РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Смолян, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100791 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***” АД е предявил обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу Д. М. Г. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответницата, че същата дължи по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 68РКО-А-
0689/17.08.2007 г. сумите: 1 000 лева просрочена главница; 3 333,15 лв. договорна лихва за
периода 19.07.2011 – 04.04.2022 г. по т. 7 от договора; 5,55 лева законна лихва за периода
05.05.2022 – 25.04.2022 г. вкл. и 51 лв. разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира за разноските по заповедното и настоящото
производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
„***” АД е депозирала в Районен съд Смолян заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, с което Банката е искала от съда да издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Срещу издадената заповед постъпило
възражение от ответницата, което е породило правният интерес на ищеца от предявяване на
исковете.
Между Кредитора „***“ АД от една страна и Д. Г. от друга страна като
кредитополучател, е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №68РКО-А-
0689/17.08.2007 г.
По силата на договора за кредит Банката е предоставила на Кредитополучателя
банков кредит - овърдрафт в размер на 1 000 лева с краен срок на погасяване 17.08.2009 г. с
възможност за автоматично подновяване за нов едногодишен период всеки път. Кредитът е
усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, на описаните в
исковата молба дати и в посочените суми. Ответницата е извършвала частични плащания,
но е изпаднала в просрочие, считано от 19.07.2011 г. общо 3933 дни към 25.04.2022 г.
Банката поканила ответницата да плати в седемдневен срок от поканата, но тъй като
1
плащане не е постъпило кредитът е обявен в предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022 г..
Това е дало основание на банката да подаде заявление по чл. 417 ГПК за дължимите суми –
главница, обезщетение за забава, законна лихва в посочените размери. Съдът е издал заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но поради постъпило възражение от ответницата в
срока по чл. 414 ГПК, за банката възникнал правен интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че исковете са
погасени по давност. Последната трансакция е осъществена на 14.05.2010 г., като
изискуемостта е настъпил на 07.06.2010 г. и 5- годишната давност за главницата е изтекла на
07.06.2015 г.. Направените от ответницата плащания след тази дата не прекъсва давността и
не представляват признание на вземането по размер. Не е доказано договорът да е
удължаван с нови едногодишни периоди. Недействително е обявяването на кредита за
предсрочно изискуем след изтичането на погасителната давност за цялото вземане. Поради
погасяването на главното вземане са погасени и акцесорните такива. Отделно от това
въвежда доводи за недействителност на договора поради противоречието с чл. 7, т. 6; чл. 7,
т. 11; чл. 9, ал. 1, т. 2; чл. 10, т. 3 ЗПК отм., действащи към момента на сключването на
договора. Счита за нищожна клаузата на т. 8 от договора като неравноправна. Размерът на
усвоената по овърдрафта сума от ответницата е 1 579,20 лв., а погасената е в размер на
1 698,27 лв., като с разликата за били погасявани неустановени лихви и такси. Клаузата на
т. 8 е нищожна и поради противоречие с чл. 19 ЗПК отм. Липсва посочено основание за
направата на претендираните разноски в размер на 51 лв. за връчване на покана за
предсрочна изискуемост. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юр. ***, поддържа предявените
искове по съображенията, изложени в писмена молба и моли да бъдат уважени в пълен
размер. Претендира за деловодните разноски.
Ответницата не се явява, за нея адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни по изложените в писмената защита съображения. Претендира за разноски.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на „***“ АД по чл. 417 ГПК на 27.04.2022 г. е образувано ч.гр.д. №
369/2022 г. по описа на Районен съд – Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 211/03.05.2022 г.. Със
заповедта е разпоредено длъжникът Д. М. Г. да заплати на „***“ АД сумите: 1 000 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. – датата
на постъпване на заявлението до окончателното плащане; 3 333,15 лева, представляваща
договорна лихва за периода 19.07.2011 – 04.04.2022 г.; 5,55 лв. законна лихва за периода
05.04.2022 – 25.04.2022 г.; 51 лева, представляващи разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, както и държавна такса в размер на 87,79 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Поради постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК в едномесечния срок от
връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за незабавно
изпълнение, съдът е дал указание на заявителя да предяви иск за установяване на
съществуването на вземането. Разпореждането е връчено на 16.08.2022 г. и ищецът е
предявил исковете на 16.08.2022 г. в едномесечния срок.
Между „***“ АД и Д. М. Г. е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
2
№ *** г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя правото да
ползва кредитен лимит в размер на 1000 лева под формата на овърдрафт, чрез използване на
издадените карти към сметката на титуляра. Кредитополучателят се задължил да погасява
усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, договорени в общите условия.
В чл. 3 от Договора е определен срок за използване и погасяване на кредитния лимит
до 17.08.2009 г., който може да бъде подновен автоматично при условията и по реда,
предвидени в общите условия на банката.
В чл. 7 от договора е регламентиран начинът на формиране на възнаградителната
лихва, а в чл. 8 се предвижда санкционна лихва при неизвършени в срок плащания.
В т. 1., б. „з“ от общите условия на банката за издаване и използване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастеркард и Виза, действащи към момента н
сключване на договора е дадено легално определение на понятието „падеж“ – датата, до
която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си или не по-малко от
минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от
месеца, а ако е неработен ден, първият следващработен ден.
Съгласно т. 36.1 от общите условия, срокът на договора, респ. срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че
никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по предвидения ред.
В т. 36.3 е предвидено, че при прекратяване или неподновяване на срока на договора,
титулярът е длъжен незабавно да върне всички предоставени карти и да погаси изцяло
дебитното салдо по сметката и да изпълни задълженитяа си към банката преди изтичане
срока на предизвестието. Банката блокира и деактивира всички издадени към сметката карти
в деня на получаване, респ. на изпращане на предизвестието за прекратяване/неподновяване
на договора. Съгласно т. 36.4 банката подновява срока на валидност на картата служебно,
доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта, която държателят
може да получи в 10- дневен срок преди изтичане на срока на картата. Ако не желае тя да
бъде подновена, следва писмено да уведоми банката за това.
В раздел XI от общите условия е предвидена предсрочна изискуемост на кредита
при просрочие или неизпълнение на задълженията по договора.
С покана – уведомление № 237-39/10.01.2022 г., ответницата е поканена да заплати
всички задължения по договора в 7-дневен срок от получаване на поканата, в общ размер
4 288,62 лв. просрочени задължения. Предупредена е, че в противен случай банката ще
счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. За поканата банката е заплатила на ЧСИ 51
лв. такси и разноски. Поканата е връчена на адресата при оформен отказ на 13.03.2022 г. /л.
83/
Според заключението по СИЕ, изготвена въз основа на представените по делото
доказателства, извършена проверка в счетоводството на ищеца и след извършване на
необходимите изчисления, средствата по кредита се усвояват чрез международна кредитна
карта с чип и сметка за целите на картата с теглене в брой от АТМ, посочени в таблицата
3
към експертизата. Ответницата е извършила плащания в общ размер 1 808,69 лв., с които са
погасени 557,48 лв. главница, 670,44 лв. договорна лихва; 187,78 лв. такси и 392,99 лв.
наказателна лихва. Последното плащане на главница е извършено на 21.01.2011 г. в размер
на 1,23 лв., а на 31.12.2021 г. е платена възнаградителна лихва в размер на 600 лв. Към
датата на подаване на заявлението - 26.04.2022 г. размерът на непогасените задължения е
4 316,71 лв., от които 1 000 лв. главница; 2 975,65 лв. договорна лихва за периода 19.12.2011
– 04.04.2022 г.; 335,50 лв. такси и 5,56 лв. законна лихва за периода 05.04.2022 – 25.04.2022
г. От страна на банката е извършено осчетоводяване на предсрочна изискуемост на
задълженията на 05.04.2022 г.
Съгласно допълнителното заключение по СИЕ при условие, че с внесените от
ответника суми по процесната кредитна карта в общ размер 1 808.69 лева, се извърши
погасяване единствено и само за главницата /без лихви, неустойки, такси и т.н./, дългът ще
бъде изцяло погасен, като остава надвнесена сума в размер 338.69 лева. В случай, че при
погасяване на задължението /уточнено в с.з./ не се включва неустойката по т. 8 от процесния
договор и с направените погасителни вноски в общ размер 1 808.69 лева се погасяват
единствено суми за главница и възнаградителна лихва, размерът на непогасените
задължения на ответницата Д. М. Г. по Договора към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /26.04.2022 г./ е 1207.81 лева, както
следва: 598.15 лева – главница; 606.17 лева – договорна лихва за периода от 19.12.2011 г. до
04.04.2022 г.; 3.49 лева – законна лихва за периода 05.04.2022 г. до 25.04.2022 г. По
процесния договор за кредит са издадени 2 бр. кредитни карти, като първата е с валидност
до 07/2010 г. На 22.06.2010 г. е преиздадена една карта с валидност от 07/2010 г. до 07/2013
г., като същата не е получена от ответницата и е върната за унищожаване. Първата карта е
предадена на клиента след подписване на договора за кредита на 17.08.2007 г. Системата на
Банката налага системни блокировки на картата при неплащане на минимална вноска по
картата, след заплащане картата се отблокира автоматично. Разплащателната сметка не се
блокира и може да се правят плащания по кредитната карта. Към момента кредитната карта
на ответницата не е действаща, но разплащателната сметка към нея е активна.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от страните.
Безспорно се установи сключеният между страните договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне овърдрафт по
разплащателна сметка, по силата на който на ответницата бил предоставен кредитен лимит
от 1 000 лв. по картовата разплащателна сметка под формата на овърдрафт. Безспорно се
установи също, че в периода от 02.11.2007-15.05.2010 г. същата е усвоявала отделни суми
чрез международната кредитна карта на ответника посредством теглене на суми в брой, като
общо усвоената сума е в размер на 1 470 лв., а са внесени 1 808,69 лв., видно от приетото
първоначално заключение по СИЕ /таблица 1, колони 1, 2 и 14/.
Спорните въпроси се свеждат до това, дали претендираните от ищеца суми не са
погасени по давност и дали изобщо ответницата дължи заплащане на суми по договора, в
4
случай, че срокът на същия е бил изтекъл и не е бил подновен.
В случая по процесния договор за кредит овърдрафт се касае за задължение на
ответницата за разсрочено погасяване на едно общо задължение, но на отделни части,
поради което е приложима общата 5-годишна по чл. 110 ЗЗД. С изтичане на срока по
кредита кредитополучателят е задължен да върне цялата сума, ведно с договорната лихва,
като вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок, в случай,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. От този момент започва да тече пет-
годишната давност по чл. 114 ЗЗД.
Характерна особеност на договора за кредитна карта /револвиращ кредит/ е, че в
рамките на целия срок на действие на договора кредитополучателят разполага с опредЕ.
сума, нар. кредитен лимит, която може да ползва многократно и неограничено във времето в
рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. Така сумата в
рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно на различни части, като не
са установени дължими вноски в конкретен размер и падеж. Връщането на размера на
заетата сума по договора за револвиращ кредит изцяло е обусловено от волята на държателя
на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. Кредитът овърдрафт се
усвоява по разплащателната сметка в рамките на разрешения лимит и може да се ползва
изцяло или отчасти и се погасява чрез постъпления на средства за погасяване на кредита по
разплащателната сметка, които кредитополучателят е длъжен да осигурява.
При револвиращия кредит падежът за връщане на цялата усвоена главница по
кредита настъпва на крайния падеж, респ. при предсрочна изискуемост, каквато в случая не
е настъпила, тъй като уведомлението не е връчено на длъжника, респ. при предсрочно
прекратяване на договора, каквото в случая не се установява. Сроковете за плащане на
отделните суми за погасяване са обвързани с начисляването или неначисляването на
възнаградителна лихва и/или неустойка, съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора и не са обвързани
с падежа, от който настъпва изискуемостта на вземането.
Както се установи срокът на ползване на кредитния лимит по процесния договор е до
17.08.2009 г. първата издадена кредитна карта била с валидност до 07.2010 г., като в
последствие е била издадена втора карта със срок на валидност 07.2010 – 07.2013 г. Ищецът
не доказа твърдението, че срокът на ползване на овърдрафта е бил удължаван по реда на т.
36.1. от ОУ след юли 2010 г. Впрочем последното теглене е извършено на 14.05.2010 г. и
поради неполучаване на втората карта от ответницата, същата е била върната за
унищожаване непосредствено след издаването й. При това положение се налага изводът, че
след изтичане на двугодишния срок по договора, кредитополучателят не е извършвал
платежни операции с тази кредитна карта. Установи се, че банката подновява срока на
валидност на картата служебно като издава нова карта, в случай, че е продължен срокът на
овърдрафта. Но поради неполучаване на новата карта от кредитополучателя същата е била
върната за унищожаване, с което автоматично се прекратява и договорът.
При това положение съдът приема, че падежът на задължението за връщане на
заемната сума е настъпил на 31.07.2010 г. – крайната дата за валидност на издадената карта
5
по сметката, от която дата е започнал да тече давностният срок за главницата, който е
изтекъл на 31.07.2015 г., поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 26.04.2022 г.,
задължението за връщане на заемната сума за главница е погасено по давност. Нещо повече,
към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която изискуемост е
настъпила с връчването на поканата на ответницата на 13.03.2022 г., давността също е била
изтекла. Аналогично стои въпросът с претендираните разноски за връчване на поканата за
предсрочна изискуемост.
Що се отнася до претендираните договорна и законна лихва, то кратката три-годишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за тях е изтекла още на 31.07.2013 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че вземането на кредитора за
главница е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи
договорна и законна лихва и разноски за връчване на поканата.
Извършените от ответницата плащания след настъпването на падежа на цялото
вземане не представлява признаване на вземането на кредитора от страна на длъжника по
смисъла на чл. 116, б.„а“ ЗЗД, което да прекъсва давността, тъй като липсва волеизявление
от нейна страна, отправено към кредитора или негов представител, с което да е потвърдила
съществуването на конкретен дълг в конкретен размер.
По изложените съображения исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските: С оглед изхода от спора, на ищеца не се дължат разноски.
Ответницата е представила списък на разноските в размер на 900 лв., от които 750 лв.
за платено адвокатско възнаграждение /л. 174/ и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода от спора, на ответницата следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в общ размер от 900 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и
***, с които се иска да бъде установено по отношение на Д. М. Г., ЕГН **********, от гр.
Смолян, бул. ***, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 211/03.05.2022 г., издадена по
6
ч.гр.д. № 369/2022 г. по описа на РС - Смолян, за сумите: 1 000 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 3 333,15 лв. договорна лихва
за периода 19.07.2011 – 04.04.2022 г.; 5,55 лв. законна лихва за периода 05.05.2022 –
25.04.2022 г., дължими по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** г., както и 51 лв.
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от *** и ***, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на Д. М. Г., ЕГН
**********, от гр. Смолян, бул. ***, сумата от 900 лева за направените деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7