Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.
Хасково,27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на шести януари, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1103 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208
– чл.
228 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник
юрк. Костадинова срещу Решение № 260060/09.10.2020 г., постановено по АНД №
545/ 2020г. по описа на Районен съд Хасково, с което е изменено Наказателно постановление
№504428-F528646/08.04.2020г.
на Началник отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Г.Т.Р.,
е наложено административно наказание- глоба в размер 400 лв., на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н
- 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.
118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, като наложената санкция в размер на
400 е намалена на 300 лв. Решението се оспорва и в частта, с която НАП е
осъдена да заплати на Г.Т.Р. сумата в размер на 75 лева, представляваща
разноски по делото.
Касаторът намира за неправилна преценката на
районния съд, обусловила изменението на наказателното постановление чрез
намаляване размера на наложената санкция. Сочи, че в действителност нарушението
е извършено за първи път, но при определяне размера на санкцията следвало да се
отчете естеството на самото нарушение, имащо за следствие пълната липса на
отчетност на извършените продажби и неотразяването на приходи. Отделно от това
сочи, че предвидената в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС глоба била в
размер от 300 лв. до 1000 лв., като при преценката относно размера на санкцията
от наказващият орган са взети предвид вида – магазин за строителни стоки и
материали и местоположението на търговския обект – гр. Хасково, ул.“Р.“ №.,
пълната липса на регистрация и отчетност на оборотите от продажби, липсата на
данни лицето да е коригирало след извършване на проверката своето противоправно
поведение чрез изпълнение на задължението си да монтира, въведе в експлоатация
и използва регистрирано в НАП фискално устройство. Според касационния
жалбоподател изложените факти и обстоятелства безспорно обуславяли налагане на
санкция над минималния предвиден в закона размер, отделно от това в случая
наложената санкция била определена в размер, малко на минималния, поради което
счита, че същата е правилно определена и съответства на степента на обществена
опасност на извършеното нарушение. По отношение на решението в частта за
разноските жалбоподателя намира същото за неправилно, тъй като счита, че същите
не е следвало да бъдат определяни от съда пропорционално, при така
постановеното решение разноски е следвало да бъдат присъдени само в полза на
НАП. В случая наказателното постановление било изменено само в частта на
наложената санкция, след като съдът приел, че същото е правилно и
законосъобразно. Поради което счита, че разноски се следват само за НАП, но не
и за жалбоподателката, която има право на такива само в случай на отмяна на
наказателното постановление. Отделно то това не ставала ясна и волята на съда
по какъв начин е определил размера на присъдените разноски. Предвид изложеното
се моли настоящата инстанция да постановено решение, с което да бъде отменено
Решение № 260060/09.10.2020 г., постановено по АНД № 545/ 2020г. по описа на
Районен съд Хасково и вместо това да се постанови друго по съществото на спора,
с което да се потвърди НП № 504428-F528646/08.04.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. Претендират се
разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Г.Т.Р. в
съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Я., ангажира становище за
нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Становището на Окръжна прокуратура - Хасково
е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението.
Административен съд - Хасково, след проверка
на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустими,
подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично
основателна.
Производството пред Районен съд – Хасково се
е развило по жалба, подадена от Г.Т.Р. *** против Наказателно постановление
№504428-F528646/08.04.2020г.
на Началник отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С наказателното
постановление, издадено въз основа на АУАН № F528646 от 24.11.2019г. на Г.Т.Р.
на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева, за извършено административно нарушение по чл.7,
ал. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.
118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. От фактическа страна нарушението се
изразява в това, че на 24.11.2019г. Тодор Веселинов Вълков – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, извършил оперативна проверка в обект – магазин с
предназначение за търговия със строителни стоки, находящ се в гр. Х., ул.“Р.“ №..,
стопанисван от Г.Р. , при която установил, че в обекта се осъществява търговска
дейност без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство. За извършена контролна покупка на 1 брой боя на стойност 6.80 лева
и заплатена в брой от проверяващия, не е издадена фискална касова бележка. Това
обстоятелство се доказвало и от откритите при проверката парични средства в
касата на обекта в размер на 6.80 лева. За резултатите от проверката на място
бил съставен протокол за извършена проверка № 0043920 от 24.11.2019 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция
решение, първоинстанционният съд е изменил процесното наказателно
постановление, като е намалил размера на наложената санкция до
законоустановения мимимум. За да постанови посочения резултат районният съд е
приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от
страна на санкционираното лице е осъществен състава на визираното в АУАН и НП
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 7,
ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел също така, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението, като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Приел е, че случая не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. По отношение
на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че в конкретния
случай административнонаказващият орган (АНО) е определил санкцията в размер на
400 лева без да мотивира това свое решение, като при определянето ѝ не е
съобразил тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване, смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Посочил е, че така редуцираният размер на
наказанието, намира за правилен и необходим за постигане на предвидените
в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите и юридическите лица.
Решението е правилно в частта, с която е
изменено оспореното наказателно постановление.
Като е стигнал до изводи за неправилност на
наказателното постановление, в частта относно размера на наложената санкция от
400 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
неправилно извършената преценка от страна на административно наказващият орган
при определяне размера на наказанието. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
В случая при определяне размера на
наложената санкция административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани
в разпоредбите на чл.
27, ал. 1-3
от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Съгласно ал. 3 от въпросната разпоредба смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по - леко наказание, а отегчаващите на по - тежко
наказание.
В конкретния случай административнонаказващият
орган е наложил административно наказание „глоба“ на Г.Р. в границите,
предвидени в санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС за този вид нарушения, съгласно която норма е
предвидена глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300
до 1000 лв.. В казуса обаче наказващият административен орган е определил
имуществената санкция в размер малко над законоустановения минимум от 300 лв.,
предвиден в санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС за този вид нарушения, а именно в размер на 400
лв., като съставът на съда счита, че не са налице основания, които да обосноват
определяне на санкцията в този размер.
В тази насока следва на първо място да се
посочи, че както правилно е приел и първоинстанционният съд, в наказателното
постановление не са изложени конкретни съображения, които са наложили
определянето на санкцията в посочения размер. Нещо повече, установява се, че
нарушението е първо такова по своя вид за санкционираното лице и това
обстоятелство изрично е отбелязано в наказателното постановление. Казано с
други думи, в случая не са налице данни за наличие на каквито и да е отегчаващи
обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 3 от ЗАНН, които да обосноват определяне на санкцията
в определения от административнонаказващия орган размер.
При съобразяване на тези обстоятелства по
делото, според настоящия съдебен състав, санкцията следва да се определи в
минималния предвиден размер в санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, а именно в размер на 300 лв., тъй като този
размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение, предопределена
от недотам високия размер на констатираната касова наличност.
Тъкмо това е сторил първоинстанционния съд,
поради което и постановеното от него решение в тази му част е правилно и
съобразено с конкретиката на казуса, а и с целите на генералната и специална
превенция. В тази връзка подадената касационна жалба от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП като неоснователна в тази и част следва да бъде
отхвърлена. Като тук следва да бъде отбелязано, че е абсолютно недопустимо едва
в касационната жалба да се развиват съображения във връзка с това, какви са
били мотивите на органа, за да определи именно този размер на санкцията. Тези
съображения е следвало да намерят отражение в процесното НП при издаването му,
а не в касационната жалба пред настоящата инстанция.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба в тази и част е неоснователна на посочените в същата
основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд в
тази му част е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила в тази му част от настоящата инстанция.
По отношение на касационната жалба в частта,
с която се оспорва решението в частта на присъдените от районния съд, при този
изход на делото разноски, настоящия състав на съда намира за нужно да отбележи
следното: По повод присъждането на разноски в производството по ЗАНН в
практиката възникват проблеми, които намират противоречиво разрешение от
районните и административните съдилища. Няма законодателна яснота по въпросите
дължат ли се разноски при изменение на наказателното постановление, / какъвто е
настоящия случай/ на кого и в какъв размер. Някои съдилища приемат, че АПК не
предвижда такава отговорност, а други, че отношенията се уреждат по правилата
на чл.78 ГПК, приложими субсидиарно съгласно чл.144 от АПК. Тези противоречия
са дали повод да бъде отправено питане до Звеното за анализ и тълкувателна
дейност при Върховния административен съд по отношение, на което предстои
произнасяне от ВАС, а при преценка и образуване на тълкувателно дело. Във
връзка с гореизложеното и до разрешаване на спорния въпрос настоящия състав на
съда застъпва следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН
/ редакция към дата на постановяване на решението от въззивната инстанция / районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може
да
потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. В конкретния
случай въззивния съд с постановеното от него решение е изменил процесното НП,
като намалил наложеното административно наказание до законово предвидения
минимум. Несъмнено това не е равнозначно на пълна отмяна. В този смисъл
неправилно се явява приетото от въззивния съд в решението, че разноските в
случая следва да бъдат понесени от всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлената част.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН / нова, ДВ бр.94 от 2019г./, в производството по ал.1 страните имат право
на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски по АПК е уредена в чл.143,
като разноски се възстановяват при отмяна на административния акт – ал.1 или
при отхвърляне на оспорването – ал.3. Приложена в административнонаказателното
производство, тази разпоредба допуска присъждане на разноски при отмяна на
наказателното постановление или при отхвърляне на жалбата. При това положение
независимо, че от страна на жалбоподателя пред въззивния съд е било направено
своевременно искане за присъждане на разноски, то в разглеждания случай имайки
се предвид, че с процесното решение не се постановява пълна отмяна на
наказателното постановление, а същото се изменя относно размера на наложената
санкция, това неможе да се определи за равнозначно на пълно уважаване на
жалбата в смисъла, който се има предвид с разпоредбата на чл.143 от АПК. Право на
разноски ще има жалбоподателя единствено в случаите на пълна отмяна на
наказателното постановление. Респективно в случая и при тази хипотеза пред
районния съд се следват разноски само за Национална агенция за приходите.
При това положение касационната жалба в
тази и част е основателна. Поради това решението на районен съд следва да бъде
отменено в частта, с която е осъдена НАП да заплати на Г.Р., разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер 75 лева, а решението в частта, с която е
осъдена Г.Р. да заплати на НАП сумата в размер на 25 лева, направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение следва да се измени, като се присъди
претендираното възнаграждение за юрисконсулт в пълния му размер от 100 лева.
С оглед изход на делото се явява
неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция. По отношение на искането направено от процесуалния
представител на ответника адв. К. Я. за присъждане на адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, такова предвид изхода на делото му се следва и се
определя на основание чл.
38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл.
18, ал. 2 и чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева, за касационната
инстанция.
Водим от горепосоченото и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260060/09.10.2020 г., постановено по АНД №
545/ 2020г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която е изменено
Наказателно постановление №504428-F528646/08.04.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Г.Т.Р.,
е наложено административно наказание- глоба в размер 400 лв., на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н
- 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.
118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, като наложената санкция в размер на
400 е намалена на 300 лв.
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260060/09.10.2020 г., постановено по АНД № 545/ 2020г. по описа на Районен
съд Хасково в частта, с която Национална агенция за приходите е осъдена да
заплати на Г.Т.Р., ЕГН ********** *** сумата от 75 лева, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ИЗМЕНЯ
Решение
№ 260060/09.10.2020 г., постановено по АНД № 545/ 2020г. по описа на Районен
съд Хасково в частта, с която Г.Т.Р., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати
на Национална агенция за приходите сумата от 25 лева направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция, като увеличава размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение
от 25 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на адв. К. Я., член на Адвокатска колегия –
Хасково сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
адвокатска защита и съдействие пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.