№25
РЕШЕНИЕ
16.03.2020Г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, П-ри въззивен наказателен състав
на 11 март 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН И.
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова Прокурор: Т.Стаматов
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 45 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред въззивният
съд е образувано по въззивна жалба на адв.М.Г. ***, в качеството й на служебен
защитник на подсъдимия Н.И.А., против Присъда № 2/07.01.2020 г. постановена по
НОХД № 1313/2019 г. по описа на РС-Ямбол.
С молба вх.№1691 от 28.01.2020 г. подсъдимия Р.А.С. е
отправил писмено искане за присъединяване на основание чл.320, ал.б от НПК към
първоначално депозираната въззивна жалба на защитника на поде.А.. В молбата се
отправя искане за изменение на постановената присъда чрез намаляване размера на
определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Съдът, като прецени молбата за присъединяване към
въззивната жалба за допустима и основателна, присъедини подсъдимия Р.А.С. към
подадената първоначална въззивна жалба и го конституира в качеството на
въззивна страна в процеса.
С обжалваната присъда подсъдимите Р.С. и Н.А. са
признати за виновни в това, че на 18.05.2019 г., около 02.00 часа в гр. Ямбол
от къща находяща се на ул. Царевец 9, в съучастие по между си, чрез повреждане
на прегР. здраво направени за защита на имот - огъване на врата в горната й
част и счупване на прозорец на вратата са отнели чужди движими вещи, всички
вещи на обща стойност 100 лева, от владението на собственика им А.А.А от гр.
Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив от поде. С. и при условията
на повторност, в немаловажен случай от поде. А., поР.което и на основание
чл.19б, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК на подсъдимия
Р.А.С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, а на подсъдимия Н.И. А.
на основание чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 9/девет/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С присъдата, подсъдимите са осъдени да заплатя
направените по делото разноски в размер на по 58,80 лв. за всеки от тях, в
полза на републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
В подадената въззивна жалба се
твърди явна несправедливост на постановената присъда в частта й, касаеща
наложените наказания лишаване от свобода. Претендира се изменение на
първоинстанционната присъда чрез определяне на наложените наказания лишаване от
свобода спрямо всеки един от подсъдимите в по-нисък размер. Аргументите в
подкрепа на това искане са в посока, че така наложените наказания на всеки един
от подсъдимите по размер не съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на извършителите, на цялостното процесуално поведение на подсъдимите
както в досъдебната фаза на наказателното производство, така и в хода на
съдебното такова.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща
представител. Последният счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
атакуваната присъда не страда от пороците, визирани в жалбата. Посочва, че
наложените наказания са справедливи, същите са определени при условията на
чл.55 от НК и при тяхното определяне са съобразени всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка моли съда да отхвърли въззивната
жалба като неоснователна и да потвърди присъдата като обоснована и справедлива.
В съдебно заседание въззивниците - подсъдими Р.С. и Н.
А., редовно призовани се явяват лично и със служебно назначените им защитници -
адвокати от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по
изложените в нея съображения. По отношение и на двамата подсъдими се иска
изменение на присъдата чрез намаляне на размера на наложените им наказания
лишаване от свобода.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му
по чл.313
и сл.от НПК, констатира от Фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като основателна, поР.следните
съображения:
Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от
събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, поР.което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за
безспорна. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е
обсъдил кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата
инстанция приема и кредитира както признанията, направени от страна на двамата подсъдими
по реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният
съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите Р.С.
и Н. А. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по
чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б"а" и б"б" от НК - за С. и по чл.195, ал.1,
т.З и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК - за А.,
т.к. на 18.05.2019 г., около 02.00 часа в гр. Ямбол от къща находяща се на ул.
Царевец 9, в съучастие по между си, чрез повреждане на прегР. здраво направени
за защита на имот - огъване на врата в горната й част и счупване на прозорец на
вратата са отнели чужди движими вещи, всички вещи на обща стойност 100 лева, от
владението на собственика им А.А.А от гр. Ямбол, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив от поде. С. и при условията на повторност, в немаловажен
случай от поде. А..
Извършено е съставомерно
деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството
на престъпните деяния се установява безспорно от признанията на подсъдимите,
дадени от тях по реда на чл.371, т.2 от НПК, от техните обяснения, дадени в
хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото
свидетели А.А.А, Д. А.С. и Д.И.А, както и от писмените доказателства, приложени
по делото -заключение по назначена по делото стоково-оценъчна експертиза, 2бр.
протоколи за доброволно предаване, приложени на л.22 и 23 от ДП, разписка за
върнати вещи, които подкрепят признанията на петимата подсъдими.
От обективна страна, предмета на престъплението -
предмет на обвинителния акт, са чужди движими вещи, изчерпателно изброени в
обвинителния акт. Същите са годен предмет на престъплението, като са на обща
стойност 100 лв.
Както вече бе посочено, вещите предмет на деянията,
включени в продължаваното престъпление са били чужда собственост, което
обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимите. При извършване на деянието
е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл.
194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго.
Същото е осъществено чрез изнасянето на вещите от подсъдимите от имота,
собственост на св.Алиев и отнасянето им от мястото на извършване на престъпното
деяние. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху
вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от друга
страна -
подсъдимите са установили трайно своя фактическа власт
върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата
власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъществяването
му, с което и същото се счита за довършено.
Елемент от обективната страна
на престъплението "кражба" е и липсата на съгласие от страна на
собственика на вещите, респективно на негов законен представител за отнемането
им. Видно както от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, така и от показанията на пострадалия свидетел А.А., такова
съгласие нито е било искано, нито е било давано.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите,
направени от първоинстанционния съд в посока, че престъплението не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК; че е извършено от подсъдимите
в условията на съучастие помежду им в качеството на съизвършители; чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и при условията на
повторност по см. на чл.28, ал.1 от НК - за поде.А., а за поде.С. - при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б"а" и
б"б" от НК, по Р. което правилно е квалифицирал деянието по чл.196,
ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.29,
ал.1, б"а" и б"б" от НК - за С. и по чл.195, ал.1, т.З и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК - за А., по
изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Проверяващата инстанция изцяло
споделя извода на районния съд, че от субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимите ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от
фактическа власт върху вещите - предмет на деянието, техният собственик и са
искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимите са
разбирали противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му
последици, но въпреки това са искали настъпването им. Действали са и със
съставомерното намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този
извод се налага предвид последващите им действия, изразяващи се в разпореждане
с отнетите вещи като със свои.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ
НАКАЗАНИЯ:
При определяне вида и размера на наказанието на всеки
един от двамата подсъдими районният съд е отчел налични смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същите следва да бъдат
определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. са налице многобройни
смекчаващи вината им обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното.
По отношение на подсъдимите Н.А. и Р. С. обосновано
районният съд е направил извода, че предишните им осъждания се явяват пречка за
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и правилно на основание чл.57,
ал.1, т.2, б"б" от ЗИНЗС - за поде.С. и на основание чл. 57, ал.1,
т.З от ЗИНЗС - за поде.
А. е определил първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от всеки един от тях.
Необосновано обаче съдът е
определил на поде.С. наказание от 1 година лишаване от свобода, а на поде.А.
наказание от 9 месеца лишаване от свобода. За да определи наказанието, наложено
на всеки от въззивниците по вид и размер, правилно решаващият съд е взел
предвид както степента на обществена опасност на осъщественото деяние и начина
на осъществяването му, така и степента на обществена опасност на личността на
въззивниците. Безспорно правилно решаващият съд е преценил, че се касае за
деяние със сравнително висока степен на обществена опасност, обуславяща се от
динамиката на този вид престъпни деяния понастоящем в страната, както и с оглед
обстоятелствата, касаещи механизма на извършване на престъплението. Правилно
решаващият съд с оглед съдебното минало на въззивниците е преценил, че се касае
за личности с висока степен на обществена опасност. Едновременно с това,
правилно и обосновано съдът е приел като смекчаващи вината на двамата подсъдими
обстоятелства -самопризнанията им, изразеното съжаление за стореното, доброто
им процесуално поведение, както и ниската стойност на отнетите вещи, която е
много под размера на минималната за страната работна заплата. Затова и
преценката на районният съд за определяне на вида и размера на наказанията при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е правилна, т.к. в случая са налице
многобройни смекчаващи вината на всеки от подсъдимите обстоятелства. Настоящата
съдебна инстанция счита обаче, че определеният от районния съд при тези условия
размер на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година - за поде.С. и от
9 месеца - за поде.А. е явно несправедливо, т.к. съдът е пренебрегнал и не е
отчел важният при индивидуализацията на наказанието факт, касаещ
възстановяването на собственика на вещите - предмет на кражбата, с изключение
само на тонколонките. В този смисъл на подсъдимия Р. С. следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, а на подсъдимия Н.А.
- наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, като така постановената
присъда следва да бъде изменена в нейната наказателна част, като наложеното с
нея наказание на въззивниците следва да бъде намалено в посочения размер.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наказание лишаване от свобода за срок от
9 месеца за Р. С. и за срок от 6 месеца за Н.А., които да бъдат изтърпени
ефективно, са необходими и достатъчни за постигане целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото.
В останалата част /извън
частите от нея, които следва да бъдат изменени/ присъдата следва да бъде
потвърдена като правилна и обоснована и постановена при спазване на
процесуалните правила.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.334, т.З и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ Присъда № 2/07.01.2020 г. постановена по НОХД №
1313/2019 г. по описа на PC-Ямбол като намалява размера
на наложеното на поде.Р. А.С. наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода
на 9 /девет/ месеца лишаване от свобода.
ИЗМЕНЯ Присъда № 2/07.01.2020 г. постановена
по НОХД № 1313/2019 г. по описа на PC-Ямбол като намалява размера
на наложеното на поде.Н.И.А. наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода
на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.