О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 14 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 14.10.2019 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Павел ПАНОВ,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 4112/19 г., намери за установено следното:
Пострадалият Р.С.К. (ЕГН: **********) е обжалвал в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК определението от 26.06.2019 г. по ч.н.д. № 9006/19 г. на СРС (НО, 22 с.), с което е било потвърдено прокурорското постановление от 14.05.2019 г. за прекратяване на д.п. № 134/17 г. на СО/СГП, пр. пр. № 44596/16 г. на СГП, водено за престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 НК - причинена спрямо К. *** лека телесна повреда (неопасно за живота временно разстройство на здравето) от полицейски орган при изпълнение на службата му.
Жалбата е с искане прекратяването да бъде отменено и делото – върнато на прокурора за допълнително разследване. Макар и пространно изложени, оплакванията се свеждат до два основни аргумента: а) от процесуално естество – че доказателствата са тълкувани превратно, без обективен анализ и че разследването е непълно; и б) че с позоваването на чл. 12а, ал.1 НК прокурорът при СРП е приложил неправилно материалния закон, тъй като употребената от полицейските органи физическа сила при задържането на жалбоподателя многократно надхвърляла необходимите за това предели.
Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспорваното определение.
Оплакванията в частната жалба на пострадалия в общи линии преповтарят вече изложените от него аргументи, по които първата инстанция се е произнесла в сега проверяваното определение. Районният съд обаче е дал убедителен отговор на всички поставени въпроси, така че да изпълни в цялост контролните си правомощия по чл. 243, ал.5 НПК, без да се намесва в суверенитета на прокурорските органи и автономната им преценка дали, срещу кого и за какво да предприемат наказателно преследване.
Не е вярно, че в прокурорското постановление е бил игнориран въпросът за допустимостта и границите, в които полицейските орган могат да използват помощни средства. Оплакването всъщност има „възлов“ характер, защото именно от засягането на така поставения проблем произтичат всички законосъобразни отговори на това, дали на 11.11.2016 г. служителите на МВР Б.Б., С.С. и С.В.са причинили при изпълнение на службата си по задържането на К. умишлена лека телесна повреда на пострадалия, съставляваща разстройство на здравето, неопасно за живота, и свеждащо се до редица охлузвания и кръвонасядания, основно - в горната част на тялото.
СРП е направила законосъобразни изводи, с които правилно Районният съд се е съгласил.
Деянието не съставлява престъпление поради липсата на обществена опасност.
Извършеното в случая от прокурора позоваване на чл. 12а, ал.1 НК е напълно уместно, независимо от оплакването в частната жалба, че физическото преследване и задържане на К. е било предприето въз основа на издирването му в качеството на свидетел и няма връзка с осъществено от него престъпление. Подобен аргумент не държи сметка за самата ситуация, в която е било реализирано задържането. След като първоначално е бил надлежно информиран, че ще бъде отведен на легитимно основание в СДВР/01 РУ, вместо да изпълни доброволно задължителното полицейско разпореждане, жалбоподателят К. е предприел опит за бягство, като изблъскал в гръб св. С.С.. Това негово поведение вече е реализирало признаците на състава по чл. 270, ал.1 НК (възпрепятстване на орган на власт да изпълни задълженията си), поради което лицето е можело да бъде третирано като „извършило престъпление“ и спрямо него да се предприеме задържане чрез употреба на физическа сила и помощни средства, довели до причиняването на вреди по смисъла на чл. 12а, ал.1 НК (сведени до констатираната лека телесна повреда).
Дори хипотетично да се приеме, че реализираната от органите на МВР сила е била превишена, няма как при наличните доказателства (а и поради невъзможността да бъдат събрани други) да се аргументира, че това е станало умишлено (чл. 12а, ал.2 НК), а не поради проявена служебна небрежност в хода на полицейската операция. Още повече, че евентуалното предприемане на наказателно преследване срещу участващите в тази операция длъжностни лица едва ли би се увенчало с успех, ако разчита единствено на показанията на св. К.. И прокурорът при СРП, и Районният съд са обърнали изрично внимание на тяхната противоречивост – както вътрешна, така и с останалите обективно изяснени факти (като напр. твърденията на жалбоподателя, че след отвеждането му в патрулния автомобил полицаите са бъркали в неговия анус, които изявления не съответстват на телесните травми, установени с медицинската експертиза).
Ето защо, при така изяснените факти, изводът, че деянието не съставлява престъпление е правилен, поради което основанието за прекратяване на делото по чл. 24, ал.1, т.1 НПК е било законосъобразно приложено. По тези съображения и в съответствие с чл. 243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО, Втори въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2019 г. по ч.н.д. № 9006/19 г. на СРС (НО, 22 с.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: