Решение по дело №319/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 76
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20207120700319
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          № … … ..

                                                                    

                                               град Кърджали, 21.04.2021 год.

 

                                          В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...................... в публично заседание .....

на тридесети март .........................................................................................................................

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ............................................. Павлина Петрова…………………………,

като разгледа докладваното от ............... съдията Виктор Атанасов .................................  

административно дело ........... 319 .... по описа за ... 2020 година .................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета/ - чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.58, ал.1 от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, предл.1 и във вр. с чл.193, ал.3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.С.С. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, като със същата се оспорва мълчалив отказ на кмета на община Кирково да се произнесе по молба с Вх.№94-00-5982 от 24.10.2019 год. за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, учредено право на преминаване през чужд ПИ, с цел обслужване и осигуряване на достъп до ПИ с пл.сн. №* в кв.**, с площ 1300 кв.м., по кадастралния план на ***, ***, в който имот са построени двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м. и масивен гараж, със застроена площ 20.78 кв.м. - собственост на жалбодателя С.С.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, тъй като от скица на имот с №19 се установявало, че до същия не може да се осъществи свободен достъп чрез преминаване през съседните имоти с №№18, 21 и 22. Твърди се, че жалбоподателят е провел множество разговори със собствениците на тези имоти, но не са постигнали съгласие да преминава през имотите им. Също така се сочи, че в знак на несъгласие, собственикът на ПИ №** премахнал поставената от жалбодателя метална врата в собствения му ПИ №** и сложил такава в своя имот, която заключвал. Счита, че за него е налице доказана и належаща нужда от възможност за осигуряване на достъп до имота,му чрез разрешение от страна на компетентните органи да преминава през един от съседните имот, без да иска за това съгласието на техните собственици, като твърди, че това е така, тъй като на първо място е налице несъгласие на собствениците на съседните на неговия имот, а друго техническо решение, относно изработването на ПУП-ПР е явно неизгодно за него, респ. такова липсвало, а освен това, налице била също така и възможност за бъдещ ПУП, по който да бъде предвиден път с цел осигуряване на достъп до ПИ №**. Твърди също, че несъобразявайки се с това и най-вече с належащата за нужда, с цел задоволяване на жилищните му нужди, административния орган в лицето на кмета на община Кирково постановил неправилен и незаконосъобразен акт - мълчалив отказ, подлежащ на отмяна. На следващо място, в жалбата се твърди, че жалбодателят подавал многократно молби за учредяване право на преминаване през чужди имоти, по една от които бил постановен изричен отказ, обявен за нищожен с влязло в сила решение по адм.дело №43/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали. На основание изложеното и на основание чл.174 от АПК, жалбодателят С.С. моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на кмета на община Кирково, за произнасяне по молба с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд ПИ, с която, в полза на жалбодателя да бъде учредено право на преминаване през чужд ПИ с цел обслужване и осигуряване на достъп до ПИ с пл.сн.№**, в кв.* по Кадастралния план на ***, ***, като едновременно с това да бъде задължен административния орган - кметът на община Кирково, да издаде исканата с молба с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год. заповед, по реда на чл.192 от ЗУТ и съответно бъде определен срок за това. С жалбата моли, също така, да му бъдат присъдени разноските за водене на настоящото дело.

Редовно призован за съдебните заседания, жалбодателят С.С.С. от ***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че по делото са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, които сочат, че за жалбодателя е налице ограничено право да ползва собствения си имот по правилата на ЗУТ. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата като основателна, както и моли да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на жалбодателя, за което представя списък.

Редовно призован за съдебните заседания, ответникът – кметът на община Кирково, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк. Д. Т., която оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата, като първоначално моли съда да отхвърли жалбата на С.С.С. от ***, като неоснователна и недоказана. Твърди, че община Кирково е започнала процедура по учредяване право за преминаване през имот и по трасе, описано като Вариант ІІ в приетото по делото заключение на вещото лице. Твърди също, че процедурата била на финала, като се изчаквало единствено да влязат в сила изготвените оценки на учреденото право на преминаване, от Комисията по чл.210 от ЗУТ и издаване на заповед от областния управител на област Кърджали, за учредяване право на преминаване през имот, който бил държавна собственост. С оглед на изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна, а в случай че съдът разпореди да бъде учредено право на преминаване, моли същото да бъде по трасето, посочено във Вариант ІІ от заключението на вещото лице. Моли съда да отхвърли жалбата на С.С. С. от ***, като неоснователна и недоказана.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Административен съд – Кърджали намира, че жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община Кирково да се произнесе по молбата с Вх.№94-00-5982 от 24.10.2019 год., подадена от С.С.С., за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през ПИ с пл.сн.№** по кадастралния план на ***, ***, е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съображенията за този извод са следните:

От приетата по настоящото дело административна преписка се установява, че С.С., на 16.11.2015 год. е подал молба до кмета на община Кирково, в която твърди, че собствениците на имота, през който е минавал до сега, се снабдили с нотариален акт и не му позволяват да преминава през техния имот. В тази молба се иска техническо лице от община Кирково да посочи нов път, откъдето С.С. да стига до къщата си. На тази молба е отговорено с писмо Изх.№А-ЖС-04-83/ 10.12.2015 год. на кмета на община Кирково, в смисъл, че със съдействието на специалисти от общинска администрация ще се проведе съгласувателна процедура за постигане на необходимите споразумения, съгласно чл.192, ал.1 от ЗУТ. С молба с дата 28.09.2015 год., без входящ номер, до областния управител на област Кърджали, С.С. е поискал съдействие да се разреши проблемът му.

С последваща молба с Вх.№94-00-6037/20.12.2018 год. до кмета на община Кирково е поискано издаване на заповед, по чл.192, ал.2 от ЗУТ, за учредяване право на преминаване през ПИ №** по кадастралния план на ***, като се твърди, че това е икономически най-изгодния вариант. С писмо, подписано от заместник-кмета на община Кирково, е отговорено, че към настоящия момент в обхвата на имот с планоснимачен №**, в кв.* по плана на ***, сроковете, посочени в §8, ал.1 от ПР на ЗУТ за отчуждително действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на части в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели, са прекратени и че уличната регулация не е реализирана и не са извършени благоустройствени мероприятия, както и че в случая, чл.192, ал.2 от ЗУТ бил неприложим, поради това, че искането е за издаване на заповед на кмета на община Кирково за учредяване право на преминаване през чужд имот за задоволяване на жилищни нужди. Посочено е също, че за решаване проблема в кв.** следва да се изработи нов ПУП-ПУР-ПР съобразно издадените документи за собственост или право на строеж в съответните имоти, като се предвиди достъп до имот с планоснимачен №**. По повод оспорване на това писмо е било образувано адм.дело №43/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, като с влязлото в сила Решение №184 от 08.07.2019 год., постановено по това дело, е била прогласена нищожност на писмото, поради издаването му от некомпетентен административен орган.

При така установените факти, АС – Кърджали приема, че по молбата от месец ноември 2015 год., макар и да е изготвено писмо от 10.12.2015 год. на кмета на община Кирково, за което няма данни да е оспорено от жалбоподателя, не съществува отказ, който да е пречка за предявяване на настоящата жалба срещу мълчаливия отказ на кмета на община Кирково. Това е така, защото в молбата от 2015 год. е посочена фактическа обстановка, съответно – се иска съдействие, различни от тези, изложени в молбата с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год., по която липсва произнасяне от надлежния компетентен орган.

На следващо място, с Решението №184 от 08.07.2019 год., постановено по адм.дело №43/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е прогласена нищожността на изричен отказ на заместник-кмета на община Кирково, издаден по повод предходна молба с Вх.№94-00-6037/20.12.2018 год. за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през ПИ №**, не е постановено връщане на преписката на административния орган и не е определен срок за произнасяне по тази молба. Следователно, въпросът не е разрешен със сила на присъдено нещо, поради което не съществува пречка,от страна на жалбодателя да бъде подадена нова молба със същото искане.

Жалбата е допустима и като подадена в 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, след изтичане на месечния срок за произнасяне, предвиден в чл.57, ал.5 от АПК. Съдът приема, че административният орган, при сезиране с искане за издаване на заповед с правно основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, следва да се произнесе в срока по чл.57, ал.5 от АПК, тъй като в производството по ЗУТ се предвижда постановяване на решение за дължимото обезщетение за учреденото право на преминаване от Комисията по чл.210 от ЗУТ, което предхожда издаването на заповедта по чл.192, ал.2 от ЗУТ, т.е. при условията на чл.192, ал.2 от ЗУТ е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, като евентуално оспорят решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ за определяне на дължимото обезщетение.(Приложимостта на срока по чл.57, ал.5 от ЗУТ е приета в Решение №9299 от 05.07.2010 г. на ВАС по адм. дело №3863/2010 г., II отд.; Определение №1256 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. дело №12219/2010 г., II отд. и Определение №11342 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. дело №11281/2018 г., II отд.).

При преценка основателността на жалбата, Административен съд – Кърджали взе предвид следната фактическа обстановка:

При произнасянето по спора следва в случая задължително да се има предвид, че настоящото разглеждане и произнасяне по това дело е повторно, като при първото разглеждане на спора, съдът е постановил Решение №20 от 23.01.2020 год. по адм.дело №424/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, като с това решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на община Кирково да се произнесе по молба с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год. за издаване заповед за учредяване право на преминаване до собствения на С.С.С. поземлен имот/ПИ/ №** по КП на ***, ***, през ПИ №** и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата с Вх.№ 94-00-5982/ 24.10.2019 год. за издаване заповед за учредяване право на преминаване до собствения на С.С.С. поземлен имот /ПИ/ №**, през ПИ №**, като е определил 30/тридесет/-дневен срок за произнасяне.

Това Решение №20 от 23.01.2020 год., постановено по адм.дело №424/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е било обжалвано с касационна жалба от кмета на община Кирково, по повод която е било образувано адм.дело №5625/2020 год. по описа на ВАС - ІІ отделение и по което дело е било постановено Решение №13110 от 22.10.2020 год., с което е било отменено Решение №20 от 23.01.2020 год., постановено по административно дело №424/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане, от друг съдебен състав на Кърджалийския административен съд, като в мотивите към това решение ВАС е дал и указания по тълкуването и прилагането на закона, които указания, съгласно нормата на чл.224 от АПК, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Така, по отношение фактическата обстановка по делото, от приобщените писмени и гласни доказателства, съдът в настоящия състав намира за установено и следното:

Съгласно посоченото в молбата на жалбоподателя, регистрирана с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год. на община Кирково/л.8-л.9 от адм.дело №424/2019 год./, искането е да се издаде заповед на кмета на община Кирково, за учредяване право на преминаване до собствения на С.С. поземлен имот/ПИ/ с пл.сн.№**, кв.* по кадастралния пран на ***, ***, през ПИ №** по плана на ***. Към искането е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, на основание чл.483, ал.2 от ГПК, с №** от ** год., том **, рег.№**, дело №**/*** год. на нотариус Г. Г., вписан под №*** в Регистъра на Нотариалната камара/л.10 от адм.дело №424/2019 год./, от който нотариален акт е видно, че жалбодателят С.С.С. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн.№** в кв.* по Кадастралния план на ***, ***, ***, с площ 1300 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 87 кв.м., масивна стопанска сграда, със застроена площ от 25.00 кв.м. и масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20.78 кв.м., при граници на целия имот: ПИ с пл.сн.№**; ПИ с пл.сн.№**; ПИ с пл.сн.№** и улица.

По административната преписка, представена по адм.дело №424/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали е представен Протокол от датата 12.11.2019 год. на тричленна комисия към община Кирково, който протокол е одобрен от кмета на община Кирково/л.34 от адм.дело №424/2019 год./ и от който се установява, че по повод молбата/искане/ с Вх.№94-00-5982/24.10.2019 год. от С.С.С., за осигуряване на достъп към негов имот с пл.сн.№**, кв.* по ПУП на ***, одобрен със Заповед №245/04.05.1981 год. на председателя на ОНС – Кърджали, комисията се е събрала на място в ***, ***, като е установила, че не е извършено отчуждително производство на цялата улична регулация в обхвата на кв.**по плана на *** и не са уредени дворищно-регулационните сметки. В същия протокол е отразено, че с цел да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният им начин на трайно ползване и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, комисията предлага вариант в скица - предложение за осъществяване на достъп към процесния имот, по следния начин:

- От предвидена улица с о.т. ** - **, през празно място в урбанизирана територия на община Кирково, през имоти с идентификатори *** -собственост на С.С., *** - собственост на наследници на К. А. Б., *** - собственост на ДПФ, през УПИ **, кв.**- на община Кирково, през улица с о.т.** - ** - община Кирково, през УПИ **, кв.** - празно място УПИ **, кв.**, до имот с пл.сн.№**, кв.*, като към този протокол е била изготвена и скица-предложение/л.33 от адм.дело №424/2019 год./. За изготвения протокол на тази комисия и скицата-предложение за трасето за обслужване на ПИ №**, кв.* по плана на ***, ***, са били изпратени уведомителни писма до всички заинтересовани страни, чиито поземлени имоти се засягат от така предложеното трасе/л.28-л.32 от адм.дело №424/2019 год./, като е поискано и съгласие от същите, като с писмата са уведомени, освен това, че предстои да бъде приета оценка за дължимото обезщетение  от комисия по чл.210 от ЗУТ. По преписката, респ. като доказателства по адм.дело №424/2019 год. по описа на съда, не са представени други доказателства, за продължила процедура по учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот до собствения на жалбодателя С.С. поземлен имот №**, кв.* по плана на ***, ***, т.е. съдът при първоначалното разглеждане на спора е приел, че става ясно, че липсва произнасяне по искането на жалбодателя С., за учредяване право на преминаване през ПИ №**, а община Кирково е започнала процедура по учредяване временен път през други поземлени имоти.

В мотивите към посоченото по-горе отменително Решение №13110 от 22.10.2020 год. по адм.дело №5625/2020 год., ВАС е дал и указания по тълкуването и прилагането на закона, които указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тези мотиви, решаващият състав на ВАС е посочил, че видно от данните по делото, при разглеждането му е проведено едно съдебно заседание, на което жалбоподателят пред първата инстанция е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, с оглед изясняване на въпроса кои са възможните и най-икономични варианти за достъп до имот пл.№**, но че съдът се е произнесъл по доказателственото искане, като не е уважил същото, мотивирайки се, че този въпрос е изяснен с приетата по адм.дело №43/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали съдебно-техническа експертиза. В мотивите е посочено, че при постановяването на съдебния си акт съдът се е позовал на тази експертиза, както и на събраните по соченото административно дело гласни доказателства и по този начин е постановил решението си въз основа на доказателства, които не са включени състезателно във фактическия и доказателствен материал по делото. В мотивите към това отменително решение е изведен извод, че следователно, принципът на непосредственост, регламентиран в чл.11 от ГПК и намиращ приложение в административното производство по силата на чл.144 от АПК, изисква експертизата, с която съдът мотивира заключението си, да е изготвена от вещо лице, назначено от съда, който разглежда конкретното дело и който я е възложил според приложимите процесуални правила и че същото се отнася и до изслушването на свидетели. Посочено е в тази връзка, че в конкретния случай, административният съд не е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза по конкретното дело, с оглед установяване на релевантните факти спрямо приложимата норма на чл.192, ал.2 от ЗУТ, който текст регламентира правото на преминаване през чужд имот, когато не е постигнато съгласи между собствениците на поземлени имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Така, в изпълнение на тези указания на ВАС, в хода на производството по настоящото административно дело, по повод направеното доказателствено искане от жалбодателя, с протоколно определение от 22.12.2020 год. е допусната съдебно-техническа експертиза, с вещо лице: ***, което вещо лице, след като се запознае с материалите по делото, след като извърши справка в отдел ТСУ при Община Кирково и след като посети имота на място, да отговори на следните въпроси: Налице ли е ограничен, респективно, липса на достъп до ПИ с пл.сн. №* в кв.** по плана на ***, ***? Ако е налице, вещото лице да посочи, кои са възможните начини за достъп до ПИ №**, като за целта вещото лице да изготви/начертае оптимален вариант на трасето, предназначено за достъп, чрез преминаване.

Вещото лице: *** Г.Д.К., Диплома *** - ***г. №***, след запознаване с материалите по делото, след извършена проверка в община Кирково и след извършен оглед и замервания на място, е представило в срок подробно и изчерпателно заключение, ведно със снимков материал и  приложения към него – 2 броя скици/л.51-л.60/, поддържано от него и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, компетентно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 30.03.2020 година.

В констативната част към заключението вещото лице – инж.Г.К. е посочил, че на 09.01.2021 год. посетило на място *** и в частност - поземлен имот с пл.сн. №** от кв.*, където извършил оглед и геодезическо заснемане на някои характерни точки (определящи точки на контура на сгради и на трайно материализирани огради), като резултатите от геодезическото заснемане са представени в приложение 1 към експертизата, а за нуждите на съдебно-техническата експертиза, сканираното копие от плана на *** е геореферирано и векторизирано (оцифрено), съгласно изискванията на ЗКИР и чл.83 от Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като върху получения цифров модел на плана са нанесени резултатите от извършеното геодезическо заснемане. Вещото лице е посочило, че е изготвена е комбинирана скица - приложение 2 към експертизата, на която са показани маршрута за достъп до имот №** към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза и други три варианта за достъп до процесния поземлен имот, като същите са описани в констативната част към заключението. Вещотоли е описало, че:

- Вариант I – вещото лице е посочило, че онагледява учредяване на право на преминаване през имот с пл.сн. №** от кв.*, съгласно чл.192, ал.2 от ЗУТ, както е отбелязало, че това е и варианта, за който С.С.С. в жалбата си до Административен съд - Кърджали е посочил като най-удобен за него. Вещото лице е отразило, че в действителност, ако се изходи от изградената с асфалтобетонова настилка алея и материализираните на място огради, е необходимо да се осигури преминаване по ивица с дължина от 17 м., но че изхождайки от действащия кадастрален план е видно, че дължината на ивицата, необходима за осигуряване на достъп до имот с пл.сн. №** в действителност е 31 м. (снимка 1 и снимка 2). Вещото лице не счита, че с учредяването на право на преминаване през поземлен имот с пл.сн. №**, показан като вариант I в приложение 2/комбинираната скица/ се влошават условията за застрояване, препятства се установеният начин на трайното ползване или се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради и намира Вариант I за приложим.

- Вариант II – вещото лице е посочило, че на практика онагледява започналата процедура по осигуряване на достъп до поземлен имот с пл.сн. №**, от комисия към община Кирково, относно „Право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ”, за което е съставен протокола от 12.11.2019 год. и графичното приложение към него, което онагледява предложения от комисията вариант. Вещото лице сочи, че са засегнати 3 бр. поземлени имота с идентификатори ***; *** и ***, последният от които - държавна частна собственост и че също така се засягат и още три урегулирани поземлени имота: УПИ **, кв.**, УПИ ** и УПИ **, кв.* по действащия ПУП на ***. Вещото лице е описало, че дължината на ивицата за преминаване възлиза на 130 м., а засегнатата площ е 529 кв.м. На база извършените дейности по вариант II вещото лице е посочило, че могат да се направят следните констатации:

1. Съгласно чл.192, ал.3 от ЗУТ, „Правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината”, което условие касае поземлен имот с идентификатор *** по КККР за неурбанизираната територия на ***, който е държавна частна собственост.

2. За кадастралният план на *** в обхвата на вариант II са на лице така наречените „непълноти и грешки”, т.е. налице е разминаване във фактическото местоположение на имотните граници и изобразяването им в кадастралния план. Вещото лице е посочило, че от снимка 3, снимка 4 и приложение 3 е видно, че с него се засягат материализирани огради.

3. Засегнати са УПИ **, кв.**, УПИ ** и УПИ **, кв.* по действащия ПУП на ***, като според вещото лице, с вариант II се нарушават изискванията на чл.192, ал. 4 от ЗУТ, а именно, че с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.

4. Теренните условия са неподходящи дори за пешеходен достъп.

Предвид изложеното вещото лице счита, че Вариант II е приложим, но не е целесъобразен.

- Вариант III – вещото лице е посочило, че онагледява прилагането на предвижданията на действащия подробен устройствен план на ***, одобрен със Заповед №245 от 04.05.1981 год. на председателя на ОНС – Кърджали, по отношение на уличната регулация от осева точка **, през осева точка **, до осева точка ** и от осева точка ** до осева точка **, която улична регулация е неприложена в по-голямата си част. Вещото лице изрично е посочило, че следва да се отбележи, че в този случай при отказ не могат да намерят приложение разпоредбите на §8 от ПР на ЗУТ, тъй като те касаят дворищнорегулационните планове и линии, но не и уличната регулация и изработването и одобряването на проект за изменение на ПУП е допустимо по смисъла на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Вещото лице е отразило, че от направеното геодезическо заснемане, представените приложения 2 и 3 към заключението на СТЕ и снимки 5, 6 и 7, се установява, че:

1. По предвидената улична регулация, съгласно ПУП на ***, има изградени елементи на техническата инфраструктура - бетонови стълбове от електропреносната мрежа;

2. С вариант III се засяга една едноетажна каменна стопанска сграда и паянтова пристройка към нея в имот с пл.сн.№**, кв.**, която не е отбелязана в плана на населеното място (снимка 7);

3. Теренните условия позволяват да се осигури всякакъв вид достъп до процесния имот;

4. Осигурява се възможност за изграждане на улица – тупик, от осева точка ** до осева точка **, с което ще се проведат предвижданията на ПУП по отношение на уличната регулация за УПИ **, кв.**, отреден за детска градина и УПИ **, кв.**.

На база направените проучвания и констатации относно Вариант III за осигуряване на достъп до поземлен имот с пл.сн.№**, кв. ** по плана на ***, ***, вещото лице заключава, че този вариант е възможен и го препоръчва за реализиране като комплексно най-рационален.

Вещото лице е отбелязало, че възможните варианти за осигуряване на достъп до процесния имот и трасето, по което се осъществява той, към момента са представени и в приложение 2, но че за по-голяма прегледност, за основа е използвано сателитно изображение.

Така, след извършените проучвания, оглед на място и направените констатации, на поставения му първи въпрос, в т.1 на заключението вещото лице е отговорило, че към момента, до процесния имот с пл.сн. №* в кв.** по плана на ***, ***, няма наличен постоянен достъп и че такъв се осъществява временно и непостоянно по крайно неподходящ, дори недопустим за урбанизирани територии маршрут, показан в приложения 2 и 3. По същество дава заключение, че достъпът до поземлен имот с пл.сн. №* в кв.** по плана на ***, **, е силно ограничен.

По поставения му втори въпрос, вещото лице е посочило в заключението, че в приложение 2 и приложение 3 на изготвената съдебно-техническата експертиза са представени три варианта за възможен достъп до процесния имот, като:

- Вариант I предвижда учредяване на право на преминаване през поземлен имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на **, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ.

- Вариант II онагледява изготвеното от комисия към община Кирково предложение за достъп до процесния имот, съгласно приложените материали по делото.

- Вариант III представлява прилагане на предвижданията на действащия подробен устройствен план на ***, ***, по отношение на уличната регулация от осева точка **, през осева точка **, до осева точка ** и от осева точка ** до осева точка **, която е неприложена в по-голямата си част.

Вещото лице е отбелязало, че при определяне на оптималният вариант от трите предложени е приложил индуктивен подход или взети логически заключения, вървейки от частното към общото. По същество е дало заключение, че за най-оптимален вариант за достъп до поземлен имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на ***, ***, счита Вариант III.

В съдебно заседание, на поставен му въпрос, вещото лице отговаря, че достъпът до имота е посочен в едно от приложенията към заключението, като преминава през неурбанизирана територия, като пояснява, че в заключението не е обсъден като вариант и че в графичната част на Вариант ІІ е отразен дългия маршрут, който минава през няколко имота. На друг поставен въпрос, във връзка с посочено в т.4 на Вариант ІІІ от заключението, че има предвиждане по ПУП на селото, на улица-тупик до имота на жалбодателя, вещото лице отговаря, че уличната регулация е действаща и че тази улица е предвидена по регулационен план, но на място не е приложена регулацията. Отново потвърждава, че от гледна точка на устройство на територията и благоустрояване, това е най-целесъобразния вариант. Пояснило е също, че защрихованото с кафяв цвят на приложената към заключението, комбинирана скица, т.е. очертанията с кафяв цвят, са границите на имота на жалбоподателя.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно заседание са допуснати и двама свидетели: А. С.С. - син на жалбодателя С.С., който изрично заявява, че желае да свидетелства и Ш. М. М.

В показанията си първият от свидетелите заявява, че къщата на баща му е в ***, *** и че самият той е роден там и там е живял. Твърди, че от 8 години нямат достъп до къщата и че предложили да платят на съседите, също и ниви им предложили, но те нищо не приемали. Заявява, че многократно, в продължение на 8 години, са водили разговори с общински служители, по повод на осигуряването на достъп до имота на баща му, но че до сега няма резултат и не могат да си обяснят защо. На поставен му въпрос свидетелят С. отговаря, че баща му стига до своята къща само през мястото на един от комшиите, ако той си е в къщи, но ако не е в къщи, не може да влезе, т.к. има желязна врата и ограда и когато комшията не е в къщата, вратата е заключена, изчаква някой от другите комшии да дойдат и така влиза. На друг поставен въпрос отговаря, че се е налагало баща му да прескача огради, а бил опериран и имал здравословни проблеми. На следващ въпрос отговаря, че ако се наложи, линейка не може да стигне до къщата на баща му и че веднъж баща му имал проблем *** и едвам го спасили, т.к. не могла да дойде линейка и свидетелят, със своята кола, го закарал до болницата. Пояснява, че този случай бил по време на празник – Байрям и той си бил в къщи, като пренесъл баща си на ръце до собствения си автомобил, за да го закара до спешно отделение. Отново твърди в показанията си, че съседите категорично не искат да разрешат да преминават, не приемат нито пари, нито сделка с нива. На поставен му въпрос отговаря, че от Общинска администрация - Кирково не са им дали никакво обяснение за това обстоятелство и че баща му много пъти е ходил там, като мислели да платят на другите комшии или да им дадат нива, но те не се съгласили. В показанията си сочи, че искат да могат да минават с кола, но че в момента и пеша не можели да преминат. На следващ поставен му въпрос отговаря, че баща му живее в тази къща и с майка му, която е на около ** години и че тя едвам се движи и когато иде до къщата, не излиза от там. На поставен въпрос от процесуалния представител на ответника, този свидетел отговаря, че нямат достъп до къщата през земеделските имоти и ако иска, може да дойде и да види, като пояснява, че собственикът специално дошъл и си заградил земята и че сега има ограда с телена мрежа.

В показанията си, вторият свидетел - Ш. М. М., сочи, че  живее в ***, близко до С.С. и че му е комшия. Твърди в показанията си, че С.С. от 8 години не може да влезе в къщата си и че около него навсякъде е заградено. Свидетелят М. сочи също, че влиза от неговия двор, но че понякога отива на нивата и заключва вратата. Отново потвърждава, че около къщата на С.С. навсякъде било заградено и нямало място, откъдето да влезе. На поставен му въпрос свидетелят М. отговаря, че С.С. живее в къщата с жена си и че се е опитвал да говори със съседите си и да се разбере с тях, но не ставало и така, поради това нямало откъде да минава.

В съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника, е представена и приета като доказателство, копие от цялата преписка, във връзка с всички извършените до настоящия момент действия от страна на община Кирково, свързани с правото на преминаване, описан във Вариант ІІ/втори/ от заключението на вещото лице. В преписката е наличен проект за учредяване на правото на преминаване по чл.192, ал.3 от ЗУТ, част: Парцеларен план, за учредяване на право на преминаване по чл.192, ал.3 от ЗУТ, с възложител: община Кирково, съдържащ обяснителна записка и графична част/л.77-л.80/ и Регистър на засегнатите имоти към него, от 03.02.2021 год./л.81/, от които, според описаното в тях, се установява, че с този парцеларен план се засягат три поземлени имота/ПИ/ в землището на ***, ***: ПИ с №***, с начин на трайно ползване/НТП/ - естествена ливада, собственост на С.С.С.; ПИ с №***, с начин на трайно ползване/НТП/ - нива/орна земя/, собственост на наследници на К. А. Б. и ПИ с №***, с начин на трайно ползване/НТП/ - пасище, мера – Държавен поземлен фонд, собственост на МЗХ. По представената преписка са налични и два Протокола от датата 16.03.2021 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при община Кирково, утвърдени от кмета на община Кирково/л.64, л.69, същият и на л.74/, от които е видно, че комисията е разгледала и утвърдила изготвените оценки от лицензирани оценител за определяне на пазарна стойност на обезщетението за учреден сервитут/право на преминаване/ в посочените поземлени имоти, първите два имота от които са частна собственост, а третият – държавна собственост, като по преписката са приложени и извлечения от изготвените доклади за определяне на стойността на обезщетението за учредено право на преминаване през земеделска територия, изготвени от „***” ООД ***/л.65-л.66, л.70-л.71, л.75-л.76/. От приложените по представената преписка съпроводителни писма от 19.03.2021 год. на общинска администрация – Кирково/л.68, л.72, л.73/ е видно, че на собствениците на засегнатите имоти – частна собственост, са изпратени преписи от протоколите от 16.03.2021 год., на Комисията по чл.210 от ЗУТ при община Кирково, за приетите оценки, изготвена от лицензиран оценител за учредения сервитут/право на преминаване/ през имотите им, като по преписката не са налични никакви данни, дали и кога тези протоколи са получени от посочените лица и дали съответно, приетите от комисията по чл.210 от ЗУТ тези оценки за пазарната стойност на обезщетението за учреденото право на преминаване през имотите им са влезли в сила или не. По представената преписка е приложено и писмо с Изх.№06-00-67 от 24.03.2021 год. на кмета на община Кирково/л.62/, с което, на областния управител на област Кърджали са изпратени проекта за парцеларен план, протокола от 16.03.2021 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при община Кирково, скица на имота с пл.сн.№*** кв.* по плана на *** и документ – платежно нареждане от 19.03.2021 год. на „Общинска банка” АД ***, за заплатена сума по сметка на МЗХГ, представляваща пазарната стойност на обезщетението за правото на преминаване през поземления имот – държавна собственост. На така представеното писмо липсва положен щемпел с входящ номер и дата на Областна администрация - Кърджали, поради което не става ясно, дали и кога, това писмо, с приложените към него документи, е получено от областния управител на област Кърджали. Следва да се отбележи обаче, че в това писмо изрично е посочено, че „Правото на преминаване ще бъде в полза на община Кирково.”.

По отношение на анализираните по-горе доказателства няма противоречия между страните по делото, респ. така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

По жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административният орган да не уважи искането. Ето защо, настоящият състав счита, че следва да прецени дали направеното от жалбоподателя С. искане за учредяване право на преминаване през съседен на неговия поземлен имот отговаря на предвидените в закона предпоставки.

Мълчаливият отказ на кмета на община Кирково по подаденото от С.С.С. искане е формиран от функционално и териториално компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му като незаконосъобразен.

Съгласно чл.192, ал.1 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а по силата на ал.2 от същата норма, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, става при наличието на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти. Съдът в настоящия състав, предвид всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе, вкл. и от приетото заключение на допуснатата по делото СТЕ, намира, че в настоящия случай са налице предвидените от закона положителни и отрицателни условия, да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти, в полза на имота на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУТ е въвела изискването урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице/изход/ към улица, към път, или по изключение към алея в парк, а безспорно се установява по делото, че за ***, ***, е налице ПУП, одобрен със Заповед №245 от 94.05.1981 год. на председателя на ОНС – Кърджали, като с този ПУП е била предвидена и улица – от осева точка **, през осева точка **, до осева точка **и от осева точка ** до осева точка **, която, съгласно предвижданията на този план, достига непосредствено до поземления имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на ***, *** – собственост на жалбоподателя С., като по този начин е бил предвиден достъп до този поземлен имот. От приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза е видно, че на терена, в близост до имота на жалбоподателя, няма реализирани пътища и улици, които да осигуряват достъп до имота му, като в заключението изрично е посочено, че тази улична регулация, е неприложена в по-голямата си част. Казано по друг начин, от приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза е видно, че на терена, т.е. на място, в близост до имота на жалбоподателя, няма реализирани пътища и улици, които да осигуряват достъп до имота му, т.е. установява се, че не е реализирана/прекарана/ на място, предвидената с плана за улична регулация, одобрен с Заповед №245 от 94.05.1981 год. на председателя на ОНС – Кърджали, улица, ситуирана северозападно от имот на жалбоподателя, с описаните осеви точки и на която, този имот на жалбоподателя, независимо че е вътрешен, би имал изход. От писмените доказателства по делото – Протокол от датата 12.11.2019 год. на тричленна комисия към община Кирково, който протокол е одобрен от кмета на община Кирково/л.34 от адм.дело №424/2019 год./ и писмо с Изх.№04-00-64 от 16.06.2000 год. на кмета на община Кирково, до министъра на земеделието, храните и горите/л.86/ може да се стигне до извод, че от страна на община Кирково се приема, че не е извършено отчуждителното производство на цялата улична регулация в обхвата на кв.* по плана на ***, *** и че не са уредени дворищнорегулационните сметки, както и че не е приложена уличната регулация, но и че отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, е прекратено, като в посоченото по-горе писмо до министъра на земеделието, горите и храните, в тази връзка е цитирана разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Настоящият състав не споделя това разбиране на община Кирково, предвид новелата на ал.7 на същия §8 от ПР на ЗУТ, съгласно която, алинеи 1 и 2 на §8 от ПР на ЗУТ не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. От това следва, че по отношение на предвидените по плана и нереализирани улици по смисъла на  §8, ал.7 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на плана не е прекратено и това е така, т.к. предвидените по действащия план улици, каквато е и посочената по-горе такава в ***, ***, са обекти на публичната общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3, във вр. с чл.56, ал.2 от ЗОС, поради което, макар и нереализирана, в определените за тях територии от плана не следва да се изграждат строежи на частни лица, предназначени за цели, различни от целите на техническата инфраструктура, какъвто всъщност, е настоящия случай. Тук следва отново да се отбележи, че според вещото лице, извършило и оглед на място, по предвидената, съгласно ПУП на ***, ***, но нереализирана улична регулация, има изградени елементи на техническата инфраструктура - бетонови стълбове от електропреносната мрежа и че с вариант III за осигуряването на достъп до имота на жалбоподателя, който вариант всъщност съвпада с предвидената, но неприложена улична регулация, се засяга само една едноетажна каменна стопанска сграда и паянтова пристройка към нея, находящи се в имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на **, която въобще не е отбелязана в плана на населеното място, като това е видно и от приложената към заключението комбинирана скица/Приложение 2/. Този вариант за достъп до поземления имот с пл.сн.№** – собственост на жалбоподателя С., вещото лице категорично е определило и като комплексно най-рационален и най-оптимален, т.е. като най-целесъобразен.

Тук следва да се посочи, че по разбиране на настоящия състав, няма законова забрана или законово ограничение, правото на преминаване на бъде учредено временно, до прилагането на уличната регулация, по трасето на предвидената с действащия план, не нереализирана улица, от посочените в скицата към заключението осеви точки – от о.т. **, през о.т.**, до о.т.**. Ясно е, че при прилагане на уличната регулация в тази й част и реализирането на улицата, нуждата от това право на преминаване през чуждия имот ще отпадне, тъй като достъпът до имота на жалбоподателя ще бъде осигурен безпрепятствено именно с тази улица.

Поисканият от жалбоподателя С. вариант/трасе/ за достъп до имота му, респ. за учредявяне на право на преминаване, е през съседния поземлен имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на ***, като от констативната част към заключението, снимковия материал към него и комбинираната скица, става ясно, че по това трасе е налице, изградена с асфалтобетон, алея и материализизирани на място огради, като всъщност е необходимо да се осигури преминаване по ивица с дължина от 17 метра, като цялата дължина на това трасе на правото на преминаване в действителност е 31 метра. За този вариант вещото лице ясно е посочило, че не счита, че с учредяването на право на преминаване през поземления имот с пл.сн.№**, кв.**, се влошават условията за застрояване, че се препятства установения начин на трайното му ползване или че се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради и че намира този вариант за учредяване правото на преминаване през чужд имот за приложим.

Независимо от горното, от доказателствата по делото става ясно, че от страна на община Кирково е започната някаква процедура за учредяване право на преминаване, но по съвсем различно трасе, т.е. по съвсем различен вариант, описан като вариант II в изготвената съдебно-техническа експертиза, при който вариант, според отразеното в експертизата, дължината на ивицата/трасето/ за преминаване възлиза на 130 метра и се засягат общо 6/шест/ броя поземлени имота – три броя неурегулирани поземлени имота, съответно с идентификатори ***; *** и ***, последният от които - държавна частна собственост, както се засягат и още три урегулирани поземлени имота: УПИ **, кв.**, УПИ ** и УПИ **, кв.* по действащия ПУП на ***, което ясно е видно и от изготвената комбинирана скица към заключението/л.60/. Вещото лице ясно е посочило, че при тази дължина на ивицата за преминаване от 130 метра, а засегнатата площ възлиза на 529 кв.м., както и че с това трасе и при тази дължина се засягат материализирани на място огради, видно и от приложения снимков материал, а освен това е отбелязало, че дори и теренните условия са неподходящи за пешеходен достъп. Освен това, според вещото лице, при това трасе на правото на преминаване, т.е. при описания в заключението вариант II, се нарушават изискванията на чл.192, ал. 4 от ЗУТ, по отношение на засегнатите УПИ **, кв.*, УПИ ** и УПИ **, кв.* по действащия ПУП на ***, а именно, че с учредяване правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Вещото лице е категорично, че този вариант, т.е. това трасе на правото на преминаване дори да е приложим, е нецелесъобразен.

Независимо от горното обаче, от приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че административният орган е предприел действия по създаване на достъп до имота именно чрез това техническо решение, описано като вариант II в изготвената съдебно-техническа експертиза, а жалбодателят С.С., като собственик на имота без достъп до улица, е поискал учредяване право на преминаване по съвсем различен начин и по съвсем различно трасе, при който вариант се засяга само един имот – съседния му имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на ***, ***. Предвид това съдът намира, че именно такова право на преминаване следва да му бъде учредено, независимо от евентуалните възможности за друго техническо решение, за каквато е започната някаква процедура от страна на административния орган. Тук следва да се отбележи, че фактическата възможност за преминаване и изискванията, които чл.192, ал.4 от ЗУТ поставя по отношение правото на преминаване, могат да бъдат преценявани едва след издаването на заповедта, с която правото на преминаване се учреди през конкретен поземлен имот или казано по друг начин, тези изисквания по отношение на служещия имот могат да бъдат преценявани едва след издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през поземления имот с пл.сн.№**, кв.* по плана на ***, ***.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно възраженията на процесуалния представител на ответника, изложени в хода по същество, че в случая не бил налице мълчалив отказ на кмета на община Кирково и че процедурата по учредяване на правото на преминаване била на финала, т.е. че е налице незавършен фактически състав по издаването на поисканата заповед, тъй като се изчаквало единствено да влязат в сила изготвените оценки на учреденото право на преминаване, от Комисията по чл.210 от ЗУТ и издаване на заповед от областния управител на област Кърджали, за учредяване право на преминаване през имот, който бил държавна собственост. В случая, както бе отбелязано и по-горе, не е ясно дали протоколите на Комисията по чл.210 от ЗУТ са връчени или получени от посочени лица – собственици на засегнатите имоти и не е ясно кога и дали въобще тези оценки за пазарната стойност на дължимото обезщетението ще влязат в сила, както и дали въобще и кога евентуално областният управител на област Кърджали ще издаде заповед за учредяване право на преминаване през имота – държавна частна собственост. Тук е мястото да се отбележи, че в цитираното по-горе писмо с Изх.№06-00-67 от 24.03.2021 год. на кмета на община Кирково, до областния управител на област Кърджали, изрично е посочено, че „Правото на преминаване ще бъде в полза на община Кирково.”, а не в полза на жалбоподателя С.С., от което може да се направи извод, че тази процедура всъщност не касае учредяването на право на преминаване до имота на жалбоподателя, а нещо друго, независимо от факта, че в цитираните по-горе протоколи за приемане /утвърждаване/ на пазарните оценки за размера на дължимото обезщетение е посочено, че същото касае учреден сервитут/право на преминаване/. Предвид приобщените по делото писмени доказателства, съдът в настоящия състав намира, че всъщност, от страна на административния орган в случая е започната процедура /производство/ за прокарване на временен път, а не за учредяване на право на преминаване през чужд недвижим имот. Това съдът намира че е така, тъй като разпоредбата на чл.190, ал.1 от ЗУТ регламентира, че „Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.”.  В случая е налице действащ ПУП на ***, ***, съгласно който има проектирана улица до имота на жалбоподателя С. – улицата от осева точка **, през осева точка **, до осева точка ** и от осева точка ** до осева точка **, която обаче не е реализирана, т.е. не е открита. Предвид тези обстоятелства и като се вземе предвид дължината на трасето на т.нар. „право на преминаване” – 130 метра и размерът на засегнатата площ – 529 кв.м., както и че това трасе засяга не един или два, а шест поземлени имота, в т.ч. три земеделски, извън урбанизираната територия на селото и три урегулирани - посочените по-горе три УПИ, то съдът в настоящия състав намира, че в случая, от страна на община Кирково всъщност се прокарва временен път, а не се учредява право на преминаване през чужд имот, за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателя С.С.

Обстоятелството, че се учредява временен път по чл.190 от ЗУТ се установява и от цитираните по-горе в настоящото решение Протоколи от 16.03.2021 год. на Комисия към община Кирково, назначена със Заповед №РД-10-738 от 12.11.2021 год. на кмета на община Кирково, в които е посочено, че сервитута/право на преминаване/ в поземлени имоти – частта собственост, респ. и поземления имот – държавна частна собственост, е съгласно предложеното трасе по вариант 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза по адм.дело №43/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали/приложено към настоящото дело/, а в това заключение и съответно, в цитирания в протоколите от 16.03.2021 год. вариант 1 се говори за прокарване на път.

От изложеното по-горе следва изводът, че от община Кирково е започната процедура за прокарване на временен път, за какъвто временен път липсва искане от страна на жалбоподателя С.С.. На следващо място, дори да се приеме, че се учредява право на преминаване през чужд имот, а не временен път, то съгласно заключението на допуснатата по настоящото дело СТЕ, това категорично не е икономически най-целесъобразното решение. Безспорно е установено също така, включително и от заключението на СТЕ, допусната по настоящото дело, че при оглед на място вещото лице е установило, че и към момента, т.е. към момента на огледа, до имота на жалбоподателя С. няма наличен постоянен достъп и че такъв се осъществява временно и непостоянно по крайно неподходящ и дори недопустими за урбанизирани територии маршрут. В същия смисъл и без никакви противоречия са и показанията на двамата свидетели, разпитани в съдебно заседание. Следователно, предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че съществува категорична необходимост от учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, а не за прокарване на временен път.

Следва да се добави, че действително, в чл.192, ал.6 от ЗУТ е посочено, че цената на правото на преминаване/включително по ал.2/, се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаването на заповедите, но след като административният орган не е конкретизирал правото на преминаване/а не временния път/ - по местоположение, площ и поземлен имот, върху който ще бъде учредено и не го е оценил в законоустановения срок за произнасяне, респ. липсва окончателен акт, с който такова право да е учредено, то по искането е формиран мълчалив отказ, представляващ годен обект на съдебен контрол за законосъобразност. Такъв окончателен акт за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, който да е издаден по повод молбата/искане/ с Вх.№94-00-5982 от 24.10.2019 год. на жалбоподателя С.С. не е налице и към момента на приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като мълчаливият отказ на кмета на община Кирково да се произнесе по искането за издаване заповед за учредяване право на преминаване през ПИ с №**, кв.* по плана на ***, ***, подлежи на отмяна като незаконосъобразен. На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган - кмета на община Кирково, който да се произнесе по подадената молба/искане/ за учредяване право на преминаване през ПИ №**, кв.* по плана на ***, ***, за осигуряване на достъп до поземления имот на жалбоподателя С.С.С.

При този изход на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбодателя, изразена в подадената жалба и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените деловодните разноски, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските. Така, на същия следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 25.11.2019 год., транзакция ***, авторизационен код ***/л.6 от адм.дело №424/2019 г./, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по адм.дело №424/2019 год. и по настоящото адм.дело №319/2020 год., и двете по описа на АдмС – Кърджали, в размер на 800.00/осемстотин/ лева, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие Сер.**, ***, от *** год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.7 от адм.дело №424/2019 г./, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита в производството по административно дело №5625/2020 год. по описа на ВАС – II отд., съгласно приложения по това дело договор за правна помощ и съдействие Сер.**, ***, от *** год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.17 от адм.дело №5625/2020 г./,  като в полза на жалбодателя следва да бъде присъденото заплатеното от него възнаграждение на назначеното по настоящото дело вещо лице, възлизащо в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 22.12.2020 год., транзакция ***, авторизационен код ***/л.43 от делото/ или, при това положение, в полза на жалбодателя С.С.С. от ***, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1810.00/хиляда осемстотин и десет/ лева. Деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбодателя С.С. в пълния им претендиран размер, предвид липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на оспорващия, за която и да е от двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК. За дължимите деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице/ЮЛ/ – община Кирково, която има самостоятелен бюджет и към което ЮЛ принадлежи административния орган – кметът на община Кирково, чиито незаконосъобразен мълчалив отказ се отменя с решението по настоящото дело.

По изложените по-горе мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2, във вр. ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Кирково да се произнесе по молба/искане/ с Вх.№94-00-5982 от 24.10.2019 год. за издаване заповед за учредяване право на преминаване до собствения на С.С.С. от ***, с ЕГН **********, поземлен имот/ПИ/ №**, кв.* по плана на ***, ***, през поземлен имот/ПИ/ №** по плана на същото село.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган - кмета на община Кирково, за произнасяне по молба с Вх.№94-00-5982 от 24.10.2019 год. и издаване заповед за учредяване право на преминаване до собствения на С.С.С. от ***, с ЕГН **********, поземлен имот/ПИ/ №**, кв.* по плана на ***, ***, през поземлен имот/ПИ/ №** по плана на същото село, като ОПРЕДЕЛЯ двумесечен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Община – Кирково, с административен адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 810.00(осемстотин и десет) лева.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                            С Ъ Д И Я: