Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ
гр.състав, в публичното заседание на петнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело №6429 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД с цена на иска 3000 лева за неимуществени
вреди.
Делото е образувано по искова молба от Ч.С.Ч. с
ЕГН ********** от *** против А.П.П. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че с
присъда №***. по НОХД № ***., ПлРС осъдил ответника на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК отложил
изтърпяването на наказанието с три годишен изпитателен срок. Твърди, че
присъдата е влязла в сила на 03.04.2018г. Ищецът твърди, че с присъдата
ответникът бил признат за виновен в това, че на 19.03.2017г. в *** извършил
непристойни действия – отправил обидни думи, реплики, ***към полицейски
служители при РУ ***, като извършените действия грубо нарушават обществения ред
и изразяват явно неуважение към обществото, а деянието се отличава с
изключителна дързост и цинизъм. Ищецът твърди, че е един от пострадалите.
Твърди, че не е бил конституиран като граждански ищец, а е разпитван в качеството
на свидетел, поради което в настоящето производство предявява иск с правно
основание чл.45 ЗЗД срещу ответника за присъждане на обезщетение. Ищецът
твърди, че вината на ответника е доказана безспорно с влязлата в сила присъда.
Твърди, че в резултат на противоправното си поведения, ответникът причинил на
ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, извършено
от ответника. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на престижа, на служебното му положение, засегнати са честта и
достойнството му. Твърди, че обидните реплики и ***от ответника към ищеца са
били отправени в присъствие на трима колеги на ищеца, а за случилото се
разбрали както в полицейското управление в ***, така и в Дирекцията на МВР
Плевен. Ищецът твърди, че е изпълнявал служебните си задължения и с нищо не е
предизвикал отношението на ответника. Ищецът твърди, че при извършената
проверка установил, автомобил, който се издирва и предприел действия по
изземването. В този момент, ответникът започнал да го обижда, като го нарекъл „***“.
Отправил ***. Всички тези действия били извършени в присъствието на други трима
полицейски служители, в центъра на ***, пред заведение, откъдето излезли
посетители и снимали с телефоните си. Ищецът твърди, че се почувствал ***, тъй
като е бил в качеството си на полицейски служител. Ищецът твърди, че заедно с колегата си
задържал ответника, като при вкарването му в полицейския автомобил ответникът
продължил да го ***. Ищецът твърди, че преживяното се отразило както в личния,
така и в професионалния му живот. Твърди, че станал избухлив, в същото време
търпял шеги от страна на колегите си. Твърди, че по случая била извършена
полицейска проверка, както на местно ниво, от ОД на МВР, така и от Инспекторат
към МВР, което допълнително му създало неудобства и го напрегнало. Претендира
от ответника заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000
лева, ведно с лихвата от деня на деянието. В съдебно заседание поддържа
предявената искова молба. Представя писмени бележки в указания срок.
В едномесечния срок ответникът представя писмен
отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба,
че думите „***“ и ***са били отправени към ищеца. Твърди, че в началото на
инцидента е отправил нецензурните думи, но не към ищеца, а към друг негов
колега. Твърди, че именно поради това е сключил съдебно спогодба по заведеното от него дело, като в хода на
производството ответникът е признал вината си спрямо Ц. и го обезщетил за
претърпените неимуществени вреди. В подкрепа на това твърдение е и
обстоятелството, че заповедта за задържането на ответника е била издадена от Д.Ц..
Твърди, че дори да се установи, че насочените думи са били към ищеца, то няма
настъпили вреди за ищеца, а още по- малко е налична причинна връзка между
изказаните от ответника думи и евентуални проблеми на ищеца в работата му като
полицейски служител. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че бил
злепоставян. В съдебно заседание поддържа писмения отговор. Представя писмени
бележки.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното НОХД № ***,
че с влязла в сила на 04.04.2018г. присъда по делото, ответникът А.П.П. бил
признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК затова, че на 19.03.2017г. в ***, обл. Плевенска извършил непристойни действия
- отправил е обидни думи, реплики и ***към полицейските служители при РУ гр. ***:
Д.Ц., Е.И., Ч.Ч. и Ч.Ч., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост и му било наложено наказание.
По делото като
свидетели са изслушани Д.И., Л.В., З.Б. и Д.Ц..
От
кореспондиращите помежду си показания се установява, че на 19.03.2017г. на
дежурство били два полицейски екипа – Д.Ц. и Е.И., както и Ч.Ч. и Ч.Ч.. На същата дата, около полунощ, ищецът Ч. се
обадил на свидетеля Ц. за съдействие при задържане на неспрял водач на лек
автомобил в ***. Водачът на автомобила и спътника му били влезли в заведението
в центъра на ***. При пристигането на място, полицейските служители ги поканили да излязат от заведението и
уведомили водача, че автомобилът му е обявен за издирване и ще бъде иззет. В
този момент ответникът А.П. започнал да ***Ч.Ч. и Е.И. като се обърнал към тях
с думите „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“. От показанията на свидетеля Ц.
се установява, че ищецът и колегата му И.са задържали ответника и отправените
обиди били към тях двамата, а самият той през това време бил на около 10 – 15
метра. Когато ответникът седнал на задната седалка, започнал да рита вратата на
полицейския автомобил и продължил да ***ищеца и колегата му.
В този смисъл са
показанията на свидетелите Д.Ц. и отчасти на свидетелката Б.. В показанията си
същата заяви, че употребените от ответника изрази „***“ били отправени към
свидетеля Ц., а не към ищеца. Съдът не кредитира показанията в тази част, тъй
като свидетелката, дори да няма пряка роднинска връзка с ответника, е живяла с
неговия баща на съпружески начала. Поради това и съдът приема, че в тази част
показанията и, представляват защитна по отношение на ответника версия. От
фактическа страна се установява, че ответникът се е качил във втората патрулна
кола, която била управлявана от свидетеля Ц., поради което е възможно и
свидетелката да е възприела обидите и ***едва когато ответникът се е качил във
втория автомобил и е започнал да обижда и ***свидетеля Д.Ц.. В същото време
свидетелката заяви, че от разстоянието, на което са се намирали ищеца и
ответника, ищецът е могъл да чуе и възприеме думите на ответника.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното: За да бъде основателен иск с правна
квалификация по чл.45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав
на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице влязла
в сила присъда по наказателно дело, по което ответникът е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление хулиганство, като на съответна дата
той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. От обвинителния акт на
прокуратурата, послужил за образуване на наказателното производство спрямо ответника,
както и от присъдата, се установява, че тези му действията, за които е бил
осъден, се изразяват в отправяне
на обидни думи, реплики и ***към полицейските служители при РУ гр. ***: Д.Ц., Е.И.,
Ч.Ч. и Ч.Ч., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост и му било наложено наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали
деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретния случай деянието, за
което в осъден ответникът, е хулиганство и обект на посегателство са
общественият ред и спокойствие на гражданите, без то да е насочено към отделна
конкретна личност. Поради това, съдът приема, че в настоящия процес съдът не е
обвързан да приеме по силата на постановената от наказателния съд присъда, че
ответникът е извършил деликт спрямо ищеца, за който вече да е бил осъден. На самостоятелно
доказване по делото, разглеждащо гражданските последици от едно престъпление,
подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор, касаещи
твърденията на ищеца за причинени му в следствие хулиганските действия на
ответника неимуществени вреди. Твърденията, че с непристойните си действия,
изразяващи се в обиди и псувни, ответникът му е причинил морални вреди, подлежат
на общо и главно доказване по настоящото дело, без значение дали са били
предмет на разглеждане в наказателното производство и до каква степен са били
установени там.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание. Без да е
предизвикан, без да е участник в проверката, ответникът е започнал да отправя ***и
обидни реплики по отношение на ищеца и негов колега. Безспорно се установи, че ***и
обидите са били отправени и към ищеца. Установи се, че впоследствие, ищецът е
станал обект на подигравки сред колегите си, които под форма на шега му
подмятали :“***“; „***“, „***“,“***“. В резултат на поведението на ответника,
ищецът е чувствал ***. Обстоятелството, че обидите, отправени от ответника към
ищеца са били по време, в което той е изпълнявал служебните си задължения и е
бил с униформа, както и обидите и подмятанията от колегите му, са карали ищеца
да се чувства безсилен и в невъзможност да се защити – това се установява от
показанията на свидетеля Ц., който заяви, че ищецът споделял, че е уронен
престижа му. От показанията на свидетеля Ц. се установи, че е приел „доста
лошо“ отправените към него от страна на ответника реплики „***“, „***“, „***“,
„***“. В същото време тези обиди са били и заснети с мобилни телефони, което
само по себе си дава възможност да стане достояние на повече хора. В показанията
си свидетелят Ц. заяви, че след този инцидент, ищецът станал по-резервиран към
колегите си и раздразнителен, лесно избухвал. Във връзка с инцидента, били
назначени вътрешни проверки, което допълнително налагало ищецът да дава
обяснения да се връща отново към преживяното. В показанията си свидетелката В.
заяви, че живее с ищеца на семейни начала през последните осем години, а след
инцидента, ищецът и споделил, че се чувства обиден и възмутен, постоянно
коментирал случая, който станал ежедневна тема на разговорите им в продължение
на 5 – 6 месеца. В показанията си свидетелката Д.И. също заяви, че ищецът
споделял, че е обиден от отправените реплики, а известен период след случая
разговорите били в насока за негативните преживявания от случилото се. От
показанията и се установява, че извършваните срещу полицейските служители
проверки се възприемали като показател за некадърност, което допълнително е
повлияло негативно върху ищеца. При така установеното, съдът прави извод, че
ищецът е чувствал ***.
Предвид въведената от законодателя
забрана да не се вреди другиму, негативните емоции от засегнатите чест и
достойнство, преживяни от ищеца по време на инцидента, следва да бъдат
овъзмездени. Право на пострадалия е да защити правата си, когато счита, че
същите са нарушени. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на вредите
следва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се отчита и
съдебната практика в подобни случаи. Претърпените вреди следва да се преценяват
и конкретно, като се отчете настъпилия вредоносен резултат, интензитета и
продължителността му, емоционалното състояние на пострадалия след инцидента. Преценявайки
тези обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът счита иска за частично
основателен в размер от 1500 лева, като в този размер се явява напълно
съобразен с фактическата обстановка и с реално причинените вреди от преживените
обида, унижение, накърнено самочувствие. За разликата до пълния предявен такъв
от 3000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена. Тъй като обезщетението е
за деликт, началният момент на законната лихва следва да бъде от датата на
причиненото увреждане- или от 19.03.2017г., до окончателното плащане на
присъдената сума.
С оглед изхода на делото, а именно-
частичното уважаване на исковата претенция, на всяка от страните на основание
чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК се дължат
разноски по съразмерност, с оглед уважената и съответно отхвърлената част от
иска. Съразмерно уважената и отхвърлената част на иска, разноските на ищеца са
в размер на 250 лева, а на ответника в размер на 260 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН ********** ***
да заплати на Ч.С.Ч. с ЕГН ********** от *** сумата в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - ***,
за което деяние ответникът е осъден с влязла в сила присъда № ***., постановено по НОХД № ***г. на РС Плевен, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на извършване на деликта- 19.03.2017г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 3000 лева.
ОСЪЖДА А.П.П. с
ЕГН ********** *** да заплати на Ч.С.Ч. с ЕГН ********** от *** разноски по
делото в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Ч.С.Ч. с
ЕГН ********** от *** да заплати на А.П.П. с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 260 лева.
ОСЪЖДА А.П.П. с
ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 60
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :