Определение по дело №1428/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба вх. док. 9543/03.07.2024 г. от Н. А. Н. от [населено място] срещу Писмо УРИ 819000-34446 от 26.06.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което във връзка молба на Н. за отписване по давност на наказанието „отнемане на СУМПС за срок за 1 месец“, наложено с Наказателно постановление № 20-0819-001533 от 14.05.2020 г. на Началника на група към ОД на МВР Варна, оспорващият е уведомен, че наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец към настоящия момент е изтърпяно.

С Определение № 7113 от 08.07.2024 г. оспорващият е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

С Определение № 7651 от 23.07.2024 г. е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е указана доказателствената тежест на страните, като им е дадена възможност да представят доказателства.

С Молба с.д. 9967/11.07.2024 г. оспорващият отправя искане съдът да изиска от КАНД № 123/2024 г. на АдмС – Шумен данни дали е призовано ОД на МВР Варна за откритото съдебно заседание, за установяване, че са били информирани, че има възобновяване.

Със Становище и доказателствено искане с.д. 10515/24.07.2024 г. оспорващият прави искане за изискване на справка за нарушител, от която да се установи, че СУМПС на оспорващия е с изтекла валидност на 31.05.2022 г.

На 12.08.2024 г. оспорващият с молба прави искане за допускане на правна помощ, тъй като няма достатъчно средства за заплащането.

С втора молба от 12.08.2024 г. оспорващият, във връзка с дадената му от съда възможност да конкретизира доказателственото си искане за изискване на доказателства от КАНД № 123/2024 г. на АдмС – Шумен и правното му значение за спора, сочи, че е налице мълчалив отказ към 13.06.2024 г. (който е бил оттеглен), доколкото Пътна полиция Варна е получила молбата за отмяна на влязлото в сила наказателно постановление, респ. не е имало нужда за събиране на доказателства (а е следвало да се произнесе веднага по искането за отписване по давност). За доказване, че МВР Варна са получили препис от молбата за възобновяване, оспорващия счита, че следва да се изиска определението за насрочване на адм. дело № 123/2024 г. на АдмС – Шумен, ведно с призовките и съобщенията за връчване на МВР Варна, респ. че е има влязло в сила наказателно постановление. На следващо място оспорващият смята, че настоящото производство е недопустимо, предвид наличието на мълчалив отказ и следва да бъде спряно до приключването на адм. дело № 1403/2024 г. на АдмС – Варна.

С писмо с.д. 11046/05.08.2024 г. ответникът заявява, че по отношение на доказателственото искане на Н. е извършена справка в информационните системи и е установено, че СУМПС на оспорващия е с изтекъл срок на административна валидност на 31.05.2022 г. Във връзка с твърдението на ответника, че към 02.10.2020 г. въпроснота наказетелно постановление не е било влязло в сила, се сочи, че в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постъпило влязло в сила решение № 260012/13.08.2020 г. за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и съответно, считано от датата на предаване на СУМПС от Н. (02.10.2020 г.) е започнало изпълнението на наложеното му наказание.

Настоящото произнасяне на съда е по искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ, което искане съдът намира за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за правната помощ ЗПП) правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в ЗПП и в други закони.

Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в чл. 23, ал. 1-3 ЗПП. Анализът на цитираните текстове обуславя извод, че правна помощ се предоставя в случаите, когато законът задължително предвижда такава и когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира, като вземе предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др.

В случая безспорно не сме в хипотеза на задължително назначаване на правна помощ.

С оглед представената декларация от Н. и получените справки от различни органи и служби, във връзка с освобождаването на Н. от държавни такси и разноски (от които се установяват доходите на лицето, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства), съобразявайки и константната практика на ВАС, съдът намира, че Н. Н. няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита. (Съдът взe предвид и че съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по процесното административно дело, което е без определен материален интерес, адвокатското възнаграждение е 500 лв.) Предвид изложеното, безспорно се установява наличието на една от изискуемите предпоставки, визирани в чл. чл. 23, ал. 3 ЗПП.

Безспорно е налице и втората предпоставка за допускане на правна помощ, посочена в чл. 23, ал. 2 ЗПП – Н. желае да има адвокат.

Не е налице обаче третата предпоставка, визирана в чл. 23, ал. 2 ЗПП – интересите на правосъдието да изискват предоставянето в случая на правна помощ.

Съдебното производство, както се посочи е инициирано по жалба от Н., с която са изложени конкретни твърдения на Н. във връзка с обстоятелствата по влизане в сила на издаденото срещу него наказателно постановление, прилагането на института на изпълнителската давност по ЗАНН.

Характерът на производството не изисква задължителна адвокатска защита, а исканата правна помощ се явява неоправдана с оглед предмета, очертан от твърденията в жалбата. Служебно известно е на съда, че Н. притежава добра правна култура и достатъчно познания относно административния процес, правилата и възможностите за защита, както и че има инициирани множество съдебни производства по ЗАНН и АПК. Налице са и множество постановявани вече съдебни актове по сезиране на Н. в материята по ЗАНН и АПК. Служебно известно е на съда и че по други дела, в случаите, когато е допускано предоставянето на правна помощ, Н. пренебрегва оказваното му съдействие от адвокатите и последните отправят молби за замяната им, като заявяват, че не могат да постигнат съгласие по отношение защитата на Н. и не могат да са му от полза.

Предоставянето в настоящия случай на правна помощ на Н., по аргумент от чл. 24, т. 1 ЗПП, се явява неоправдано и от гледна точка на ползата, която би му донесла, а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да се има предвид и засиленото служебно начало в административния съдебен процес, поради което предоставянето на правна помощ не е съизмеримо с ползата, която би донесла на Н..

Молбата на Н. за предоставяне на правна помощ като неоснователна следва да се остави без уважение.

В този смисъл е и Определение № 9214 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2022 г., V о., докладчик съдията Е. Д., Определение № 9102 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2022 г., V о., докладчик председателят Й. Д. и др.

На основание чл. 95, ал. 4 и чл. 63, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ на Н. А. Н. по адм. дело № 1428/2024 г. на АдмС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.