№ 883
гр. София, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Г. Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601029 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда
на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Емил В., упълномощен защитник от л./св. С. Р. К.
за настоящото производство, срещу Определение от 19.09.2022 г. по ЧНД №3028/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „лишаване от свобода”, общо в размер на 4 години „лишаване от свобода“ и
7(седем) години лишаване от право да управлява МПС, наложено му с Присъда
23/31.05.2019г. по НОХД №43/2019г., на Военен съд София, изменена с Решение
№17/17.02.2020г. на ВКС, изтърпяващо наказание в ЗООТ Казичене.
С въззивната жалба, защитникът на осъденото лице обжалва определението на СГС,
като излага доводи за наличие на предпоставките за условното му предсрочно
освобождаване. Оспорва съдебния акт с твърдения, че съдът е мотивирал отказа си да
освободи условно предсрочно К., позовавайки се единствено на изразеното по делото
отрицателно становище на затворническата администрация. Според защитника съдът е
пренебрегнал доказателствата съдържащи се в затворническото досие, от което е можел да
установи, че доказателствата за поправянето му са достатъчни, поради определения му в
ниска степен на вероятност криминален рецидив, поради наличието на многобройни
награди, както и поради това, че осъденият е полагал труд през целия период на изтърпяване
на наказанието, от което са останали за изтърпяване 5м. и 18 дни. Според защитника адв.В.,
осъденият К. е осъзнал обществената опасност на извършеното, съжалява за стореното.
Следвало да бъде отчетено, че престъплението за което е осъден е непредпазливо, поради
което няма основания да се приеме за наличие на риск от девиантно поведение при
предсрочното му освобождаване. Формулира се искане да бъде отменено определението на
градския съд и да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е извършил обобщена и
цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК, като се
запознал със затворническото досие на осъдения Д. и останалите писмени доказателства –
плана и препланиране на присъдата, със справката за размера на изтърпяната и оставащата
част от наложеното наказание, експертната оценка от 26.03.2020г., заповедите за наказания и
поощрения, обсъдил е единното становище на затворническата администрацията, доклади и
оценки, установил е относимите за произнасянето си факти, като следва да бъде отбелязано,
че по описаните факти и обстоятелства, свързани със самото деяние, за което е осъден и
квалифициращите го обстоятелства, съдът е изразил ясни резерви, че не е постановил въз
основа на тях решението си в атакувания съдебен акт.
Първостепенният съд е установил наличие на първата материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, а именно, че срокът на
изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една
втора от общия размер на наказанието, доколкото фактически и юридически (след зачитане
на положения труд) срока на изтърпяното наказание е общо 3(три) години, 3(три) месеца и
28 дни, към 25.07.2022г.
Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка
за съществуването и на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК - дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
Втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, винаги е
свързана с наличието на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в
затвора неоправдан, а целите на наказанието възможни, без да се продължава ефективното
му изтърпяване. За разлика от условията за изменение на режима (чл.66, ал.1 от ЗИНЗС „...
да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК
може да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и именно
поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага.
С измененията в сила от 7 февруари 2017 година (чл.439а, ал.З от НПК)
законодателят нормативно регулира част от обстоятелствата, които сами по себе си не могат
да ограничат прилагането на предсрочното освобождаване, възприемайки и разрешението
по т.4 от ППВС №7/1975г., а именно : размерът на неизтърпяната част от наказанието;
обективна невъзможност осъденото лице да участва в трудови дейности поради
нетрудоспособност или тяхната недостъпност; неучастие в образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, общественополезни прояви и/или в
специализирани програми за въздействие. По тълкувателен път от пределите на
обстоятелствата със значение за факултативната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК са
изключени също фактически положения по чл.54 и чл.55 от НК, както и квалифициращи
деянието признаци, взети предвид при постановяване на присъдата.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че осъденият С. Р. К. изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ за извършено непредпазливо деяние по чл.343 ал.3 пр.5 и
пр.7 б.Б пр.1 вр. ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 НК, както и че му е наложено наказание „лишаване
от право да упражнява дейност“ – да управлява МПС за срок от 7 години, че това е първото
му осъждане, което се отразява върху степента на интензивност на криминалния риск, който
първоначално е бил определен с 27точки, което е направено след първоначалното
обсъждане на всички проблемни зони, подкрепя се от констатациите на първоначалното
психологическо обсъждане при неговото постъпване в пенитенциарното заведение.
Съответно, от значение за произнасянето, което е съобразено от първия съд, е
обстоятелството, е че актуалната му оценка за криминалния риск е променена незначително
след началната, като актуално е била обособена на 25т.
Съдът в първата инстанция правилно е отчел като значимо обстоятелство, че наред с
2
наложените награди, лишения от свобода е бил наказван двукратно, като същественото е, че
целите и задачите заложени в плана на присъдата все още не са изпълнени.
Софийският апелативен съд споделя становището, че с оглед на така отчетените
социални и личностни фактори, възможностите за поправяне и принос за обществото на
лишения от свобода при негово предсрочно освобождаване все още не са доказани по един
категоричен начин.
В закона не се съдържа изчерпателно изброяване на възможните
доказателствени източници и не ограничава доказването само в рамките на тези,
изброени в чл. 439а, ал. 2, предл. 1 и 2 от НПК. Изрично посочените източници на
доказателства за поправяне са оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както
и всички други сведения за поведението на лицето по време на изтърпяване на
наказанието, но доказването в производството по чл. 437 и следващите от НПК, видно от
съдебната практика се основава предимно на писмени актове по чл. 155 – чл. 156 от
ЗИНЗС.
Първоначалния режим на лишеният от свобода К. е бил определен от 19.02.2020г. на
„общ“, заради което е бил настанен в ЗООТ „Казичене“ към затвора София. Със заповед
№33/06.10.2020г. е назначен да полага труд като хигиенист към ГДИН с изпитателен срок от
три месеца. Със Заповед №168/06.10.2020г. на основание чл.80 ал.1 т.5 ЗИНЗС е назначен за
общ работник в ГДИН, а със Заповед №556/04.11.2020г. на началника на затвора София е
назначен на работа на като „Чистач посетителски център“, поради което е оставен да
пребивава на територията на Затвора София. След постановена награда със Заповед
№223/10.05.2022г. за отговорно изпълнение на възложените трудови задължения на
11.05.2022г. заявил с писмена молба, че не желае да упражнява повече труд и да почиства,
поискал е да бъде преместен обратно в ЗО Казичене. За активно участие в социални
дейности е награждаван с „Писмена похвала“ със Заповед №242/10.08.2020г., и с „удължено
свиждане за 4 часа“ със Заповед №369/20г. За изпълнение на плана по присъдата на
основание чл.98 ал.1 т.6 ЗИНЗС е награден със свиждане с близките извън затвора със
Заповед №129/16.03.2021г., а със Заповед №267/03.06.2021г. е награден с две денонощия
домашен отпуск. С три денонощия отпуск е награден със Заповед №442/24.09.2021г.
Същевременно, след посочените положителни прояви, със Заповед №391/10.11.2021г.
К. е наказан с „Писмено предупреждение“, за неизпълнение на възложени ангажименти за
почистване на обект, като от неизпълнението на възложеното му и след проявено упорство
за това неизпълнение е възникнало напрежение, включително и в групата лишени от
свобода, ангажирани с такова задължение. Със Заповед №91/10.02.22г. К. отново е наказан с
„Лишаване от хранителна пратка за срок от 1 месец“, защото в нарушение на вътрешните
правила е осъществил нерегламентирани контакти с външни лица в „Посетителски център“,
където изпълнявал трудови задължение по почистване на помещенията, което също не бил
изпълнил.
Прегледа на първоначалния и текущите доклади за оценка на осъдения (оценка
по чл. 155 от ЗИНЗС), както и на индивидуалния план по чл.156 от ЗИНЗС не
установяват, че лишеният от свобода е положил всестранни и последователни усилия, за да
убеди и докаже, че се е поправил до степен да бъде кредитиран с доверие за предсрочното
му освобождаване. В становището на служител ИСДВР в ЗО Казичене е отбелязано, че
лишения от свобода К. не приемал отговорността за деянието и не разбирал в достатъчна
степен мотивите за криминалното си поведение, не приемал присъдата за справедлива и не
разпознавал факторите, които са допринесли за извършването на обществено опасното
деяние, не зачитал и не признавал правата на другите. В този смисъл констатираните
дефицити в резултатите от корекционната дейност по плана на присъдата, са свързани с
констатации за неосъзнаване в пълна степен последствията от поведението му и се
3
констатира липса на способност за разрешаване на възникналите проблеми по
законосъобразен начин.
След подробната и изчерпателна преценка за естеството на фактите, за които са му
наложени наградите и наказанията, хронологията и последователността в тях не установява
и не откроява наличие на прогресивна тенденция за привикване на лишения от свобода К.
към спазване на установения ред.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ППЗИНЗС изисква към досието да се прилагат
документи и данни, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение, за
процеса на превъзпитание на осъдения от затворническата администрация, като
своевременните доклади следва да отчитат настъпването както на положителните и
осъзнати трайни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. За
изпълнение изискванията на чл.439а НПК, следва да се формират изводи на основата на
доказателствата и данните за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и
ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В
тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на
Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са
транспонирани в нашето законодателство.
В даденото отрицателно становище на администрацията по искането на осъденото
лице за условно предсрочно освобождаване, чрез доклада по чл.154 ЗИНЗС се установява
събрана детайлна информация за нуждите и дефицитите на лишения от свобода, както и за
ресурсите от неговото поведение, върху които може да се надгражда. На основание закона,
получаването и обработката на информацията от правонарушителя и всички останали
източници следва да бъде отразена в доклада по чл.154 ЗИНЗС, за да се проследи подхода и
структурата на информацията за оценка наличието или отсъствието на позитивна тенденция
в корекционния процес и етапа, до който е достигнал. Същевременно този доклад няма
качеството на писмено доказателство по см. на НПК, доколкото е аналитичен документ на
една от страните в процеса и съдържа обобщение на конкретни проявления и данни за
наблюдаваното поведение на лишения от свобода и представлява обобщена информация за
наличие или отсъствие на напредък по плана на присъдата, за постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.36 НК. Съдът е длъжен самостоятелно да изследва описаната
информация и източниците в затворническото досие, като формира собствени изводи, а
доклада може да го насочва за проверката на тези източници. От съвкупната оценка на
доказателствената информация, следва да се установява дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне, което следва да е било демонстрирано в неговото
поведение, в степен надхвърляща задължително изискуемото при изпълнение на режимните
ограничения, в които са поставени лишените от свобода.
Въпреки твърденията във въззивната жалба, че е налице прогресивна и положителна
промяна в процеса на превъзпитание на въззивния жалбоподател, негативните тенденции в
поведението му от последната година са преобладаващи, което не позволява формиране на
положително становище за последователно положително отношение към труда, за добро
ниво на изпълнение на възложените му задължения, на отношенията му със социалната
среда и служителите на затворите за спазване на режимните изисквания, което е основно
задължение на всеки лишен от свобода. Наличието на нарушения, санкционирани със
Заповеди за налагане на наказания са извършени в последната година и следват
хронологично позитивните проявления в предходното му поведение, с което се установява
отрицателна тенденция за влошаване изискванията за позитивно развитие на корекционният
процес, установяват се области на непопълнен превъзпитателен дефицит, респективно за
неизпълнение на плана на присъдата, като в тази връзка становището на администрацията в
доклада е обосновано и логично
4
Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в
доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не установява позитивна
промяна по плана на присъдата, нито поведение очевидно надхвърлящо изискванията за
спазване на правилата и режима. Представените пред първата съдебна инстанция
медицински документи за здравословния статус на родителите му, не могат да променят
изводите за това, че не са постигнати целите на присъдата. Едва когато целите на
наказанието по присъдата са изцяло постигнати, едва тогава изтърпяването на остатъка от
срока на наказанието ще се яви нецелесъобразно и незаконосъобразно. Наличието на
неубедителна прогресивна тенденция на превъзпитание и липсата на доловим напредък на
поправителен процес не удовлетворява изискванията на закона и целите на наказанието, за
да се установи наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. Такова
поведение видно от обсъдените доказателства не е демонстрирано към настоящия момент от
въззивния жалбоподател. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което въззивният съд намира за правилно атакуваното
определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода”,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд 10-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 19.09.2022 г. постановено по
ЧНД №3028/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 6-ти състав, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. Р. К. за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наказание „лишаване
от свобода“, наложено му по НОХД №43/2019г., на Военен съд София с Присъда
23/31.05.2019г., изменена с Решение №17/17.02.2020г. на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5