О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 175
29.01.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1954
по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:*********, рег. по
ф.д.№756/1999г. на Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от изпълнителните директори
Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника
юрисконсулт Галя Пeтрова.
Обжалва се разпореждане от 12.10.2018г., постановено по ч.гр.д.№7277 по описа
за 2018г. на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против В.Я.П.. Сочи
се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни съображения
в подкрепа на становището на жалбоподателя. Основният аргумент е, че заявителят
не основава вземането си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните вземания, понеже падежът на кредита е настъпил на 2.11.2017г.
Затова неправилно районният съд е счел, че не са представени доказателства за
настъпването на предсрочна изискуемост. В случая всички вноски са с настъпил
падеж и не се отнема преимуществото на уговорения в договора за кредит срок.
Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и след разглеждане на спора
по същество да се постанови ново определение, с което заявлението по чл.417 ГПК
да бъде уважено по отношение на в.П.. Претендират се и деловодни разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №1954 по
описа за 2018г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от “Банка ДСК” ЕАД чрез пълномощника- юрисконсулт
П., който е представил пълномощно, удостоверяващо представителната му власт.
Както кредиторът, така и заявителят са индивидуализирани в заявлението
съобразно изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, посочени са конкретните обстоятелства,
на които се основава вземането- договор за кредит за текущо потребление
/погрешно като дата на сключване е посочена 2.11.2017г./, общи условия към този
договор, договор за поръчителство от 2.11.2007г., извлечение от счетоводните
книги за кредит- сметка от 11.10.2018г. Посочено е, че кредитът е с краен падеж
2.11.2017г. Посочено е и искането на заявителя, а именно- за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против В.Я.П. от гр.Царево като
кредитополучател и против Д.П.И. от с.Лозенец- като поръчител, за сумите
посочени в заявлението. Поискано е също длъжниците да заплатят направените от
заявителя деловодни разноски. Към заявлението са приложени удостоверение за
актуално състояние на заявителя, издадено от Агенцията по вписванията,
пълномощни, описаните по-горе договори за кредит и поръчителство, както и
извлечение от сметка, квитанция за внесена държавна такса.
С обжалваното разпореждане №19304,
постановено на 12.10.2018г., Бургаският районен съд е оставил без уважение
искането за издаване на заповед за изпълнение против двамата длъжници. Същото е
обжалвано единствено в частта, касаеща кредитополучателя В.Я.П., поради което
следва да се приеме, че разпореждането е влязло в сила по отношение на
поръчителя Д.П.И..
Бургаският окръжен съд приема, че
в обжалваната част разпореждането е недопустимо, по следните съображения:
Съгласно актуалната редакция на
чл.411, ал.1 ГПК /ДВ бр.86 от 2017г./ заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на
длъжника, който в тридневен срок извършва служебна
проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
От изложеното следва, че след
изменението на ГПК от 2017г. законодателят е вменил на съда, сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение, задължението служебно, без
възражение от длъжника /понеже производството на този етап е едностранно/ да
провери дали заявителят е спазил предвидената в закона местна подсъдност за
издаване на заповед за изпълнение. Според изложеното в мотивите към т.3а от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тази местна подсъдност се явява изключителна. Въвеждането
на тази изключителна подсъдност /т.е. в изключение от общите правила за
местната подсъдност, находящи се в чл.105- 117 ГПК/ е да се осигури в
максимална степен защитата на длъжника предвид кратките срокове за възражение, като
всички действия по издаването на заповедта и следващите действия по
администрирането на заповедното производство /връчването на заповедта, оспорването
ѝ и т.н./ се осъществят от съда, в който се намира неговия постоянен
адрес /седалище/.
След като е предвидено служебно задължение
на съда да следи за местната подсъдност, то тя представлява абсолютна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на заявление за
издаване на заповед за изпълнение /независимо дали по чл.410 или по чл.417 ГПК/.
В случая районният съд не е извършил тази проверка за допустимост на
заповедното производство, макар в заявлението ясно да е посочено, че длъжникът В.П.
е с адрес гр.Царево /а за поръчителя е посочен адрес в с.Лозенец, общ.Царево/.
Не е съобразил и служебно приложените справки за предоставяне на данни по реда
на Наредба №14/18.11.2009г., от които е видно, че длъжникът В.П. /както и
поръчителят Д.И./ е с постоянен адрес ***. От тези данни следва, че местно
компетентен да разгледа заявлението по чл.417 ГПК е Районен съд гр.Царево. След
като обжалваното разпореждане е издадено от съд, който не е местно компетентен
да се произнесе по заявлението, то същото се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а делото да се изпрати за произнасяне на местно компетентния съд:
РС- Царево.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане №19304,
постановено на 12.10.2018г. по ч.гр.д.№7277 по описа за 2018г. на Бургаския
районен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417 ГПК против В.Я.П. ЕГН:********** на основание договор за
кредит за текущо потребление от 2.11.2007г.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд гр.Царево
за разглеждане и произнасяне по заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК в частта му, касаеща В.Я.П. ЕГН:**********.
Препис от определението да се
изпрати на Бургаския районен съд за сведение.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.