Р Е Ш Е Н И Е
№675/13.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17733 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „К.И.”
ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Ю.К., ЕГН **********,
с посочен
в заявлението адрес: гр. Варна, ж.к. „В.2” № 37, вх.2, ет.4, ап.34, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 200.00лв. (двеста лева),
представляваща дължима главница по Договор
за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” №73963/15.01.2018г.,сумата
от 18.00лв. (осемнадесет лева),
представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от
15.01.2018г. до
14.06.2018г.,сумата от 68.26лв. (шестдесет
и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща договорна такса „Гарант” за периода
от 15.01.2018г. до
14.06.2018г.,сумата от 5.34лв. (пет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава
за периода от 16.02.2018г. до
14.06.2018г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване заявлението в съда – 18.06.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4783/19.06.2018г.,
постановена по гр. дело № 9528/2018г. на ВРС, на осн.
422 ГПК вр. чл.430 ТЗ.
В
исковата молба се излага, че ищецът е отпуснал потребителски кредит на
ответника в размер на 200 лева, като страните уговорили, че общото задължение
по договора в размер на 286,26 лева следва да бъде изплатено на три вноски на
15.02.2018г., 15.03.2018г. и 15.04.2018г. Посочва, че сумата е получена от
ответника чрез системата „И.“ след представяне на лична карта от длъжника.
Твърди, че ищецът не изпълнил задължението си по договора за погаси дължимите
суми на уговорения падеж. Посочва, че ответникът е дал съгласие , като е избрал
банкова гаранция по договора за кредит да бъде предоставена от дружество, с
което ищеца имал сключен договор, при което била начислена и такса „Гарант“ в
размер на 68,26 лева. Претендира заплащане на договорна лихва за периода от 15.01.2018г. до
14.06.2018г. в
размер на 18 лева, както и лихва за забава за периода от
16.02.2018г. до 14.06.2018г. в размер на 5,34 лева.
В
срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор от особения представител на
ответника, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се
реалното изпълнение по договора за потребителски кредит, като се излагат
възражения, че сумата предмет на договора не е предадена от кредитора на
длъжника. Намира клаузата в договора за потребителски кредит, с която е
уговорена такса „Гарант“ за неравноправна, на осн.
чл. 10а, ар.2 ЗЗП.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за потребителски кредит „Екстра“ от №73963/15.01.2018г., по силата на
който ищецът в качеството му на кредитор е отпуснал на ответника в качеството
му на кредитополучател сумата от 200 лева със задължение да бъде върната в срок
до 15.04.2018г. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 49,7%. Към
договора е представено и Приложение №1 – погасителен план към договор, от който
е видно, че падежа на плащане е уговорен на датите както следва на 15.02.2018г.,15.03.2018г.
и 15.04.2018г. в размер от по 95,42 лева, включващ главница, лихва и такса
„Гарант“. Общо дължимата сума възлиза на 286,26 лева.
По делото от трето
неучастващо в спора лице „И.“ АД е представена
(в оригинал) разписка № 07000684840607/15.01.2018г., от която се
установява, че на така посочената дата на ответника са изплатени в брой сумата
от 200 лева, на основание договор №73963/15.01.2018г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между „Крадит Инс“ и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение, че кредитора е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на кредитополучателя процесната сума, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника
носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.
От
представения по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ от №73963/15.01.2018г., съдът приема, че
страните са били валидно обвързани в облигационна правоотношение, като ищецът е
предоставил в паричен заем на ответника с уговорка същия да бъда върнат в срок
до три месеца след сключване на договора.
Съгласно чл. 18,
ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 4.2
от Общите условия към договора потребителят следва да попълни електронна форма
за регистрация, намираща се на Web страницата на
дружеството.Предвидено в т.4.11, че след
получаване на одобрение за отпускане на кредита парична сума следва да бъде
преведена по банкова сметка *** „Ипей“ или получена в
брой от клон на „И., съобразно начина на попълване на регистрационната форма.
По делото се
установи, че процесната сума от 200 лева, която се явява главница по договор за
кредит №73963/15.01.2018г.
е получена от ответника. Този факт се установява от представената и неоспорена
от ответника разписка № 07000684840607/15.01.2018г., от която съдът приема, че
на така посочената дата на ответника са изплатени в брой сумата от 200 лева, на
основание процесния договор. Договорът за заем за послужване е реален и
за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими
вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж.
При изложените
съображения и доколкото съдът приема, че страните са валидно обвързани по
силата на договор за паричен заем, кредиторът е изпълнил задължението си като е
предал на кредитополучателя процесната сума, по отношение на която последния не
ангажира писмени доказателства за връщане в уговорено между страните тримесечен
срок от възникване на облигационното правоотношение, то следва предявения иск
да бъде уважен. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 18 лева, при
което и тази претенция следва да бъде уважена. Първата погасителна вноска е
уговорена с падеж на 15.02.2018г., поради което считано от 16.02.2018г.
длъжникът изпада в забава за плащането си, поради което дължи и мораторна лихва
за забава до депозиране на заявлението в съда.Изложеното налага извод за
основателност и на претенцията за заплащане на сумата от 5,34 лева лихва за
забава за периода 16.02.2018г.-14.06.2018г.
По отношение на
претенцията за заплащане на сумата от 68.26
лв. представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 15.01.2018г. до
14.06.2018г, съдът намира следното:
Процесният договор за кредит е
потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която е предвижда
потребителят да заплати възнаграждение за да му бъде осигурен гарант
за ползване на кредита, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното
тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна
лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя.
При тези съображения
този иск на ищцовото дружество следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно съразмерно
уважената част на предявените искове, като за заповедното производство следва
да бъдат присъдени 248,92 лева, а за исковото производство сумата от 593,58
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че С.Ю.К.,
ЕГН ********** *** дължи на „К.И.”
ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 200.00
(двеста) лева, представляваща дължима главница
по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА”
№73963/15.01.2018г.,сумата от
18.00 (осемнадесет) лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
15.01.2018г. до
14.06.2018г.,сумата от 5.34 (пет лева и тридесет и четири стотинки) лева,
представляваща законна лихва за забава
за периода от 16.02.2018г. до
14.06.2018г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване заявлението в съда – 18.06.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, като отхвърля
предявения иск по отношение на сумата 68.26 (шестдесет
и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща договорна такса „Гарант” за периода
от 15.01.2018г. до
14.06.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4783/19.06.2018г., постановена по гр. дело № 9528/2018г. на ВРС на осн. 422 ГПК вр. чл.430 ТЗ.
Осъжда С.Ю.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на „К.И.”
ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 842,50 (осемстотин четиридесет и два лева и 50 ст.) лева,
съставляващи съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявените искове, от които 248,92 лева сторени в
заповедното производство и 593,58 лева сторени в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :