РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 172660
гр. София, 09.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110141872 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Прроизводството е реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
ПЪРВОНАЧАЛЕН ИСК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 229488/12.07.2024
г., уточнена с молба с вх. № 278543/02.09.2024 г. от Я. А. Д. Ф., ЕГН
******************, Булстат ******** община Регин, ул. Д........... област М,
Я. Т., ЕГН *******************, Булстат ********, общ. Регин, ул.
„................ обл. М, Я. – А. – Д. Г., ЕГН *******************, Булстат
********, с. Тунари, малка община Тунари, ул. .......... обл. Илфов, Б. М., ЕГН
*******************, Булстат **********общ. Букурещ, ул. ..................,
район 2, чрез процесуален представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. „Д.............. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА – район ВИТОША, гр.
София, кв. Павлово, ул. „Слънце“ № 2 и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат
*********, гр. София, ул. Московска № 33, с който е предявен
ревандикационен иск чл.108 ЗС вр. чл. 54 ЗКИР, с който
1. искат да бъдат признати за собственици, по отношение на ответника,
на НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по
нотариален акт - гр. София, кв. „Княжево", булевард „.........“ с площ от
350 кв.м., който имотът е образуван от парцел XII, кв. 49 по старата
регулация, описан е с пл. номер 12 , от кв.41 по план на гр. София,
местността булевард „9 септември“ ,съседи по нот. акт: булевард „.........",
Д И , път и И К, а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1893.66, гр. София, общ гр. Столична, обл. гр.
София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69 14.12.2010 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 04.01.2023 г., с адрес на Поземления
1
имот: гр. София, бул. „........ с площ 382 кв.м., трайно предназначение
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м ,
предишен идентификатор - няма, номер по преходен план 69, кв.40,
парцел XII, съседи: 68134.1893.65, 681.1893 .781, 68134.1893.69,
68134.1896.879, 68134.1893.67, който имот неправилно е отразен в сега
действащата КК и КР като имот на ответника.
2. ответникът да бъде осъден да предаде владение върху описания имот.
3. прави искане по чл.537, ал.2 ГПК, с което да се отмени изцяло Акт за
частна общинска собственост № 16, том CCXXIV, рег. № 88937, дело №
68557 от 25.11.2022 г. по описа на СВ – София
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на М Д. А..
Твърди се, че са собственици на имот на НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по нотариален акт -гр. София, кв. „Княжево",
булевард „......... „ с площ от 350 кв.м. Сочат, че имотът е образуван от парцел
XII, кв. 49 по старата регулация . Описан е с пл. номер 12 , от кв.41 по план на
гр. София, местността булевард „9 септември", съседи по нот. акт: булевард
„.........", Д И , път и И К, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор
68134.1893.66 , Гр. София, общ гр. Столична, обл. гр. София, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-69 / 14.12.2010 г . на Изпълнителен Директор на
АГКК.
Твърдят, че имотът е ползван от тях през годините като наследници.
Имотът има и ограда. По действащия регулационен план имотът представлява
УПИ II-66, с площ 665 кв.м.
Към момента имотът е частично идентичен с описания в нотариален акт
за собственост за дарение на недвижим имот № 179 том VIII, дело 3390 от
1975 г. на нотариус при Районен съд -София, видно от комбинирана скица от
07.2023г на „МАП ПРОДЖЕКТ" ЕООД гр. София.
Твърдят, че след справка в данъчната служба и в АГКК, имотът е
написан на имота на ответника.
С допълнителна молба с вх. № 278543/02.09.2024 г. уточнява, че ищците
са собственици на имота на основание наследяване и регулация. Твърди се,
че техния наследодател е станал собственик на имота през 1952 година, чрез
покупко-продажба описана в нотариален акт за продажба № 156 , том XI, дело
2103 / 1952 г. ,както и по регулация съгласно нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по регулация № 180 , том XI, дело 2229 / 1965г., и по
дарение съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179 , том
XVIII, дело 3390/1975г.
Излагат твърдения, че имотът е неправилно отразен в момента в КК.
Сочат, че този имот не представлява част от друг имот, както е нанесено в
скицата по делото. Твърди се, че има грешка в КК и КР, като имота на ищците
е неправилно отразен като част от друг имот, като за тази цел не са отразени
правилно собственици – едновременна грешка в КК и КР.
Моли да бъдат признати за собственици спрямо ответника и той да бъде
2
осъден да предаде владението върху описания. Правят искане за отмяна на
съставения акт за частна общинска собственост. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК, двамата ответниците оспорват иска. Като
правопридобиващо възражение са направили, че са придобили имота по
давност от 2010 г., тъй като имотът е бил безстопанствен. Позовава се на
изтекла придобивна давност от 2010 г. в негова полза и съставен акт за частна
общинска собственост (АЧОбС). Твърди, че при съставянето на КК и КР не е
било налице вписване на собственици, нито за плащани данъци и такси за
имота. Твърди, че ответникът е осъществила правни действия за защита на
собствеността, като е отказала да деактува имота по молба на М. Г. Д..
Оспорва ищците да са доказали пълна идентичност на имота по описаните н.а.
и за който е предявен ИМ.
Оспорва съобщенията за данъци и такси, тъй като са за друг имот, а не за
процесния.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски за юрисконсулт в
размер на 100.00 лева.
ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ
В срока по чл.225, ал.2 ГПК, с молби с вх. № 331864/13.10.2025 г. е
направено искане за ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ от М Г. Д., ЕГН **********, с
адрес в град София, бул. ..................
В искането се твърди, че е собственик съм на недвижим имот, придобит
по наследство, давност и владение, представляващ ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в град София, СО – район Витоша, кв. Княжево, бул. ..........,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1893.66 по
действащите КК и КР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 382 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м., стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 66, кв. 40, парцел ХІІ, при съседи: 68134.1893.65, 68134.1893.781,
68134.1893.69, 68134.1893.879, 68134.1893.67.
Сочи, че имотът е придобит от чичо й – Д И, който през 1952 година
купува имота, заедно със съседния имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1893.67.
Твърди, че двата имота (ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1893.66 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1893.67) винаги
са били свързани в един общ имот - същите имат една обща ограда, една обща
порта - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1893.66 е част от
дворното място на поз. имот с пл. № 67.
Сочи се, в годините преди смъртта си чичо й Д и съпругата му – С
/нейна стринка/ живеели в имота, като М Д. и баща й – Г /брат на Д/ са ходили
многократно на гости на двамата /още от детските й години и впоследствие/.
3
След смъртта на чичо й /настъпила на 01.07.1980г. съгласно представено
удостоверение за наследници/, правото на собственост върху имота премина
върху неговите наследници – съпругата му С и брат му – Г И Д (чичо й Д и
стринка й С нямали деца). Баща й почина няколко месеца след чичо й, а
именно на 10.10.1980 година и оставя като наследници М Д. и брат й – И Г Д
който, от своя страна, оставя на нея своята част от имота, доколкото няма
интерес към същия /за което е предостави нотариално заверена декларация от
02.06.2022г./. С почина на 27.11.1982г., като същата няма деца. Твърди, че
бракът е бил само църковен, но не и граждански.
Твърди, че от тогава насетне държе фактическата власт и владее имота
(явно и необезпокоявано и със съзнанието, че същият ми принадлежи, като
имам ключ от последния. До момента не е имало каквито и да е претенции на
трети лица по отношение имота и/или идеални части от същия. Ответниците,
както и техните наследодатели не познавала, никога не е виждала в имота или
извън него и същите /както и трети лица/ не са имали претенции към нея.
Чичо й също е владял имота - от момента на закупуването му до неговата
смърт през 1980 година.
Твърди се, че през 2022 год. се снабдила с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за ПИ 68134.1893.67, с който нотариусът я признал
за собственик на база давностно владение и наследство на „ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в град София, СО – район ВИТОША, кв. „Княжево“, на
бул. „......., представляващо по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота – от
19.04.2021г. и съгласно скица № 15-418454/19.04.2021г. на СГКК-София
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68134.1893.67, целият с площ от 286
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 67, кв. 40, при съседи: 68134.1893.66 /също мой собствен
и част от имота, описан в нотариалния акт на чичо й от 1952г./,
68134.1893.69, 68134.1893.79, 68134.1893.68, заедно с построената в
дворното място ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
68134.1893.67.1 по КККР на гр. София, със застроена площ от 54 кв.м.,
състояща се от три стаи, антре и мазе, при граници: дворно място, сграда с
идентификатор 68134.1893.67.3, сграда с идентификатор 68134.1893.67.2,
улица и имот с идентификатор 68134.1893.68.
Предприела действия за снабдяване с документи за собственост и за ПИ
68134.1893.66, като подадола МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ за придобиването му
по обстоятелствена проверка, но в молбата й бе удостоверено, че е налице
съставен акт за общинска собственост, като към момента е в подготовка за
завеждане на дело срещу Столична община.
Оспорвам материалноправната легитимация на ищците-физически
лица, като твърдя, че същите не притежават правото на собственост върху
процесния поземлен имот, а в случай, че същите разполагат с документи за
4
собственост - считам, че те касаят недвижим имот на друго място, като не е
налице идентичност между ПИ 68134.1893.66 и имота, предмет на
документите за собственост на ищците.
Моли да допуснете главното й встъпване по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК
по делото, както и предявения с настоящата молба установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК срещу ищците, както следва:
Моли след като се уверите в основателността на иска - да постановите
решение, с което да признаете, че ищците не са собственици на процесния
недвижим имот (отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК).
В режим на евентуалност, ако не допуснете горния иск, моли да се
приеме за разглеждане положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
като постановите решение, с което признаете със сила на присъдено нещо
правото й на собственост по отношение на ищците относно процесния
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1893.66 по действащите КК и КР на град София, одобрени със Заповед
№ РД-18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 382 кв.м.,
находящ се в град София, СО – район Витоша, кв. Княжево, на бул. ..........,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10м., стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 66, кв. 40, парцел ХІІ, при съседи: 68134.1893.65,
68134.1893.781, 68134.1893.69, 68134.1893.879, 68134.1893.67.
Моли след съда да постановите решение, с което да признаете, че
СТОЛИЧНА ОБЩИНА не е собственик на процесния недвижим имот
(отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК).
В режим на евентуалност - ако не допуснете горния иск, то моли сад да
приемете за разглеждане положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, като постановите решение, с което признаете със сила на присъдено
нещо правото ми на собственост по отношение на ответника относно
процесния недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1893.66 по действащите КК и КР на град София,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с площ на
имота от 382 кв.м., находящ се в град София, СО – район Витоша, кв.
Княжево, на бул. .........., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 66, кв. 40, парцел ХІІ, при
съседи: 68134.1893.65, 68134.1893.781, 68134.1893.69, 68134.1893.879,
68134.1893.67.
Моли да бъдат приети следните доказателства и доказателствени
средства, които не представя: 1.Нотариален акт от 1952г.; 2.Копие от нотариалното
дело по обстоятелствена проверка; 3.Удостоверения за наследници на Д И;
4.Удостоверение за наследници на С 5.Удостоверение за липса на съставени актове за
държавна и общинска собственост; 6.Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена; 7.Скица на имота от 1995г.; 8.Удостоверение за данъчна оценка; 9.Удостоверение
за липса на реституционни претенции; 10.Декларация от Ичко Гев Д; 11.Други документи.
5
Моли съда да допуснете до разпит 3 свидетели.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищците се представляват от Б. К., със съдебен адрес: гр. Плевен, ул.
„Д.............., който има представителна власт само за СРС (л.3 от делото)
Ответникът се представлява от юрисконсулти.
М Г. Д. посочва, че се представлява от адв. Е. М. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София-1463, ул. „.............., телефон: ****** е-mail:
......@abv.bg.
Липсва документ оп чл.128, т.1 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост е данъчната
оценка на имота. Съгласно представено удостоверение за данъчна оценка,
същата за имота е размер на 25 464.50 лева (л.92 от делото). Дължимата
държавна такса е в размер на 254.65 лева. Представена е вносна бележка в
размер на 50.00 лева (л.2 от делото). С допълнителна молба ищецът
представя документ по чл.128, т.2 ГПК за сумата от 204.65 лева (л. от
делото).
М Д. не е представила документ по чл.128, т.2 ГПК по предявения иск
срещу ищците в размер на 204.65 лева. Не е представен документ по чл.128,
т.2 ГПК по предявения иск срещу ответника в размер на 204.65 лева.
По редовността на ИМ, доклада и ГЛАВНОТО ВСТЪПВАНЕ
На този етап, съдът приема, че исковите молби от М Д. са нередовни.
На първо място, не е ясно на какво основание претендира да е
собственик на имот 68134.1893.66 спрямо ищците и спрямо ответника. Ако е
давностно владение да посочи от кога е осъществена. В полза на кого е
изтекла давността. Кой е осъществил давностното владение.
От друга страна, са изложени твърдения, че имоти 68134.1893.66 и
68134.1893.67 са едно и също, т.е. представляват един ИМОТ, а не два
различни. Същевременно това се различава от предявените петитуми. Това е
основание за иска по чл.54 ЗКИР.
Трето, в петитума не е написано основанието на което главното
встъпило лице претендира да е собственик. Същото трябва да е посочено,
както в обстоятелствената част, така и в петитума на ИМ. Налице е
противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Четвърто, не е ясно какви искове главното встъпило лице предявява
срещу страните по първоначалния иск. Следва да се посочи срещу всяка една
от страните по първоначалния иск какъв иск се предявява. Не е ясно какъв е
правният интерес на главното встъпило лица да предявява едновременно
6
отрицателен и положителен иск срещу двете страни, като същите са при
условията на евентуалност, което е недопустимо. Следва да се посочи един от
двата иск.
Пето, така формулираните петитуми няма да се ползват със силата на
пресъдено нещо. Липсват три имена и данни на ищеца, данните на ответника,
кой е ответникът, за кой имот се иска съда да се произнесе, на какво
основание. Така формираният петитум определя и диспозитива на бъдещото
решение – да се признаят ищците, че не са собственици на процесния имот.
Петитумът трябва да съдържа всички елементи от обективна и правна страна,
които да формират силата на пресъдено нещо.
Липсват документи по чл.128 ГПК.
Исковата молба следва да бъде оставена без движение.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
7
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искови молба с вх. № 331864/13.10.2025 г.,
на основание чл.129, ал.2, като УКАЗВА на ГЛАВНОТО ВСТЪПИЛО ЛИЦЕ
М Д., че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с
препис за противните страни, страни по първоначалния иск, следва да
отстрани нередовностите на исковата молба, както и в същия срок да
представи доказателства за това, както следва:
1. Да впише исковите и да представи доказателства за това в съда
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи на какво основание
претендира, че е собственик спрямо всеки един от страните по
първоначалния иск. Ако е давностно владение – кога е започнало, кога е
придобит имота, кой е осъществил владението. Кога е началният период
на владението. Ако е на друго основание да посочи.
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК Да посочи дали предявява иска по
чл.54 ЗКИР, с оглед твърденията, че имоти 68134.1893.66 и
68134.1893.67 са един и неправилно са нанесени като два отделни.
3. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат дали твърдят грешка в
КК и КР на техния имот и в какво се изразява грешката - имотът
неправилно е отразен като собственост на ответника (грешка в КР);
имотът неправилно е отразен като част от друг имот, като за този цел не
са отрези правилно собствениците (грешка в КК и КР); че имотът не е
нанесен правилно (грешка в КК); техният имот е самостоятелен и не
следва да се нанася като част от друг имот (грешка в КК и КР) или нещо
друго.
4. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК Да посочи правния интерес от
предявяване на едновременно на отрицателен и положителен
установитен иск срещу страните по първоначалния иск, с оглед факта, че
имотът е един и същ и срещу едно лице не може едновременно да се
предяви отрицателен, а при условията на евентуалност положителен.
5. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК Да формулира точен, ясен, прецизен
петитум по исковете срещу страните по първоначалния иск, който
петитум срещу всеки един от страните да представлява диспозитива на
бъдещото решение – да включва всички елементи от обективна и правна
страна на силата на пресъдено нещо.
6. на основание чл.128, т.1 ГПК да представи пълномощно за адв. Е. Г.,
което да е валидно към датата на подаване на исковите молби, а именно
13.10.2025 г. или с нарочна писмена молба до СРС да потвърди
подаването на исковите молби от адв. Г., на основание чл.42 ЗЗД.
7. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 204.65 лева за всеки един
от исковете срещу двамата ответници или общо сумата в размер на
409.30 лева Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по
един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни
такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78
8
CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на
каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на
банкови такси.
8. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковите
молбите по чл.255 ГПК и приложенията към нея за страните по
първоначалния иск или представи документ за внесена държавна такса в
размер на 0.80 лева за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в
същия срок да представи доказателства за това. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковите молби по
чл.255 ГПК ще се счита за нередовни и ще бъдат върнати, на основание
чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
9
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
10
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ НАПРАВИ справка в НБД за постоянен и настоящ адрес, на
които адреси да се връчи разпореждането.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи лично на М Г. Д., ЕГН
**********, с адрес в град София, бул. ................. и на адресите от справката.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11