Решение по дело №134/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                           град Ловеч, 23.09.2020 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   ЦВЕТОМИРА БАЕВА   като разгледа докладваното от съдията т. д. № 134 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

 Постъпила е искова молба от К.С.И. ЕГН  **********,. К.С.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната А.Р.С., ЕГН ********** и М.Ц.М., ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: *** действащи чрез пълномощника си адв.Ф.С.С. от САК със съдебен адрес и адрес за  призоваване:гр.К., бул."Б." № **, вх.Б, ет.1, ап.1, тел. За връзка: ****1** 533 срещу ЗАД „ОЗК - З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к."В.", ул."С. С." № 7, ет.5 с посочена цена на иска за К.С.И.: 140 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди и 249,57лв. -мораторна лихва за забава върху доброволно платената сума; за А.Р.С.: 9 500лв. -обезщетение за неимуществени вреди; за М.Ц.М.: 130 000лв. -обезщетение за неимуществени вреди и 470лв. -мораторна лихва за забава върху доброволно платената сума. Твърдят, че на 30.05.2018 г., К.И., дъщеря й А.С. и М.М. пътували в лек автомобил „Ауди Б4" с ДК № ОВ ****АР, управляван от М.М., като се движили в посока с.Г..  Изтъкват, че достигайки    път    305,    км.**+460,    движещият    се    в противоположната на тяхната посока, лек автомобил „Ауди A3" с ДК № ОВ ****ВС, управляван от С.М.Р., загубил контрол над автомобила, навлязъл в тяхната лента за движение и ударил управлявания от М.М. автомобил. Сочат, че в резултат на реализираното ПТП са им причинени травматични увреждания.

Изтъкват, че във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство № 144/2018г. по описа на РУ - Тетевен. Твърдят, че с Присъда № 19 от 28.05.2019г., постановена по НОХД № 132/2019г., влязла в законна сила на 13.06.2019г., PC Тетевен „ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.Р. за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2018 година, около 23,25 часа, на път III-305, километър **+460, махала „А.", землището на с.Г., Ловешка област при управление на МПС-лек автомобил „Ауди A3 " с ДК № ОВ ****ВС, негова собственост със скорост от 165 км/ч е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДП, според който при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-за пътно превозно средство от категория В-90 км/ч извън населено място, както и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, според която на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, ... поради което и на основание чл.343 ал.З б „а" предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 във връзка с чл.**а ал.1 във връзка с чл.54 от НК го осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл.**а ал.1 от НК намалява така определеното му наказание с една трета и определя наказание от 1 /една/ година и 4 /четири/месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на С.М.Р. за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия С.М.Р. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца от влизане в законна сила на присъдата. "

Сочат, че в резултат на гореописаното пътнотранспортно произшествие, претърпяли травматични увреждания, чието обезщетяване претендират от ответника, както следва:

По отношение на К.С.И.:

На 31.05.2018г., в резултат на настъпилия инцидент била приета в СО на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев С."***, със силна болка в гърдите и недостиг на въздух, болки в лявата ръка и носа. По спешност била настанена за лечение в хирургично отделение на същата болница, с диагноза: „Траватичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина. Множествени счупвания на ребра в дясно, закрито" и придружаващи заболявания: „ Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Счупване на тялото (диафиза) на лъчевата кост, закрито. Контузия на носа. Епистаксис. Травма на главата". От извършената й същия ден рентгенография на гръден кош се установил хемопневмоторакс в дясно, както и фрактури на II, III, IV и V ребра в дясно, а от рентгенографията на лявата предмишница - фрактура в дисталната трета на радиуса, дислокация, фрактура на стилоидния израстък на улната. Същият ден, 31.05.2018г., по спешност й била извършена оперативна интервенция: „Вкарване на интеркостален катетър за дренаж". Фрактурата на лъчевата кост също подлежала на операция, но предвид тежката гръдна травма, същата била отложена, като й била поставена временна гипсова имобилизация. Изписана била на 05.06.2018 г. и няколко дни по - късно, на 08.06.2018г., във връзка с фрактурите на лявата й ръка, постъпила за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД гр.П., където след проведените изследвания и консултации със специалисти, била приета за оперативно лечение. На 13.06.2018г. й била извършена оперативна интервенция: „кръвна репозиция, метална остеосинтеза, дренаж. ", поставена й била шина и гипсова имобилизация за 30 дни и на 19.06.2018г. била изписана.

Вследствие на настъпилото ПТП претърпяла и продължавала да търпи болки в областта на травмите. Счупването на ребрата и хемопневмоторакса й причинили много сериозни болки и затруднения, както при дишане и хранене, така и при самообслужване. Всяко вдишване и издишване, всяко помръдване на горната част на тялото й причинявала силна болка. Болка и затруднения й причинявала и ръката, която повече от 30 дни била обездвижена с гипс, като в този период ежедневно приемала обезболяващи медикаменти и антикоагуланти.

Сочи, че след свалянето на гипса от ръката й, освен продължаващата болка, се появили и още по - сериозни проблеми, като липса на сетивност, загуба на хватателна способност, както и повишено потене на дланта. На 04.09.2018г. посетила невролог, който след като я прегледал, я насочил за електромиография. След провеждане на изследването се установило, че е налице: „тежка, частична увреда на N.Medianus Sin. Регистрира се денервация, единични реинервационни моторни единици. Моторният отговор е много нисък. Липсва сетивен отговор. Нисък е и моторният отговор от N.Radialis Sin. N. Ulnaris Sin - пое. Дълбок клон - в норма. ", поставена й била диагноза: „Посттравматична увреда на нервите на л.ръка." Проведена й била и доплерова сонография и изследване на автономната нервна система, резултатите от които са: „Доплер - ехографски данни за повишена съдова резистентност - снижена циркулация в басейна на артериите на лява ръка (вкл.капиляри). Придружаващи изразени невротрофични разстройства - хиперхидроза на дланта на лява ръка, невросетивни разстройства — от дистален тип вляво, Лавастин — положителен (вляво) — засилващи се под въздействие на ниски температури. " На 21.09.2018г. постъпила за лечение в Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и рекоструктивна хирургия към УМБАЛ „С.мед" ООД. От описания в Епикриза към ИЗ № 27606/2018 локален статус се установява: „надлъжни постоперативни цикатрикси по предната повърхност на лява предмишнща около 20 см.; I, II, III и половината на IV пръст на лява ръка — леко оточни с хипестезия и хиперхидроза по воларната повърхност; положителни провокационни тестове на Тинел и Фален; намален силов захват на същите пръсти. " На 25.09.2018г. била подложена на следната оперативна интервенция: „Дезинсерция, невролиза, лигаментопластика и реинсерция. " По време на операцията, която продължила повече от три часа, била будна, защото специалистите решили, че след прекарания хемопневмотаркс, поставянето на обща интубационна упойка е животозастрашаващо /анестезиологичен риск ASA III/. Това бил поредният ужас, който се наложило да преживее. Усещала болка, натиск и дърпане, усещала как кръвта й се стича по ръката, както и всяко бодване на иглата когато зашивали раната. На 27.09.2018 г. я изписалиа с препоръка за отбременяване на оперирания крайник за срок от 30 дни и провеждане на контролирана рехабилитация след този срок. Поради причинените й травми, в периода от 31.05.2018г. до 20.02.2019 г. била неработоспособна.

В резултат на претърпяното ПТП, начинът й на живот се променил в негативна насока. Изминала повече от една година от инцидента, но възстановяването й все още не е приключило. Въпреки извършените операции и рехабилитационни процедури няма подобрение в състоянието на ръката й и тя не функционира нормално. Все още имала липса на сетивност и намалена хватателна способност на 3, 4 и 5 пръсти на лявата ръка, а състоянието на палеца й не й позволявало да поставя и извадя нищо в джобовете си. Освен това от операциите й останали грозни белези с дължина около 20 см., които освен, че смущават нея, предизвикват съжаление у хората, когато контактуват с нея. Продължава да изпитва сериозни затруднения и с дишането - не може да си поеме дълбоко въздух, при дишане трябва буквално да преглъща въздуха, за да усетя, че белият й дроб се разгъва, задъхва се дори при един по - продължителен разговор и когато върви по - бързо често получава задух, и въобще не може да тича, защото има чувството, че ще умре от липса на кислород, а преди инцидента тичала за здраве. При промяна на времето изпитвала силна болка в гърдите, не можела да си поеме въздух от тази болка, а когато се протегне имла усещането, че ще си счупи ребрата. След многобройните консултации, мнението на лекарите, е че затруднения при дишането ще изпитва докато е жива, дори съществува вероятност белият дроб отново да колабира.

На 04.02.2019г. се явила за освидетелстване пред ТЕЛК към „МБАЛ -Троян" ЕООД, която й определила 30% трайно намалена работоспособност за срок от една година с мотиви: „За периферно стволоваувреда на н. медианус на лява ръка, след фрактура на лъчева кост и МОС... "

Освен физическите болки, които претърпяла към датата на ПТП-то, изживяла и силен емоционален шок. Не можела да опише страха, който изпитала непосредствено след удара, при мисълта дали дъщеричката й и М. са оцелели. Ужасът, който изпитала, остави болезнен спомен в съзнанието й, който не можела да изтрие. Много често сънувалакошмари и се будела.обляна в сълзи. Дълго време, поради физическото и психологичното й състояние не можела да шофира сама, а когато отново започнала да кара кола, пътувала със страх и ужас да не настъпи отново ПТП. След инцидента, от положителен и ведър човек се превърнала в подиснат и страхлив, изпадащ в паника от дребни неща. Постоянните негативни мисли за здравословното й състояние я отчайвали и надеждата, че ще се възстанови напълно, я напуска с всеки изминал ден. Всичко това повлияло изключително негативно на емоционалното й състояние и на самочувствието й на млада жена. На 28 години, в най - трудоспособна възраст, аз не можела да си служа с ръката, чувствала се отпаднала и негодна за нищо. Мисълта, че вече не е пълноценна майка я карала да се чувства безпомощна и отчаяна. По време на целия възстановителен период, семейно разчитало на финансовата и моралната подкрепа на баща й, защото всички прегледи, интервенции и лечения били свързани с разходи. Имала нужда и от чужда помощ, понеже дълго време не можела да се грижа както за себе си, така и за дъщеря си, не можела да разчита на М., който също бил в тежко състояние. Затова всеки ден вкъщи идвала една жена, на която баща й плащал, за да се грижи за тях.

След няколко месеца й предстояла още една операция за отстраняване  на металните тела от костта на предмишницата й, както и рехабилитация за раздвижване на палеца.

Във връзка с настъпилото ПТП, претърпля и имуществени вреди, изразяващи се в изразходваните от нея средства за лечението й, в общ размер на сумата от 3 822.80лв

Описаните по - горе травматични увреждания, както и изразходваните във връзка с лечението й средства са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното на 30.05.2018 г. ПТП.

По отношение на А.Р.С.:

Вследствие на инцидента, дъщеря й А.С. изживяла силен емоционален стрес, който се отразил много сериозно на детската й психика. Поведението й се променило - затворила се в себе си и не искала да говори много, не искала дори да я прегръща. Започна да се изпуска по малка нужда нощем и получавала тикове на лицето при по - силни емоционални преживявания. Не искалае да се вози в кола, защото си мислеле, че отново ще ги блъснат. Месеци след катастрофата й разказвала, че сънува как са ги вадили от колата нея и М. целите в кръв. Всеки път когато се качвала в колата я молела и повтаряла да не кара бързо, а когато колата преминела през дупка или неравност на пътя изпадала в паника и повтаряла: „Мамо да не се блъснем пак! Страх ме е!" На 12.11.2018 г. я заведола на психолог, но А. се притеснила и консултацията не се провела успешно, поради което й била насрочена следващата дата. Изводите на психолога, след втората консултация са, че: „В резултат на направения анализ се констатираха поведенчески и емоционални проблеми, които са в резултат на преживяна психотравма. Препоръчва се работа с психотерапевт. " Към настоящия момент А. все още не е превъзмогнала преживяното и ще продължава да я води на психолог и да прави каквото може, за да може детето й да забрави този ужас.

По отношение на М.Ц.М.:

На 31.05.2018г., непосредствено след ПТП-то, бил приет по спешност в СО на "УМБАЛ - Д-р Георги Странски" ЕАД гр.П. със силни болки в гръдния кош, лявата ръка и левия крак. Проведени му бяха рентгенови изследвания, от които се установили полифрагментна фрактура на лява бедрена кост; луксация на лява глезенна става; полифрагментна фрактура на лява предмишница; фрактура на горното и долно рамо на дясна пубисна кост; пневмоторакс вдясно. По спешност му били извършени следните интервенции: хирургична обработка на раните; репозиция на глезенната луксация, гипсова имобилизация на лява предмишница; директна скелетна екстензия през туберозитас тибие на лява бедрена кост торакоцентеза в шесто дясно междуребрие;аспирация на около 200 мл. кръв; поставяне на торакален дрен и стерилна превръзка. След стабилизиране на общото му състояние е настанена за лечение в КАИЛ. На 05.06.2018г. бил приведен в Клиника по ортопедия и травматология на същата болница, където му бяха извършени:

1. операция на лявата предмишница - кръвна репозиция и метална остеосинтеза на костите на лява предмишница, дренаж, гипсова имобилизация;

2. операция на лявото бедро - трепанация и поставяне на дълъг бедрен интрамедуларен пирон PFN, дренаж и гипсова имобилизация. Изписали го на 19.06.2018г. с окончателна диагноза: „Контузио корпорис генерализита. Травматичен шок. Вулнус лацеро-контузум капитис. Фрактура антебрахии синистра. Фрактура феморис синистра. Вулнус лацеро-контузум генус синистра. Фрактура осис пубис декстра. Луксацио аперта арт. Талокруралис синистра. Вулнус лацеро-контузум скроти декстра. Навропатия н.тибиалис синистра ет н.радиалис декстра травматика. "

След изписването му от болницата изпитвал силни болки по цялото тяло и най - вече в областта на счупванията. Всеки ден, неколкократно приемал обезболяващи медикаменти. Прекарал на легло около два месеца, през които почти не можел да спи заради болките и неудобствата. Не можел да се изправя сам и да се движи, защото и ръката му беше гипсирана. Имал нужда от чужда помощ и за най - елементарните битови нужди. След свалянето на гипсовите имобилизациии, продължавал да изпитва силни болки в областта на счупените крайници, а движенията на крака му бяли силно ограничени, за което допринесла и счупената срамна кост. По повод на нестихващите болки в левия крак, на 20.08.2018г., постъпил за последващо лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - ЕАД, „1-ва к-ка по ортопедия и травматология" гр.С., където същия ден му била извършена операция за отстраняване на имплантираните уреди от лявото бедро. Изписали го на 23.08.2018г.

На 07.11.2018 г. се явил пред ТЕЛК към „МБАЛ - Троян" ЕООД, която с ЕР № 1627 от зае. № 166/07.11.2018г. му определила 20% т.н.р. за срок от една година. От отразеното в решението обективно състояние е видно: „... Крайници — движи се самостоятелно с накуцваща походка и едно помощно средство. Цикатрикс по предно/латерална повърхност на ляво бедро.

Ограничени движения в ТБС и колянна и глезенна става. Невъзможен клек. Цикатрикси от оперативно лечение на лява предмишница. "

От този инцидент претърпял и продължавал да търпя болки и страдания от причинените му увреждания. Към изпитаните от него физическите болки към датата на настъпване на инцидента и през възстановителния период, се прибавят и моралните страдания, породени от множеството неудобства в ежедневието и невъзможността да се обслужва сам. Това безпомощно състояние се засилило и от факта, че К. също пострадала сериозно в инцидента, поради което и двамата едновременно се нуждаели от грижи. В този тежък и мъчителен период за тях се грижела една жена, която всеки ден идвала вкъщи и им помагала. Всичко това се отразило негативно на начина му на живот. Социалните му контакти се ограничили, което се отразило неблагоприятно и на емоционалното му състояние. Станал раздразнителен и обидчив, което било повлияно и от обстоятелството, че дълго време, бил принуден да се придвижва с помощни средства. Към настоящия момент все още изпитвал затруднения и болки при по - продължително ходене и промяна на времето. За ужаса от катастрофата постоянно му напомнят и грозните белези от операциите на крака и ръката. Опитвал се да ги прикрива, защото му причинявали неудобство и дискомфорт. Не е отшумял и емоционалният стрес, който му причинило ПТП-то. Често се будел от кошмари, които били толкова реалистични, че все едно отново изживява инцидента. Трудно е превъзмогването на такъв ужас, особено когато и семейството му е било част от него.

Във връзка с настъпилото ПТП, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в изразходваните от него средства за лечението му, в общ размер на сумата от 6 031,48лв.,

Причинените му травматични увреждания, описани по - горе и изразходваните във връзка с лечението му средства са в пряка причинно -следствена връзка с претърпяното на 30.05.2018г. ПТП.

Твърдят, че съгласно Кодекса за застраховането, те се явяват увредени лица и претендират обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.

Сочат, че причина за инцидента е виновното нарушение на правилата за движение от водача на лек автомобил „Ауди A3" с ДК № ОВ ****ВС. Твърдят, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12 и справка от електронната страница на Гаранционен фонд, за посоченото МПС има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗАД „ОЗК - З.АД, полица № BG/23/********, валидна от 10.03.2018г. до 09.03.2019г.

Излагат, че съгласно изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ, на 05.08.2019г. депозиралие застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАД „ОЗК - З.АД. Сочат, че претенцията е получена от дружеството с вх.№ ЦУ 99-3495/07.08.2019г. и е образувана щета № 0411-100-0008-2018. Сочат, че с писма, с изх.№ 99-3663/21.08.2019г.; изх.№ 99-3664/21.08.2019г.; изх.№ 99-3665/21.08.2019г., застрахователят ги уведомил, че след разглеждане на документацията по преписката, Застрахователно - експертната комисия е определила справедливо обезщетение за претърпените от тях вреди, както следва: За М.М. - 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 6031,48лв. обезщетение за имуществени вреди; За К.И., законен представител на А.С. - 500лв. обезщетение за неимуществени вреди; За К.И. - 10 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3822,80лв. обезщетение за имуществени вреди. Твърдят, че със становища, съответно с вх.№ 31/26.08.2019г.; вх.№ 32/26.08.2019г.; вх.№ 33/26.08.2019г., уведомили затрахователя, че не са съгласни с определените от ЗЕК размери на обезщетенията за неимуществени вреди, като считат, че са изключително занижени и не са съобразени с принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Излагат, че с писмо, с изх.№ 99­3770/29.08.2019г., ЗАД „ОЗК - З.АД ги уведомило, че след преразглеждане на претенциите им, предложените застрахователни обезщетения остават непроменени.

Излагат, че на 24.10.2019г., ответникът изплатил по представената от тях със застрахователната претенция банкова сметка ***,28лв., от която:

- на М.М. сумите от 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 6031,48лв. обезщетение за имуществени вреди;

- на К.И., законен представител на А.С. -500лв. обезщетение за неимуществени вреди и

- на К.И. - 10 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3822,80лв. обезщетение за имуществени вреди.

С настоящата искова молба заявяват, че не са съгласни с размера на изплатени им обезщетения за неимуществени вреди, тъй като считат, че обезщетения в тези размери не отговарят на действително претърпените от тях болки, страдания и неудобства. Оценяват претърпените от тях неимуществени вреди на 150 000лв. за К.И., 150 000лв. за М.М. и 10 000лв. за А.С.. Във връзка с доброволно платените от ответника суми и след приспадането им, претендират от ответника изплащане на обезщетения в следните размери: за К.И. 140 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; за М.М. 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за А.С. 9 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

Наред с това, претендират от ответника заплащане на лихва за забава /мораторна лихва/ върху доброволно платените суми, както следва:

- на М.М. - сумата от 361,11лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане -24.10.2019 г.; сумата от 108,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019г.;

- на К.И. - сумата от 180,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019 г.; сумата от 69,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019г.

Изложеното мотивира настоящата искова молба с искане да бъдат призовани на съд и да бъде постановено решение, с което да  бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК - З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к."В.", ул."С. С." № 7, ет.5, да заплати на всеки един от тях следните обезщетения:

- на К.С.И., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, от причинените й телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 30.05.2018 г., в размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

2) сумата от 180,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г.; сумата от 69,01лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г.

- на А.Р. Сола кова, ЕГН **********,***, чрез нейната майка и законен представител К.С.И., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 30.05.2018 г., в размер на 9 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

- на М.Ц.М., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, от причинените му телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 30.05.2018г., в размер на 130 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

2) сумата от 361,11 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20 000лв. за периода от 21.08.2019г. до 24.10.2019г.; сумата от 108,89лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48лв. за периода от 21.08.2019г. до 24.10.2019г.

Претендират и всички такси и разноски по производството и адвокатски хонорар.

Представят писмени доказателства и пправят доказателствени искания.

Правят и особено искане на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да бъдат освободени от внасянето на държавни такси и съдебни разноски по производството, тъй като претендират обезщетение за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

  В срок е постъпил отговор на исковата молба от от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - З.АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "С. С." № 7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори - А.Л. и Р.Д., чрез Адвокатско дружество "Х., Т. и И.", представлявано от адв. И.И. Съдебен адрес:***, офис 18. На първо място, като ответник по настоящите искове, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд. Счита, че следва да се приложи нормата на чл. 105 ГПК, според която искът се предявява пред онзи съд, в района, на който е седалището на ответника. Позовава се на приложеното Удостоверение за актуално състояние на ЗАД „ОЗК -З.АД, от което е видно, че седалището на дружеството е в гр. С., ул. „С. С." № 7, ет. 5. Твърди, че следва да се има предвид, че законодателят, при създаването на разпоредбата на чл. 105 ГПК, е изхождал от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, тъй като не е известно дали предявеният иск е основателен и в този смисьл в случай че, делото ще се разглежда от Окръжен Съд -гр. Ловеч, това ще доведе до нарушаване на основните принципи на гражданското производство и равнопоставеността на страните в процеса, както и ще наруши целта на закона, а именно да спести разноските на ответника, ако искът се окаже неоснователен.

Предвид горното, моли се да приеме възражението му за неподсъдност на исковете, като в случай, че съда намери същото за основателно, да не се дава ход на делото, да се прекрати производството пред Окръжен Съд - гр. Ловеч и да се изпрати за разглеждане пред Софийски градски съд.

На следващо място счита, също така, че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК и Окръжен Съд - гр. Ловеч е местно компетентен да разгледа т.д. 134/2019 г.

Заявява, че горното би противоречало изцяло на съдебната практика, съгласно която разпоредбата на чл. 115 ГПК не намира приложение при искове по чл. 226 КЗ. а е относима само към тези, насочени срещу делинквента, с оглед изискването на текста иска да е за вреди от непозволено увреждане, а не от договор, съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя. Според него нормата на чл. 115 ГПК е пределно ясна и не поражда никакво съмнение при тълкуването й в смисъл, че същата е приложима единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и при искове, основани та договорни отношения, какъвто именно е характерът на чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя. В този смисъл цитира непротиворечивата съдебна практика: Определение № 159 от 14.03.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 20/2009г., 11 т.о. Определение № 3 от 06.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 770/2009г., II т.о; Определение № 735 от 21.12.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 687/2009г., I т.о; Определение № 544 от 11.07.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 503/2011г„ 11 т.о; Определение № 784 от 01.11.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 607/2010г., 1 т.о; Определение № 484 от 30.06.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 57/2010г., II т.о.

Счита, че не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК, поради което исковата молба е нередовна и като такава следва да бъде оставена без движение, а в случай, че нередовността не бъде отстранена производството следва да се прекрати му бъдат присъдени сторените от него разноски.

Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищците са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Намира представените с исковата молба доказателства за противоречиви и недостатъчни. Сочи, че видно от приложените епикризи и съдебно­медицински експертизи травмите и болките, претърпени от ищците К.И. и М.М., следва да са оздравели и отшумели към момента, но въпреки това, ищците твърдят, че и към днешна дата търпят болки и страдания от процесното събитие. Твърди, че дори и последните да търпят някакви болки и страдания, то същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а от друга страна, за ищцата А.С. счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да свидетелстват безспорно за действително търпени неимуществени вреди, които да се изразяват в емоционален стрес. Намира, че изявленията на детето при качване в кола показват една обичайна реакция спрямо случилото се, каквато изпитва всеки нормален човек, претърпявал ПТП. Твърди, че чувството за самосъхранение не би могло да се третира като психотравма.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Намира размера на иска за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Оспорва твърдението на ищците, че в следствие на процесното ПТП, търпят имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 280 219,57 лева /двеста и осемдесет хиляди двеста и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки/.

Твърди, че ищците не доказват да са търпяли болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, настъпило като резултат от нарушение на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.) и обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

На второ място оспорва изключителната вина на водача С.М.Р. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.и на следващо място място оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се и в тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - З.АД МПС .

Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания имат и пострадалите. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.". В процесния случай, твърди, че пострадалите К.И., М.М. и А.С. не са имали правилно поставен предпазен колан, поради което телата им са се движили свободно из купето на автомобила при настъпване на удара и по този начин са възникнали и описаните в исковата молба удари на телата им с тъпи предмети, предизвикали множеството наранявания. Счита, че при поставени обезопасителни колани не биха възникнали травми в такава степен и с такъв интензитет.

Твърди, че съгласно чл. 137 ЗДвП автомобилът на пострадалите е следвало да бъде оборудван със ситема за опазване безопасността на детето, което се е возело вътре, каквото в случая не е налице, с което допълнително е допринесено за настъпване на вредите.

Счита, че приносът на пострадалите е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД и в конкретния случай пострадалите са създали реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не са положили необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Сочи, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалите, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване и съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.

Оспорва исковете и по размер. Счита размера на иска, предявен по чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Оспорва твърдението на ищците, че в следствие на процесното ПТП, търпят имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 280 219,57 лева /двеста и осемдесет хиляди двеста и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки

Счита, че същите са предявени и в изключително завишени размери. Счита, че ищците не доказват да са търпели неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, настъпило като резултат от нарушение на вменените им по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалите. Цитира, че съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.) и обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самите пострадали са допринесли за тяхното настъпване.

Намира, че изплатените суми от ответното дружество са репарирали вредите, настъпили за ищците като е съобразена и степента на съпричиняване от тяхна страна.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -З.АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли съда да има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

Възразява срещу направеното доказателствено искане за допускане трима свидетели на ищците за установяване на едни и същи обстоятелства и същевременно търпените болки и страдания. Счита, че тези обстоятелства са субективни за всеки отделен индивид и не е възможно трето лице да определи дали същите са изпитвали болки и страдания.

Възразява срещу допускането на съдебна психолого-психиатрична експертиза. Счита, че не са налице достатъчно основания за категоризирането на преживяния от А.С. стрес като психотравми, поради което твърди, че не е необходимо и изследването на подобно обстоятелство.

Прави доказателствени искания.

С оглед гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - З.АД, поради което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Моли в случай, че ищеца не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие съда да прекрати делото и да постанови неприсъствено решение и да му бъдат присъдени разноскте.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от  К.С.И., ЕГН **********, К.С.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната А.Р.С., ЕГН ********** и М.Ц.М., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** чрез адв.Ф.С. – САК със съдебен адрес ***.

Поддържат изцяло твърденията, изложени в исковата молба. Правии настоящите пояснения и допълнения с оглед на направените от ответника ЗАД „ОЗК - З.АД възражения.

По отношение на възражението на ответника за местна подсъдност, считат същото за неоснователно, тъй като са налице предпоставките за прилагане на подсъдността по чл.115 от ГПК, която разпоредба намира приложение при предявените по настоящото искове.

Сочи за неоснователно възражението на ответника, че с исковата молба не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК и поради това същата е нередовна. Към доказателствата с исковата молба, под № 36 са представени три броя заверени копия на нотариално заверени пълномощни, съгласно изискванията на чл.338 от КЗ, в които се съдържа информация за банкова сметка, ***.

 Счита за неоснователно възражението на ответника, че представените с исковата молба доказателства са противоречиви и недостатъчни, тъй като с оглед доказване на исковите претенции, освен приложените с исковата молба писмени доказателства, са направили доказателствени искания за изготвяне на експертизи и разпит на свидетели.

 Счита за неоснователно твърдението на ответника за наличие съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, настъпило като резултат от нарушение на вмененото им по смисъла на ЗДвП задължение. В тази връзка, пояснява и допълва, че при настъпилото на 30.05.2018г. ПТП, л.а."АУДИ Б 4" с ДК № ОВ ****АР се е управлявало от М.М., а К.И. заемала предна дясна седалка, като и двама били с правилно поставени обезопасителни колани. Детето А.С. било в детско столче, намиращо се на задна дясна седалка на автомобила. Счита за неоснователно възражението за съпричиняване по отношение на детето, поради неизползване на специално пригодено за пътуване на деца столче, тъй като претенцията не е на травматични телесни увреждания, а за отрицателно отражение на ПТП върху психичния статус на детето.

 Във връзка с оспорения от ответника механизъм на ПТП и изясняване на същия, присъединяваме се към направеното от ответника доказателствено искане за назначаване на съдебно - автотехническа експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице, след запознаване с материалите по делото, като молят към същата да бъдат допуснати и следните въпроси: От техническа гледна точка, какъв е механизмът на настъпилото на 30.05.2018г. ПТП; кои са основните причини за настъпване на ПТП-то; да се изготви скица на ПТП-то.

 Поддържт доказателствените си искания и не възразяват против направените такива от насрещнта страна.

Молят, съдът да им даде възможност след запознаване с доказателствените искания на ответника, с цел пълно и главно доказване на предявената от тях претенция, да формулират допълнителни доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - З.АД. Относно подадената от ищците допълнителна искова молба заявява, че поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него. Относно направените от тях възражения -същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС и в подкрепа на становището си, в хода на процеса ще ангажират доказателства, за което са направени съответните доказателствени искания. В тази връзка заявява, че изцяло поддържа отговора на исковата молба и всички направени в него възражения, за което са ангажирали доказателства.

Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - Ловеч, като твърди, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.

Поддържа изведеното възражение, че с исковата молба не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК и поддържа, че същата следва да бъде оставена без движение.

Поддържа възражението, че предявените искове са прекомерно завишени и не отговарят на критериите за справедливост, за което са ангажирани доказателства и доказателствени искания.

Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен, за което са направени доказателствени искания и са ангажирани доказтелства. Твърди, че абсолютно неоснователни и неотговарящи на закона и съдебната практика са възраженията касателно липса на доказателства за съпричиняване. Сочи, че на първо място доказателства за това обстоятелство тепърва ще се събират, за което ще бъдат ангажирани доказателства и са направени съответни доказателствени искания. На второ място, намира за недоказано твърдението на ищцовата страна, че пътуващите в лек автомобил "Ауди Б 4" са били с поставени обезопасителни колани, както и че автомобилът е бил оборудван със система за опазване безопасността на детето, тъй като в приложенията към исковата молба не се откриват категорични данни,   подкрепящи   изведеното   от   ищците. Също   така, намира, че травматичните телесни увреждания за пряко свързани с психичния статус на детето след процесното събитие. Счита, че ако родителите на А.С. са били положили необходимата грижа за опазване живота и здравето на дъщеря си, то не биха настъпили твърдените тежки последици за последната, както и същите не биха дали отражение върху психичното й здраве.

Поддържа направеното от тях възражение относно претендираните от ищцовата страна лихви.

Поддържа направените си доказателствени искания и възражения против тези, направени от противната страна.

    В съдебно заседание за ищците се явяват адв.Саръева и адв.Стефанов,  които поддържат исковата молба и възраженията си по отговора на исковата молба, като молят да бъде уважена исковата претеция изцяло. Представят подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че исковете са основателни и доказани изцяло, че няма доказано съпричиняване от тяхна страна за вредоносния резултат, тъй като са били с обезопасителни колани с оглад заключението на експертизата и нанесените им травми. Считат, че исковете следва да бъдат уважени от съда, като молят да им се присъдят разноските по делото и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с включен ДДС.

   Ответникът се представлява от адв.И., който моли да бъдат отхвърлени предявените искова, а ако бъдат уважени, то моли да бъдат намалени по размер. Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, че е налице съпричиняване от страна на ищците с изключение на детето, тъй като са пътували без обезопасителни колани.

Съдът, като прецени представените доказателствата по делото-писмени и гласни, както и изслушаните съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

                

 

 

 

От приложената по делото присъда №19/28.05.2019 г. постановена по н.ох.д. №132/19 г. по описа на ТРС влязла в законна сила на 13.06.2019 г. съдът установява, че подсъдимия С.М.Р. е признат за виновен в това, че на 30.05.2018 година, около 23,25 часа, на път III-305, километър **+460, махала „А.", землището на с.Г., Ловешка област при управление на МПС-лек автомобил „Ауди A3 " с ДК № ОВ ****ВС, негова собственост със скорост от 165 км/ч е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДП, според който при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-за пътно превозно средство от категория В-90 км/ч извън населено място, както и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, според която на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,  както следва на А.А.А.ов от с.Б. Ловешка област –травматично счупване на дясната раменна кост на множество парчета и с дисклокация на същите с последващо оперативно лечение-метална остесинтеза, повреда, причинила му заструднение на движенията на дясната ръка за около шест-седем месеца, на М.Ц.М. *** шок, който обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота, травматично счупване на лява бедрена кост и лява предмишница, последвало оперативно лечение на същите, които са му причинили заструднение движенията на левия крак за около една година и затруднение движенията на лявата ръка за около пет-шест месеца, счупване на срамната кост, затруднило движенията на краката за около два месеца, на К.С.И. *** счупване на четири ребра вдясно, повреда обуславяща затруднение движенията на снагата за около три-четири месеца, травматичен хемопневмоторакс с последваща торакоцентеза, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматично счупване на костите на лявата предмишница с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза, довело  до затруднене движенията на лявата ръка за около шест-седем месеца, поради което и на основание чл.343 ал.З б „а" предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 във връзка с чл.**а ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл.**а ал.1 от НК е намалено така определеното му наказание с една трета и определлено наказание от 1 /една/ година и 4 /четири/месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание на С.М.Р. за изпитателен срок от /четири години и на основание чл.343г от НК е лишен подсъдимия С.М.Р. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца от влизане в законна сила на присъдата. В мотивите към присъдата на л.1 е посочено, че в лек автомобил „АУДИ В4“ с ДК №ОВ 86 63 АР, управляван от  св.М.Ц.М., на предната дясна седалка е пътувала св.К.С.И., а отзад зад нея, в детско столче дъщеря й А.С..

               От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че механизма на настъпилото на 30.05.2018 г. ПТП е следният: около 23,25 ч. по път III-305, километър **+460, махала „А.", землището на с.Г., Ловешка област при управление от страна на С.Р. на МПС-лек автомобил „Ауди A3 " с ДК № ОВ ****ВС, с висока скорост се удря в насрещно движещия се лек автомобил „АУДИ В4“ с ДК №ОВ 86 63 АР, управляван от  св.М.Ц.М.. В заключението се сочи, че в зоната на км **+530 дясна крива за л.а. „АУДИ+ пради движение ссъс скорост по-голяма от критичната за завоя, Р. загубва напречна устойчивост и се откланя наляво, като навлиза в насрещната пътна лента. Вещото лице посочва, че ищецът М. управлява автомобила си в своята лента за движение и настъпва удар между двете МПС, като те се удрат с предни леви и леви странични части, като ударът е изцяло в лентата за движение на М./лява посока-С. приета за посока на огледа/. Експертизата е установила, че при удара вследствие на ударния импулс настъпват пластични деформации по контактните повърхнини на двете МПС и след тях са в действие еластичните деформации, двата автомобила се разделят, като л.а. „АУДИ Б4 получава въртящ момент около вертикалната си ос/обратно на часовника/, като пременя посоката и големината на вектора на скоростта на масовия си център, продължава движението си напред, като след няколко метра се установява в положението, в което е намерен и описан в огледния протокол. Вещото лице посочва, че лекия автомобил „АУДИ А3 продължава движението си напред посока гр.С., като също е с променен вектор на скоростта на масовия център по посока и големина. Уточнява, че автомобилът се върти около вертикалната си ос-обратно на часовика, като същевременно се транслира странично, оставяйки характерни следи от гумите си, установявайки се върху левия банкет и с това ударът завършва. Вещото лице категорично посочва, че основната причина за настъпване на ПТП е движение с висока скорост на л.а. „АУДИ“ А3 с водач Р., по-висока от критичната за занасяне в завоя/десен за него, с радиус 107 м./ довела до загуба на напречна устойчивост, навлизане в насрещната пътна лента и последващ удар с движещия се срещу него л.а. с водач ищеца М.. В съдебно заседание вещото лице К. посочва, че според него гръдната травма на пострадалата К.И. е от колана. Заявява също, че при поставен колан е възможно да бъдат травмирани ръцете и краката, а коланът основно задържа торса.

              От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г., съдът установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 30.05.18 г ищцата К.С.И. е получила травматично счупване на костите на лява предмишница с последващо оперативно лечение-металнаостеосинтеза, повреда затруднение движение на лявата ръка за около 5-6 месеца при правилен режим и правилен оздравителен процес. Посочва, че на същата е причинено:травматично счупване на 4 ребра в дясно и затруднение движенията на снагата за около  два месеца. Според вещото лице има данни за излив на кръв дясната гръдна кухина, налагаща торакоцинтеза и евакуация на кръвта-разстройство на здравето временно опасно за живета. Посочва, че счупването на носните костици е временно неопосна разстройство на здравето. Спред д-р Г. при направените преглед на И. на 10.06.20 г. е установила, че тя е с усложнения вследствие на счупването на костите на лява предмишница на ниво китка-данни за увреждане на нервус медианус-хипестезия, намалена сила на захвата на ръката, намалена севност на същата, контрактура на палеца на ръката-постоянно разстройство за здравето неопасно за живота. Вещото лице посочва, че всички увреждания , посочени в заключението са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Тя посочва, че от наличната документация не може да установи категорично дали е ползван предпазен колан от пострадалата И..

           От допълнителното заключение с вх.№5164/5.08.20 г. съдът установява, че след допълнително направени изследвания на белите дробове на К.И. е констатирано, че при причинено травматично счупване на четири ребра в дясно, има данни за хемопневмоторакс и евакуация на кръвта. При извършения преглед се установили данни за фиброза на белите дробове в дясно, а установените изменения по специално фиброзта на белите дробове в дясно е в причинно-следствена връзка със счупването на ребрата и е за цял живот. Според вещото лице субективните оплаквания-затруднено дишане и задух са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и при правилен режим и лечение могат да бъдат изцяло отстранени. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че срастванията, които са довели до затрудненото дишане и задух не могат да бъдат остранени, като лечението, което трябва да се провежда по отношение на И. е за цял живот и тя трябва да използва помпички-инхалатори цял живот, защото те отстраняват задуха и затрудненото дишане.

           По отношение на ищеца М.Ц.М. д-р Г. посочва, че е налице травматично счупване на лява бедрена кост с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза и травматично счупване на костите на лява предмишница на множество фрагменти, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза, които са му причинили затруднение движенията на лява ръка и ляв крак за около 7-8 месеца, при правилно лечение и правилен оздравителен процес. При извършените контролни прегледи са се установили субективни оплаквания от страна на лява ръка и ляв глезен, като след извършени неврологичен преглед се е приело, че се касае за увреждания на бранхиалния плексус, най-вероятно от остеофити, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочва, че оплакванията от страна на лява глезенна става и лява тазобедрена става са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и обуславят постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице посочва, че няма данни за скъсяване на левия крак, но е наложително да се отстранят металните остеосинтези и активно следоперативно лечение, раздвижване за възстановяване на обема и силата на движенията в областта на лява тазобедрена става и лява глезенна става, с оглед установената контректура на същите, като при тези обстоятелства, лечението и разстройството на здравето се удължава с около година. Посочва, че от наличната документация няма категорични данни дали е имало предпазен колан от страна на този пострадал ищец.

        За да изготви своите заключения вещо лице М. Г. е съобразила и всички представени от ищците по делото писмени доказателства-епикризи, решения на ТЕЛК, медицински изследвания и др., извършила е консултация със съответни специалисти, като са прегледани и лично двамата ищци М. и И., поради което съдът въприема изцяло като компетентно изготвени нейните заключения.

         За правилно решаване на спора и по искане на ищците съдът е назначил и съдебно-психиатрични експертизи, които се се възприемат като безпристрастно и компетеннто изготвени. От заключението на вещо лице д-р М. съдът установява, че след преглед на ищцата И. се установяват симптоми на реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Посочва, че всички разстройства от този тип се развиват като пряк резултат на остър стрес или продължителна прихическа травма и могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен срес поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушение на социалното функциониране. Според вещото лице това емоциалнолно разстройство включва симптоми като депресивно настроение, тревожност, безсъние, безспокойство, чувсво на невъзможност за справяне със ситуацията и за планиранена бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежеднените рутинни дейности, както и комуникацията с околните. Вещото лице твърди, че продължителността на симптомите не надхвърля 6 месеца и е в зависимост от продъжителността на стресогенното събитие/жизнена промяна/, от семейнта подкрепа и от ресурсите на личността за справяне с подобни ситуации. Експертизта установява, че с течение на времето К.И. постепенно успява да организира цялото си ежедневие, мисли и енергия около отглеждането на дъщеря си, както и със справяне на последиците от тежката катастрофа, най-вече благодарение и на подкрепата на своите близки и промяната на социалния си статус/започва работа/, и успява до известна степен да преодолее тежкото си емоционално състояние.

          По отношение на ищеца М.Ц.М. вещото лице д-р М. посочва, че непосредствено след преживяната катастрофа е възникнало състояние на остра стресова реакция. Констатира, че впоследствие при същия се установява по анамнестични данни разстройство в адаптацията и по специално смесена тревожно-депресивна реакция. Твърди, че клиничната картина на смесената тревожно-депресивна реакция включва депресивно настроение, тревожност, безспокойство, чувство на невъзможост за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните. Според вещото лице продължителността на емоционалното разстройство е около 6 месеца, но все още в психичния му статус се долавят мисли за безперспективност, за планиране и организиране на бъдещето, свързани с промяната в начина на живот и получените тежки физически травми. Експертът уточнява, че с течение на времето М. постепенно успява да се мобилизира и да организира цялото си ежедневие, мисли и енергия около справяне с последсвята от катастрофата и тежките травми, благодарение и на подкрепата, която получава от своите близки и промяната на социалния си статус–започва рабта/ и по този начин успява до известна степен да преодолее тежкото си емоционално състояние.

         Д-р М. е извършил преглед и на ищцата А.Р.С., която е малолетна. От заключението се установява, непосредствено след претърпяното ПТП при нея се наблюдават симтоми на невротично /тревожно/ разстройство, описани в психологичното изследване, извършено през м.ноември 2018 г, които са продъжили около 6 месеца, страх за живота и здравето на близките, страх от преживяване на нова катастрофа, емоционална напрегнатост/нервни тикове/, нощна енуреза, емоционални кризи/истерия/ с прояви на негативизъм и опозиционно поведение. Понастоящем обаче не се наблюдават клинично значими симптоми на депресия, постравматично стресово разстройство или други последици на преживяната психотравма, не се установяват качествени нарушения на мисловнта дейност и не се установяват и промени в емоционалната и волевата дейност, според експертизата, което се възприема от съда изцяло като компетенто изготвена.

         От предствения по делото социален доклад на л.176 от страна на ОСП- ДСП-Тетевен съдът установява, че понастоящем детето А.С. се отглежда в семейна среда от майка си К.И. с помощта на лицето, с което тя в момента съжителства М.Ц.М.. Становището на органа е, че изцяло в интерес на детето е да бъде то овъзмездено за претърпените душевни страдания вследствие на претърпяното ПТП, тъй като то обективно вероятно дълго време ще изпитва отрицателни емоции, причинени от травматичния епизод и ще търпи увредите на психиката, които са настъпили вследствие на пътния инцидент.

         Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи какви болки и страдания са търпяли ищците. Свидетелката Н.М.заявява, че познава К. откакто се е родила, както и дъщеря й А. и раотила в цеха при бащата на К. преди катастрофата. Твърди, че са разбрали за катастрофата по телефона, след което са чули, че К. е била закарана в Ловешката болница, а М. в П.ската болница.  Знае от бащата на К., че детето са го закарали със столчето в Тетевен, за да го прегледат, но е имало само драскотини. Твърди, че на втория ден бащата на К. е изпратил тази свидетелка да я гледа в болницата в гр.Ловеч. Свидетелката твърди, че К. е била с гипсирана лява ръка, с някакви маркучи-дренажи от дясната страна на ребрата и три дни тя я гледала в болницата, след което тя е била изписана и Миланова я гледала още два дни в къщата на Г., защото не е могла да се обслужва сама. Свидетелката твърди, че тогава за пръв път е видяла детето А., което е било изплашено след катастрофата и не искало да приближава майка си. Свидетелката сочи, че след това се е наложило на К. да се прави операция в П., а детето е останало в Г.. Заявява, че е видяла К. към юли-август, когато тя е споделила, че не си чувства ръката-бил е свален гипса. Свидетелката заявява, че в гр.Ловеч е бил опериран дробът на К., а в гр.П. ръката й. Твърди, че тя не е могла да свива пръстите си и се е наложило да я оперират в гр.С. отново. След операцията тя не е могла да се обслужва, нито нея си, нито детето и се е наложила да се прибере при баща си в с.Г., където е била цяла зима болнични с детето. Свидетелката твърди, че освен от ръката К. се оплаквала и от затруднено дишане, била е много стресирана, уплашена и постоянно плачела. Свидетелката твърди, че се е наложило бащата на К. да направи лятна кухня, защото тя не е можела да се качва по стълбите. Свидетелката твръди, че преди катастрофата К. е била много жизнена, общителна, всички деца ги събирала, но след катастрофата се е отчаяла и се е принудила да живее на село, вместо в града, където мечтаела да живее преди това.

            Другата свидетелка Д.С.твърди, че познава най-добре М., а с К. и детето се запознава по-късно. Тя твърди, че работи като рехабилитатор и е имала за задача да раздвижва М.М.. Твърди, че когато го е видяла след катастрофата, той е бил много пострадал с лява ръка и ляв крак. Твърди, че той е бил много напрегнат в началото, изнервен и капризен.Заявява, че той накуцва и според нея има скъсяване налевия крак. Сочи, че той е бил дълго време на легло около 20 дни. Сочи, че първоначално той изпитвал ужас, страх и недоверие, когато се е наложило да се раздвижва, боляло го и не можел да стъпва хубаво. Твърди, че и до днес куцането си го има и не може да изпълнява ротация на глезенната става-въртеливото движение, а на ръката един от пръстите не можел да свива, по главата също имал травми. Твърди, че има в момента патешка походка и над челото белег. Не може да каже с колко сантиметра кракът на М. е скъсен, но явно зе забелязва при походката.

           Свидетелката А.Й.е майка на М.М. и нейните показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост. Тазии свидетелка твърди, че след катастрофата първо отишли при К. в Тетевенскта болница, а М. ***, защото бил в тежко състояние, като шофьорът на линейката й казал, че можело и да не оживее. Когато видяла детето Антанета, то било много уплашено, но в добро състояние. Имало само стъкла по главата, които тя извадила, то треперело, плачело и повтаряло „мама, мама“. Свидетелката твърди, че след това отишли в гр.Ловеч в болницата, защото се наложило и К. да я закарат там. Тогава тя чула и стенанията на синът си в спешното отделение, който крещял и викал. К. останала там, да я оперират, а синът й закарали в болницата в гр.П.-имал много счупваня на ръце и крака, врат и отворена рана на главата. Твърди, че той пищял и се налагало да му бият шамарчета. Твърди, че в П. се наложио да го оперират и събирали кръв. Твърди, че след операцията той заявил, че „не е човек“, т.е. бил в тежко психично съсстояние, защото пищял и бил на обезболяващи. Твърди, че не помнел катастрофата, защото е изпаднал в безсъзнание и искал непрекъснато обезболяващи. Заявява, че после са приели и К. в същата болница в П. за операция на ръката. Тази свидетелка също твърди, че впоследствие се е наложило семейството да живее в с.Г., защото  в Тетевен апартамента бил на 5 етаж и нямало асансьор, а не не можели да се изкачват в това си състояние. Заявява, че когато М. го изписали от болницата, той не можел да върви, крещял, викал, че го боли и непрекъснато повтарял, че не можел и вече не бил човек. Свидетелката потвърждава, че той все още куца и до ден днешен не може да стъпва хубаво, има метални шини, които предстои да бъдят извадени. Твърди, че преди катастрофата е бил здрав мъж, че е боледувал. Свидетелката заявавя, че и състоянието на К. физическо и емоционално е била същото, като се е наложила двамата М. и К. да се разделят, а след това са се събрали заедно в Г., защото там е било по-удобно от апартамента. Твърди, че детето също има промяна в настроението, започнало да се напикава и се е наложило да посещава психолог. А. станала сръдлива, не иска да се качи в кола и изпитва страх, крие се от хората и не иска да общува. Твърди, че К. е бил много слънчев и емоционален човек, но сега се е затворила в себе си, не излиза, с пръстите на лявата ръка среща трудности. Винаги е мечтала да живее в града, но сега се е наложило да живее на село и да пътуват всеки ден, за да водят детето на градина.

          Представено по делото е експертно решение на ТЕЛК №1627/166/7.11.18 г., с което е призната 20% трайно намалена работоспособност на М.Ц.М. за срок от една година с водеща диагноза субтрохантерна фрактура-състояние след съчетана травма.

            Приложено по делото е и експертно решение на ТЕЛК №0176/019/4.02.19 г. от МВАЛ Троян ЕООД, съгласно което е което е призната 20% трайно намалена работоспособност на К.С.И. за срок от една година с водеща диагноза последици от счупване на ниво китка и длан, състояние след съчетана травма глава, гръден кош, крайници, състояния след фрактура и луксация на дисталния край на лява лъчева кост, мос.състояне след невролиза и декомпенсация на н.медианус на лява ръка по повод застроряла увреда.

             По делото на л.101 е приложна справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 30.05.2018 г. МПС с ДКН ОВ ****ВС има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 63867252 при застраховател ЗАД ОЗК“З.АД с начална дата на покритие 10.03.2018 г. и крайна дата на покритие 9.03.2019 г.

От приложеното по делото копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.380 от КЗ се установява, че на 5.08.2019 г. ищците чрез пълномощник адв.Ф.С. са депозирали застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАД „ОЗК - З.АД. Тази претенцията е получена от дружеството с вх.№ ЦУ 99-3495/07.08.2019г. и е образувана щета № 0411-100-*******. Приложени по делото са писма, с изх.№ 99-3663/21.08.2019г.; изх.№ 99-3664/21.08.2019г.; изх.№ 99-3665/21.08.2019г., с които застрахователят ги уведомява, че след разглеждане на документацията по преписката, Застрахователно - експертната комисия е определила справедливо обезщетение за претърпените от тях вреди, както следва: За М.М. - 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 6031,48лв. обезщетение за имуществени вреди; За К.И., законен представител на А.С. – 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди; За К.И. - 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3822,80 лв. обезщетение за имуществени вреди. В тези писма не е отразено, че обезщетенията са определени при условията на съпричиняване. От представените становища, съответно с вх.№ 31/26.08.2019г.; вх.№ 32/26.08.2019г.; вх.№ 33/26.08.2019г., е видно , че ищците са уведомили затрахователя, че не са съгласни с определените от ЗЕК размери на обезщетенията за неимуществени вреди, като считат, че са изключително занижени и не са съобразени с принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Представено е и писмо, с изх.№ 99­3770/29.08.2019 г.,с което ЗАД „ОЗК - З.АД ги уведомява, че след преразглеждане на претенциите им, предложените застрахователни обезщетения остават непроменени.

Ищците признават и заявяват, че на 24.10.2019 г., ответникът им е изплатил по представената от тях със застрахователната претенция банкова сметка ***,28лв., от която:

- на М.М. сумите от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 6031,48лв. обезщетение за имуществени вреди;

- на К.И., законен представител на А.С. -500лв. обезщетение за неимуществени вреди и

- на К.И. - 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3822,80лв. обезщетение за имуществени вреди, като отвтникът не оспорва този фак.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увредените лица срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.497 ал.1 т.1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на както следва:

- на К.С.И., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, от причинените й телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 30.05.2018 г., в размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

2) сумата от 180,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г.; сумата от 69,01лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г.

- на А.Р.С., ЕГН **********,***, чрез нейната майка и законен представител К.С.И., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 30.05.2018 г., в размер на 9 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

- на М.Ц.М., ЕГН **********,***:

1) допълнително обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, от причинените му телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 30.05.2018г., в размер на 130 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019г. (чл.497,ал.1,т.1 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.

2) сумата от 361,11 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г.; сумата от 108,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48 лв. за периода от 21.08.2019 г. до 24.10.2019 г, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лек автомобил марка марка „АУДИ А3“ с ДК №ОВ **** ВС, собственост и управляван от С.М.Р. ведно със законната лихва от датата 21.08.2019 г./чл.497 л.1 т.1 КЗ/, до окончателното плащане на сумата. Исковете са допустими, доколкото ищците са  инициирали рекламационно производство по реда на чл.498 от КЗ, но ищците са останали неудовлетворени с размера на определеното и изплатено им обезщетение.

             Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

                   

             В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй е представена справка на л.101 от делото, съгласно която лекият автомобил с ДК №ОВ **** ВС, е имал таква от дата 10.03.2018 до 9.03.2019 г, а ПТП е настъпило на 30.05.2028 г.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

От приложената по делото присъда №19/28.05.2019 г. постановена по но.охд.№132/19 г. на ТРС влязла в законна сила на 13.06.2019 г., както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че лекият автомобил е бил управляван от С.М.Р. и причина за настъпването на ПТП-то е нарушението от страна на водача на чл. 21, ал.1 от ЗДвП  според който при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-за пътно превозно средство от категория В-90 км/ч извън населено място, както и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, според която на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и по непредпазливост. В този смисъл и с оглед  разпоредбта на чл.300 от ГПК е налице противоправно поведение, като вината е изцяло на С.М.Р..  Безспорно се установяват и настъпилите вреди, в резултат на причиненото от Р. ПТП. Ответникът прави възражение с отговора на исковата молба, че е налице съпричиняване от страна на пострадалит ищци, тъй като те не са били с поставени предпазни колани. Настящата инстанция приема, че това възражение с оглед събраните по делото доказателства е неоснователно. Категорично с оглед свидетелските показания се установи, че детето А.С. е пътувало в поставено на задната седалка детско столче. Този факт се потвърждава и от липсата на каквито и да е било физически увреждания след тази тежка катастрофа. Вещите лица Г. и К. макар и с уговорки заявиха в съдебно заседание, че почти сигурно К.И. е пътувала с предпазен колан най-вече с оглед причинената й гръдна травма. Що се отнася до водача на МПС пострадалия ищец М. съдът също счита, че е пътувал с предпазен колан с оглед трамите, които е получил- най-вече по крайниците. Вещите лица твърдят, че такива травми по крайниците и особено с оглед страничния удар между двете МПС, могат да се получат при поставен предпазен колан. Нито в присъдата по н.ох.д.№132/19 г., нито в останалите писмени доказателства и най-вече в констативния протокол за ПТП с пострадали лица №12, не е посочено, че някой от пътуващите е пътувал без предпазен колан. В този смисъл и настоящата инстанция приема, че ищците са пътували с предпазни колани, а детето в детско столче, поради което не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат.

             

 

 

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЩЦАТА А.Р.С.

            В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие тази малолетна ищца не е получила травматични увреждания, а само психически и душевни травми-емоционален стрес, нощно изпускане по малка нужда, симтоми на невротично /тревожно/ разстройство, описани в психологичното изследване, извършено през м.номеври 2018 г, които са продъжили около 6 месеца, страх за живота и здравето на близките, страх от преживяване на нова катастрофа, емоционална напрегнатост/нервни тикове/, нощна енуреза, емоционални кризи/истерия/ с прояви на негативизъм и опозиционно поведение. Наложило се е и посещение при психолог. Понастоящем обаче не се наблюдават клинично значими симптоми на депресия, постравматично стресово разстройство или други последици на преживяната психотравма, не се установяват качествени нарушения на мисловната дейност и не се установяват и промени в емоционалната и волевата дейност, според експертизата, което се възприема от съда изцяло като компетенто изготвена.

 

 

 

           Тя е претърпяла вследствие на ПТП, причинено виновно от водача на застрахованото при ответника МПС следните травматични увреждания: травматично счупване на костите на лява предмишница с последващо оперативно лечение-металнаостеосинтеза, повреда затруднение движение на лявата ръка за около 5-6 месеца при правилен режим и правилен оздравителен процес; травматично счупване на 4 ребра в дясно и затруднение движенията на снагата за около два месеца с данни за излив на кръв дясната гръдна кухина, налагаща торакоцинтеза и евакуация на кръвта-разстройство на здравето временно опасно за живета; счупване на носните костици временно неопасно разстройство на здравето;  има усложнения вследствие на счупването на костите на лява предмишница на ниво китка-данни за увреждане на нервус медианус-хипестезия, намалена сила на захвата на ръката, намалена севност на същата, контрактура на палеца на ръката-постоянно разстройство за здравето неопасно за живота.

           От допълнителното заключение с вх.№5164/5.08.20 г. се установява и, че при причинено травматично счупване на четири ребра в дясно, има данни за хемопневмоторакс и евакуация на кръвта. При извършения преглед се установили данни за фиброза на белите дробове в дясно, а установените изменения по специално фиброзта на белите дробове в дясно е в причинно-следствена връзка със счупването на ребрата и е за цял живот, но субективните оплаквания-затруднено дишане и задух при правилен режим и лечение могат да бъдат изцяло отстранени. Срастванията обаче, които са довели до затрудненото дишане и задух не могат да бъдат остранени, като лечението, което трябва да се провежда по отношение на И. е за цял живот и тя трябва да използва помпички-инхалатори цял живот, защото те отстраняват задуха и затрудненото дишане.

        Съгласно представеното експертно решение на ТЕЛК №0176/019/4.02.19 г. от МВАЛ Троян ЕООД, на същата е призната 20% трайно намалена работоспособност на  за срок от една година с водеща диагноза последици от счупване на ниво китка и длан, състояние след съчетана травма глава, гръден кош, крайници, състояния след фрактура и луксация на дисталния край на лява лъчева кост, мос.състояне след невролиза и декомпенсация на н.медианус на лява ръка по повод застояла увреда.

         Тази ищца наред с горните увреждания е търпяла и душевни такива, а именно при нея се наблюдават симптоми на реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Те се развиват като пряк резултат на остър стрес или продължителна прихическа травма и могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен срес поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушение на социалното функциониране. Това емоциалнолно разстройство включва симптоми като депресивно настроение, тревожност, безсъние, безспокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните. Според  психиатричната експертизата продължителността на симптомите не надхвърля 6 месеца и е в зависимост от продъжителността на стресогенното събитие/жизнена промяна/, от семейната подкрепа и от ресурсите на личността за справяне с подобни ситуации. Показанията на свидетелите също установяват това състояние на И., а именно:плач, затваряне в себе си, подтиснатост, отчаяност. Експертизта установява, че с течение на времето К.И. постепенно успява да организира цялото си ежедневие, мисли и енергия около отглеждането на дъщеря си, както и със справяне на последиците от тежката катастрофа, най-вече благодарение и на подкрепата на своите близки и промяната на социалния си статус/започва работа/, и успява до известна степен да преодолее тежкото си емоционално състояние.

            Представено по делото е експертно решение на ТЕЛК №1627/166/7.11.18 г., с което е призната 20% трайно намалена работоспособност на М.Ц.М. за срок от една година с водеща диагноза субтрохантерна фрактура-състояние след съчетана травма.

           Освен тези физически травми, ищецът е претърпял и душевни такива, а именно: състояние на остра стресова реакция; разстройство в адаптацията и по специално смесена тревожно-депресивна реакция, включваща депресивно настроение, тревожност, безспокойство, чувство на невъзможост за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните. Според вещото лице продължителността на емоционалното разстройство е около 6 месеца, но все още в психичния му статус се долавят мисли за безперспективност, за планиране и организиране на бъдещето, свързани с промяната в начина на живот и получените тежки физически травми. Експертът уточнява, че с течение на времето М. постепенно успява да се мобилизира и да организира цялото си ежедневие, мисли и енергия около справяне с последствията от катастрофата и тежките травми, благодарение и на подкрепата, която получава от своите близки и промяната на социалния си статус–започва работа/ и по този начин успява до известна степен да преодолее тежкото си емоционално състояние.

           Свидетелските покзания също установяват състояние на раздразнителност, емоционален стрес, отчаяност и необходимост особено след оперативния период да приема силни обезболяващи средства.

               ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА МОРАТОРНА ЛИХВА ВЪРХУ ИЗПЛАТЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

В исковата молба ищците претендират и заплащане на мораторна лихва за забава върху доброволно платената сума, както следва: на М.М. - сумата от 361,11лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане -24.10.2019 г.; сумата от 108,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019г.; на К.И. - сумата от 180,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019 г.; сумата от 69,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ - до датата на плащане - 24.10.2019 г.

В конкретния случай представените в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод, че ищците са изпълнили надлежно и добросъвестно собственото си задължение по чл.380 ал.1 от КЗ, включително посочвайки своя банкова сметка. ***съждане на отвтника да заплати дължимата законна лихва е изцяло основателна по аргумент от разпоредбата на чл.409 от КЗ във вр. С чл.405 от КЗ и чл.108 от КЗ, както и във р. с чл.106 ал.5 от КТ. Ищците признават неизгодния за себе си факт, че част претенцията им е била уважена преди да предявят настоящия иск, т.е. на 24.10.2019 г. Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва този факт, а напротив твърди, че с тези суми са репарирани вредите, настъпили за ищците изцяло. Налага се извода, че ответникът не оспорва и признава, че на датата 24.10.2019 г. той е изплатил посочените в исковата молба суми, представляващи според него дължимото се обезщетение. Следователно от датата 21.08.2019 г. до 24.10.019 г. ответникът е изпаднал в забава и следва да бъде осъден да заплати на ищците мораторна лихва, върху изплатената вече сума, изчислена по периоди посредством онлайн лихвен калкулатор, както следва: на М.М. - сумата от 361,11лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. до датата на плащане -24.10.2019 г.; сумата от 108,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48 лв. за периода от 21.08.2019 г.  до датата на плащане - 24.10.2019 г. и на К.И. - сумата от 180,56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. -  до датата на плащане - 24.10.2019 г.; сумата от 69,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. -  до датата на плащане - 24.10.2019 г.

           ПО РАЗНОСКИТЕ

        При този изход на  

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             

 

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к."В.", ул."С. С." № 7, ет.5 на основание по чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ да заплати на К.С.И. ЕГН  **********,*** по посочената от нея банкова сметка ***69 60 сумата 180,56 лв./сто и осемдесет лева и 56 стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ до датата на плащане - 24.10.2019 г.; сумата от 69,01 лв./шестдесет и девет лева и 1 стотинка/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,80 лв. за периода от 21.08.2019 г. - датата на изтичане на 15-дневния срок след предявяване на претенцията и определяне на обезщетението, съгласно КЗ до датата на плащане - 24.10.2019 г.

             

 

 

 

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: