Решение по дело №327/2023 на Административен съд - Перник

 

С Определение № 61 от 17.01.2024г., съдията докладчик, избран с Протокол за избор на съдия от 25.09.2023г., се отвежда от разглеждане на цитираното дело и отменя Определение от 20.12.2023г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Протокол за избор на съдия-докладчик от 18.01.2024г., делото е преразпределено на настоящия съдебен състав.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано по искова молба на К. И. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [населено място], [улица], чрез адв. Н. Р. и адв. Й. П. – САК срещу Областна дирекция на МВР-Перник, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с която е заявена претенция за присъждане на обезщетение в размер на 50 100 лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия извършени от служители на ответника.

В исковата молба се твърди, че на 10.06.2018г. ищецът, в компанията на още няколко човека около 00.30 часа посещават ресторант „Котва“, находящ се в [населено място], област Перник, където се намират и други посетители и пред заведението има оркестър, който свири на живо. Ищецът е употребил малко количество алкохол „колкото за наздравица“, поради което ясно си спомня, че към 01.30 часа на мястото пристигат 5 патрулни автомобила, като служителите на реда молят всички присъстващи да напуснат заведението и да прекратят вдигането на шум. Ищецът разбира, че полицаите са идвали вече в заведението, по повод силната музика, преди той да отиде там. И., вдига телефона си, за да заснеме полицейските автомобили, тъй като му станало интересно, че са паркирани като на „спец акция в екшън филм“. Полицаите му отправят груба бележка и той веднага сваля телефона, без да направи нито една снимка. Въпреки това агресията на полицейските служители спрямо ищеца продължава, същият получава няколко удара от служителите, поставени са му белезници и е вкаран с ритници в един от патрулните автомобили. В патрулния автомобил агресията спрямо И. продължава, полицейски служител извива ръцете му, с поставени още белезници и изтръгва телефона му, след което го счупва. Когато пристигат в двора на Второ РУ към ОД на МВР-Перник, униформените го свалят от колата и четирима полицай започват да го ритат навсякъде, включително и по главата, удрят го с палки, след което го влачат до килията, където го затварят и завързват с колани. Ищецът моли да се обади на близки, но полицаите отказват. На сутринта ищецът се оплаква, че изпитва болки в главата и има нужда от лекар, във връзка, с което полицаите извикват линейка, която откарва пострадалия в болница, където е прегледан от лекар и му е издаден медицински документ. След прегледа И. е върнат в килията и остава там до 23.00 часа, когато е освободен. Няколко дни след инцидента, телефона на ищеца е ремонтиран, като същият установява, че е направил случаен клип с телефона си, от който се чуват обидите, псувните и ударите на полицаите спрямо него. Около 2-3 седмици след нанесения побой И. все още има световъртеж, забавени реакции и сънливост, поради което на 02.07.2018г и 03.07.2018г. посещава невролог, лекарят поставя диагноза мозъчно сътресение и му е назначена терапия. Ищецът не може да отиде на работа още 2-3 седмици след прегледа, тъй като страда от симптомите на мозъчно сътресение.

Обезщетението за неимуществени вреди се претендира за периода от 10.06.2018 година до дата на подаване на исковата молба - 09.06.2023 година. Твърденията са, че същите произтичат от незаконосъобразни действия извършени от служители на ответника на 10.06.2018г., изразяващи се в нанесен на ищеца побой, в това число и с употреба на палки, поставяне на белезници и помощни средства, отправяне на заплахи и използване на нецензурни думи и изрази по негов адрес, извършени от служители на ответника при задържането му и впоследствие и при престоя му в помещението за настаняване на задържани лица във Второ РУ – Перник, включително завързването му с колани от полицейските служители, както и от незаконосъобразни бездействия изразяващи се в незавеждането му на лекар незабавно след побоя, както и от лишаване от правото му да се обади на близък при задържането му.

Обезщетението за имуществени вреди се претендират за счупен при задържането му от служителите на ответника телефонен апарат, до стойността на ремонта му.

В исковата молба се твърди, че физическите болки и страдания, причинени на ищеца, вследствие на нанесения побой и последвалото мозъчно сътресение, продължават от 10.06.2018 година до края на месец август 2018 година. Твърди се още, че на ищеца са причинени и психически страдания, чувство за страх и уязвимост от полицията за периода от 10.06.2018 година до дата на подаване на исковата претенция, вследствие на подлагането му на изтезания, унизително и нечовешко третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ, чрез употребени нецензурни думи и изрази, и отправени заплахи по негов адрес.

На база на изложеното от съда се иска:

Да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от 10.06.2018 година до 09.06.2023 година, както и лихва върху тази сума от 10.06.2020 година до окончателното й изплащане.

Да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лева, за заплатения от него ремонт на телефонен апарат, както и лихва върху тази сума от 10.06.2020 година до окончателното й изплащане.

По делото, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът, чрез гл. юрисконсулт В., изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй като не се установяват елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника. Процесуалният представител посочва също, че във връзка със случая на 10.06.2018г, ищецът И. е бил задържан на законово основание - Заповед за задържане на лице № 231 от 10.06.2018г. (л. 17 от делото), необжалвана, като незаконосъобразна от ищеца. Сочи, че във връзка процесния случай на ищеца е била наложена административна санкция, потвърдена с Решение № 238 от 16.06.2020г. по к.а.н.д. № 253/2020г., по описа на А. съд – Перник и потърсена наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 5, във вр. с ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и за престъпление по чл. 133, пред. второ, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като срещу него е образувано ДП № 278/2018г. по описа на Второ РУ-Перник, приключило с повдигане на обвинение на ищеца. Посочва, че по време на задържането, ищецът е бил в нетрезво състояние, буйствал е, отправял е закани и заплахи към полицейските служители, оказал е яростна съпротива при качването му в патрулния автомобил, довела до претърпяна трудова злополука на полицейски служител. При настаняването му в помещението за настаняване на задържани лица (ПНЗЛ), във Второ РУ – Перник, се е опитвал да се самонарани, като си е удрял главата в стената, за което с оглед съхраняване на здравето му е бил обезопасен с помощни средства. Изложеното се установявало от докладни записки, изготвени във връзка със случая, от полицейски служители. Посочва, че употребена физическа сила и помощни средства при задържането, са реципрочни на агресивното поведение и съпротива на ищеца спрямо органите на реда. По отношение на търсените имуществените вреди, сочи съществени разминавания в твърденията на ищеца. Счита, че по делото не са събрани доказателства, че описаните от ищеца вреди, са настъпили в резултата от действия и бездействия на служители на ответника, както и че самите вреди са недоказани. Излага съображения за приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, като в условията на евентуалност, счита, исковата претенция за завишена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. П. – САК. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Развива подробни съображения по съществото на спора, моли съда да уважи исковата претенция по изложените съображения, претендира присъждане на съдебни разноски, по приложен списък.

Ответникът по исковата молба - Областна дирекция на МВР-Перник редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт В.. Процесуалният представител оспорва исковата молба, поддържа представения по делото писмен отговор. Излага подробни съображения относно неоснователността на предявената искова претенция, моли съда отхвърли същата, като недоказана и необоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание, прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура – Перник, намира исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което предлага същата да бъде отхвърлена като такава.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на дата 10.06.2018г., около 00.30 часа, ищецът се е намирал в ресторант „***“, находящ се в [населено място], област Перник, като към 01.30 часа, на мястото пристигат полицейски служители на ОД на МВР – Перник, които молят всички присъстващи да напуснат заведението и да прекратят вдигането на шум. Не е спорно между страните и че ищецът И., е извадил телефона си, за да заснеме пристигналите на място полицейски служители.

Видно от приложеното за послужване ПД № 161/2020 г., наблюдателна преписка № 1455/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Перник, съдържаща информация за ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник, безспорно се установява още, че въз основа на Заповед за задържане на лице № 231 от 10.06.2018г. на мл. експерт Р. К. Ч. на длъжност – командир на отделение (л. 17 от делото), на основание на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, /след употреба на алкохол, нарушава обществения ред и не изпълнява устно полицейско разпореждане/, ищецът К. И. И., считано от 02.00 часа на посочената дата – 10.06.2018г., е бил задържан за срок до 24 часа, в помещението за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР- Перник. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел. Безспорно е по делото също, а и видно от отразеното в заповедта, че И. е освободен в 23.00 часа на 10.06.2018г.г., удостоверено с неговия подпис. По делото няма данни, а и твърдения заповедта за задържане да е обжалвана от ищеца. От приложената по делото декларация за запознаване с права при задържане (л. 18 от делото), се установява, че същата е връчена при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, включително по отношение правото на медицински преглед от лекар и уведомяване за задържането. Видно от протокол за личен обиск от 10.06.2018г. (л. 19 от делото), при задържането на ищеца у него са намерени: 1 бр. лична карта, 1 бр. контролен талон и СУМПС, както и 1 бр. телефон „Хуауей“ – с повреден дисплей, върнати му при освобождаването му срещу разписка от 10.06.2018г. (л. 24 от делото).

По делото като доказателства са приобщени още Докладна записка от 11.06.2018г. (л. 27 от делото) на мл. експерт Р. К. Ч. – командир на отделение при Второ РУ - Перник, част от АП – 231, извършил задържането на ищеца на дата 10.06.2018г., Докладна записка от 10.06.2018г. (л. 33-35 от делото) на С. Р. М. старши полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 231, извършил задържането на ищеца на дата 10.06.2018г. и Докладна записка от 10.06.2018г. (л. 25 от делото) на И. И. Д. – ст. полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 230, оказал съдействие на колегите си от АП - 231 при задържането на ищеца на дата 10.06.2018г., разпитани и в рамките на ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник, от които се установява, че при задържането на И., същият е буйствал и е оказал яростна съпротива при качването му в патрулния автомобил, поради което се е наложило използването на физическа сила от страна на полицейските служители и поставяне на белезници.

Приобщена като доказателство по делото е и Докладна записка от 11.06.2018г. (л. 26 от делото) на А. К. А. – оперативен дежурен в ОДЧ на Второ РУ - Перник, изпълнявал служебните си задължение на дата 10.06.2018г., от която се установява, че при задържането на лицето в ПНЗД във Второ РУ – Перник, същият се е опитвал да се нарани, като си удря главата в стената, поради което се е наложило да бъде обезопасен с помощни средства.

По делото са приложени още разпореждане [номер] от 23.07.2018г. на ТП на НОИ – Перник (л. 28) и обстоятелствен протокол от 13.06.2018г. за възникнала трудова злополука на държавен служител на МВР (л. 30-31) на инспектор А. Г., от които се установява, че травмата, която е получил С. Р. М. - старши полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 231, при задържането на ищеца на дата 10.06.2018г., се приема за трудова злополука. Като част от приобщеното в настоящото производство ПД № 161/2020 г., наблюдателна преписка № 1455/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Перник, е представен и Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник, от който се установяват травмите, които е получил С. Р. М. - старши полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 231 на процесната дата.

Като доказателства по делото, представени с исковата молба са приобщени:

Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник (л. 6 от делото на А.), същият е приложен и като част от ПД № 161/2020 г., наблюдателна преписка № 1455/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Перник. От цитирания протокол се установява, че при прегледа на ищеца извършен на посочената дата между 16.10 и 16.30 часа е констатирано следното: …..“По клепач от дясното око и в основата на носа има оток и кръвонасядане с леко синкав цвят. По предна повърхност на дясно рамо има кръвонасядане с червен цвят с размер 5 на 2.5 см. По предновъншната повърхност на ляво рамо има подобно кръвонасядане с размери 3 на 1.5 см. В областта на дясна гривнена става по предна и задна повърхност има по едно напречно разположено лентовидно кръвонасядане с размери около 4 на 1 см. По лява гривнена става има подобно кръвонасядане. По седалището в дясно има кръвонасядане с моравочервен цвят и размери 10 на 7 см. По предно-външната повърхност на дясно бедро в горна трета има кръвонасядане с моравочервен цвят с размери около 8 на 4 см. По задна повърхност на дясно бедро в горна трета подобно кръвонасядане с размери 7 на 3 см. По седалището в ляво има лентовидно кръвонасядане с червен цвят и размери около 10 на 2 см. В дясна окосмена слепоочна област на главата има лек оток с площ около 5 см в диаметър. В лява слепоочна област има подобен оток с площ около 6 на 5 см.“……

Амбулаторен лист № 007567 от 10.06.2018г. на д-р А. (л. 7 от делото на А.), приложен и от ответника с отговора на исковата молба, ведно с резултат от проведено ренгеново изследване на ищеца на дата 10.06.2018г. От същите се установява, че при прегледа на ищеца извършен на посочената дата между 11.00 и 11.45 часа е констатирано следното:….“Основна диагноза: Повърхностна травма на главата с неуточнена локализация (Други повърхностни травми на клепача и околоочна област); Анамнеза: Докаран с полиция с контузия на главата и лицето, гадене; Обективно състояние: Контактен, адекватен насиняване на дясна околоочна орбита. Изследвания: рентген; Резултат от проведеното рентгеново изследване на череп -лицева и профил: не се виждат травматични промени. Терапия: лицето може да бъде настанено в ПНЗД“….

Амбулаторен лист № 1076 от 02.07.2018г. (л. 9 от делото на А.) на д-р С., от който се установява, че при прегледа на ищеца извършен на посочената дата в 11.50 часа е констатирано следното: …“Основна диагноза: мозъчно сътресение; Анамнеза: преди около две седмици при побой му били нанесени неколкократни удари с юмрук по главата. Има ясен спомен за случилото се. В момента съобщава за пристъпи на главозамайване, гадене, обща отпадналост, сънливост; Обективно състояние: НС-субективна слабост на десни крайници; Изследвания: За КАТ на гл. мозък, по делото няма данни същото да е проведено; Терапия: Ноотропил 0.800 1+1+0; Бетасерк ОДТ 2х1т.

Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г. (л. 10 от делото на А.) на д-р С., от който се установява, че при прегледа на ищеца извършен на посочената дата в 16.30 часа е констатирано следното: …“Основна диагноза: мозъчно сътресение; Анамнеза: преди около две седмици при побой му били нанесени неколкократни удари с юмрук по главата. Има ясен спомен за случилото се. В момента съобщава за пристъпи на главозамайване, гадене, обща отпадналост, сънливост; Обективно състояние: НС- субективна слабост на десни крайници. Изразен дискоординационен синдром-двустранна дизметрия при НПП; нестабилен Ромберг; Изследвания: не са назначавани; Терапия: Ноотропил 0.800 1+1+0; бетасерк ОДТ 2х1т; Издаден е болничен лист за 10 дни от 03 до 12.07.2018г.

Сервизна карта от 08.06.2018г. за ремонт на телефон (л. 8 от делото на А.).

Флаш памет съдържаща случаен запис на телефона на ищеца по време на задържането му от служителите на ответника (л. 12 от делото на А.).

Освен приобщеното за послужване ПД № 161/2020 г., наблюдателна преписка № 1455/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Перник, съдържаща информация за ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник, по изрична воля на страните, като доказателства по делото са приобщени и част от материалите по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник, с обвиняем ищецът по настоящото дело, което е на етап възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 359/2023 по описа на Окръжен съд – Перник. Приобщените доказателства са: Протокол от проведено публично заседание на 29.11.2021г. по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник, (л. 97- 102); Протокол от проведено публично заседание на 07.02.2022г. по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник, (л. 103-107); Протоколи за извършени разпити в досъдебна и съдебна фаза – 15 бр.; Съдебно –медицинска експертиза № 18/2018г., по ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник (л. 147-148); Допълнителна съдебно –медицинска експертиза № 27/2018г., по ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник (л. 149); Допълнителна съдебно – медицинска експертиза № 30/2018г., по ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник (л. 150); Съдебно –медицинска експертиза № 31/2019г., по ДП № 278/2018 г. по описа на Второ РУ – Перник (л. 151-152); Протокол за снемане на видео запис от 13.06.2018г. (л. 153); Протокол № 310 от 06.12.2018г. за извършена видео-техническа експертиза (л. 154-162); Протокол № 49 от 27.02.2019г. за извършена техническа експертиза (л. 163-164); Протокол № 118 от 04.04.2019г. за извършена видео- техническа експертиза (л. 165-168) и Протокол № 363 от 25.10.2019г. за извършена видео- техническа експертиза (л. 169-170).

По делото като свидетели са разпитани Р. Р. А. и Е. М. И. – майка на ищеца.

От показанията на свидетеля Р. Р. А. се установява, че:

Свидетеля познава ищеца от много време, заедно с него бил на тържеството по случай раждането на племенницата му. Около полунощ са посетили заведение в [населено място], като 15 минути след като са седнали на масата, пред заведението са пристигнали пет-шест патрулни коли, като ищецът поискал да си направи селфи с тях. Свидетелят си спомня, че полицаите са видели телефона да работи, последва ли са реплики „не ни снимай“ и отговор от ищеца „не ви снимам“. Спомня си, че при първите предупреждения, ищецът не си свалил телефона, поради което полицаите му повторили 2-3 пъти, всичко се развило за около 60 секунди. Заявява, че предупредил ищеца да си свали телефона и да не дразни полицаите. След като полицаите отправили забележка за пореден път, се чул глас: „Калине, писна ни от тебе“, „Тръгвай с нас, вие си отивайте“, след което друго не видял. Чул гласа на ищеца, че вика нещо, но тъй като било тъмно, не видял нищо. Заявява, че ищеца бил пиян, но не може да конкретизира количеството алкохол, което е изпил. Споделя, че ищецът в негово присъствие не е обиждал полицаите. Спомня си, че по ищеца не е имало следи от нанесен побой. Разказва, че след случая, вече по телефон, ищецът му е разказал, че полицаите са го били, че са го тормозили в колата и в районното управление.

Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, относно преките му възприятия, за случилото се пред заведението в [населено място] и не кредитира същите в частта, в която придобитите от свидетеля впечатления се основават на разказ на ищеца за претърпяното от него, а не въз основа на лични и непосредствени възприятия.

От показанията на свидетеля Е. М. И. – майка на ищеца, се установява, че:

На 02.06.2018 г. се родила втората и внучка. Имало организирано тържество на 09.06.2018г., на което присъствал и сина и. Същият тръгнал за тържеството здрав. От празненството се върнал на 10.06.2018г.- привечер. При вида му, свидетелката се изплашила, тъй като имал наранявания по тялото, отоци по главата и главозамайване. Споделя, че по тялото, в областта на гърба, бъбреците, по лицето, дори по задните части е имал синини. От главозамайването, дълго време не можел да се качва по стълбите на 2-ия етаж и да извършва служебните си задължения свързани също, с качване по стълби, тъй като работил в А1. Това му положение го притеснявало много, тъй като не бил в състояние да работи дълго време, световъртеж имал около 3-4 месеца. Напуснал работата си. Разказал на майка си, че е задържан и бит в полицията. Заявява, че синът и е задържан, защото е снимал с телефона си селфи. Споделя, че синът и развил страхова невроза и фобия да се качва на височина, приемал лекарства изписани от невролог за световъртеж и замайване. Споделя, че слушала запис на задържането, тъй като синът и имал на флашка изваден запис. Разказва, че телефона на сина й бил нов на месеци, а когато се прибрал бил огънат. Споделя, че на 11.06.2018г. [жк], да разпитва за случая, но сина й по това време бил на лекар.

Изхождайки от родствената връзка между свидетеля и ищеца и предполагаемия интерес от изхода на делото, съдът ще цени показанията на свидетеля на база цялата съвкупност на събрания по делото доказателствен материал. Като не кредитира частта от показанията, които не се основават на лични и непосредствени възприятия.

По делото са изслушани и приети съдебно – медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно-видео/аудио техническа експертиза (СВТЕ).

От заключението по СМЕ, изготвено от д-р Ж. Т. – невролог, въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, се установява следното: Вещото лице е описало диагнозата, анамнезата, обективно състояние, назначени изследвания-резултата от тях и терапията, които са дадени на ищеца, с всеки от приобщените по делото медицински документи, а именно: Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „***“ – Перник; Амбулаторен лист № 007567 от 10.06.2018г. на д-р А.; Амбулаторен лист № 1076 от 02.07.2018г. и Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г.

О. П. за освидетелстване от 10.06.20218г. извършено между 16.10 и 16.30 часа, вещото лице отбелязва, че е осъществен подробен преглед в присъствие на съдебен лекар - д-р Р. С. – началник СИО в МБАЛ „***“ – Перник, като са констатирани отразените в протокола контузионни промени. В съдебна зала вещото лице допълва, че опита на лекаря - завеждащ „Съдебна медицина“, извършил прегледа, описан в протокол за освидетелстване от 10.06.20218г., изключва възможността да бъдат пропуснати симптоми на остро състояние на мозъчно сътресение. Заявява още, че на лицето на дата 10.06.2018г. е направен рентген, тъй като медицинския стандарт при болки в главата, след травма, изисква ренгенографско изследване, като данните от него са алгоритъма, който дава основание за последващи действия, като визира изследване със скенер.

О. А. лист № 1076 от 02.07.2018г. и Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г., вещото лице отбелязва, че са осъществени амбулаторни прегледи на лицето от невролог - д-р С.. От заключението се установява, че посочената в медицинските документи диагноза е работна такава, описани са предимно функционални нарушения в координация и назначен диагностичен КАТ на гл. мозък, като по делото няма данни изследването да е проведено. Вещото лице отбелязва, че не може да се твърди, че посочените оплаквания и симптоми са свързани с травма отпреди около месец. В съдебна зала вещото лице допълва, че дори и да се приеме теоретично, че 10.06.2018г. претърпяната от лицето травма на главата е причинила степенно мозъчно сътресение, тази степен на мозъчно сътресение при прегледите на 02 и 03.07.2018г., трябва да е отзвучала напълно. Вещото лице допълва също, че поставената на лицето на 02 и 03.07.2018г., на лицето диагноза е работна, която не е потвърдена от назначения компютърен томограф на мозъка, тъй като същия не е осъществен.

От заключението на вещото лице се установява още, че посочените мекотъканни наранявания по тялото на ищеца, са причинили лека до умерена болка с продължителност от две до три седмици, с период за възстановяване на тъканно нараняване - тип контузионно. При такъв тип наранявания при необходимост се приемат обезболяващи средства, като възстановяването е спонтанно без намеса. Вещото лице посочва, че медицинското определение за възникване на кръвонасядане е: „удар върху или с твърд предмет“, като в случая не може да се детайлизира структурната характеристика на предмета. Описанието на кръвонасяданията са с характер на сходно възникнали времево - по едно и също време. Дали е удар на главата в предмет или удар с предмет по главата - характера на кръвонасядането е един и същи. От заключението се установява още, че мозъчното сътресение е остро състояние възникващо непосредствено след травмата. Свързано е винаги с изключване -загуба на съзнание с различна степен и продължителност. Лицето е дезориентирано, бледо, най-често повръща и е с разширени зеници. Диагнозата винаги се поставя по свидетелски показания. Лечението се провежда стационарно или амбулаторно с режим на покой, при нужда обезболяващи и отзвучава напълно до 2-3 седмици. Няма отношение към възникващи в последствие травми тъй като се касае за функционален, а не структурен дефицит на централна нервна система. В съдебна зала вещото лице допълва, че в медицинската наука е познато т.нар. „комоцио сине комоционе“ – комоцие без загуба на съзнание. Същото представлява най-лека форма на зашеметяване и не се приема в медицината за комоционна симптоматика. В заключение допълва, че като лекар с [възраст] стаж, счита, че по-скоро ищеца не е преживял комоционален синдром.

Така даденото заключение настоящия съдебен състав, кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит. Направените изводи се подкрепят изцяло от фактическата обстановка, установена в хода на съдебното производство.

От заключението по СВТЕ, изготвено от Л. А. А. – главен инспектор в Дирекция „Авторско право и сродните му права” при Министерство на културата, член на Националната комисия за категоризация на филми към Изпълнителна агенция "Национален филмов център", завършил Глобалната академия на Патентното ведомство на САЩ, сертифициран за изследване на компютърни системи от Държавния департамент и Департамента но правосъдие на САЩ, въз основа на приетата по делото като доказателство флаш памет, се установява следното: Флаш паметта при визуален оглед е технически изправна. Няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. Флаш паметта е с полезен обем от 7.45 GB, от които незаети от запис са 7.13 GB. В главната директория на изследваната флаш памет се намира един видео файл във формат MP4 с наименование “VID_20180610_020106[интернет адрес]”. Видео файлът е с дата и час на първоначален запис 09.06.2018 г. в 23:01:06 часа по UTC /координирано универсално време. Координираното универсално време е минус 3 часа от лятната часова зона на България. Това означава, че видеоклипът е записан в оригиналната си локация (в паметта на телефона) на 10.06.2018 г. в 02:01:06 часа), което съвпада с наименованието на файла и неговите свойства /properties/. М. данните на видео файла не съдържат данни за геолокация, поради което няма как да се определи мястото на заснемане. Не се съдържа информация и за устройството, с което е заснет видео файла, поради което няма как по категоричен способ да бъде определено дали заснемането е извършено с мобилен телефон “HUAWEI Р10 lite”. Единствената идентифицираща информация е, че записът е направен на устройство с операционна система Android, версия 7.0 (най-вероятно Андроид базирано мобилно устройство). Видеоклипът се разгледа покадрово и в неговата цялост, при което се установи, че не се наблюдават вмъкнати или липсващи кадри. Движенията следват естественият си ход, без да са налице необичайни прекъсвания, смущения, размествания, изменение на области от изображението или други манипулации. Не се забелязват прекъсвания или наслагвания в аудио потока. Видео файлът, наличен върху изследваната флаш памет представлява цифров презапис (експорт) на данни. След изследване на основните признаци за автентичност на файла, не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната информация/. Видеоклипът е цветен с висока резолюция (720x1280) при 30.21 кадъра в секунда. Придружен е с аудио. Видеото е заснето в тъмната част на денонощието при лоша осветеност и през по-голямата част на материала се наблюдава черен екран. Аудио съпроводът е със силно пращене в микрофона и странични шумове. Почти не се различават отделните реплики. Чуват се различни мъжки гласове, със следното описание: „..С тоя телефон да не те надерем аз..“ …“ Стига бе…“ …“ Много сме се напили…“ …“ Те са на работа, кво ги снимаш? Кво ги снимаш. Лигльо такъв…“ ….“ Много гласове говорят наведнъж. Не се различава реплика….“ ….“ Нали искаш да се снимаш, снимай, аре, снимай. Снимай. Вади телефона и снимай. Нали си тарикат, ето над тебе съм, снимай ме. Виж къв съм мъжага…“ ….“ И аз….“ …“ Ша ме снимаш...Знаеш колко са ме снимали такива като тебе? Знаеш ли колко са ме снимали. Кво ще снимаш? Кво ще снимаш. Аре изчезвай от тука….“ …“ Р., Р.…“ …“ Изчезвай, какъв Р.…“ …“ Р., Р.…“ …“ К. Р.? Р.…“ ….“ Айде качвай го у некоя кола. Друг има ли? Кой е другия….“ ….“ Немам нищо, брато. Немам нищо…“ …“ Чуват се много гласове отдалечени от микрофона. Не се различават отделни реплики…“ …“ Р.…“ ….“ Прибираме се и край. Точка по въпроса…“ …“ Айде живи и здрави….“ …..“ Айде, моля ви се бе….“ ….“ Нема [жк], бе. Ще ми се молиш….“ ….“ Чуват се много гласове отдалечени от микрофона. Не се различават отделни реплики….“ …“ Ще дойдеш и ти. Заминавай натам. Не, бе. М. го мани. Заминавай натам. Мани го М.….“ …“ Никой не съм снимал. Никой не съм снимал…“.

Така даденото заключение настоящия съдебен състав, кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит. Направените изводи се подкрепят изцяло от фактическата обстановка, установена в хода на съдебното производство.

От така установеното от фактическа страна, съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни изводи:

С чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР – Перник - юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес, срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочените като незаконосъобразни действия и бездействия на служители от ОД на МВР – Перник представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на гражданите, съобразно правното им положение и статут. Предвид изложеното съдът приема, че искът срещу ОД на МВР – Перник с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, е предявен срещу надлежния ответник и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. С оглед изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция, с която е сезиран е допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява неоснователна, съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата, на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

В действащото законодателство не са регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно административно действие или бездействие за квалифицираното му като "законосъобразно". По аргумент от нормата на чл. 146 от АПК, от която се извличат изискванията за законосъобразност на административния акт, следва да се приеме, че законосъобразно е това административно действие или бездействие, което е извършено от компетентен административен орган или от длъжностно лице от администрацията на органа /т. е при упражняване на правомощия в рамките на неговата компетентност/; при наличие на законово регламентираните материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото и задължението на органа /длъжностното лице/ да извърши действието или да се въздържи от него; при спазване на нормативно установените изисквания за реда, начина и средствата за осъществяването му и при съобразяване на неговото извършване с целта на закона. Ако административното действие или бездействие не отговаря, на което и да е било от посочените изисквания, може да бъде обоснован извод за неговата незаконосъобразност.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ОД на МВР – Перник при и по повод изпълнение на служебните им задължения, изразяващи се в противоправно и нерегламентирано използване на физическа - нанесен на ищеца побой, в това число и с употреба на палки, поставяне на белезници и помощни средства, отправяне на заплахи и използване на нецензурни думи и изрази по негов адрес, извършени от служители на ответника при задържането му и впоследствие и при престоя му в помещението за настаняване на задържани лица във Второ РУ – Перник, включително завързването му с колани от полицейските служители, както и от незаконосъобразни бездействия изразяващи се в незавеждането му на лекар незабавно след побоя, както и от лишаване от правото му да се обади на близък при задържането му.

Претендират се и имуществени вреди, вследствие на счупен при задържането му от служителите на ответника телефонен апарат.

 

С оглед на посоченото в исковата молба фактическо основание за настъпилите вреди, обезщетение, за които се иска, първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника – ОД на МВР – Перник, е наличие на извършени от служители на ответника действия по незаконосъобразно използване на физическа сила и употреба на помощни средства спрямо ищеца, съответно действие довело до счупване на личния му мобилен телефон, както и бездействие свързано с лишаването му от правото да се ползва от правата на задържан.

Когато се преценяват условията, при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно главно доказване на твърдените факти. В настоящият случай не са доказани незаконосъобразни действия, причинили неимуществени, съответно имуществени вреди, за ищеца, които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

За да са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно трайната съдебна практика на ВАС - незаконността на действието/бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативен акт, тоест да е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт или въздържание от такъв. Трябва да са налице такива фактически действия или бездействия, които административният орган е длъжен да извърши или да се въздържи, по силата на закона и правопораждащия юридически факт - правната норма. От значение в случая са, кои са фактическите незаконни действия/бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, къде са регламентирани в нормативен акт, като дължими фактически действия/бездействия във връзка с управленчески правоотношения.

От събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания на свидетеля Р. Р. А. и приетата по делото без възражения СВТЕ, се установява по безспорен начин, че в периода от пристигането на полицейските служители, пред заведението в [населено място], до момента на предприемане на действия по задържането на ищеца, спрямо него не е прилагана физическа сила и помощни средства. Възпроизведените от аудио записа реплики, на мъжки гласове, дори и предполагаемо установени, по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник, за част от лицата присъствали на процесната случка, не носят информация, която да обоснове категоричен извод, че спрямо ищеца са извършени незаконосъобразни действие. Използваните реплики говорят само за не добро възпитание на лицата, които ги изричат, но не носят друга информация, която да обоснове търсения от ищеца извод.

Не са налице и данни актът, с който е осъществено задържането на ищеца, а именно Заповед за задържане на лице № 231 от 10.06.2018г. на мл. експерт Р. К. Ч. на длъжност – командир на отделение, да е отменена по съответния ред с влязло в сила решение, за да се претендират неимуществени вреди от незаконно задържане. Действията на полицейските служители по задържането на ищеца не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, а изпълнението на нормативно регулираната им дейност не съставлява неоснователно фактическо действие по смисъла на чл. 250 и следв. от АПК.

Относно действията на служителите предприети във връзка със задържането на ищеца и впоследствие при престоя му в помещението за настаняване на задържани лица във Второ РУ – Перник, съдът приема за установено по безспорен начин по делото, че ищецът не е оказал необходимото съдействие на органите, а напротив указал е яростна съпротива и нежелание да изпълни полицейските разпореждания. От приобщените по делото, Докладна записка от 11.06.2018г. (л. 27 от делото) на мл. експерт Р. К. Ч. – командир на отделение при Второ РУ - Перник, част от АП – 231, извършил задържането на ищеца, Докладна записка от 10.06.2018г. (л. 33-35 от делото) на С. Р. М. старши полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 231, извършил задържането на ищеца, Докладна записка от 10.06.2018г. (л. 25 от делото) на И. И. Д. – ст. полицай при Второ РУ - Перник, част от АП – 230, оказал съдействие на колегите си от АП - 231 при задържането на ищеца и Докладна записка от 11.06.2018г. (л. 26 от делото) на А. К. А. – оперативен дежурен в ОДЧ на Второ РУ - Перник, изпълнявал служебните си задължение на дата 10.06.2018г., които съдът цени като годни писмени доказателства, се установява, че при задържането на И., същият не е изпълнявал дадените му разпореждания, оказал е съпротива, държал се е агресивно, буйствал е, отправял е заплахи и е ударил полицейски служител, вследствие, на което същият е претърпял трудова злополука. От докладните записки се установява още, че именно това агресивно поведение на ищеца е породило необходимостта спрямо него да бъде приложена физическа сила и поставяне на белезници, а обезопасяването с колани на задържания И. в ПНЗД във Второ РУ – Перник, се е наложило поради опитите му да се самонарани.

Ищецът не сочи никакви доказателства при задържането му, транспортирането му с полицейския автомобил и престоя му във Второ РУ – Перник, полицейските служители да са осъществили спрямо него тормоз и побой и за тези действия на служителите, спрямо тях да е започнала проверка или пък да има приключило производство, установяващо, че те са му нанесли побой и тормоз. За нанесения побой спрямо ищеца, няма образувано досъдебно производство за незаконосъобразно извършени действия от полицейски служители, което да се квалифицира като престъпление по служба по чл. 282 от НК. Няма данни ищецът да е сигнализирал прокуратурата на Република България, което води към извода за неоснователност на твърдението му.

Като писмени доказателства за нанесения побой, ищецът представя Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „***“ – Перник (л. 6 от делото на А.), Амбулаторен лист № 007567 от 10.06.2018г. на д-р А. (л. 7 от делото на А.), Амбулаторен лист № 1076 от 02.07.2018г. (л. 9 от делото на А.) на д-р С., Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г. (л. 10 от делото на А.) на д-р С., флаш памет съдържаща случаен запис на задържането му и част от материалите събрани по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник.

Безспорно от Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „***“ – Перник (л. 6 от делото на А.) и Амбулаторен лист № 007567 от 10.06.2018г. на д-р А. (л. 7 от делото на А.) се установява, че при извършените прегледи на ищеца на дата 10.06.2018г., по тялото му са налични мекотъканни наранявания кръвонасядания - тип контузионни. Описаните травми по тялото на ищеца се доказват и от показанията на свидетеля Е. М. И. – майка на ищеца, чийто лични впечатления са възприети на същата дата при прибирането на И. в дома му.

От приетата по делото СМЕ, става ясно, че такъв тип наранявания може да са причинени от „удар върху или с твърд предмет“, като в случая не може да се детайлизира структурната характеристика на предмета. Не може да се установи и дали става дума за „удар на главата в предмет или удар с предмет по главата“, тъй като характера на кръвонасядането е един и същи. Става ясно още, че описаните в медицинските документи наранявания са с характер на сходно възникнали времево - по едно и също време.

Изложеното води до извода, че макар и налични по тялото на ищеца описаните травми не доказват по безспорен начин, че същите са причинени вследствие на нанесен от полицейските служители побой спрямо ищеца, още повече, на такъв продължил времево при задържането, в полицейския автомобил и в ПНЗД във Второ РУ – Перник. Характера на травмите не говори и за самонараняване, но доколкото по делото по безспорен начин се установи поведението на ищеца, при задържането му и необходимостта от използването на физическа сила и помощни средства от полицейските служители, съдът счита, че действията на служителите на ответника, причинили описаните травми по тялото на ищеца, по своя характер, са в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, поради което се явяват законосъобразни. Същите са основани на факти, установени на база издадена заповед за задържане, не оспорена от ищеца, които съдът е длъжен да кредитира, както се сочи с мотивите към постановено по сходен казус Решение № 778 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10446/2016 г.

Извода на съда не се разколебава и от другите налични по делото доказателства.

О. А. лист № 1076 от 02.07.2018г. (л. 9 от делото на А.) на д-р С. и Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г. (л. 10 от делото на А.) на д-р С., съдът счита, че е възможно диагнозата „мозъчно сътресение“, да не е с източник твърдения побой, доколкото И. е бил освободен в 23.00 часа на дата 10.06.2018г., а прегледите са били осъществени на 02.07.2018г. и 03.07.2018г.

В допълнение, дори и да се приеме, че прегледите осъществени на 02.07.2018г. и 03.07.2018г., не са опосредени от друго събитие, довело до поставената диагноза, от заключението по допусната СМЕ се установява, че диагнозата „***“ е работна, тъй като не е потвърдена чрез назначеното изследване - компютърен томограф на мозъка, поради това, че същото не е осъществено. Установява се още, че посочените от ищеца оплаквания и симптоми, при извършените на 02.03.07.2018г. прегледи, не може да се твърди, че са свързани с травма отпреди около месец, а дори и да се приеме теоретично, че травмата претърпяна на 10.06.2018г. е причинила степенно мозъчно сътресение, тази степен на мозъчно сътресение при прегледите на 02 и 03.07.2018г., трябва да е отзвучала напълно.

Относно представената по делото флаш памет, съдържаща случаен запис на задържането на ищеца, анализирана в контекста на изслушаната СВТЕ съдът, вече отбеляза, че възпроизведените от аудио записа реплики, на мъжки гласове, не носят информация, която да обоснове категоричен извод, че спрямо ищеца са извършени незаконосъобразни действие.

Що се отнася до приобщените като доказателства по делото материали събрани по НОХД № 1511/2020г. по описа на РС – Перник, същите се ценят, дотолкова, доколкото има празнота в доказателствената съвкупност по настоящото производство, тъй като за проведените разпити и приети експертизи по наказателното дело, настоящият съдебен състав няма изградени лични впечатления. В тази връзка приобщените материали не обосновават извод различен от изложения до момента в съдебния акт.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че служителите на ответника са действали, съобразно правомощията, определени в закона. За самото задържане има издадена заповед за задържане, която не е обжалвана, при което установените с нея факти следва да се кредитират от съда. Не е установено конкретното деяние, което да представлява неправомерно действие от страна на служители на ответника, както и кои точно лица, в качеството си на такива са извършили същото. Липсват доказателства, водещи до еднозначен извод за извършени действия, които да се изразяват в нанасяне на побой и упражняване на тормоз спрямо задържаното лице.

Относно твърдяното бездействие от страна на полицейските служители, изразяващо се в незавеждането на ищеца на лекар, както и от лишаване от правото му да се обади на близък при задържането му.

Съдът счита твърденията за недоказани, ищецът не представя никакви доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба. По делото се установи, че със Заповед за задържане на лице № 231 от 10.06.2018г. на мл. експерт Р. К. Ч. на длъжност – командир на отделение (л. 17 от делото), на основание на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, /след употреба на алкохол, нарушава обществения ред и не изпълнява устно полицейско разпореждане/, ищецът К. И. И., считано от 02.00 часа на посочената дата – 10.06.2018г., е бил задържан за срок до 24 часа, в помещението за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР- Перник. От приложената по делото декларация за запознаване с права при задържане (л. 18 от делото), се установява, че същата е връчена при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, включително по отношение правото на медицински преглед от лекар и уведомяване за задържането. Видно от Амбулаторен лист № 007567 от 10.06.2018г. на д-р А. (л. 7 от делото на А.), на ищеца е извършен преглед на посочената дата между 11.00 и 11.45 часа. Такъв е извършен и между 16.10 и 16.30 часа, на същата дата, видно от Протокол за освидетелстване от 10.06.20218г. извършен с участието д-р С. – началник СИО в МБАЛ „***“ – Перник (л. 6 от делото на А.).

От изложеното следва, че ищеца не е бил лишен от правото си на медицински преглед, тъй като такъв му е направен два пъти в рамките на няколко часа и му е извършено и ренгенографско изследване на череп -лицева и профил. Относно твърденията, че бил лишен от правото му да се свърже с близък при задържането му, същите са алогични, доколкото ищецът сам е отказал да се запознае с правата си на задържан.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че в случая не е налице бездействие от страна на служителите на ответника, свързано с лишаването ищеца от правото да се ползва от правата на задържан.

Споделено от съда е и становището на ответника за наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ, според който ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Ищецът сам се е поставил в ситуация, в която е нарушил обществения ред и това е видно от представените по делото доказателства. Поведението на ищеца не може да бъде вменено във вина на ответника, който е упражнил своите задължения. Във връзка с процесния случай, на ищеца е била наложена административна санкция, потвърдена с Решение № 238 от 16.06.2020г. по к.а.н.д. № 253/2020г., по описа на А. съд – Перник и му е потърсена наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 5, във вр. с ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и за престъпление по чл. 133, пред. второ, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като срещу него е образувано ДП № 278/2018г. по описа на Второ РУ-Перник, приключило с повдигане на обвинение, като наказателното производство е на етап възобновяване на ВНОХД № 359/2023 по описа на Окръжен съд – Перник.

В обобщение на изложеното съдът приема, въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, че от същите не се установява спрямо ищеца да са осъществени сочените от него неправомерни действия и бездействия на служители от ОД на МВР – Перник. Предвид изложеното, намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители на О. М. – Перник при упражняване на административна дейност.

Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени и имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия бездействия.

По делото не се доказаха твърдяните от ищеца неимуществени вреди - физическите болки, страдания, последвалото мозъчно сътресение, както и психически страдания, чувство за страх и уязвимост от полицията. Претендираното от лицето обезщетение за неимуществени вреди, по своята същност, има за цел да репарира действително претърпени болка и страдание. Неимуществените вреди не могат да се предполагат и макар и възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай.

Съдът намира, че ангажираните от ищеца писмени доказателства - Амбулаторен лист № 1076 от 02.07.2018г. (л. 9 от делото на А.) на д-р С. и Амбулаторен лист № 1094 от 03.07.2018г. (л. 10 от делото на А.) на д-р С. не доказват претърпяно мозъчно сътресения, като аргументите затова са подробно изложените в горните редове на настоящия съдебен акт. Относно ангажираните гласни доказателства - свидетелските показания на свидетеля Е. М. И. – майка на ищеца, съдът счита, че същите недоказват твърдените от ищеца неимуществени вреди, доколкото в показанията са налични съществени противоречия със събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят заявява, че поради главозамайването, което получил ищецът, дълго време не можел да се качва по стълбите на 2-ия етаж на къщата им и да извършва служебните си задължения свързани също, с качване по стълби, тъй като работил в А1. Това му положение го притеснявало много, тъй като не бил в състояние да работи дълго време, световъртеж имал около 3-4 месеца. Споделя, че синът и развил страхова невроза и фобия да се качва на височина, приемал лекарства изписани от невролог за световъртеж и замайване.

От своя страна от доказателствата по делото се установява, че на ищеца е издаден само веднъж болничен лист и то за 10 дни от 03 до 12.07.2018г., като по делото липсват други данни лицето да се е нуждаело от почивка в домашни условия, да е хоспитализирано или невъзможността му да работи за по – дълъг период от време да е причина за оставянето му без работа. Установи се още, че назначеното на ищеца изследване - компютърен томограф на мозъка, не е осъществено. По делото се доказа също, че причинените на ищеца мекотъканни наранявания по тялото, са причинили лека до умерена болка с продължителност от две до три седмици, с период за възстановяване на тъканно нараняване - тип контузионно, като при такъв тип наранявания при необходимост се приемат обезболяващи средства, като възстановяването е спонтанно без намеса.

По изложените аргументи, съдът не кредитира споделеното от свидетеля в частта на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Относно търсената обезвреда от счупване на личния мобилен телефон на ищеца от полицейски служител, съдът също намира твърденията за недоказани. По делото е представена Сервизна карта от 08.06.2018г. за ремонт на телефон (л. 8 от делото на А.), но същата не може да обоснове обстоятелствата, при които е повредено мобилното устройство. Видно от протокол за личен обиск от 10.06.2018г. (л. 19 от делото), при задържането на ищеца у него са намерени: 1 бр. лична карта, 1 бр. контролен талон и СУМПС, както и 1 бр. телефон „Хуауей“ – с повреден дисплей, върнати му при освобождаването му срещу разписка от 10.06.2018г. (л. 24 от делото). По делото не са налични доказателства, че именно служител на ответника е счупил процесния телефон. Съдът установява съществени разминавания между твърдяното от ищеца, в исковата молба, за изпитото от него - „колкото за наздравица“ и данните по делото, в това число свидетелските показания на Р. Р. А., от където се установява, че И. е бил нетрезво състояние още при пристигането на полицейските служители. Изложеното говори, че твърденията на ищеца за ясен спомен от случилото се пораждат съмнение и предполагат конкретно целен резултат.

Недоказана е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия бездействия на ответника и претендираните неимуществени и имуществени вреди. Още повече, че както вече беше отбелязано в съдебния акт, съдът не приема действията/бездействията на ответника, като такива противоречащи на закона.

В обобщение от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на неимуществени и имуществени вреди така, както се претендират от ищеца. Действително отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без значение дали са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия – т. е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В конкретния случай в тежест на ищеца е по безспорен начин да установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди от неимуществен и имуществен характер, както и причинната им връзка с твърдените действия на служители на ОД на МВР – Перник. За фактите и обстоятелствата, по отношение, на които съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК носи доказателствена тежест, ищецът, въпреки дадените указания в този смисъл в доклада на делото по чл. 146 от ГПК, не ангажира доказателства, с които да бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпял претендираните вреди, още по-малко че същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на ОД на МВР – Перник, поради което предявеният иск срещу ответника се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на ответника. Такива са своевременно заявени, под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на А. съд Перник,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К. И. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [населено място], [улица], чрез адв. Н. Р. и адв. Й. П. – САК срещу Областна дирекция на МВР-Перник, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с която е заявена претенция за присъждане на обезщетение в размер на 50 100 лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия извършени от служители на ответника, от които за причинени имуществени вреди, сума в размер на 100 лева, за платенен от ищеца ремонт на телефонен апарат, както и лихва върху тази сума от 10.06.2020 година до окончателното й изплащане и за неимуществени вреди сума в размер на 50 000 лева, за периода от 10.06.2018 година до 09.06.2023 година, както и лихва върху тази сума от 10.06.2020 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К. И. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [населено място], [улица]да заплатят на Областна дирекция на МВР – Перник направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.