№ 12025
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110118856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Х. В. против Б. А. Д., Б. Б. Т. и Б. Б. Т., в която са
изложени твърдения, че ищцата е единствен наследник по завещание на починалия И.А.К
който приживе придобил по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 194, том I, рег. номер 2677, нот. дело № 163/2008 г., по описа на нотариус
М.К с рег. 425 на НК, право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1605.4896.5.16, представляващ гараж № 3, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-258/ 28.07.2020 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма
данни, адрес: гр. (АДРЕС) в сграда с идентификатор 68134.1605.4896.5, предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1605.4896, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ по нотариален акт 18,75 кв. м., прилежащи части: няма данни, при съседи:
на същия етаж 68134.1605.4896.5.17 и 68134.1605.4896.5.15, под обекта: няма, над обекта:
68134.1605.4896.5.2; стар идентификатор: няма. Ищцата поддържа, че наследодателят на
ответниците Б.лав М. Т. приживе държал процесния гараж на основание сключен с И.А.К
неформален договор за заем за послужване. В исковата молба са изложени твърдения, че И.К
и Б.лав Т. били в близки приятелски отношения, като наследодателят на ищцата заел на
наследодателя на ответниците процесния гараж, който следвало да ползва за работилница и
склад без да дължи наем. Ищцата поддържа, че наследодателят на ответниците никога не е
демонстрирал пред действителния титуляр на правото на собственост върху имота
намерение за своене на гаража. Страната сочи, че отношенията между И.К и Б.лав Т. се
влошили, като наследодателят на ответниците отказал да върне собствения на наследодателя
на ищцата гараж. В исковата молба са изложени твърдения, че И.К предявил срещу Б.лав Т.
иск по реда на чл. 310, ал. 2, т. 1 ГПК за връщане на имота, по който било образувано гр. д.
№ 38820/2019 г. по описа на СРС, 27 състав. Страната сочи, че приживе наследодателят на
ответниците предявил иск за установяване правото на собственост върху процесния имот,
като заявил, че е придобил гаража на основание изтекла в негова полза десетгодишна
погасителна давност, по който иск било образувано гр. д. № 53442/2019 г. по описа на СРС,
161 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че в хода на образуваното дело за
установяване правото на собственост Б.лав Т. починал, като наследниците му оттеглили
1
исковата претенция. Страната поддържа, че след смъртта на техния наследодател,
ответниците упражняват фактическата власт върху самостоятелния обект без правно
основание, като отказват да предадат гаража след отправено до тях от ищцата искане. По
изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищцата притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот по силата на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, като
ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху вещта. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалния им представител адвокат Л.
оспорват исковата претенция. Ответниците поддържат, че действително Б.лав Т. и И.К били
в близки приятелски отношения, като наследодателите на страните приживе имали
споразумение И.К формално да придобие право на собственост върху процесния гараж, като
след погасяване на отпуснат кредит за закупуване на жилище в процесната сграда, да
прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху гаража на Б.лав Т., за което бил
сключен договор от 10.08.2007 г. В депозирания отговор са изложени твърдения, че
наследодателят на ответниците владял несмущавано и като собственик гаража от м. 12. 2008
г. когато получил ключовете за самостоятелния обект от строителя до датата, на която
починал – 22.04.2022 г., като след смъртта му наследниците продължават да упражняват
явна фактическа власт върху гаража. Ответниците сочат, че нито наследодателят на ищцата,
нито самата тя някога са имали достъп и ключ за гаража. С депозирания отговор са оспорени
поддържаните в исковата молба твърдения, че между наследодателите на страните е бил
сключен договор за заем за послужване с предмет процесния гараж. В допълнение сочат, че
предявеният от И.К иск за опразване на имота е бил отхвърлен, като съдът изрично е приел
за недоказани поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем. В заключение ответниците поддържат, че по силата на
изтекла погасителна давност наследодателят им е придобил право на собственост върху
процесния гараж, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за строителство от 01.05.2007
г., сключен между наследодателя на ответниците Б.лав Т., като възложител и „(ФИРМА),
като изпълнител, по силата на който дружеството се задължава да построи и прехвърли на
възложителя по договора правото на собственост върху процесния гараж № 3 при
уговорените в съглашението условия.
Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор за покупко-
продажба на право на строеж за изграждане на недвижим имот от 03.08.2007г., по силата на
който наследодателят на ищцата И.К се задължава да закупи процесния гараж № 3 при
уговорени в съглашението условия. Като писмено доказателство по делото е приет договор
за изработка на строителен продукт от 10.08.2007 г., съгласно който И.К, като възложител,
възлага на „(ФИРМА), като изпълнител, построяването на процесния гараж.
По делото са представени 4 броя разписки, видно от които Б.лав Т. е заплатил суми,
представляващи депозит за покупка на апартаменти № 7 и № 8 и гараж-склад № 3 и № 4,
находящи се в УПИ XIV-2027, 2028, кв. 172, жилищна сграда № 5, които са получени от
М.Д, в качеството й на представител на „(ФИРМА), както следва: разписка от 05.07.2007г. за
9000 евро, разписка от 13.07.2007г. за 5000 евро, разписка от 31.07.2007г. за 5000 евро,
разписка от 10.08.2007г. за сума от 10000 евро.
От представения по делото договор от 10.08.2007г., сключен между наследодателите
на страните по настоящото производство, а именно И.К и Б.лав Т., се установява, че лицата
постигнали съгласие правото на собственост върху процесния гараж да бъде прехвърлено
безвъзмездно на Б.лав Т. от И.К, след като последният погаси кредита си за придобиване на
2
друг недвижим имот (апартамент № 7, находящ се в същата сграда).
Като писмено доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт за продажба на недвижим имот № 194, том I, рег. номер 2677, нот.
дело № 163/12.05.2008 г. по описа на нотариус М.К с рег. 425 на НК, съгласно който
наследодателят на ищцата И.К е придобил правото на собственост върху процесния гараж.
Като писмени доказателства по делото са приети препис-извлечение от акт за смърт
№ 15 от 30.06.2021 г., видно от което лицето И.А.К е починало на 25.06.2021 г., както и
копие от саморъчно завещание, ведно с протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег.
№ 02/2021г., общ рег. № 3623/07.10.2021г., дело № 2/2021г. на нотариус В.Б с рег. № 259 на
НК, видно от които ищцата П. Х. В. е единствен наследник по завещание на И.К.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници лицето Б.лав М. Т. е
починало на 22.04.2022 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници
ответниците Б. А. Д. ( съпруга), Б. Б. Т. ( син) и Б. Б. Т. ( дъщеря).
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение от 17.10.2023 г. за
облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ по партида на ищцата, видно от което
ищцата е посочена като задължено лице за процесния гараж-склад № 3, представляващ
облагаемо имущество.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели, доведени от ищеца и на двама свидетели, доведени от ответника.
Свидетелката Рени Банева сочи, че познавала И.К и е подготвила документите във
връзка със съставяне на саморъчно завещание от 07.03.2017г. в полза на ищцата П. В., в
което е включен и процесният недвижим имот. Във връзка със съставянето на завещанието,
свидетелката поддържа, че И.К й е предоставил документ за собственост върху процесния
имот, като след смъртта му е набавила документите, необходими за откриване на
завещанието, вкл. и скица и данъчна оценка за гаража. Свидетелката разкрива, че не знае кой
фактически е ползвал гаража и дали имотът е отдаван под наем, както и че не знае за
съществуването на уговорки между И.К и Б.лав Т. относно прехвърляне на собствеността на
процесния гараж.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на останалите трима
свидетели - Д.П М.Д М. С безспорно се установява, че Б.лав Т. е ползвал приживе процесния
недвижим имот от момента на предаването му от строителя на сградата, като М.Д М. С
поддържат, че след смъртта на Б.лав Т. гаражът се ползва от ответницата Б. Т..
Свидетелят Д.П поддържа, че през 2016г. И.К е имал намерение да отдаде под наем
процесния гараж, поради което тя изготвила проект за договор. Свидетелката сочи, че имало
потенциален наемател за имота, чиито данни е описвала в проекта, но не знае дали се е
стигнало до сключване на сделка. Свидетелката разкрива, че към сочения от нея период
гаражът бил предоставен за ползване на Б.лав Т., като близък приятел на И.К. Д.П поддържа,
че не знае за постигнати уговорки между И.К и Б.лав Т. относно прехвърляне на
собствеността на гаража. Свидетелката сочи, че разбрала за съществуването на спорове
относно връщането на гаража след смъртта на И.К и не знае дали ищцата фактически е
ползвала гаража в периода от 2016 г. до 2021 г.
Свидетелката М.Д разкрива, че запознала с И.К и Б.лав Т. по повод продажба на
недвижими имоти в сградата, в която се намира процесният гараж. Свидетелката сочи, че
присъствала на уговорка между И.К и Б.лав Т., че последният ще ползва и двата гаража, като
по документи всяко едно от сочените лица придобило право на собственост върху един
апартамент и един гараж, но на практика двата гаража били ползвани единствено от Б.лав
Т.. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че между двата гаража няма
преградна стена и Б.лав Т. е ползвал лично цялото помещение, като в помещението били
паркирани двата автомобила на семейството, като гаражът бил ползван и като работилница.
Свидетелката поддържа, че Б.лав Т. платил сумите, представляващи депозит за два
апартамента и два гаража (един от които процесният), като за това са издавани разписки. В
открито съдебно заседание, при предявяване на 4 броя разписки за заплатен от Б.лав Т.
3
депозит за покупка на апартаменти № 7 и № 8 и гараж-склад № 3 и № 4, находящи се в УПИ
XIV-2027, 2028, кв. 172, жилищна сграда № 5, свидетелят потвърждава подписа си.
Свидетелят сочи, че ключовете за процесния гараж са предадени от служител на
строителната фирма, чийто служител била и тя, на Б.лав Т. още преди въвеждането на
сградата в експлоатация. Свидетелката сочи, че живее в процесната сграда и не е виждала
И.К да ползва процесния гараж.
Свидетелката М.С разкрива, че познава Б.лав Т. и съпругата му повече от 20 години.
Свидетелката сочи, че процесният гараж винаги е ползван единствено от Б.лав Т., като след
смъртта му помещението се ползва от съпругата му. М.С разкрива, че Б.лав Т. платил
първоначалните вноски за два апартамента и два гаража (един от които процесният), както и
че процесният гараж бил придобит от И.К по документи. Свидетелката сочи, че между Б.лав
Т. и И.К бил сключен допълнителен договор, по силата на който процесният гараж бил
прехвърлен на Б.лав Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
собственост върху процесния гараж на основание договор за покупко-продажба и
наследствено правоприемство, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху
имота. В доказателствена тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по
обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищцата.
Основанието, на което ищецът твърди, че е придобил имота следва да бъде доказано
при условията на пълно и главно доказване, като съдът приема, че същото е надлежно
проведено. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
наследодателят на ищцата – И.К – е придобил правото на собственост върху процесния
гараж по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 194, том I, рег.
номер 2677, нот. дело № 163/2008 г. по описа на нотариус М.К с рег. 425 на НК, като след
смъртта на приобретателят негов наследник по по завещание е ищцата П. В..
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответниците упражняват фактическа власт върху процесния гараж. Този извод се подкрепя
категорично и от събраните по делото гласни доказателствени средства, съгласно които от
въвеждане на сградата в експлоатация приживе Б.лав Т. е ползвал процесния гараж, а след
смъртта му същият продължава да се ползва от неговата съпруга Б. Т..
Предвид установеното наличие на двете предпоставки за уважаване на иска по чл.108
ЗС, съдът счита, че следва да разгледа направеното от ответниците възражение за изтекла в
полза на техния наследодател придобивна давност в периода от м. 12. 2008г. когато Б.лав Т.
получил ключовете за самостоятелния обект от строителя до датата, на която е починал –
22.04.2022 г., по който въпрос се концентрира спорът между страните.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си по отговора,
като установят, че наследодателят им необезпокоявано, постоянно, непрекъснато и явно е
упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от м. 12. 2008 г. до
смъртта му – 22.04.2022 г., както и че ответниците продължават да упражняват явна
фактическа власт с намерение за своене върху процесния гараж. Във връзка с направеното от
ответниците възражение за изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност,
ищцата следва да докаже обстоятелства, довели до нейното прекъсване или спиране или
наличието на валидно правно основание, изключващо теченето на давността.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат
двата елемента на владението – обективен /corpus/ и субективен /animus/, както и изтичането
на нормативно установения в чл.79, ал.1 ЗС срок – 10 години. Обективният елемент се
изразява в упражняване на фактическа власт върху вещта, манифестиране на
собственически правомощия върху вещта. Субективният елемент представлява намерението
за своене на вещта за себе си. Намерението се изразява външно чрез различни действия,
4
които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Действията,
манифестиращи намерението за своене обаче следва да могат стигнат до собственика.
Владението следва да се осъществява постоянно /друго лице не е завладявало имота за
период повече от шест месеца, като е започнало само да извършва владелчески действия/,
спокойно /не е установено и/или поддържано с насилие/, явно /не е установено по скрит
начин, а е възможно всеки заинтересован, включително и собственика да може да разбере,
че фактическата власт се упражнява от владелеца, съотв. да се противопостави/ и да е
несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да
държи вещта като своя/. Тези признаци могат да имат различно проявление при
владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване.
Осъществяването на всеки един от тях се преценява конкретно въз основа на установените
факти /така в Решение № 503/02.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г. І гр. о. Решение №
262/01.11.2012 г. гр. д. № 439/12. ІІ гр. о./. В допълнение, владението трябва да не е
прекъснато чрез действия, посочени в чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, които прекъсват
придобивната давност.
По делото безспорно се установява, че фактическата власт върху имота е предадена
на наследодателя на ответниците от служител на дружеството-строител, като ключ за имота
е предаден на Б.лав Т., а не на И.К. От събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля М.Д, които съдът счита за логични, достоверни и безпристрастно
дадени, може да се направи обоснован извод, че между наследодателите на страните по
настоящото производство е имало разбирателство по отношение на факта на предаване на
фактическата власт на процесния гараж от строителя на Б.лав Т.. Свидетелката разкрива, че
между наследодателите на страните не е съществувало спор относно обстоятелството, че
вещта ще се ползва именно от Б.лав Т.. Следва да бъде отбелязано, че свидетелката
Драготинова освен в качеството на служител на строителя на сградата е възприела
обстоятелствата свързани с придобиване и ползване на гаража и в лично качество, тъй като
същата притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда. От
анализа и на останалите събрани по делото гласни доказателствени средства може да се
направи извод, че упражняването на фактическата власт върху имота е било със знанието на
собственика и без неговото противопоставяне, като показанията на свидетелите едностранно
сочат, че И.К е бил информиран за фактическото положение, бил е съгласен с него и не се е
противопоставял. От свидетелските показания на М.Д М. С, които си кореспондират
напълно, се установява, че Б.лав Т. е използвал гаража паркиране на семейните автомобили,
за съхранение на багаж, като работно пространство и място за събиране с познати, поставил
е етажерки и е осигурил водоснабдяване в помещението. Може да се направи обоснован
извод, че владението е установено и поддържано спокойно, упражнявано е лично от Б.лав Т.
и е било явно както за собственика на имота, така и за всички трети лица.
По делото не се твърди други лица освен Б.лав Т., а след смъртта му – преживялата
му съпруга Б. Т. и майка на останалите двама ответници, да са ползвали процесния
недвижим имот от въвеждането му в експлоатация до предявяване на исковата молба, като
И.К не е имал достъп до него и не е посещавал същия. Владението на гаража се е
осъществявало постоянно от момента на предаване на фактическата власт от служител на
дружеството-строител на Б.лав Т., като не са събрани доказателства други лица да са
осъществявали достъп или да са смущавали упражняването на фактическата му власт. В
подкрепа на това е и приложеното по настоящото производство по гр. д. № 38820/2019 г. по
описа на СРС, 27 състав, от което е видно, че предявеният иск на 05.07.2019г. от И.К против
Б.лав Т., по реда на чл. 310, ал. 2, т. 1 ГПК, за връщане на имота, е бил отхвърлен.
Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец
или държател се базира на субективния признак. Това е характеристика на едно субективно
/лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя - animus, animus domini,
animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от
владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил
5
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена
в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е.
презумпцията размества тежестта на доказване /Решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2687/2015 г., II г. о., ГК/.
По делото са събрани доказателства относно намеренията на наследодателите
страните, формирани още преди закупуване на процесния гараж, както и останалите им
собствени недвижими имоти в сградата, като именно тези техни взаимни уговорки
свидетелстват за наличието на субективния елемент на владението, осъществявано от Б.лав
Т.. Изводът за собственическите намерения на Б.лав Т. се подкрепя от обстоятелството, че
първоначално договорът за строителство на гаража е сключен от дружеството-строител с
Б.лав Т., като по делото безспорно се установи, че именно той е заплащал депозита за два
апартамента и два гаража (един от които процесният) още преди сключването на
предварителен договор за придобиване на процесния гараж от И.К. Заплащането на вноски
за депозит от Б.лав Т. и след сключване на предварителния, съотв. и на окончателния
договор за придобиване на гаража от И.К, отново свидетелства за намерението му по
отношение на недвижимия имот и подкрепя изводите за наличните между тях уговорки
относно ползването на гаража и бъдещото му придобиване от Б.лав Т..
В подкрепа на изводите, че намерението на наследодателите на страните било
процесният гараж да се ползва от Б.лав Т. и да му бъде прехвърлен от И.К след погасяване
на кредита, финансирал покупката му, е и сключеният между тях договор от 10.08.2007г.
Съгласно чл. 226, ал.1 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие, но уговорката
между двамата свидетелства несъмнено за собственическите намерения на Б.лав Т..
Действията, които е извършвал Б.лав Т. и начинът, по който е ползвал недвижимия имот, са
от естество да изградят впечатление у третите за спора лица, че гаражът винаги се е ползвал
като негов собствен. От анализа на свидетелските показания на М.С е видно, че свидетелят е
изградил представи, че между наследодателите на страните е сключен допълнителен
договор, по силата на който процесният гараж бил прехвърлен на Б.лав Т., съгласно
уговорката между двамата. Изначално създаденото у свидетелите М.С и М.Д впечатление,
че гаражът е ползван като собствен от Б.лав Т. безсъмнено доказва обема от правомощия,
които последният е манифестирал. Намерението за владението на имота като собствен
остава непроменено и у наследниците на Б.лав Т., като от свидетелските показания се
установява, че преживялата му съпруга Б. Т. продължава да ползва гаража и да изразява
собственически намерения спрямо ищцата по настоящото производство.
Горепосоченото води до извода, че Б.лав Т. явно е манифестирал намерението си да
ползва гаража като собствен пред И.К и пред всички трети лица. Действията са израз на
собственическите намерения на наследодателя на ответниците и запълват съдържанието на
правомощията на собственика.
Наред с установяването на обективния и субективния елемент на владението, по
настоящото производство се установи, че е изминал законоустановеният давностен срок за
придобиване имота по давност. След въвеждане в експлоатация на сградата, в която се
намира процесният имот, същият е бил предаден на Б.лав Т., като това обстоятелство
безспорно се установи от свидетелските показания на М.Д, която в този период е била
служител на дружеството – строител и е била ангажирана с продажбата на обектите в
сградата, в която се намира и процесният гараж. Свидетелят сочи, че ключът за имота е бил
предаден на Б.лав Т. още преди въвеждането в експлоатация, като не сочи конкретна дата,
нито пък са представени други доказателства, от които може да се направи извод за това.
Във всеки случай, за начална дата, на която имотът е можел да се предаде за ползване, е
датата на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж, а именно 22.12.2009г.
Именно тази дата следва да се приеме за начало на теченето на придобивната давност в
полза на Б.лав Т., като моментът на изтичане на законно определения 10-годишен срок е
22.12.2019г., като наследодателя на ответниците е продължил да упражнява явна фактическа
6
власт върху имота с намерение за своене до смъртта си на 22.04.2022 г.
Ищцата по делото не поддържа твърдения, респ. липсват доказателства, от които да
се направи извод за прекъсване или спиране на давността в периода 22.12.2009 г.-22.12.2019
г. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б)
с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение. В чл. 81 ЗС се приема, че владението се прекъсва
само ако то бъде изгубено за повече от 6 месеца. Прекъсването на придобивната давност
може да настъпи само при осъществяване на предвидените в закона основания /в този
смисъл Решение № 168 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г., I г. о.; Решение № 26
от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5911/2007 г., IV г. о., ГК ВКС/. В настоящия случай не са
събрани доказателства, от които да се направи извод, че е налице някоя от изброените
хипотези, които биха довели до прекъсване на давността. От приложеното по настоящото
производство гр. д. № 38820/2019 г. по описа на СРС, 27 състав е видно, че предявеният иск
от 05.07.2019г. от И.К против Б.лав Т., по реда на чл. 310, ал. 2, т. 1 ГПК, за връщане на
имота, е уважен от СРС, но решението на първоинстанционният съд е отменено от
въззивната инстанция, като искът за връщане на предадения имот по силата на договор за
заем за послужване, е отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт. Воденото производство по гр.
д. № 53442/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, по предявен положителен установителен иск
за собственост от Б.лав Т. срещу И.К е прекратено поради оттегляне на иска от наследниците
на ищеца по въпросното производство, като не може да се приеме, че същото е довело до
прекъсване на давностното владение.
След като собственикът е бил наясно със завладяването на правата му, същият е
следвало да ги защити чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението
или отстраняване на фактическата власт на владелеца. /Решение № 1049/08 от 7.07.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5016/2007 г., V г. o., Решение № 187 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
112/2012 г., II г. о., ГК /, каквито в случая не са предприети по начин, прекъсващ давностното
владение на наследодателя на ответниците.
За пълнота, следва да се отбележи, че декларирането на недвижимия имот като
облагаемо имущество съгласно ЗМДТ, за което като задължено лице е посочена ищцата П.
В., не е от характер да се противопостави на осъществения от наследодателя на ответниците
придобивен способ.
По делото не беше проведено пълно и главно доказване относно наличието на
сключен облигационен договор за заем за послужване, каквито са твърденията в исковата
молба. Не са наведени доказателства, свидетелстващи за сключване на договор за заем за
послужване, като уговорките между страните за фактическото ползване на гаража,
представляват съглашение относно вътрешните им отношения, касаещи правото на
собственост и не доказват годно правно основание за упражняване на държане на вещта.
Недоказано е и фактическото предаване на недвижимия имот, което е елемент от
фактическия състав на договора за заем за послужване. Както бе посочено от показанията на
свидетеля М.Д се установява, че служител на дружеството-строител е предал ключовете на
Б.лав Т., като липсва реалният елемент на предаване на имота от заемодател на заемател, за
да се приеме, че е налице валидно сключен облигационен договор.
От анализа на действията, с които Б.лав Т. е упражнявал фактическата власт върху
процесния гараж, може да се направи извод, че същите не съставляват търпими действия.
Търпими според правната теория и съдебната практика са всички онези действия, които
представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или
владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие /в този
смисъл Решение № 483 от 11.12.2012г. по гр. д. № 493/2012 г., I г.о. на ВКС/. Предвид
7
характера на посочените действия, колкото и дълго да се упражняват, същите не могат да се
третират като владение, нито въз основа на тях вещта може да се придобие по давност.
Както беше посочено по-горе, по делото не се установява предоставянето на ползването на
имота от И.К на Б.лав Т., като предаването на фактическата власт от служител на
дружеството-строител на наследодателя на ответниците не може да се тълкува като
действие на управление, извършено по възлагане от действителния собственик на гаража.
Съобразявайки характера на търпимите действия като израз на взаимопомощ между близки
хора, в конкретния случай характера и продължителността на действията, извършвани от
Б.лав Т. не могат да обосноват извода за наличие на такива от негова страна.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици
на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е. при наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. След анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че 10-годишната придобивна
давност е изтекла в полза на Б.лав Т. на 22.12.2019г., от който момент същият е придобил
правото на собственост върху процесния гараж, респ. след смъртта му неговите
правоприемници се явяват титуляри на правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените от
ответниците съдебни разноски възлизат на 1500 лева за заплатено в брой съгласно договор
за правна помощ и съдействие от 17.07.2024 г. адвокатско възнаграждение на процесуалния
им представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Х. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), против
Б. А. Д - Т., ЕГН **********, Б. Б. Т., ЕГН ********** и Б. Б. Т., ЕГН **********, и тримата
с адрес в гр. (АДРЕС), иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
ищцата по силата на договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство
притежава право на собственост върху недвижим имот с идентификатор №
68134.1605.4896.5.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-258/ 28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, представляващ гараж, находящ се в гр. (АДРЕС) намиращ се на етаж -1 в сграда с
идентификатор 68134.1605.4896.5, както и за осъждането на ответниците да предадат на
ищцата владението върху посочения недвижим имот.
ОСЪЖДА П. Х. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Б. А. Д -
Т., ЕГН **********, Б. Б. Т., ЕГН ********** и Б. Б. Т., ЕГН **********, и тримата с адрес в
гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1500 лева, представляваща
сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9