К., ЕГН **********,***.
По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до твърдения за
неправилност на решението в обжалваната му част и постановяването му в
нарушение на материалните разпоредби, моли съда да го отмени и вместо него
постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи въззивната
жалба.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди решението в обжалваните му части.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „УниКредит Булбанк” АД претендира по отношение на ответника Н.Д.К.
установяване на изискуеми свои
вземания по предоставен кредит по Договор № 512/20.10.2008г. при общи условия
на закупуване и ремонт на жилище в размер на 153 000 евро, обезпечен с ипотека, Анекс № 1/ 08.01.2010г и Анекс № 2/05.04.2013г., за които се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д.
5630/16г на ВРС, XІ с-в. и изпълнителен лист № 5018/17.06.2016г.
От
събраните по делото доказателства се установява, че Договор 512 първоначално е
сключен с кредитополучател Е. А. и
съдлъжник Л. К. А., румънски граждани, срещу заплащане на годишна такса от 0.2% за
управление на кредита и годишна лихва, определяема по стойността на променлив
пазарен показател (6 месечен СОФИБОР) и фиксирана надбавка, уговорена в намален
размер за първи 12 месечен период от ползването. Уговорено е олихвяване на
ползвания кредит за период на забавено плащане на главницата и допълнително
обезщетение за забава върху просрочени задължения за лихви и главница с
настъпил падеж. С два последователни анекса от 08.01.2010г и 05.04.2013г са
договорени промени в първоначалните условия на договора.
С първия анекс страните се споразумяват надбавката,
определена в т.4.1а от договора да бъде намалена на 3, 194%, а ГЛП
от 8,65 % - на
8,20 %. Договорен е и нов начин на формиране на БЛП, като един от компонентите
на ГЛП, изразяващ се в добавяне към пазарния индекс 1М ЮРИБОР на премия,
определяна едностранно от кредитора при посочени условия. Неразделна част към
този анекс са Общите условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на
физически лица, както и новият погасителен план.
С втория анекс длъжниците са заместени изцяло от
ответника Н.К., който е изразил съгласие да продължи да изпълнява задълженията
на кредитополучателя при условията, уговорени между страните, а именно - при ГЛП,
достигащ 8.2% към момента на подписване на анекса, подлежащ на
актуализиране при нарастване на променлива с повече от 0.5 пункт, формиран от
сбора на два компонента : променлив БЛП /по
т.10.3 и 10.4 от Условия за кредити за физически лица/ и фиксирана надбавка от
3.194%, като БЛП, обявен като 5,006, от
своя страна се формира от сбора от 1М ЮРИБОР и премия. Остатъчният размер на
главницата е посочен като 125 000 евро, като ответникът се е съгласил да
изпълнява задълженията на заместените длъжници за посочената главница и лихва
на месечни анюитетни вноски по признат като подписан погасителен план с краен
срок, съвпадащ със срока по отпуснатия кредит - л.135
- 138. В
този смисъл неоснователно се явява оплакването в жалбата, че погасителните
планове дори не са подписани от страните.
Поради допусната забава още по първата
вноска с падеж април 2013г, банката упражнила предвиденото в чл. 16 от ОУ право
да обяви кредита за предсрочно изискуем за всички вноски, като уведомила за
това длъжника на постоянния му адрес, след едно неуспешно инициирано заповедно
производство, чрез фикционно връчване на нотариална покана от 05.05.2016г. Тъй
като в предоставения с уведомлението допълнителен срок длъжникът не
предложил изпълнение, банката се
снабдила със заповед за незабавно изпълнение, по повод на която и предявява
настоящия положителен установителен иск.
Договор 512 и анексите към него са
сключени при действието на следните Общи
условия: ОУ от 2007г. – при подписване на договора; ОУ изменени през 2008г. – при
подписване на Анекс № 1; ОУ от 2010г. и 2011г. С подписването на съответните
документи страните са се съгласили с приложението на тези общи условия,
съгласно чл.298 ТЗ, поради което неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че представените от банката такива нямат
отношение към него. Представени са по
делото и двете редакции на ОУ от 2007г. – л.10-13 и от 2011г. - л.143- 150. Съгласно изричния текст
на т.39 от последните тези ОУ, както и измененията им че считат за приети от
кредитополучателя и третите задължени лица, ако в 14-дневен срок от обявяването
им по начина, указан в т.38 не бъдат оспорени писмено пред банката. Твърдения и
доказателства за подобно оспорване не се релевират.
Първото
оплакване в жалбата се свежда до несъгласие на въззивника
с извода на първоинстанционния съд, че изменението на
променливия лихвен индекс 1М ЮРИБОР, бележещ драстичен спад след сключване на
договора за кредит и достигащ стойности
под 1 %, не следва да се взема предвид при определяне размера на БЛП за периода
от датата на сключване на процесния договор до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост. Счита, че съдът не е изследвал условията
на договора, където е разписана изрично методиката за изчисление на лихвения
процент, а именно - стойността на лихвения индекс 1М ЮРИБОР + надбавка в размер
на 3, 644%. Ирелевантен е размерът на лихвата,
посочен в погасителните планове, тъй като те дори не са подписани от страните. В крайна сметка счита, че лихвата по кредита
следва да се формира от стойността на лихвения индекс + премия в размер на 0%,
който размер изрично е посочен в Анекс № 1, + надбавка в размер на 3,194 %.
Оплакването
е неоснователно, поради следното :
Съгласно
договора за кредит от 20.10.2008г(л. 42-56) и анекс № 1 от 08.01.2010(л.14-17) съдлъжниците са поели задължение да върнат кредита съобразно
приложен погасителен план на равни анюитетни вноски, включващи части от главница и начислена годишна
лихва, определена в т.4а и т.
11.1.1.1 на договора. Нейният размер се формира като сбор от БЛП – променлива
компонента и фиксирана надбавка –
непроменлива компонента. ГЛП може да бъде променян при нарастване на БЛП с
повече от 0.5 пункт.
Съгласно т.т.9.2 и 9.4 от ОУ
2007г., в редакция 2008г., банката обявява БЛП
въз основа на пазарен индекс 1МЮРИБОР(ЕURIВОR). Тъй като след първия анекс
фиксираната надбавка е намалена, договорен е нов начин на формиране на БЛП чрез
добавяне към пазарния индекс ЮРИБОР на нова компонента – ПРЕМИЯ, която се
определя едностранно от банката, съгласно т.т. 9.2, 9.5, 9.6 на ОУ от 2011г. Условията за промяна на премията,
посочени в т.9.6.1 на ОУ - промяна в нормативна база, условия на финансови
пазари и други обективни обстоятелства, повишаващи разходите на банката, като лишени от конкретика
и яснота, покриват хипотеза на неравноправност по смисъла на чл. 143 т. 11 ЗЗП,
поради което изводът на първоинстанционния съд, че не са породили действие за
потребителя следва да бъде споделен. Независимо от това тезата на въззивника,
че лихвеният процент по кредита, респ. размерът на месечните вноски следва да
бъдат съобразени единствено със стойностите на променливия лихвен индекс, не
намира опора в постигнатите между страните по кредитния договор уговорки за
фиксиране на лихвения процент в обявен погасителен план – л.138. След като
уговорките в договора, анекс № 1 и договора за заместване в дълг, даващи право
на кредитора за променя лихвените условия чрез едностранна промяна на БЛП, са
неравноправни, то лихвеният процент, установен в
погасителния план остава приложим – извод, до който е достигнал и
първоинстанционният съд.
Според второто оплакване в жалбата
неправилно в първоинстанционното решение е прието, че при заместването в дълга
ответникът се е съгласил с остатъчния
размер на дълга и неоснователно претендира падплатени суми до датата на
сключването на Анекс № 2/05.04.13г. Посоченият в анекса размер на задължението
от 125 000 евро едностранно е определен от банката при начислявана лихва
по кредита, игнорирайки намалението в стойностите на 1М ЮРИБОР.
В същност това оплакване произтича от
основното разбиране на въззивника за начина на определяне на лихвата по
кредита, а именно при съобразяване на
спадащите нива на 1М ЮРИБОР.
Действително в допълнителното заключение на ССчЕ е разработен вариант за
изчисляване размера на остатъчния кредитен дълг при съобразяване единствено на
измененията на референтния лихвен индекс ЮРИБОР и надбавка, договорена между
страните, при който вариант се установява, че длъжникът не е изпадал в забава
при заплащане на месечните вноски по кредита, както и че е надплатил суми към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Доколкото обаче този начин на
изчисляване на остатъчния дълг противоречи на възприетата от настоящия състав
теза за начина на изчисляване на БЛП,
съдът не кредитира допълнителното заключение на експертизата.
С оглед на горното доказан по делото
се явява обективният елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост
– наличие на просрочие в погасяването на кредитното задължение.
Налице е и субективният елемент –
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Това уведомяване
е осъществено чрез връчването на нотариална покана на 20.04.2016г. чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК, приложим и в нотариалното
производство съгласно препращащата норма на чл.50 ЗННД. Налице е редовно
фикционно уведомяване, доколкото към момента на осъществяването му законът не е
изисквал връчителят да посети три пъти адреса в рамките на един месец. Съгласно
приложимата към момента на нотариалното удостоверяване на връчването редакция
на чл. 47 ал.1 ГПК е изисквала от
връчителя да се увери само, че адресатът не може да бъде намерен на този адрес
и че няма лице, което да е съгласно да получи съобщението. Постановената
във връзка с това съдебна практика, на която се позовава и въззивникът, към момента на постановяване на настоящото
решение е загубила задължителния си характер. Ето защо и настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че поканата е редовно връчена на
посочената от нотариуса дата.
С оглед на горното обжалваното решение
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради изцяло съвпадение на фактическите
констатации и правни изводи на двете инстанции, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен
акт, като ги прави част от настоящото решение.
Въззиваемата страна е поискала
присъждането на разноски за настоящата инстанция, но не е представила
доказателства за извършването им, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
190/15.03.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по
т.д. № 1616/16г. в обжалваната част.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Разноски
не се присъждат.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :