№ 1609
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0438-000401 от
29.03.2021г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на В. С. В., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се излагат съображения по
съществото на спора, предлага се същото да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата на
изложените основания, като сочи и липса на компетентност на наказващия
орган, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и
да бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
1
представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено,
както и в условията на евентуалност присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 18.04.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС-Пловдив, чрез Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на
26.04.2021г., съгласно отразения входящ номер, като следва да се съобрази, че
25.04.2021г. е неприсъствен ден - неделя. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.03.2021г., около 00:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Достоевски“ №
15, свидетелите Н. И. М. и Г. К. Д. - в качеството им на служители на Трето
РУ при ОД МВР – Пловдив, спрели за проверка МПС – лек автомобил –
„Фолксваген Шаран“ с рег.№ „***”. При проверката последните свидетели
установил, че същият автомобил бил управляван от жалбоподателя В. С. В..
2
Жалбоподателят В. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо
средство – „Алкотест 7510“ с фабричен номер „ARDM-0247“, което отчело
концентрация на алкохол от 0,88 промила в издишания от жалбоподателя В.
въздух.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 800053 от
19.03.2021г. срещу жалбоподателя В. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
без да отрази възражения.
При съставянето на горния АУАН, свидетелят В. съставил и връчил на
жалбоподателя В. Талон за медицинско изследване № 089824, в който било
указано, че В. следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Св.Георги“ –
Пловдив за да даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се
възползва.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Н. И. М. и Г. К. Д.. Последните
помнят конкретния случай, като описват мястото и начина на установяване на
нарушението, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира
показанията на свидетелите М. и Д. за логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и
кредитира последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила:
Въпреки така установената фактическа обстановка съдът намери, че в
3
случая не се установява материалната компетентност както на
административнонаказващия орган, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.12 от Закона за движението по пътищата -
Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
По делото е приложена и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно точка от 2.8 от която, на
началниците на РУ е възложено да издават наказателни постановления за
установени нарушения на ЗДвП – на обслужваната територия.
В обжалваното наказателното постановление е посочено, че същото е
издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив.
По делото се установява, че в представената и приета по делото
административнонаказателна преписка е приложена Заповед № /не се чете/ от
28.04.2020г., издадена от министъра на вътрешните работи, *** С. Ю. Х. е
временно преназначен на *** на Трето РУ при ОДМВР-гр.Пловдив за срок от
една година, считано от датата на встъпване на длъжност.
Приложена е още и Заповед № /не се чете/ от 12.02.2021г. на министъра
на вътрешните работи,от която е видно, че се удължава еднократно срока на
временно преназначаване с още една година, считано от 28.02.2020г., на ***
С. Ю. Х. на длъжността „*** на Трето РУ при ОДМВР-гр.Пловдив.
Или от горното е видно, че срокът е продължен до 28.02.2021г..
Въпреки това обжалваното наказателно постановление № 21-0438-000401 е
издадено от *** С. Ю. Х. на дара, по-късна от 28.02.2021г., а именно - на
29.03.2021г..
Ето защо в случая не се установява обжалваното наказателно
постановление да е издадено от лице, попадащо в кръга на посочените в
чл.189, ал.12 от Закона за движението по пътищата, във връзка с приложената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
доколкото не се установява *** С. Ю. Х. да е имал качеството на *** Трето
4
РУ при ОДМВР-гр.Пловдив към дата 29.03.2021г..
Следва да се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е
ангажира доказателства в горния смисъл, което в случая не е сторено.
В горния смисъл е и Решение № 1444 от 12.07.2021г. по адм. дело №
983/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, което също
изследва въпроса дали *** С. Ю. Х. има качество на *** Трето РУ при
ОДМВР-гр.Пловдив след дата 28.02.2021г., макар и с оглед нуждите на друго
производство.
Липсата на компетентност по отношение на издателя на процесното
наказателно постановление обуславят извода незаконосъобразност на същото,
като мотивира отмяната му като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя могат да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки това, в случая не
се установяват такива направени разноски от страна на жалбоподателя,
доколкото по делото не приложен договор за правна помощ или какъвто и да
е друг документ, установяващ договорните отношения между процесуалния
представител и представлявания. Приложено е единствено пълномощно за
процесуално представителство /л.4/
Ето защо, в случая не се установява основание за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0438-000401 от
29.03.2021г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на В. С. В., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
5
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6