РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104859 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.05.2018г. между «БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България», като кредитодател и ответникът, като
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-
15992279, въз основа на който ответникът получил по негова банкова сметка
от кредитодателя сума в размер на 3 000 лв. Била уговорена и такса
ангажимент в размер на 105 лв., срещу която кредитодателя сключил
договора при фиксиран лихвен процент 26,37%. Таксата се заплащала при
усвояването на кредита, чрезудържанвето й от кредитодателя.
Сочи, че ответника се задължил да върнекредита, заедно с дължимите
лихви на 30 бр. месечни погасителни вноски. Същият преустановил
плащанията по кредита на 20.08.2019г., като от следващия ден изпаднал в
забава и дължал обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Крайният срок за
изпълнение на задължението по кредита бил 20.11.2020г., след която дата
ставал изискуем целият неизплатен остатък.
Твърди се, че между кредитодателя и ищцовото дружество бил
сключена на 22.04.2020г. договор за цесия Рамков договор и Приложение 1А
към него, въз основа на който ищцовото дружество придобило вземанията на
1
цедента, включително и процесното от ответника. Сочи, че цедента го
упълномощил да уведоми длъжника за цесията, но писмото изпратено до
ответника останало непотърсено. Ето защо към исковата молба било
приложено уведомление за цесията, за да бъде връчена на ответника с
книжата по делото.
Ищцовото дружество, като цесионер депозирало в СлРС заявление по
реда на чл.410 ГПК против ответника длъжник. Било образувано чгд
№2796/2021г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение за исковите суми.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, което обусловило правен интерес от завеждане на настоящото
производство.
Иска се от съда да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2036,81 лв.
главница по договор за кредит № PLUS-15992279 от 22.05.2018г., сключен
между ответника и «БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България»,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2021г. до
окончателното плащане; 283,17 лв.- възнаградителна лихва за периода
20.08.2019г.- 06.12.2020г.; 289,19 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за
периода 21.08.2019г. – 01.06.2021г.
Претендират се деловодни разноски в заповедното производство и в
настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е депозиран от
назначен на ответника особен представител, който оспорва претенцията.
Счита я за недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация.
Счита претенцията и за неоснователна. Аргументите и в двата случая са за
неуведомяване на длъжника за станалата цесия между кредитодателя на
ответника и ищцовото дружество. Така прехвърлянето на вземането не
произвело действие за ответника, а с исковата молба ищцовото
дружествопредявявало чужди права.
Иска се отхвърляне на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
писмено доказателствено средство намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.05.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS- 15992279, по силата на който била предоставена сума в
размер на 3 000 лв. Срокът на договора бил 30 месеца, т.е до 20.11.2020г.,
брой вноски 30, всяка в размер на 154,22 лв. с падеж 20-то число на месеца.
Била сключена и застраховка за защита на плащанията по пакет „Стандарт“ и
пакет „Комбинирана защита“ със застрахователна премия 504 лв. Ответникът
поел с договора за кредит и такса ангажимент от 105 лв., ГПР в размер на
33,91% и лихвен процент 26,37%. В края на договора е посочено, че с
2
полагането на подписа си кредитополучателя удостоверява, че получил
посочената в „Параметри и условия” сума по посочената в договора банкова
сметка.
На следващия подписването ден 23.05.2018г. кредитодателят превел
сума в размер на 2895 лв. / след удържана такса от 105 лв., съобразно
договора/ по банкова сметка на ответника в Райфайзенбанк, видно от
платежно нареждане /л.16 от делото/.
На 22.04.2020г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ между кредитодателя на ответника и ищцовото
дружество, между които било прехвърлено и вземането от ответника.
Цедентът потвърдил на цесионера сключената цесия /л.28 от делото/, както и
го упълномощил от негово име да уведомява длъжниците по сключената
цесия /л.27/.
До ответника било изготвено на 25.10.2021г. и изпратено уведомително
писмо за станалата цесия, което било върнато в цялост с отбелязване, като
непотърсено.
На 05.07.2021г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 2796/2021г. на СлРС и
заповед била издадена за следните суми:
- 2036,81 лв. – главница по договор за потребителски кредит,
прехвърлен с цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
- 283,17 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2019г. до
06.12.2020г.;
- 289,19 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода от 21.08.2019г. до 01.06.2021г. Присъдени са и
разноски в размер на 102,18 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и настоящ ответник
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обусловило и депозиране на настоящата искова
молба.
В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
усвоеният кредит е в размер на 3000 лв., като след удържана „такса
ангажимент“ от 105 лв. на ответника била преведена сума в размер на2895 лв.
по банкова сметка в Райфайзенбанк. Ответникът кредитополучател платил в
периода 20.06.2018г.-07.10.2019г. сума в общ размер на 2172,22 лв., с която
сума била погасена главница в размер1063,99 лв., 839,43 лв. договорна лихва
и 268,80 лв. главница по застраховка.
Дължимите суми по кредита били 1936,01 лв. главница, 100,80 лв.
главница по застраховка или главница в общ размер на 2036,81 лв., договорна
лихва в размер на 283,17 лв. и 269,28 лв. обезщетение за забавено изпълнение
3
на парично задължение за периода 21.08.2019г.- 01.06.2021г.
Целият кредит падежирал на 20.11.2020г., т.е. преди изготвяне на
заключението на вещото лице.
При изслушване заключението на вещото лице в проведено на
05.05.2022г. о.с.з. се установи, че главницата по застраховката, която се търси
от ищцовото дружество в размер на 100,80 лв. представлява 6 бр. Вноски по
16,80 лв. всяка за периода 20.10.2019г.- 20.03.2020г., като от следващия месец
април 2020г. застраховката била анулирана и не се търси плащане по нея до
края на погасителния план.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от
писменото доказателствено средство – заключение на съдебно икономическа
експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на
икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от лице,
заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество претенциите са частично основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по
предоставен потребителски кредит между ответникая и трето неучастващо по
делото лице, което обаче е цедент на ищеца по това конкретно вземане.
Установи се също така сключен договор между заемодателя на ответника и
ищцовото дружество за цесия, по силата на който е прехвърлено вземането от
ответника.
Съгласно константната съдебна практика /Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2639/2014 г., II т.о., Решение № 137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния
4
кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /в този см. Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г. на ВКС, II т.о.; Решение № 96/17.04.2018г. на ВКС по гр. д. №
3049/2017г., IV г.о., Решение № 114/07.09.2016г. на ВКС по т. д. №
362/2015г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е
представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците
от цесионера ищец.
В съдебната практика има различни становища дали следва да се счита
редовно връчването на уведомлението за цесията на длъжника с исковата
молба, когато той се представлява от назначен от съда особен представител,
какъвто е настоящия казус.
Една част от юристите застъпват становището, че длъжникът се счита за
надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител
назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права
от своето недобросъвестно поведение (особен представител му е назначен,
тъй като длъжникът не може да бъде намерен). Друг аргумент излаган от
подкрепящите тази теза е прилагането по аналогия на Решение №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на І т.о. ВКС, съгласно което,връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Решението касае настъпването на предсрочна
изискуемост на банков кредит и уведомяването на ответника за това.
Друга част от юристите приемат, че длъжникът не е надлежно уведомен
за извършената цесия, когато съобщението за това е достигнало до знанието
единствено на неговия особен представител, като тук аргументите се черпят
от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК.
Действително по делото не се доказа уведомяване на длъжника-
ответник за осъществената цесия – нито от първоначалния кредитор
заемодател /цедент на ищеца/, нито от сегашния кредитор ищец /цесионер/,
5
доколкото уведомителното писмо не е достигнало до знанието на ответника.
Целта на уведомяването на длъжника за станалата цесия обаче е да го
предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То
стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника, престирано на
досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай
ответникът не е открит, представляван е от особен представител в процеса,
който не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор.
По делото обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо
лице, че задължението на ответника не е погасено и съществува, поради
което и при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се
признае като вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение №
987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение №
173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
Ето защо съдът следва да присъди дължимият остатък от главницата по
договора и застраховката, договорната лихва и лихвата за забава върху
главницата, съобразно заключението на експерта.
В обобщение искът за главница се явява основателен и доказан до
размер на 2036,81 лв. Върху тази сума бива присъдена и законната лихва за
забава, считано от 05.07.2021г. / датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане. Претенцията за договорна лихва е
основателна в пълния заявен размер от 283,17 лв. за периода 20.08.2019г. –
06.12.2020г. Обезщетението за забавено плащане на паричното задължение по
главницата се явява основателно в размер на 269,28 лв. за периода
21.08.2019г. до 01.06.2021г., като бива отхвърлено над този размер до пълния
предявен от 289,19 лв.
Предвид изхода на спора ответника дължи разноски на ищеца.
Сторените от последния разноски са в общ размер на 1168,47 лв., от които
1066,29 лв. в настоящото исково производство и 102,18 лв. в заповедното
производство. Съобразно уважената част на исковете ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 1159,55 лв.
За отхвърлената част от претенцията по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
ответникът също има право на разноски, но такива той не е сторил реално,
поради което съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
П. Н., ЕГН: ********** от гр.**, ул.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДЪЛЖИ
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен“ № 151 ет.6,
представлявано от Лилия Димитрова изпълнителен директор следните суми:
- 2 036,81 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и 0,81 ст./ , главница
по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
15992279/22.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2021г. до
окончателното изплащане;
- 283,17 лв. /двеста осемдесет и три лева и 0,17 ст./, договорна лихва
за периода 20.08.2019г. - 06.12.2020г.;
- 269,28 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 0,28 ст./, обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода 21.08.2019г. до
01.06.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение над уважения размер до пълния
предявен размер от 289,19 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 0,19 ст./, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. П. Н., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен“ № 151 ет.6, представлявано от
Лилия Димитрова изпълнителен директор, сума в размер на 1159,55 лв. /
хиляда сто петдесет и девет лева и 0,55 ст./, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7