Мотиви към Присъда
№ 2 от 14.01.2019 година
по н.о.х.дело № 2464/2018
г.
по
описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу Р.И.Н. - роден на *** ***, български
гражданин, средно образование, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че на
26.10.2017 г. в гр. Стара Загора, в съучастие с М.Р.В., като помагачи,
подпомогнали неустановено при разследването лице с цел да набави за себе си (неустановеното
при разследването лице) за Р.И.Н. и М.Р.В. имотна облага, да възбуди и поддържа
в заблуждение Д.Г.В. относно обстоятелството, че съдейства на полицията за
залавяне на телефонни измамници и с това да й причини имотна вреда в размер на
12 000 лева - престъпление по чл.210
ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Обвинението
срещу М.Р.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че на 26.10.2017 г. в гр.
Стара Загора в съучастие с Р.И.Н., като помагачи, подпомогнали неустановено при
разследването лице с цел да набави за себе си (неустановеното при разследването
лице) за Р.И.Н. и М.Р.В. имотна облага, да възбуди и поддържа в заблуждение Д.Г.В.
относно обстоятелството, че съдейства на полицията за залавяне на телефонни
измамници и с това да й причини имотна вреда в размер на 12 000 лева -
престъпление чл.210, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Стара Загора
поддържа обвинението и предлага на всеки подсъдим да бъде наложено наказание две
години лишаване от свобода, което да се намали с една трета след законовата
редукция по чл.58а, ал.1 от НК, с три години изпитателен срок. Сочи подробни
съображения.
Подсъдимите
правят самопризнания на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Делото
е разгледано и решено при условията на Глава 27 от НПК, тъй като са били налице
законовите основания за това.
Защитниците
не оспорват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. В случай на
осъдителен съдебен акт изтъкват смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки
подсъдим.
Въз
основа на самопризнанията направени от подсъдимите в съдебната фаза на процеса,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът
прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Р.И.Н. е роден
на *** ***, български гражданин, средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Р.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
Р.И.Н. и М.Р.В. *** и се познават.
През
лятото на 2017 г.
подсъдимите започнали да посещават по указание от неустановено при
разследването лице адреси в различни градове в страна, от където вземали
парични суми от лица, които били въведени в заблуждение от неустановеното лице,
че техен близък се нуждае от парични средства или че трябва да съдействат на
полицията. За целта неустановеното при разследването лице се обаждало по
телефона на пострадалите и ги въвеждало в заблуждение относно различни
обстоятелства - че техен близък се нуждае спешно от парични средства или трябва
да съдействат на полицията, като ги убеждавало да оставят събраната от тях
парична сума на определено място.
Подсъдимите
отивали на указания им от неустановеното лице (с когото поддържали контакт по
телефона) адрес и вземали оставените парични суми, които от своя страна
оставяли на указаното им от неустановения им съучастник място, като задържали
част от сумата за себе си – съобразно уговорката с техния съучастник.
Така,
на 26.10.2017 г. подсъдимите били изпратени в град Стара Загора до адреса на
пострадалата Д.Г.В. ***. Двамата пътували с лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. №
СА 4296 ХВ, управляван от подсъдимия М.Р.В.. Подсъдимите били упътвани по
телефона от неустановения техен съучастник. Пострадалата В. предварително била
въведена в заблуждение от неустановения съучастник на подсъдимите, който се
обадил на домашния й телефон, представил се служител на полицията и й заявил,
че в квартала й действа група от телефонни измамници. След като научил от
пострадалата, че в дома си държи сумата от 12 000 лева, както и адреса й,
мнимият полицейски служител поискал от нея да ги увие в найлонова торба, която
да остави пред входната врата на апартамента си, като я уверил, че до входа й
са изпратени полицейски служители и паричната сума ще й бъде върната. Под
влияние на формираните у нея неверни представи, че помага на полицията за
залавяне на телефонни измамници, пострадалата В. увила сумата от 12 000 лева в
банкноти в черна полиетиленова торба, която оставила пред входната врата на
апартамента си.
Действайки
съобразно указанията на неустановения техен съучастник, подсъдимият Р.Н. влязъл
във входа, качил се на етажа на пострадалата В. и взел полиетиленовата торба с
паричната сума, след което двамата с подсъдимия М.В. *** с лекия автомобил
„Сеат Толедо”, управляван отново от В.. Получената сума от 12 000 лева
доставили на указаното им от неустановения съучастник място, като част от
сумата оставили за себе си.
На
26.10.2017 г. било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК с пострадало лице Д.В..
С
постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 12.09.2018 г.
материалите, касаещи участието в деянието на неустановения съучастник на
подсъдимите са отделени в отделно наказателно производство.
Горепосочените
обстоятелства – на условия, място, механизъм на осъществяване на деянието – се
признават от подсъдимите, като на направените самопризнания по чл.371 т.2 от НПК съответстват доказателствата по делото събрани в хода на досъдебното
производство, ценени поотделно и в съвкупността им.
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от:
- първо: самопризнанията на подсъдимите в
съдебно заседание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съдът, след като съобрази
кореспондиращите с тях доказателства на досъдебната фаза не намира основания да
не възприеме за правдиви самопризнанията на фактите от обстоятелствената част
на обвинителния акт.
На
досъдебното производство подсъдимият В. е дал обяснения като е отричал
участието си в процесното деяние. Заявил е, че не е знаел какво прави Р.Н., бил ползван от Р. само за шофьор до Стара
Загора. Това се налагало защото Р. нямал шофьорска книжка. Тези обяснения са в
противоречие с обясненията на подсъдимия Р.Н., което е наложило провеждане на
очна ставка на досъдебното производство. Първоначално подсъдимият Н. в
качеството на обвиняем е дал обяснения, че не знаел в какво е въвлечен от М.Р..
Мислил, че вземат парите и че ставало дума за лихварство и не съзнавал, че
участвал в телефонни измами. В протокола за разпит като свидетел Н. е дал
подробни и обстойни показания за съвместната си дейност с М.В. „по измамите” в
различните градове.
При
очната ставка на досъдебното производство противоречията в обясненията не са
отстранени.
Предвид
направените самопризнания на подсъдимите в съдебната фаза на процеса, горните
обяснения, в частта им оспорваща деянието и авторството, съдът приема за
процесуална позиция на досъдебната фаза и същите следва да се третират като
тогавашна защитна теза, която всеки обвиняем е упражнявал по свое усмотрение.
- второ:
кореспондиращите със самопризнанията доказателства представени на досъдебното
производство № зм - 873/2017 г. по описа на Първо РУ - Стара Загора, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Протокол за разпит на
свидетелката Д.В. от 26.10.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Владислав
Стефанов от 25.01.2018 г. и от 01.02.2018 г.; Договор за покупко-продажба на
МПС от 23.07.2015 г.; Протокол за разпит на свидетел М. Петров от 04.03.2018 г.;
Протокол за разпит на свидетеля Алекс Григоров от 22.06.2018 г., в който
подробно свидетелят изяснява участието на всеки от подсъдимите „в измамата” в
град Стара Загора; Протокол за разпит на свидетелката Д.В. преди разпознаване
на лице от 16.03.2018 г.; Протокол за разпознаване на лице от 16.03.2018 г.;
Искане на основание чл.159а, ал.1 от НПК на Районна прокуратура – гр. Стара
Загора от 22.11.2017 г. и справка от Виваком с рег. № С 19529/30.11.2017 г. за
стационарен номер 042/644 833;
- трето:
прочетените на основание чл.283 от НПК материали приложени на досъдебното
производство: Уведомление за образуване на досъдебно производство по чл.212
ал.3 от НПК; Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора за
удължаване срока на разследване от 19.12.2017 г.; постановление на Районна прокуратура
– град Стара Загора за удължаване срока на разследване от 22.02.2018 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение спрямо Р.Н. от 22.05.2018 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение спрямо Р.Н. от 24.07.2018 г.;
Протокол за разпит на обвиняемия пред съдия от 24.07.2018 г.; Постановление на
Районна прокуратура – гр. Стара Загора за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение спрямо М.В. от 26.07.2018 г.; Договор за покупко-продажба
на МПС от 23.07.2015 г.; Протокол за очна ставка между М.В. и Р.Н. от
08.06.2018 г.; Справка за съдимост на Р.Н. от 19.03.2018 г.; Справка за
съдимост на М.В. от 20.07.2018 г.; Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Р.Н. от 22.05.2018 г.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на М.В. от 26.07.2018 г.; Писмо до А „ПИ” и
отговор от 15.12.2017 г.; Писмо и отговор от 15.12.2017 г.; Трудов договор на М.В.
и характеристика; Протокол за предявяване на разследване от 07.08.2018 г. и от
10.08.2018 г.
- четвърто:
приетите като писмени доказателства в съдебно заседание справки за
съдимост.
Имайки
предвид гореизложеното, съдът приема, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен направеното
самопризнания на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт,
съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С
оглед възприетата по делото фактическа обстановка, съдът приема, че по така
описания по-горе начин:
- подсъдимият
Р.И.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като на 26.10.2017 г. в гр.
Стара Загора в съучастие заедно с М.Р.В. като помагачи, подпомогнали
неустановено при разследването лице, с цел да набави за себе си /неустановеното
при разследването лице/ за Р.И.Н. и за М.Р.В., имотна облага, да възбуди и
поддържа заблуждение у Д.Г.В. относно обстоятелството, че съдейства на
полицията за залавяне на телефонни измамници и с това да й причини имотна вреда
в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева.
-
подсъдимият М.Р.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като на
26.10.2017 г. в гр. Стара Загора в съучастие заедно с Р.И.Н. като помагачи,
подпомогнали неустановено при разследването лице, с цел да набави за себе си
/неустановеното при разследването лице/ за Р.И.Н. и за М.Р.В., имотна облага,
да възбуди и поддържа заблуждение у Д.Г.В. относно обстоятелството, че
съдейства на полицията за залавяне на телефонни измамници и с това да й причини
имотна вреда в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева.
Всеки
от подсъдимите е съзнавал, че помага неустановеното при разследването лице за
користните действия.
Със
своите действия, изразяващи се във вземане на паричната сума, оставена от въведената
в заблуждение пострадала, транспортирането на сумата до гр. Перник и
предаването й съобразно уговорките с неустановения им съучастник, след
приспадане на съответната част за подсъдимите, Н. и В. обективно са
подпомогнали неустановения техен съучастник да причини, след възбуждане и
поддържане на заблуждение, имотна вреда на пострадалата Д.В..
Пряк резултат от
тези съвместни действия на подсъдимите и неустановения при разследването техен
съучастник - извършител на измамата, е причиняването на имотната вреда на
пострадалата.
Деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимите са съзнавали обстоятелството, че спомагат да бъде причинена
вреда на въведено в заблуждение лице.
От
субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Всеки от подсъдимите
е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици.
В
подкрепа на този извод са и самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК,
предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а
също така съобрази и целите на наказанието залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първия принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание от една до шест
години лишаване от свобода.
Съдът
приема, че няма основания за определяне на наказания по чл.58а ал.4 от НК, респ.
по чл.55 ал.1 т.1 от НК.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимите, мотивите за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите -
младежка възраст, направени самопризнания, изразената критичност към деянието,
съдействие, което са оказали в съдебната фаза на процеса за разкриване на
обективната истина, чисто съдебно минало, а за подсъдимия В. и трудовата
ангажираност.
-
отегчаващи отговорността обстоятелства - не малък размер на причинените съставомерни
вреди.
Водим от изложеното, съдът приема, че за извършеното
престъпление на всеки от подсъдимите следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието и невисоката степен на
обществена опасност на всеки подсъдим /предвид чистото съдебно минало до
момента/, наложи на основание чл.209 ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, във
връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК наказание
на всеки подсъдим - една година и девет месеца, което на основание чл.58а ал.1
от НК намали с една трета.
Изпълнението
на наказанието една година и два месеца лишаване от свобода, на основание чл.66
ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Подсъдимите
не са осъждани, на млада възраст са.
Съдът
счита, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи
за минималния законоустановен изпитателен срок от три години, като в конкретния
случай неприлагането на чл.66, ал.1 от НК би било прекалено използване на
наказателната репресия.
Съдът
счита, че определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на всеки подсъдим, така ще
подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че подсъдимите с действията си са причинили непозволено
увреждане на конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи
на деликтната отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат –
увреждане, вина на подсъдимите и причинна връзка между тях.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.
В случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща
причинени имуществени вреди.
С оглед възприетата по делото фактическа обстановка, съдът
приема, че в случая на ищеца са причинени вреди в размер на сумата 12 000 лева.
Ето защо, съдът приема гражданския иск за основателен и доказан в предявения
размер, поради което осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския
ищец сумата от 12 000 лева, представляваща причинени имуществени вреди.
Увреждането на ищцата е причинено от подсъдимите и те следва
да отговарят солидарно съгласно чл.53 от ЗЗД.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно
парично задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено
увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. Това означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от
деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения
следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от делото всеки от подсъдимите следва да
заплати дължима държавна такса в размер на 240.00 лева върху уважената част на
предявения граждански иск.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: