РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 185/26.05.2021год. по гр.д.№ 44/2021год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъден К. В. И., ЕГН **********, от с.Н., общ.К.,
понастоящем в Затвора-гр.Бургас да заплати на С. С. С., ЕГН **********, от
гр.К., със съдебен адрес-гр.Б., адв.Я. сумата в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева-представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания вследствие виновно причинена от
К.И. на 11.03.2017г. средна телесна повреда-бималеоларна фрактура на десен
глезен, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта-
11.03.2017г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1110 /хиляда
сто и десет/ лева-представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие виновно причинена от К.И. средна телесна повреда, ведно
със законната лихва върху сумата от 11.03.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Осъден е К. В. И., ЕГН **********, от с.Н., общ. К.,
понастоящем в Затвора-гр.Бургас да заплати на С. С. С., ЕГН **********, от
1
гр.К., със съдебен адрес-гр.Б., адв.Я. сумата в размер на 1430 /хиляда
четиристотин и тридесет/ лева-направени по делото разноски-
възнаграждение за адвокат. Осъден е К. В. И., ЕГН **********, от с.Н., общ.
К., понастоящем в Затвора-гр.Бургас да заплати на Окръжен съд-Бургас
сумата 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева-държавна такса и
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от К. В. И., ЕГН **********, от с.Н.,
общ.К., понастоящем в Затвора-с.Д., чрез адв.И.Ц.-АК-Бургас, срещу
решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за
сумата от 30 000 лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно. Сочи се допуснато от окръжния съд процесуално нарушение
изразяващо се в неприемане за разглеждане в процеса на депозирания отговор
на исковата молба. Твърди се, че са били налице непредвидени обстоятелства
за пропускане на срока за отговор, които окръжният съд неправилно не е взел
предвид. Твърди се, че от обстоятелствата изяснени във воденото срещу
ответника наказателно производство се установява съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, което следва да бъде
отчетено като 50%, а не в размер на 20%, в какъвто смисъл са изложени
мотиви от окръжния съд в решението. Твърди се, че фрактурата на глезена на
пострадалия не е причинена от удар с крак, а от внезапно движение или
падане, което не е обсъдено от окръжния съд при преценка на
обстоятелствата имащи значение за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Изложени са съображения, че при определяне на
размера на обезщетението не са правилно преценени периода за
възстановяване от травмата, интензитета на болките и страданията във
възстановителния период, пълното възстановяване на пострадалия, бързото
протичане на оздравителния процес, както и обстоятелството, че честата
смята на местоработата на ищеца няма връзка с травмата от процесния
деликт. Твърди се, че при кредитиране на свидетелските показания на
свидетелката В. за състоянието на ищеца не е отчетена материалната и
емоционална заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството,
че свидетелката живее на съпружески начала с ищеца. Става ясна волята на
въззивника за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване на
размера на присъденото обезщетение. Сочи се, че справедлив размер би била
2
сумата от 8000 лв., от която след отчитане на съпричиняване от страна на
пострадалия от 50 %, претенцията би следвало да се уважи евентуално за
сумата от 4000 лв. Цитирана е съдебна практика. Направено е искане за
присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна С. С. С., ЕГН
**********, от гр.К., чрез адв.Б.Я. АК-Бургас. Изразено е несъгласие с
възраженията на въззивника. Въззиваемият счита, че сочените от въззивника
обстоятелства за неподаване на отговора в срок не са особени и
непредвидени, поради което окръжният съд правилно не е приел подадения
след изтичането на срока отговор на исковата молба. Твърди се, че
материалното състояние на ответника е без значение за размера на
обезщетението, а съдът с решението в обжалваната част е обсъдил всички
обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Направено е
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД,
вр. чл.52 от ЗЗД и по претенция за законна лихва.
Решението не е обжалвано в частта, с която в полза на ищеца е
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1110 лв., ведно със
законната лихва.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
За да постанови решението в обжалваната част Бургаският окръжен съд
се е произнесъл по предявения от С. С. С., ЕГН ********** срещу К. В. И.,
ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди–
претърпени болки и страдания от деликт-виновно причинена от К.И. на
11.03.2017г. средна телесна повреда- бималеоларна фрактура на десен
глезен, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта-
3
11.03.2017 г. до окончателното и изплащане.
Ищецът сочи, че с влязла в сила присъда по НОХД №134/2019год. по
описа на Карнобатския районен съд, след изменението и от Бургаския
окръжен съд по ВНОХД №178/2020год. ответникът е признат за виновен за
извършеното престъпление, при което му е причинена телесната повреда.
Твърди, че в резултат на счупването на глезена след нанесен от ответника
побой е бил транспортиран до УМБАЛ-Бургас, където бил опериран и му
била поставена метална остеосинтеза. Престоял в болницата до
20.03.2017год. През м.юни 2017год. се наложило да постъпи в болница за
оперативно отстраняване на елементи от остеосинтезата. През м.март
2018год. отново се наложила оперативна интервенция за премахване на
останалите елементи. Вследствие на травмата 4-5 месеца се възстановявал,
общо 214 дни бил в отпуск поради нетрудоспособност. Твърди, че не се е
възстановил напълно и е възможно да се наложи нова операция. През периода
на възстановяване ползвал чужда помощ за ежедневните потребности,
преживял големи неудобства и страдания. Все още изпитва болки в крака и
има проблеми с ходенето. Поддържа исковата молба, сочи доказателства.
По делото пред окръжния съд е бил депозиран писмен отговор, който
не е бил приет поради подаването му извън преклузивния едномесечен
срок. Соченото от ответника-че е бил в затвора, където е изтърпявал
наложено наказание лишаване от свобода, поради което не е успял да
организира защитата си, не е прието за особено непредвидено обстоятелство,
което да даде основание на съда да възстанови срока за отговор. В открито
съдебно заседание чрез ангажирания от него процесуален представител,
ответникът оспорва иска по размер, прави възражение за съпричиняване в
размер на 50%, като твърди, че е бил предизвикан от пострадалия и
поведението му е било отбранително на агресивни прояви на ищеца, счита, че
справедлив размер на обезщетението е 8000 лв., което след твърдяното
съпричиняване следва да се намали на 4000 лв., поддържа изразеното
становище, ангажира доказателства.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
4
Като постановено по допустим иск, решението в обжалваната част е
допустимо.
Видно от приложеното НОХД №134/2019год. по описа на Карнобатския
районен съд, с влязла в сила присъда по делото, след изменението и от
Бургаския окръжен съд по ВНОХД №178/2020год. ответникът е признат за
виновен в това, че на 11.03.2017год. в гр.К. на бул.“Б.“, чрез нанасяне на
удар с крак в областта на глезена причинил средна телесна повреда на
СТ. С. С. от гр.К.-ищец по настоящото дело, изразяваща се в
бималеоларна фрактура на десния глезен, което е довело до трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник.
От заключението на приетата от окръжния съд съдебномедицинска
експертиза на вещо лице П. става ясно, че ищецът е постъпил за лечение на
11.03.2017год. в УМБАЛ-Бургас с диагноза „бималеоларно счупване на десен
глезен“. На 13.03.2017год. е извършена оперативна интервенция с поставена
метална остеосинтеза /МО/. Изписан е на 20.03.2017год. в добро общо
състояние и предписание за медикаментозно лечение. След това ищецът е
претърпял още две оперативни интервенции за премахване на МО-ОП от
22.06.2017год.-престоял в болницата за периода от 21.06. до 24.06.2017год.
извършена екстракция на МО и ОП от 08.03.2018год.-престоял в болницата за
периода от 07.03.2018год. до 10.03.2018год. извършена екстракция на МО. На
13.10.2020год. при преглед на ищеца е констатирана анталгетична походка и
данни за артрозни промени в дясна глезенна става. Вещото лице е извършило
преглед на ищеца на 15.03.2021год. и констатирало, че десният глезен е с лек
оток. Движенията в ставата са запазени в пълен обем. Вещото лице сочи, че
обичайният срок за възстановяване при такъв вид травма е 3-4 месеца, а след
оперативното отстраняване на МО възстановяването е в рамките на 25-30 дни.
Травмата получена от ищеца е свързана с болки, страдания и неудобства при
придвижването.
От свидетелските показания на свидетелите Д. В. /живееща към
момента на съпружески начала с ищеца, но сочи, че съвместното живеене е
започнало след травмата и лечението/ и П. В. /син на свидетелката В./, става
ясно, че В. е работела в болницата, когато са приели С.. Свидетелката В.а
сочи, че се запознала с него в болницата и проявила съчувствие, тъй като на
5
рентгеновата снимка видяла, че травмата на крака била сериозна-глезенът бил
натрошен на малки частици. Към този момент свидетелката изживявала
мъката си от скорошна загуба първо на съпруг и след това на син, като имала
желание да помага на хората. Безкористно и от добро сърце решила да
помогне на С. все едно помага на сина си. Платила му операцията, а след
изписването започнала да се грижи за него, тъй като при излизането си от
болницата той бил зле. Тя на свои разноски ходела постоянно при него,
пазарувала, давала му лекарства, помагала му по всякакъв начин. Един месец
след инцидента С. приемал аналгин на всеки 6 часа, а след това - само през
нощта защото имал постоянни болки. Той трудно се придвижвал на един
крак. Първоначално нямал възможност да си купи патерици, но след това му
взели. С. нямал близки, а имал нужда от постоянна помощ, затова когато не
можела да ходи при него свидетелката пращала сина си - свидетелят В., да
помага на ищеца. Свидетелката В. сочи, че преди инцидента С. и казал, че е
работел в „Топаз мел“-в мелницата в гр.К., но впоследствие напуснал, сменил
няколко работи-работел в „МакДоналдс“, после на летището, а към момента
работи като доброволец в Ковид отделение в УМБАЛ-Бургас. Свидетелят В.
сочи, че от скоро ищецът и майка му живеят заедно, не са съжителствали към
момента на инцидента. Когато посещавал ищеца, свидетелят му помагал да
става от леглото, да ходи до тоалетната, купувал му разни неща. Ищецът имал
силни болки и в началото не можел да става сам от леглото. Свидетелите
сочат, че затрудненията на ищеца поради обездвижването на десния крак са
продължили 4-5 месеца, като през това време той е имал нужда от чужда
помощ. Едва след петия месец е започнал да се придвижва самостоятелно.
По делото са представени документи от НОИ и НАП, както и болнични
листи, от които е видно, че към момента на инцидента ищецът е работел по
трудово правоотношение в „Топаз мел“ ООД, като е бил в отпуск по болест
непрекъснато за периода непосредствено след травмата от 11.03.2017год. до
06.09.2017год.–т.е. за период от шест месеца. След това е бил в болнични за
периода от 07.03.2018год. до 09.04.2018год.–т.е. след втората екстракция на
МО възстановяването е продължило около месец. През 2018год. във връзка с
травмата е ползвал болнични още на два пъти по два дни. След прекратяване
на трудовия договор с „Топаз мел“ООД на 25.06.2018год. е започнал работа
при друг работодател на 19.06.2018год., с последвали множество други смени
6
на работодатели.
Въз основа на събраните по делото доказателства по спорните въпроси
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът приема за доказано
по делото, че ответникът с противоправното си поведение изразяващо се в
нанасяне на удар с крак в областта на глезена на ищеца, виновно му е
причинил твърдяната от него в исковата молба телесна повреда-бималеоларна
фрактура на десния глезен, което е довело до трайно затрудняване на
движението на десен долен крайник. Настоящият съд е обвързан от описания
в присъдата начин по който е причинена телесната повреда на ищеца, тъй като
той е част от престъпното деяние, а именно-чрез нанесен удар с крак от
ответника, поради което е неоснователно възражението във въззивната
жалба, че травмата е получена по друг начин - от внезапно движение чрез
посукване или при падане на ищеца.
Фактите и обстоятелствата сочени от ищеца в исковата молба са
установени по делото от събраните доказателства. Въпреки направеното с
въззивната жалба възражение относно неправилното кредитиране на
свидетелските показания на свидетелката В. поради заинтересоваността и
предвид съвместното и съжителство към момента с ищеца, съдът изцяло дава
вяра на свидетелските и показания и на тези на свидетеля В.. Показанията на
свидетелите са в пълно съответствие с останалите доказателства по делото,
почиват на изцяло лични впечатления, сочат лично извършени от тях
действия в оздравителния процес на ищеца и не са опровергани чрез
насрещно доказване.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от
23.XII.1968г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди,
които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
7
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на телесни повреди са видът и характерът
на увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, осакатявания, загрозявания и др.
Икономическата конюнктура в страната към момента на деликта е
спомагателен критерий. Към този момент минималната работна заплата в
страна е била 460 лв., а средната работна заплата-около 1000 лв.
По делото се установи, че към момента на извършване на деликта
ищецът е бил на 42 години, в работоспособна възраст и трудово ангажиран.
Непосредствено след счупването на глезена ищецът е бил приет в болница,
където му е направена операция с поставяне на метална планка, което е
наложило болничен престой от общо девет дни, след което ищецът бил
насочен към домашно лечение. По време на операцията, болничният престой
и през първия месец от домашния престой ищецът изпитвал много силни
физически болки, не можел да се придвижва и да се обслужва сам, от което
страдала психиката му, нарушил се сънят му. През този период заради
силните болки ищецът приемал течен аналгин на всеки 6 часа. Поради
затрудненията при изправянето и вървенето била необходима помощ от трети
лица. След като започнал да става ищецът използвал и помощни средства-
патерици. Свидетелката В. и нейният син-свидетелят В. помагали на ищеца за
личните му хигиенни нужди, купували му храна и други неща, които били
необходими. Това те правели за собствена сметка, тъй като ищецът нямал
роднини и бил финансово затруднен. Три месеца след първата операция
ищецът претърпял втора операция, а осем месеца след това претърпял и трета
оперативна намеса-последните две се наложили за отстраняване на
поставените метални елементи. Както сочи вещото лице П. възстановяването
след всяка от последвалите две операции продължило около месец и също
било свързано с по-силни и интензивни физически болки. Те били
съпътствани от безпокойство и трайно нарушение на съня-месеци след
инцидента ищецът приемал вечер течен аналгин. Както от заключението на
вещото лице, така и от свидетелските показания и представените официални
8
данни за ползваните от ищеца болнични се установява, че при него
възстановителният период е продължил в рамките на обичайните 4-5 месеца,
като през това време ищецът е бил в болнични. След третата оперативна
интервенция възстановяването е продължило още месец, което удължава
възстановителния период при ищеца общо между 5 и 6 месеца, като между
втората и третата операции е изминал период от осем месеца, поради което
съдът не споделя възраженията на въззивника, че при ищеца е налице бързо
възстановяване.
През този продължителен период от време, по начина описан от вещото
лице П. и свидетелите се е променил социалния и битов живот на ищеца. За
около 3-4 месеца той е изпитвал физически болки, по-интензивни и силни
около първата операция и след всяко от оперативните отстранявания на МО.
Тогава поради затрудненото придвижване е имал нужда от чужда помощ,
както за лични нужди, така и в битов план-пазарене, приготвяне на храна,
грижа за дома. Към момента на прегледа от вещото лице функцията на десния
крайник е на 100% възстановена, но и след това при по-продължително или
по-интензивно натоварване глезенът на ищеца отича. След инцидента при
ищеца са се проявили артрозни промени в дясната глезенна става, за които не
се установи да са предизвикани пряко от инцидента, но заради
продължителното обездвижване може да се предположи, че са повлияни от
получената травма.
Предвид изложеното по-горе съдът намира за справедлив и в
съответствие с принципите на чл.52 от ЗЗД претендирания размер за
обезщетение на неимуществени вреди от 30 000 лв. Възраженията на
въззивника за завишен размер на обезщетението не се споделят от въззивния
съд. Материалното положение на делинквента не е критерий за определяне на
размера на дължимото обезщетение, тъй като последното има за цел да
обезщети болките и страданията на пострадалия.
Въззивникът твърди допуснато съществено процесуално нарушение от
страна на окръжния съд чрез неприемане на отговора на исковата молба при
отказа на окръжния съд да възстанови срока за отговор. Ответникът е
посочил като причина за пропускане на срока обстоятелството, че е в затвора,
където изтърпява наказание лишаване от свобода и не е могъл своевременно
9
да организира защитата си. Настоящият съд намира за правилно становището
на окръжния съд, че соченото от ответника обстоятелство не е особено
непредвидено по смисъла на чл.64 от ГПК, което страната не е могла да
преодолее, поради което оплакването за допуснато процесуално нарушение е
неоснователно. Ковид обстановката в страната също не е такова
обстоятелство. Не се установи към момента на получаване на препис от
исковата молба и след това в рамките на месечния срок за отговор,
ответникът да е бил в болестно състояние, което да не му е позволило да
извърши активни действия за своевременно организиране на защитата по
делото. Прави впечатление също, че едномесечният срок за отговор на
исковата молба е изтекъл на 20.02.2021год. /л.26/, а отговорът е депозиран по
делото повече от месец и половина след това- на 13.04.2021год. /л.41/.
Ответникът е оспорил претендирания от ищеца размер на обезщетение и
поради твърдение за допуснато от страна на ищеца съпричиняване на
вредоносния резултат. В подкрепа на това свое твърдение ответникът не е
ангажирал никакви доказателства по делото. Свидетелските показания дадени
в наказателното производство е недопустимо да бъдат обсъждани в
настоящото, поради което възражението за съпричиняване е недоказано и не
рефлектира върху размера на справедливото обезщетение от 30 000 лв.
Съгласно трайно установената практика на ВКС за да е налице принос на
увредения към вредоносния резултат, е необходимо не само извършваните от
последния на противоправни действия, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие. В настоящия процес такива действия на ищеца не са
установени от ответника.
Ето защо съдът намира, че искът на ищеца за неимуществени вреди е
изцяло основателен и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца и в
тежест на ответника се присъди сумата от 30 000 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на деликта-11.03.2017год., до окончателното и
изплащане.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение в обжалваната част, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд в тази част.
10
В полза на ищеца са дължими и съответните разноски направени пред
окръжния съд, който следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът дължи държавна такса в размера определен от окръжния съд. В
тези части решението също е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е представил своевременно доказателства за направени
разноски пред въззивния съд, поради което и предвид ненаправено искане в
този смисъл, разноски не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/26.05.2021год. по гр.д.№ 44/2021год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11