Р Е
Ш Е Н
И Е
№
218 18.11.2015 г.
град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV
състав, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар М.П. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 116 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените
сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на К.И.Т.
*** срещу Заповед № ЗЛС-11 от 31.03.2015г. на
командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора, за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в
мобилизационния резерв на младши сержант К.Т.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие на материалния закон. Жалбоподателят чрез пълномощника си по
делото поддържа, че при проведеното дисциплинарно производство не са събрани,
съответно обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относими
за случая обстоятелства, което е довело
до непълно изясняване на фактическата обстановка и неправилни правни изводи за
допуснато нарушение по повдигнатото дисциплинарно обвинение. Твърди и че не е
налице посоченото в заповедта материалноправно основание за подвеждането му под
дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата
- Командир на Военно формирование 54140
– Стара Загора, чрез процесуалните си представители по делото, в съдебно
заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че заповедта, като издадена в съответствие и при правилно приложение
на материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на
регламентираните административно - производствени правила, е законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – заема длъжността редник по силата на договор за кадрова военна
служба, считано от 03.01.2001 г.С последващи договори той е заемал много други
длъжности в Българската армия. Видно от допълнително споразумение №
ЗД-104/11.04.2012 г. редник 3-ти клас Т. е бил назначен на длъжност командир на
2-ро отделение за подвоз на ГСМ във взвод за подвоз течни горива на транспортна
рота в батальона за логистично осигуряване – военно формирование 54140 – Стара
Загора и е бил произведен в звание “ младши сержант”. Въз основа на подадена от
Военна полиция – Пловдив информация, със Заповед № ЗРД-129/ 12.02.2015г. командирът на Военно формирование 54140 – Стара
Загора е назначил комисия за извършването на служебна проверка дали
военнослужещият К.Т. е извършал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо
се в източване на гориво на 06.02.2015 година между с. Християново и с
Калояновец. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 538/ 04.03.2015.
с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”. На 06.03.2015г., с младши сержант К.Т. е проведена
беседа от командира на Военно
формирование 54140 – Стара Загора, за
запознаване на военнослужещия със
събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно
наказание и приемане на писмените му обяснения. За проведената беседа е
съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол рег. № 3 – 538/ 06.03.2015г.
Като част от образуваната дисциплинарна преписка е приложено и писмено
обяснение от младши сержант Т. във връзка с извършеното от него нарушение. С
оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС-11/ 31.03.2015г. на командира на Военно формирование 54140 – Стара
Загора, на основание 241, чл. 242,т.1, т.4 и т. 5 и чл.245, ал.1, т. 6 и т.7
от ЗОВСРБ и за нарушаване на
разпоредбите на глава ІІ, раздел ІІ и чл. 115,ал.1 т. 7 от Устава за войскова
служба на Въоръжените сили на Република България на младши сержант К.И.Т. – командир
на 2-ро отделение за подвоз на ГМС във взвод за подвоз на течни горива в
транспортна рота на военно формирование 54140- Стара Загора е наложено
дисциплинарно наказание по чл.245, т. 6 и т.7 от ЗОВСРБ - „уволнение”. От фактическа
страна обжалваният акт е обоснован с това, че на 06.02.2015г., младши сержант Т.
е източил от резервоара на специален автомобил АГЗ МАЗ модел 5334, с рег.№ ВА
104463 74 литра дизелово гориво в близост
до мобилизационната база на БДЖ, между с. Християново и с. Калояновец общо 7
броя ПВЦ бутилки, с което си деяние е нарушил реда за стопанисване, отчитане на
ГМС, правилно оформяне на ППС , което бил в разрез със задълженията на всеки
военнослужащ и злоупотреба със служебно
положение и е допуснал нарушение по см. чл.242, т. 4 и т.5 от ЗОВСРБ и разпоредбите на глава ІІ, раздел ІІ, чл.
114,т. 9 и чл. 115,ал.1 т. 7 от Устава за войскова служба на Република България.
На основание чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение”, е прекратен договора за военна служба с младши сержант К.Т.,
освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния
резерв.
Представени и приети като
доказателства по делото са Уведомително писмо изх. рег. № ПД 885/ 16.02.2015г.
за образувано досъдебно производство срещу младши сержант Т. за престъпление по
чл. 201 от НК, инвентаризационен опис и сравнителна ведомост с рег.№
3-482/20.02.2015 година , пътен лист № 00022287740 от 05.03.2015 г., длъжностна
характеристика за длъжността “ командир на отделение във второ отделение за
подвоз на ГМС във взвод за подвоз на
товари на транспортна рота в батальон за логистично осигуряване,
длъжностна характеристика на заеманата
от Т. длъжност рег. № 837/27.04.2012 г, протокол за доброволно предаване от
06.02.2015 година, функционални задължения на мл. сержант Т. от 07.08.2012 г., заповед
№ ОХ- 137 на министъра на отбраната на
Република България
,
По делото е допуснато събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на
лицата – Д.С.Д., майор Стефан И. Табанджиев и капитан Т.Д.Д.. Съгласно показанията на св. Д.Д., работещ
като военен полицай той видял , че един служебен автомобил се е отклонил от
главния път и тръгнал по черен път и отишъл да види какво става, , тъй като автомобилът
бил с военна регистрация. Той видял двама човека, които не познавал тогава, но
впоследствие разбрал , че единият от тях е жалбоподателя , които източват
гориво в десет литрови пластмасови туби. В момента на проверката една от тубите се пълнела, но имало и други пълни туби. К. бил човека,
който държал маркуча и пълнел бутилката.
Той не му дал никакво обяснение за тубите Бил много притеснен. Според
показанията на Стефан Табанджов –
Председател на Комисията и капитан Тодор Димитров, член на комисията извършила проверката за разглеждане на
служебното положение на младши сержант Т. във връзка с извършеното от
военнослужещия дисциплинарно нарушение, протокола за резултатите от проверката
и направените констатации е изготвен въз основа на документите , дадени им от военна полиция и докладната
записка на оперативния работник от служба “ Военна полиция” . Те разбрали че инцидента станал на 06.02.2105 година, за
което ги уведомила военна полиция, които задържали камиона и тубите. Впоследствие
те били предадени на Табанджов от
военния полицай. К., като началник на горивно . зарядната станция проверява
зареждането на горивото и раздава тези продукти по принцип изпълнява длъжността
“ шофьор” Той съвсем отскоро бил поел длъжността нещатен началник на ГСМ от Ч.,
който се пенсионирал в края на 2014 година. При сдаването била направена и инвентаризация
К. се бил отклонил от предварително определения му маршрут за движение на
автомобила, което било нарушение Зареденото гориво в резервоара на камиона не
може да бъде и източвано.При икономии на гориво същото се описва в пътния
лист След извършената беседа Т. променил
в известна степен обясненията си , като бил недоволен, че той единствено е
уличен да източва гориво, но по същество не отричал факта, че е източил гориво.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес -
адресат на Заповед № ЛС-11/ 31.03.2015г. на
командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден и
подписан от командира на Военно
формирование 54140 – Стара Загора , включени в съдържанието на компетентността му по чл. 137, ал.4 от ППЗОВСРБ във вр. с чл.248
от ЗОВСРБ и Заповед № ОХ – 771/ 05.11.2013г. на Министъра на отбраната на Р.България.
С оглед на което съдът приема че заповедта е издадена от компетентен орган.
При извършената
проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на
административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното
производство. При съблюдаване разпоредбите на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142
от ППЗОВСРБ, със Заповед № ЗРД-129/ 12.02.2015г., командирът на Военно формирование 54140 – Стара
Загора е назначил комисия за извършването на служебна проверка, за
резултатите от която е съставен протокол във форма и със съдържание,
съответстващи на изискванията на чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ. При спазване на чл.
144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ
дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която младши
сержант Т. е запознат с констатациите на
комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с направеното предложение
за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За
проведената беседа с участието на председателя и членовете на Комисията по чл.
142, ал.3 от ППЗОВСРБ, е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2
от ППЗОВСРБ. Приети са писмените обяснения на военнослужещия съгласно
изискванията на чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ и чл.144, ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ, като
същите са приложени към протокола за проведената беседа. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, В хода на проведеното дисциплинарно
производство военнослужещият не е оспорил фактическите констатации на
комисията, извършила служебната проверка. От представения и приет като
доказателство по делото Протокол рег. № 3 – 585/ 06.03.2015г. от проведената
беседа е видно, че ефрейтор Т. е оспорил констатациите на комисията , но от
дадените му допълнителни обяснение е видно, че той не оспорва факта на
източването на горивото, а добавя само, че и капитан П. е участвал в източването му. Доколкото
привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е оспорило констатациите на
комисията, обективирани в Протокола.; не е посочило факти и обстоятелства,
които да бъдат изяснени чрез извършването на допълнителна проверка; не е
поискало събирането на доказателства, приемането за установена на описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, с която е обосновано обвинението за извършено
дисциплинарно нарушение от военнослужещия, не представлява съществено
процесуално нарушение.. След като изложеното в писмените обяснения на младши сержант Т. не е налагало събиране на доказателства и
допълнително изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая, не може да се приеме, че наказващият орган не е предприел
необходимите действия за разкриване на обективната истина чрез допустимите от
закона начини и средства. Следователно при провеждането на дисциплинарното
производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ
процесуални изисквания и правила, с оглед на което съдът приема, че по
отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146,
т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. В случая от фактическа страна дисциплинарното обвинение
е обосновано с това, че на 06.02.2015г., младши сержант Т. е източил дизелово
гориво от военния автомобил, който е управлявал в съучастие с други лица ,
напълнил го е в ПВЦ бутилки, които са открити при извършена от органите на военна полиция проверка между
с. Християново и с. Калояновец Деянието е квалифицирано като такова, уронващо авторитета
на българския военнослужещ, злоупотреба със служебно положение и нанасяне на
вреди на българската армия – грубо нарушение на военната дисциплина по см. на чл.242, т. т. 4 и т. 5 от
ЗОВСРБ. Описаното в обстоятелствената част на обжалваната заповед поведение на
дисциплинарно наказаното лице се потвърждава от представените и приети като
доказателства по делото документи, получени от военна полиция и от разпита на
свидетелите . От същите се установява,
че военна полиция е установила източването на 74 литра дизелово гориво в 10
броя ПВЦ туби . С оглед на което съдът приема, че извършването на деянието от
наказаното лице, с което от фактическа страна е обосновано дисциплинарното обвинение, е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
Разпоредбата на чл. 241 от ЗОВРРБ дефинира, че виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Нормите на чл. 242. т. 4 и чл. 245,ал.1 т. 6
вън военното формирование то на 74
литра дизелово гориво ката армияизточването на горивото, а че и капитан Петков
, н от
ЗОВСРБ регламентират съответно, че
нарушение на военната дисциплина е злоупотреба със служебното положение на чл.
242,т. 5 чл. 245,ал.1 т. 7 от ЗОВСРБ
сочат, че нарушение на военната дисциплина е разпиляване на суровини, материали
и енергия, държавна собственост и че за тези нарушения задължително се налага
дисциплинарно наказание "уволнение".”. Противозаконното отнемане от
военнослужещия на дизелово гориво - държавна собственост, се субсумира в състава на дисциплинарното
нарушение по чл.242, т- 4 и т.5 във вр.
с чл.245, ал.1, т. 6. и 7 от ЗОВСРБ. В случая
закононарушението е останало недовършено, макар и по независещи от младши
сержант Т. причини. Видно от изложеното в обжалваната заповед,. и в писмените
обяснения на военнослужещия, дизеловото гориво
е било източено извън военното формирование Съгласно чл. 114,т.9 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република Бълга. .военнослужещият е длъжен да познава до съвършенство и да пази
повереното му въоръжение, техниката, боеприпасите, военното и държавното
имущество , а според чл. 115,т. 7.от устава той не трябва да нарушава законите и обществения ред в
страната. Именно в качеството си на шофьор,длъжностно лице, което трябва да
опазва повереното му дизело гориво и да не извършва закононарушение, изразяващо
се в опит за присвояване на горивото Т. е злоупотребил със служебното си положение.
Ето защо съдът
приема че жалбата е неоснователна, а Заповед №ЗЛС-11 от 31.03.2015
година на командира на Военно
формирование 54140 – Стара Загора е правилна и законосъобразна, постановена при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение и в съответствие с
материалния закон
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.И.Т. *** против Заповед № ЗЛС-11 от 31.03.2015г. на командира на Военно формирование 54140 – Стара
Загора, , с която на основание чл.241, чл. 242,т.1, т.4 и т. 5 и чл. 245,ал.1 и
т.7 от ЗОВСРБ, на младши сержант К.Т.И.-
командир
на 2-ро отделение на ГМС във взвод
за подвоз на течни горива в транспортна рота на Военно формирование 54140 – Стара
Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.165,
т.3 от ЗОВСРБ е прекратен договора за военната служба, освободен е от длъжност
и от военна служба.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: