Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………12.05.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………шестнадесети
април……...…………...……...……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова……….……………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 414……по описа за………….….…………2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1374,25 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит от 19.11.2016 г., за сумата от 78,65 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017 г. – 05.11.2017 г. и за сумата
от 409,89 лв. представляваща лихва за забава за периода 05.03.2017 г. –
16.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България твърди, че с ответника били в договорни правоотношения по договор за
потребителски кредит № CREX-14158424 сключен на 19.11.2016 г.
Договорът бил сключен за закупуването на стоки и
услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на
договора до 05.11.2017г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати
на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния
договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски
партньор от кредитополучателя и създало задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 153.90
лева.
На основание на чл. 1 във връзка с чл. 2 от договора
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски,
всяка по 153,90 лв., като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Ответникът преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 05.02.2017 г., към която дата са били
заплатени 2 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Фаиненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай
била 05.03.2017 г. от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение вземането по договор за потребителски кредит №
CREX-14158424 било в общ размер на 1 862,79 лв., от които 1374,25 лв. -
главница по договора за кредит, 78,65 лв. възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 05.02.2017 г. до 05.11.2017 г., 409,89 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за 05.03.2017 г. до 16.10.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца вземане по договор CREX-14158424, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д.
4354/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, а именно: 1 374,25 лв. –
главница по договора за кредит, 78,65 лева възнаградителна лихва, 409,89 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2017 г. до
16.10.2020г., ведно със законната лихва считано от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск за същите суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, който се явява в о.с.з. на 16.04.2021 г., признава
иска и обстоятелствата на които се основава /наличие на сключен договор за заем
и получаване на паричната сума предмет на договора/. Заявява, че поради
проблеми от житейско естество, не е изплатил своето задължение в продължение на
три години.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорно между страните по делото правнорелевантните
обстоятелства, че има сключен договор за кредит между ищеца и ответника; че
ищеца е превел процесната сума и ответникът ги е получил; че ответникът дължи
връщане на сумите така както е описано в исковата молба.
Това се установява и от представения по делото договор
за потребителски кредит CREX-14158424/19.11.2016
г., ведно с погасителен план /л. 16-20 от делото/ сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД“ и ответника К.Р.М., съгласно който страните са уговорили
предоставяне на потребителски кредит от ищеца на ответника за закупуване на
стока – преносим компютър. Връщането на заемната сума е следвало да се извърши
от ответника в срок до 05.11.2017 г.
От приложеното частно гражданско дело № 4354/2020 г.
по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 260507/28.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата 1374,25 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 19.11.2016 г., за сумата от 78,65 лв. възнаградителна
лихва за периода от 05.02.2017 г. – 05.11.2017 г. и за сумата от 409,89 лв. представляваща
лихва за забава за периода 05.03.2017 г. – 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, както и сумата от 81,28 лв. разноски по делото.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
1/ по иска за главница - за основателността на
предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1.
наличие на облигационно правоотношение между с „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс“ С.А.
и ответника с предмет договор за потребителски кредит 2. реално предоставяне на кредита чрез
превеждане на сумата по кредита за закупуване на стока /преносим компютър/ на
третото лице.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание
на дълга за главница от ответника /наведени са единствено житейски причини за
забавата в плащанията/. Тъй като
ответникът призна в съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на
ищеца, настоящата съдебна инстанция
приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти
изброени в предходния абзац, от които възниква претендираното главно
притезателно право, а именно 1/ наличие на действително правоотношение по
договор за потребителски кредит между с
„БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс“ С.А. и ответника, и 2/ реалното предоставяне на
заемната сума от ищеца на ответника чрез финансиране на покупката на преносим
компютър. Това бе обявено за безспорно с доклада по делото на основание чл.
145, ал. 4 ГПК и се установи и от доказателствата по делото. Както се посочи
по-горе преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е
подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези
обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и
касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение №
98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи,
че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи съдебно
признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е
позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил
доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно призна своето
задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта
на главницата ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно
всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 943/2010 г., IV г. о. е прието, че
изявлението, с което се признава съществуването на дълга за главница е съдебно
признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че установителният иск
за заплащане на сумата от 1374,25 лв. – главница и сумата от 78,65, лв. за договорна
лихва следва да бъде уважен.
2/ по иска за лихва за забава - тъй като предявеното
парично притезание е срочно /така погасителен план/ и за да бъде поставен
ответникът в забава, не е необходимо да бъде поканен – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
т.е. не е необходима е покана за изпълнение при това безспорно срочно
задължение. Действително ищецът твърди
обявена предсрочна изискуемост на кредита, но не представя доказателства за
това. Поради това периодът на дължимото обезщетение за забава е 05.11.2017 г.
/дата на последна погасителна вноска/ – 27.10.2020 г. /дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки ненадлежно обявената
предсрочна изискуемост не е налице основание за отхвърляне на установителния
иск и разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск за същата сума за
обезщетение за забава, тъй като към датата на подаване на заявлението срокът на
договора е изтекъл и това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда
/чл. 235 ГПК/.
От датата на последната погасителна вноска, а именно
05.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда /27.10.2020 г./,
дължимото обезщетение за забава върху незаплатената главница от 1374,25 лв.
/съгласно bg калкулатор за законна лихва/ е в размер на 415,33 лв.,
от които ищецът претендира по-малка сума с около шест лева, а именно 409,89 лв.
Поради това дължимата сума за
обезщетение за забава е 409,89 лв.
Поради това искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забава в размер на 409,89 лв. за периода
05.11.2017 г. – 27.10.2020 г. следва да бъде уважен.
Поради това не следва да е налице произнасяне по
предявените под евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в
общ размер на 131,28 лв. /100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 31,28 лв.
държавна такса/. Действително за исковото производство ищецът представя
доказателства, че е заплатил сума от 123,69 лв. държавна такса за исковото
производство, но не може ответникът да отговаря за надвнесени от ищецът
държавни такси, поради което ответникът няма да бъде осъждан да заплати цялата
внесена от ищеца държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски
за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в заповедното производство в
размер общо на 81,28 лв. /50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 31,28 лв.
държавна такса/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на К.Р.М.,
ЕГН: ********** и адрес *** съществуването на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сгр.14 за сумата от 1374,25 лв. /хиляда триста седемдесет и
четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 19.11.2016 г., за сумата от 78,65 лв. /седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017 г. – 05.11.2017 г. и за сумата
от 409,89 лв. /четиристотин и девет
лева и осемдесет и девет стотинки/ представляваща
лихва за забава за периода 05.11.2017 г. – 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260507/28.10.2020 г. по ч.гр.д.
№ 4354/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
К.Р.М., ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сгр.14 сума в размер на 131,28 лв. /сто тридесет и един лева и двадесет
и осем стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски и сума в размер на 81,28 лв.
/осемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направените
в заповедното производство по ч.гр.д. № 4354/2020 г. по описа на Старозагорски
районен съд съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: