Р
Е Ш Е
Н И Е №222
гр. Бургас, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при секретаря Тодорка С. като
разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1594 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск от М.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „**“ № *, против М.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с който на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД се иска да
бъде отменено направеното в полза на ответницата дарение на 1/12 ид. част от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.118.1.6 по КККР на гр. Бургас, одобрен със заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, пл. „**“ №*, ет*, находящ се
в сграда *, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.118, при
граници на ниво 1 – няма съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни
самостоятелни обекти: на същия – няма, под обекта – няма, над обекта:
07079.610.118.1.9; 07079.610.118.1.8, 07079.610.118.1.10, извършено с
нотариален акт № ***. на нотариус Диана Райнова, рег. № 278 на НК.
Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт № 3004, дело
№ 208/03.08.2004г. на нотариус Диана
Райнова ищцата дарила на внучката си – М.С. собствената си 1/12 ид. част от гореописания
недвижимия имот. Към момента на дарението – 2004 година била в относително
добро здравословно състояние и имала възможност да посреща сама грижите за себе
си и разходите свързани с тях. С времето обаче възрастта й напреднала много. В
момента била на 86 години. Здравословното й състояние се влошило, като се
появили много заболявания. Появила се нужда от по-специални грижи и лекарства.
Наред с това се наложила смяна на ставите на двата крака. Ищцата твърди, че
сама се грижи за себе си и посреща всичките си нужди и разходите за тях: храна,
ток, вода и др. Средствата за издръжката й се увеличили, а пенсията, която
получавала била общо в размер на 400лв. – основна и такава за инвалидност. Тези
средства били недостатъчни, поради което
и многократно се обръщала с молба към внучката си да й предостави допълнителни
средства. Последната отказала да предостави каквато и да е помощ. Поради
гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Предявеният иск
е с правно основание в чл. 227, ал. 1, б. “в“ от ЗЗД.
Ответницата представя отговор, в който оспорва предявената искова претенция,
като счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че не са налице трите
кумулативни предпоставки за уважаване на иска, а именно: дарителят да е
изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поканил надарения да му предостави
издръжка и надареният да е отказал да я предостави. В исковата молба не се
твърдяла крайна нужда на ищцата от издръжка за посочен период от време или
най-малко към момента на исковата молба,
не се твърдяло и недостиг на парични средства за покриване на конкретни
потребности, включително и за закупуване на необходими за здравето на ищцата
лекарства. Единственото конкретно твърдение в тази връзка било необходимост от
средства за подмяна на ставите на двата крака на ищцата, което обаче било
извършено през дълъг период от време: на единия крак през 2004 г., а на другия
през 2006 година.
На следващо
място ответницата посочва, че ищцата получавала значителни доходи и от отдавано
под наем от нея на недвижимо имущество, от които тя натрупала и значителни
спестявания. Съгласно анекс № 2 към договор за отдаване под наем на помещение в
гр. Бургас, ул. „Вълчан войвода“ № 2, за периода 15.05.2006 г. – 31.05.2009
год. ищцата получавала по 1150 евро месечен наем за собствената й идеална част
от този недвижим имот. Съгласно договор за наем от 03.08.2007 г. ищцата
получавала по 4500 евро месечен наем за същия имот до 01.09.2009 година. По
силата на анекс №6 към същия договор за наем от 01.09.2009 г. ищцата получавала
по 1750 евро месечен наем за този отдаван под наем имот. Съгласно договор за
наем от 01.08.2012 г. ищцата получавала месечна
наемна цена за същия недвижим имот в размер на 350 евро. В периода след
2004 г. /след извършване на процесното дарение и извършване на даренията на
останалите собствени на ищцата идеални части от процесния недвижим имот на
синовете й/ тези суми са получавани от ищцата като ползвател на дарения на
ответницата с процесния нотариален акт
недвижим имот и последната никога не е имала претенции към тях поради наличие
на устната уговорка за това между баба и внуче, впоследствие вписана и в нотариалния акт за извършеното
дарение. Видно било от приложената разпечатка от имотната партида на ищцата от
Службата по вписванията, в периода 2000 – 2009 г. същата направила няколко дарения
на свои, собствени недвижими имоти, както и се отказала от правото си на
ползване на дарена от нея на сина й Д С 1/12 идеална част от същия посочен
по-горе и отдаван под наем недвижим имот, което представлявало отказ от доходи
от наема на този имот /декларация от 03.06.2009 г. с нотариална заверка на
подписа, вписана в Служба по вписванията/. От това можело да се направи извод,
че доходите на дарителя не са по-ниски от определения в държавата размер на
линията на бедност, което обстоятелство следвало да се има предвид при преценката
за наличие на трайната нужда на дарителя от издръжка съгласно практиката на
ВКС.
На следващо
място се твърди, че ищцата никога не била канила ответницата нито писмено, нито
устно да й предостави средства за издръжка. До 2009 година двете поддържали близка
връзка, въпреки че ответницата живеела в С, а от година - в К. Ищцата винаги демонстрирала
добро материално положение и луксозен начин на живот. След като ответницата
заминала да живее в К, ищцата променила отношението си към нея, като последните
им срещи били през 2009 година, при идването на ответницата в България. При
последната им среща ищцата предложила да изкупи обратно дарения имот, но
последната отказала. След това контактите между тях прекъснали, а след 2014 г.
ответницата не се е прибирала в България. Последната заявява, че ищцата по
никакъв начин не й се била обаждала, за да сподели, че има нужда от средства за
своята издръжка.
Ответницата
посочва, че въпреки, че е признателна на ищцата за извършеното дарение, то тя
няма никакви доходи, с които да предостави на ищцата търсена издръжка.
Ответницата живеела със семейството си в К, като същата не работела, родила е и
отглежда три деца, за които се грижела. Единствените й доходи били тези, които
получавала за децата си. Ако осигурявала на ищцата търсената издръжка, то това
щяло да постави нея и низходящите й в по-лошо положение от това на ищцата.
На последно
място ответницата посочва, че мотивите на ищцата за предявяване на исковата
претенция имали субективен характер и не били основани на възникването на
трайна нужда от издръжка за дарителката. Неколкократно дарителката молила
дарената да й продаде дарения недвижим имот обратно – според ответницата под
въздействието на трети лица и под предтекст да окаже финансова помощ на младото
семейство на ответницата при заминаването им за К. Поводът за завеждане на
делото бил предстояща публична продан на имота
след приключване на дело за съдебна делба на същия имот. На ищцата й
било добре известно, че ответницата нямала доходи, че отглежда трите си деца и
не работи. Същата дарила на двамата си сина по няколко недвижими имота преди и
след процесното дарение, но насочвала претенциите си към внучката си, вместо
към преките й низходящи, които имат задължение в този смисъл и по закон.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните по делото, а
това се констатира и от приложените писмени доказателства, че те са сключили
валиден договор за дарение, оформен с нотариален акт № *** г. на нотариус Диана Райнова при Бургаски районен съд, с което ищцата М.Д.С. е
прехвърлила на ответницата М.Ж.С. - нейна внучка, собствените си
1/12 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.118.1.6 по КККР на гр. Бургас, одобрен със заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Б, пл. „*“ №*, ет.*, находящ се
в сграда *, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.118, при
граници на ниво 1 – няма съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни
самостоятелни обекти: на същия – няма, под обекта – няма, над обекта:
07079.610.118.1.9; 07079.610.118.1.8, 07079.610.118.1.10.
Не се спори между страните по делото,
че при прехвърлянето през 2004 г. ищцата е запазила пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху дарения имот, както и правото да получава гражданските
плодове от него. Видно от събраните по делото доказателства, в периода 2003 г.
– 2012 г. процесният имот е отдаван под наем неколкократно, като във всеки един
от договорите и анекси към тях ищцата е вписана като наемодател. Представен е
анекс 2 към договор за наем от 29.04.2003 г., в който е договорена месечна
наемна цена в размер на 6 900 евро. На 03.08.2007 г. е сключен договор за
наем на имота с месечна наемна цена от 27 000 евро, като в анекс 6 към
същия наемната цена е предоговорена в размер от 21 000 евро, а съгласно
чл. 2.12 наемателят заплаща на наемодателя М.Д.С., в качеството й на
плодоползвател на идеалната част на М.Ж.С., сума в размер на 1750 евро по
банкова сметка. ***т 24.07.2012 г. съобразно квотите на наемодателите на ищцата
е определена месечна наемна цена в размер на 350 евро, платими по банков път.
Безспорно е, че ищцата като ползвател на процесните 1/12 идеални части от
недвижимия имот е получавала съответната месечна наемна цена по цитираните наемни
правоотношения. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото от
„Юробанк България АД справка за постъпления и наличности по сметка с титуляр М.Д.С..
Видно от представените документи на 08.10.2012 г. дружеството – наемател по
договора от 2012 г. „Ай Енд Ай Инвест“ ЕООД е извършило превод по сметка на
ищцата за сумата от 350 евро с основание „наем за м. октомври 2012 г.“, а на
21.01.2013 г. по същата сметка е постъпила сумата от 700 евро.
По делото е представено Удостоверение от
Клиника по ортопедия и травматология „УМБАЛ – д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен,
според което ищцата е лекувана в клиниката както следва: за периода 11.02.2003
г. - 27.02.2003 г. – оперирана на 12.02.2003 г.; за периода 19.04.2007 г. –
28.04.2007 г. – оперирана на 20.04.2007 г.
По
делото е представена писмена "Справка по лице" по партидата на М.Д.С.
в Службата по вписвания - гр. Бургас, която, макар да е представена не като
официален документ, а като разпечатка от електронния сайт www.registryagency.bg,
не е оспорена от ищцата нито като автентичност, нито като съдържание. Видно от
тази справка, освен посочената по-горе сделка, в имотния регистър са вписани и
други такива: на 05.05.2000 г. ищцата е дарила на Д С. С апартамент
с площ от 86.65 кв.м. в гр. Б, ул. „В“ №
* (идентична с ул. „*“
и ул. “*“), ет. *; на 03.10.2000
г. със запазено право на ползване върху имота ищцата е дарила на Ж С. С
апартамент с площ от 104.04 кв.м., ведно с таванско помещение 16, находящ се в
гр. Б, ул. „“ № *, вх. *, ет. *, ап. *; на 27.10.2000 г. ищцата е дарила на Д С. С дворно
място с площ от 1460 кв.м., пл. № 16,
парцел 3, с построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в с. , общ.
С; на 26.09.2003 г. ищцата е дарила на Д С. С и К Г П - С. апартамент с площ от
68.18 кв.м. в гр. Б, ул. „С“ № 2, ет. 2; на 23.06.2008 г. ищцата е дарила на Д С.
С 1/3 идеални части от апартамент с площ от 90.00 кв.м., в гр. Б, ул. „С“ № *, ет. *. Видно от
справката ищцата е дарила на Ж С. С (на 20.06.2003 г.) и Д С. С (на 21.07.2003 г.
и на 03.08.2004 г.) идеални части от процесния недвижим имот
От
горепосочения документ става ясно, а и от представената по делото нотариално
заверена декларация, вписана в Служба по вписвания – гр. Бургас с дв.вх.рег. № *, се установява, че на *
г. ищцата М.Д.С. е направила в полза на сина си Д С. С отказ от правото си на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесния недвижим имот, както и от
правото си да получава гражданските плодове, като е декларирала и съгласието си
синът й Д С да дари на съпругата си К Г П – С. съответната идеална част от
имота.
Като
доказателства по делото са приети и представените от ответницата удостоверение
от 28.02.2017 г. за доходите на ответницата, три броя данъчни декларации за
получени от нея доходи за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. (заверени от Посолството
на Р.България в гр.Отава на 11.12.2017 г. с изх. номера 2012, 2013 и 2014),
извлечения за заплащани разходи за занимални на децата Д и С, актове за раждане
на трите й деца, както и удостоверение от 23.10.2017 г. за записване на редовно
обучение и посещение на колеж ** – Л*.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
О – племенница на ищцата, заявява, че ищцата е прехвърлила своята част от
реституирания имот (бивш ДЕТ МАГ срещу Община Бургас) на внучка си М. и двамата
си сина – Ж и Д, като независимо от това тя е получавала наемните вноски за
периода, през който помещението се е отдавало под наем. Парите от наемите е
давала на внучката си и двамата си сина, като тези наеми е получавала до 2010
г. Свидетелката заявява, че след заведена делба по отношение на процесния имот
същият не е отдаван под наем и това се е отразило на финансовото състояние на
ищцата, която е получавала пенсия около 400 лв. Твърди, че д-р С – син на
ищцата я подпомагал финансово. Според свидетелката, внучката на ищцата от 2005
г. живее в К, като има спомен за среща с нея през 2009 г., на която среща
ищцата е дала на внучка си пари и е отправила молба към нея да се откаже от
дарението си. По време на тази среща, на въпроса й към внучката М. дали работи,
последната й отвърнала, че не работи и няма намерение да започва работа. Според
свидетелката ищцата е зле, не може да върви, лично тя е купувала лекарства за
нея и е водила лекар у тях. Заявява, че тя е един от наследниците на процесния
имот, за който всички 13 наследника са получавали наем до средата на 2010 г., а
договорът за наем през 2012 г. е бил само за три месец. Сочи, че в момента
ищцата живее на ул. „*“ № *, тъй като синът й Ж я изгонил от апартамента на ул.
„**“ № *.
Свидетелката
А – колежка на ищцата от М в Бургас, заявява, че до 2010 година ищцата е
получавала наеми от реституирания й имот срещу Общината, като част от парите е
заделяла и изпращала на внучката си. Според свидетелката след 2010 година
ищцата не е получавала наеми, пенсията й е около 400 лв. и предвид
заболяванията и възрастта й - 88 г., изпитва затруднения, поради което е искала
внучката й М. да й помогне. По този повод е търсила майката на ответницата, но
така и не е успяла да осъществи връзка с нея.
Свидетелят
С – син на ищцата и баща на ответницата, заявява, че след пребиваване в чужбина
и завръщането му в края на 2012 г. – началото на 2013 г. е заживял с майка си М.Д.С.
*** дарен от родителите му. Последните са запазили правото на ползване върху
имота, като майка му е заживяла в него след смъртта на баща му. През времето, в
което е живял с майка си, е заплащал данъка на апартамента, режийните разноски,
като според свидетеля майка му никога не е имала финансова нужда, защото е
отдавала процесното помещението под наем. Заявява, че майка му е помагала на
дъщеря му, но до момента, в който е завършила средно образование. Наемите от
дела на дъщеря му за процесния имот ги е вземала майка му и тези суми не са
изпращани на дъщеря му. Твърди, че последната има три деца и не се е виждал с
нея откакто е заминал за И през 2003 г., контактувал с нея през скайп. Посочва,
че майка му е искала да откупи от дъщеря му дарения имот за сума от порядъка на
50 000 евро с цел да подпомогне внучка си, тъй като тя не работи и има три
деца. В разговор с дъщеря му тя е потвърдила, че е имало отправено от баба й
предложение, което тя е отказала. Посочва, че през 2014 г.*** и когато се е
прибрал е установил, че майка му е напуснала апартамента, като известно време
не е могъл да установи контакт с нея, номера на телефона й бил сменен. По думи
на съседката, брат му я взел в неговия апартамент на ул. „С“ № *. Уточнява, че с брат му са в лоши отношения във
връзка с майка му, не поддържат никакъв контакт и последният не му вдига
телефона. Свидетелят не знае защо е напуснала дума, по нейни думи, за да бъде
спокойна. Твърди, че при него майка му е имала спокойствие, винаги я е питал
дали има нужда от средства, но тя е отказвала. По повод настоящото дело
отказвала да му отговори на въпроса защо търси издръжка от внучка си, а не от
него и брат му, нито е оспорила техните дарения. Посочва, че от процесния имот
брат му има два дяла, а останалите са за него и дъщеря му. Според свидетеля
исковата претенция на ищцата не е свързана с материална нужда. Заявява, че
наемът на магазина винаги е бил много висок, като частта на майка му е била
7000 евро, а за период от пет месеца е получавала и дела на снаха й, след което
се е отказала от него. Твърди, че свидетелката Оне е близка с дъщеря му и не
знае за среща между тях през август 2009 г., на която ищцата да е давала пари
на внучката си.
Свидетелката
К – първа братовчедка на майката на ответницата, заявява, че ответницата е
заминала за К в началото на 2008 г. и откакто е заминала основно се занимава с
отглеждането на трите си деца. Между ражданията е търсила работа, тъй като с
мъжа й са били финансово притиснати поради изтеглени кредити за жилище и кола,
такси за детските градини. Твърди, че ищцата не й е помагала финансово,
отказала й да даде пари за обучение във Ф, дори не е присъствала на
абитуриентския й бал. Въпреки опитите да намери работа, ответницата все още е
безработна. Посещава колеж благодарение на помощта от страна на майка й, тъй
като не може да си позволи детегледачка.
Изслушано е заключение на съдебно –
медицинска експертиза, изготвено от вещо лице д-р П.П., лекар в отделение по * при УМБАЛ *. Въз
основа на наличните данни в медицинската документация и извършен преглед на
ищцата, д-р П. е заключил, че същата страда от Мозъчно съдова болест.
Артериална хипертония. Предсърдно мъждеене и трептене. Тахиаретмия. Двустранен
неврит на слуховия нерв. Синилна катаракта на двете очи. В заключението са
подробно описани, представени от ищцата рецепти, включително и начина на
приложение на съответните лекарства с оглед извършване на
съдебно-икономическата експертиза. В съдебно заседание вещото лице поясни, че относно
диагнозата мозъчно-съдова болест е възприел съществуването на заболяването
единствено въз основа на представената му медицинска документация – медицинско
направление от 10.09.2016 г., но поначало само въз основа на този документ не
може да се направи категорично заключение за наличието на такова заболяване.
Пояснява още, че на тази възраст, на която е ищцата, 90 % от хората имат такава
болест, което на практика се свежда до недобро оросяване на мозъка, стига се до
сърдечно-съдови проблеми от износване на кръвоносни съдове, сърдечна
недостатъчност. Посочва, че е възможно да няма артериална хипертония, като на
ищцата е поставена диагноза есенциална хипертония от д-р И С, което заболяване
се развива с възрастта и се получава вследствие на износване на сърдечния
мускул, като ищцата има и предсърдно мъждене. Вещото лице уточнява, че от
представените пред него документи няма такива, които да свидетелстват, че
ищцата е лекувана в болнично заведение по повод проблемите със сърцето. В
заключението си вещото лице е посочило, че по данни на ищцата същата не може да
открие рецептурната си книжка, медикаментите се закупуват без отстъпки и
намаление от РЗОК. В съдебно заседание д-р П. заявява, че за целите на
експертизата са му били представени рецепти от 2017 г., една от които издадена
от сина на ищцата – д-р Д С. Уточнява, че лекарствата могат да се изпишат от
всеки лекар, като практиката е, че веднъж изписано лечение от специалист може
да се изписва и от личния лекар.
За определяне необходимите средства за
издръжка на ищцата по делото е изслушано и заключение на съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице Л.П.В., въз основа документите по делото,
данните от заключението на съдебно-медицинската експертиза, собствени
проучвания и изчисления. От заключението се установява, че съгласно представените
от ищцовата страна документи и описаните в съдебно-медицинската експертиза
медикаменти, общата сума на разходите възлиза на 1484.28 лева. Общият сбор на
закупените от ищцата лекарства, изчислен въз основа на представените по делото
фискални бонове и данните на СМЕ, е в размер на 251.75 лв. Вещото лице е
посочило, че лекарствата не са изписани съгласно изискванията за заплащане на
същите от НЗОК и ищцата не се е възползвала от такъв вид плащане, същата не е
ползвала рецептурна книжка. Медикаментите са закупени без намаление, предвидено
по НЗОК. Установено е съгласно справка от НОИ, Териториално поделение – Бургас,
разпореждане № ********** от 01.07.2017 г., че месечната сума за изплащаната
пенсия на ищцата е в размер на 439,49 лв. Вещото лице е направило проучване
относно линията на бедност и минималната пенсия за страната според НСИ от
момента на завеждане на делото до настоящия момент и е констатирало следното:
линията за бедност за 2017 г. е 314.00 лв., за 2018 г., считано от 1-ви януари
е 321.00 лв.; минимална пенсия за страната по години: от 01.01.2017 г. – 161.38
лв., от 01.07.2017 г. – 180.00 лв., от 01.10.2017 г. – 200.00 лв., от
01.01.2018 г. – 200.00 лв. и от 01.07.2017 г. – 207.60 лв. Експертизата е обобщила
разходите съгласно представените разходни документи и заключение на СМЕ, като
същите са за определени месеци на 2016 г. и 2017 г., предвид на което
експертизата не може да ги определи по месеци. Обобщени по видове разходите са
както следва: лекарства и медикаменти – 251.75 лв., ел. енергия – 425.97 лв.,
ВиК – 68.11 лв., Мобилтел – 59.82 лв., Местни данъци и такси – 238.89 лв.,
други – 439.74 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след разговор с
личния лекар на ищцата Панайотов е установила, че на същата не е издавана рецептурна
книжка. Освен това е направила справка по ЕГН на ищцата в здравната каса, от
където са категорични, че не са ползвани лекарства по здравна каса, въпреки че
за част от тях има предвидено намаление съгласно публикуваните и одобрени от
НЗОК списъци.
Дарението
е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят
безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения
подареното. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност
към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно
задължение за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението
по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато
е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява
непризнателност - в различни форми и с различен интензитет. Поради това и
самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на
дарения за признателност към дарителя. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1,
б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Или, моралното задължение
се превръща в правно тогава, когато дарителят изпадне в трайна нужда от
издръжка, направи искане към надарения за заплащането на такава и последният
откаже да дава издръжка. Тези условия следва да са налице кумулативно, като систематичното
тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото
на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено
укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост
на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на
дарението.
В
настоящия случай съдът е сезиран именно с искане за отмяна на дарението поради
отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която последният се нуждае
- иск по чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД. Както вече се посочи отмяна на
дарение може да се поиска при наличието на следните кумулативно съществуващи
предпоставки - валиден договор за дарение между страните по делото, трайна
нужда от издръжка от страна на ищеца - дарител, покана до ответника - дарен, да
дава издръжка и отказ на надарения да дава такава. По делото действително не са
представени и събрани убедителни доказателства, от които да се докаже по
категоричен начин, че дарителката е отправила надлежна покана до надарената да
й заплаща издръжка, поради което исковата молба играе такава роля и от датата
на същата се явява релевантния начален момент, от които ще се преценява нуждата
на дарителя от издръжка и поведението на дареното лице. Поканата определя и
размера на задължението за издръжка, като в настоящия случай тя не е конкретна,
което предполага да се анализира необходимостта от издръжка на дарителката като
цяло с оглед всичките й нужди. Не е необходимо да се сочи каква е конкретната
сума, с която трябва да разполага месечно и колко не й достига. Тази съпоставка
се прави от съда на базата на събраните доказателства. (така Решение № 473 от
20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК)
В
съдебната практика е прието, че е важно дарителят да е изпаднал в трайна нужда
и това да е било факт към датата на поканата, респективно към датата на
исковата молба или към датата на приключване на устните състезания. Съобразно
трайната съдебна практика на ВКС съдържание на употребения от законодателя
израз "изпадане в нужда" е наличието на трайно материално
затруднение, което дарителят би посрещнал, ако разполагаше с дареното
имущество. В тази връзка са постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на ВКС
както следва: Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на IV г.о.;
Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на IV г.о. В същите е
прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с
които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определи в
цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на
средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според
статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе
към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства,
които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии,
добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и
др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми
или цена на друго имущество. Преценката налице ли е това обстоятелство, което
формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на
иска по чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД, винаги е конкретна с оглед
конкретните обстоятелства по делото и като фактическо състояние тя следва да се
докаже от ищеца.
Настоящият
състав намира, че по настоящото дело не беше доказано безспорно ищцата М.С. да
се нуждае от издръжка, която ответницата да е длъжна да й дава, по следните
съображения:
Ищцата е на 88 годишна възраст, чийто месечен
доход се формира единствено от пенсията й в размер на 439,49 лв. Този доход,
съпоставен с определения от държавата размер на линията на бедност от 321.00 лв.,
не покрива съдържанието на употребения от законодателя термин "изпадане в
нужда". Ищцата не е ангажирала доказателства с оглед установяване месечните
и обикновените й нужди от храна и облекло, каква е месечната сума на разходите
й, за да може съдът да направи извод, че с получаваната пенсия тя не може да
посрещне тези свои нужди. Видно от заключението на вещото лице разходите са за
определени месеци на 2016 г. и 2017 г., поради което не може да се определи конкретна
месечна сума, която й е необходима за покриване на нуждите й. Установената като
разход сума в размер на 1484 лв. е сбор от всички разходи по документи за
изследвания период 2016 г. - 2017 г. Същевременно е установено, че запазвайки правото си на ползване върху дарени
на синовете си имоти, на ищцата е с осигурен подслон и не разходва средства за
наем. Макар и на възраст, няма данни тя да е с влошено здравословно състояние,
за което да се нуждае от скъпо струващо лечение или от чужда помощ, която също
би имала стойностно изражение. От приложеното по делото удостоверение от „УМБАЛ
– д-р Г С“ ЕАД – П се установява, че действително през 2003 г. и 2007 г. е
проведено болнично лечение на ищцата по повод операции на колянни стави, но
това обстоятелство остава ирелевантно предвид факта, че за посочения период
ищцата е реализирала допълнителни доходи в значителен размер от безспорно
установените по делото наемни отношения по отношение на процесния недвижим
имот. По делото са събрани
доказателства, че ежемесечно й се изписват лекарства за поддържаща терапия за
заболяването хипертонична болест на сърцето. Както е пояснило вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза на тази възраст, на която е ищцата, 90
% от хората имат такава болест, което на практика се свежда до недобро
оросяване на мозъка, стига се до сърдечно-съдови проблеми от износване на
кръвоносни съдове, сърдечна недостатъчност. Липсва обаче яснота и доказателства какви са действителните разходите
за тази поддържаща терапия. Нещо повече, от ангажираната по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че на ищцата не е издадена
рецептурна книжка, както и че лекарствата не са изписани съгласно изискванията
за заплащане на същите от НЗОК, поради което медикаментите са закупени без
намаление, каквото безспорно е било предвидено по НЗОК. Бездействието на ищцата по отношение на усвояване
на полагащата й се отстъпка и възможността част от цената на лекарствата да
бъде заплатена от НЗОК, както и собственото й решение, независимо от какво е
продиктувано, да закупува лекарствата без намаление, не води до основателност
на претенцията й. Както бе
посочено по-горе, нуждата от издръжка следва да се установи при съпоставка на
всички доходи и всички месечни разходи на дарителя, а в случая категорични
доказателства за всички разходи на ищцата не са събрани. При липса на
доказателства, че материалното състояние на дарителката е променено след извършеното
дарение и тя е изпаднала в трайна нужда, то исковете са неоснователни.
Установи
се от друга страна, че ищцата притежава право на ползване върху целия
апартамент, в който живее синът й Ж С. С, находящ се в гр. Бургас, ул. „***“ №
60. По делото не се установи ищцата да е искала от сина си да й предостави апартамента,
за да го отдаде тя под наем и това да й е било отказано. Нещо повече, от
неговите показания става ясно, че той самият е предлагал финансова помощ на
майка си, но същата му е отказвала.
В
същото време се установи, че ищцата е дарила недвижими имоти – дворно място с
построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в с. Р, общ. С, както и
апартамент в град Бургас на другия си син Д С. Като надарен, синът й също има
моралното, а и правното задължение да издържа дарителката. В тази насока са и
показанията на свидетеля Овчарова, която в публично съдебно заседание излага
твърдение, че синът на ищцата – д-р Д С е отделял средства, за да я подпомага.
Съдът
намира още, че по делото се установи, не само, че ищцата няма нужда от
издръжка, която сама или чрез други източници да не може да си осигури, но и че
в действителност не някаква проявена непризнателност от страна на ответницата е
причина тя да поддържа предявения иск, а по скоро причините са от субективен
характер. От свидетелските показания на сина й Ж С, който е и баща на ответницата,
се установява безспорно, че отношенията между ищцата и него, както тези с брат
му, са се изострили и помежду им са възникнали проблеми. С излага
обстоятелства, че ищцата е напуснала апартамента, в който двамата са живеели,
след като брат му я взел в неговия апартамент, както и че влошените с брат му
отношения са в основата тя да вземе решение за образуване на настоящото
производство. За тези нейни подбуди свидетелства и поведението на ищцата, която
рязко е прекъснала контакт със сина си Ж С след напускането на апартамента на
ул. „***“ № *, както и фактът, че оспорва единствено направеното
в полза на внучката си дарение и не търси договорна издръжка от синовете си, спрямо
които тя има качеството на кредитор по отношение на даренията, направени в
тяхна полза.
Не
на последно място, ангажираните по делото доказателства установяват, че от отдаване
на процесния имот под наем ищцата е получавала значителни суми ежемесечно до
края на 2012 г., за които не е доказано, че са употребени от същата в пълен
обем за издръжката й. Разпитаните по делото свидетели М О, П А
и Ж С са убедителни в показанията си, че ищцата е получавала всички суми от
наема на процесния имот. Освен това, при безспорно установени наемни отношения,
в тежест на ищцата е било да докаже получаването или неполучаването на суми във
връзка с тези правоотношения, както и евентуалното им изразходване в пълен обем
за издръжката й. Такива доказателства не са ангажирани по делото, а в тежест на
дарителката е било да докаже по несъмнен и категоричен начин тези
обстоятелства, въз основа на което да се установи наличието на трайна нужда от
издръжка или допълване на същата.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице
първия от елементите на фактическия състав на иск по чл. 227, ал.1, т.
"в" от ЗЗД – дарителката да е изпаднала в трайна нужда от средства за
задоволяване на основните си житейски потребности, което обосновава
неоснователността на исковата претенция.
Поначало
отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона
само ако непризнателността е приела драстична форма. В ТР № 1/2013 г. на ОСГК
на ВКС се посочва, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1,
б."в" от ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният
не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае,
ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя. Не е
справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за
убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите,
при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и
тези на своите близки. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на
справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете
интереса на своя дарител пред интереса на своите деца, пред какъвто избор би се
изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна
възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи.
Съдът
приема за основателни възраженията по делото на пасивно легитимираната в
процеса страна, че към настоящия момент, ответницата М.Ж.С. е в обективна
невъзможност да дава на своята баба издръжка, поради недостатъчните парични
средства за собствената й издръжка. Безспорно се установи, че ответницата не
разполага с доходи от трудово възнаграждение. Също така тя е майка на три
непълнолетни деца, за които следва да полага грижи и да издържа. От
представените по делото удостоверение за доходи и данъчни декларации съдът
установява, че единствените й доходи са тези от получаваните детски надбавки. Не
на последно място, свидетелите на ищцата не оспорват обстоятелството, че
ответницата не работи. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и
твърдения, за наличието на допълнително имущество, от което ответницата М.С.
може да реализира доходи.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че в разглеждания случай се касае
за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото
би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й.
Следва да се направи и разграничението между морала и правото по отношение на
категорията "непризнателност" в отношенията дарител - дарен. В случая
моралният въпрос се повдига, за да се защити дарителят, който е в трайна нужда
и следва да му се осигури издръжка. Но сходен морален въпрос стои и с оглед
интереса на дарения. Приеме ли се, че е налице непризнателност от страна на
дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото си финансово
състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение
винаги се е свързвал с потребностите на обществото. Този извод произтича и от
общия принцип за равнопоставеност на страните, като морално - етичните норми на
живот биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би
се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в положение на
рисково оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но и дали при
задължаването на дарения с даване на издръжка не би се стигнало до поставяне на
последния и неговите низходящи в същото положение. Освен
това ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се
издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор - да прехвърли
имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.
Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от
издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите
на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на
дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира
впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на
стойността на подареното.
С
оглед отхвърлянето на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответницата М.Ж.С., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 3241.20
лв., включващи съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК както следва: 2650
лв. - адвокатско възнаграждение; 300 лв.
– депозит за извършване на допълнителни задачи от вещи лица по двете съдебни
експертизи; 40 лв. – държавна такса за издаване на осем броя съдебни
удостоверения; 14 лв. – такси към Община
Бургас за издаване на приложени по делото документи; 45.20 лв. – такси по
сметка на Агенция по вписванията – Имотен регистър за издаване на заверени
преписи; 192 лв. – такса за извършване
на преводи от френски и английски език. В представения списък ответницата е
поискала присъждане на разноски за две адвокатски възнаграждения – 2650 лв.
адвокатски хонорар за адв. Г. и 1000 лв. за адвокатски хонорар на адв. К., за
които безспорно има представени доказателства, че за заплатени от страна на
ответницата. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК
посочва обхвата на отговорността за разноски. Тя включва разноските в хода на
производството: платени държавни такси, хонорари за вещи лица и други подобни и
отделно от тях - възнаграждение за един адвокат. Ограничението за адвокатския
хонорар е свързано с възможността, страната да упълномощи неограничен брой
адвокати, които да я представляват в процеса. Тази възможност обаче не следва
да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от спора, защото
законът забранява виновно да се вреди други му /чл. 45 ЗЗД/. Без значение
е дали участвалите повече от един адвокат са действали последователно във
времето, или едновременно, другата страна при неблагоприятен изход от спора за
нея, дължи разноски само за един адвокат. Подобна
хипотеза предполага да се възмездяват тези разноски за един адвокат, които са в
по-голям размер спрямо разноските за друг, нает от същата страна адвокат, тъй
като противното би ощетило неоправдано спечелилата съдебното дело страна за
положените от нея усилия за адекватна адвокатска защита на нейните интереси.
Следва да се добави и факта, че адв. В.Г. е първият ангажиран по делото
адвокат, видно от сключения договор за правна помощ с дата 16.02.2017 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.227 ал. 1 б. „в“ ЗЗД иск от М.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, пл. „С“ № *, против М.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с който се иска да бъде
отменено направеното в полза на ответницата дарение на 1/12 ид. част от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.118.1.6 по КККР на гр. Б, одобрен със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, пл. „С“ №*, ет.*, находящ се в сграда *,
разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.118, при граници на ниво 1 – няма
съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни самостоятелни обекти: на
същия – няма, под обекта – няма, над обекта: 07079.610.118.1.9;
07079.610.118.1.8, 07079.610.118.1.10, извършено с нотариален акт № * г. на нотариус Диана Райнова,
рег. № 278 на НК.
ОСЪЖДА
М.Д.С., ЕГН **********,
да заплати на М.Ж.С., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 3241.20 /три хиляди двеста
четиридесет и един лева и двадесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: