Р Е Ш Е Н И Е №137
13.12.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав,
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА БАЛТОВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретар Станка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Зъбова въззивно търговско дело № 250 по описа за
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Е. Г. Б. , гражданка на Руската Федерация, р.****г. и А. В. Б. , р.****г., гражданка на Руска Федерация-двете ищци по т.д. №220/18г. по описа на БОС- чрез процесуални представители – адвокати М. Г. и И. Б. против съдебно решение №207/ 06.06.19г., постановено по горното дело, с което заявените от тях претенции са изцяло отхвърлени.
Въззивниците оспорват решението като неправилно и молят за неговата отмяна. Вместо това искат постановяването на друго, с което исковете им да бъдат уважени. Дирят и съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.
Конкретните съображения за неправилност на атакуваното решение са: лаконичните мотиви на съда не обосновават извода, че ипотечното право на Банката съществува върху имотите на ищците; последните са доказали с нотариални актове правото си на собственост върху обременените с ипотека самостоятелни обекти, поради което разполагат съгласно чл.151 от ЗЗД с всички възражения, които има и длъжникът, чийто дълг е обезпечен с ипотеката върху чуждия имот; праводателят на ищците и Банката са сключили споразумение от 26.06.15г. по чл.365 и сл. от ЗЗД, с което са се съгласили да прекратят съществуващите между тях съдебни спорове относно дълг с общ размер от 1909 155 евро, дължими на ответника по делото по договор за банков кредит, сключен от него на 23.03.07г. с дружеството- трето лице помагач. Липсата на график за вдигане на ипотеките в това споразумение не значи, че за Банката не е възникнало задължение да ги вдигне, т.к. ипотечното й право е погасено.
Оспорват извода на съда, че щом съдебната спогодба, с която е приключило търговско дело 484/2014 г. по описа на БОС, не възпроизвежда текста на извънсъдебната спогодба, то дългът не е погасен и ипотечните права на банката съществуват. Излагат се пространни съображения в подкрепа на обратното становище. Тъй като вдигането на ипотеките е предпоставено от изпълнението на чл.1 от споразумението, а
това е сторено, въззивниците приемат, че за Банката е възникнало и кореспондиращото задължение да вдигне ипотеките върху имотите по пар.2 от същото споразумение. Това изпълнение имало погасителен ефект върху ипотечното й право и последвалата спогодба сама по себе си не можела да породи ипотечното право отново.
Въвеждат оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуал-ни нарушения, довели до постановяването на решението при непълнота на доказателствата, но направените в тази връзка искания са оставени от въззивния съд без уважение по съображения, изнесени в определението по допустимостта. Страната поддържа възраженията, направени от проце-суалния представител на третото лице-помагач за липса на идентичност между процесните два имота и тези от приложения по делото ипотечен акт, които окръжният съд не е разгледал.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваем „И“ А. ЕИК ****- гр. С.. В него оплакванията на въззивниците се сочат за неоснователни, а постановеното решение- за правилно и законосъобразно. Защитава се тезата, че третото лице е изпълнило частично поетите от него със споразумението задължения, което не удовлетворява изискването за пълно и точно изпълнение, следователно не може да породи насрещно задължение на Банката да вдигне наложените ипотеки. Ипотечното й право не е погасено нито по отношение на тези два имота, нито по отношение на останалите имоти, предоставени като обезпечение на кредита на третото лице, за което излага подробни съображения. Затова поддържа, че като изправен кредитор е развалила споразумението на осн. чл.6, ал.1 от същото. Волеизявлението й в този смисъл било надлежно връчено на дружеството-длъжник на адреса му, посочен в ТРегистър, на 16.08.17г. Развалянето на това споразумение било потвърдено и от третото лице чрез писмено уведомление до Банката, представено по делото. Затова тя нямала задължение за заличаване на ипотеката върху процесните два апартамента. Хипотетично би била задължена за това само ако третото лице бе изпълнило всички поети със споразумението задължения, но това не е така, а учредената ипотека обезпечавала цялото вземане на Банката, т.к. е неделима.
Поддържа, че жалбоподателите нямат материално правна легити-мация да заявят правата на длъжника и да ги противопоставят на кредитора му. Твърди, че правата по чл.151 от ЗЗД не са абсолютни и неограничени, не са тъждествени с тези на длъжника–страна по материалното правоотношение с кредитора, а са акцесорни спрямо него. Намира, че частичното погасяване на вземанията, при липса на установена поредност за заличаване на ипотеките, не може да обуслови извод за задължение на Банката да даде съгласие за заличаването им точно върху процесните два апартамента. Противопоставя се на допускането на доказателствата, поискани от въззивниците и не ангажира нови. Дири разноски.
В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседание, въззиваемата Банка поддържа становището си чрез процесуален представител- адвокат, а въззивниците-ищци и третото лице- техен помагач- „Р“ЕООД(н) не се явяват и представляват.
Бургаският апелативен съд, след извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК, намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в производството възражения на жалбоподателя за неправилност на горното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ,изр. трето от ГПК, вр. чл.179, ал.2 от ЗЗД.
Ищците Б. и Б. са поискали съда да установи по отношение на ответник „И” А. , че последният няма ипотечни права, обезпечаващи вземанията му по договор за банков кредит от 23.03.2007г., сключен с „Р“ ЕООД – в несъстоятел-ност върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – апартамент с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2.77, с административен адрес гр. С., м. „К“, ет. 5, ап. E5.18, с площ по документ 53,71 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,45 кв.м., собственост на Б. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – апартамент с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2.73, с административен адрес гр. С., м. „К“, ет. 5, ап. D5.13 с площ по документ 53,75 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,26 кв.м., собственост на Б.
В обстоятелствената част на исковата молба и направеното по нея уточнение(л.326, 342,343- дело БОС)заявяват, че са закупили горните имоти съответно с н.а. №148/10.05.12г.(Б.) и с н.а. №136/30.04. 10г.(Б.) от третото лице- помагач по делото -„Р“ ЕООД (н), който преди това ипотекирал имотите им, ведно с поредица други, с н.а. №44,т.ІV, рег. №2177, дело № 622 от 26.03.2007 г. на нотариус № 1* действащ в района на РС – Несебър в полза на ответната Банка. Ипотеката обезпечавала изтеглен от праводателя им кредит с договор №029-В/ 23.03.07г. за 950 000 евро, ведно с лихвите, разноските и таксите, предвидени в него. Длъжникът не обслужвал кредита си. Това наложило сключването на извънсъдебно споразумение от 26.06.2015 г., с което страните по кредитното правоотношение постигнали съгласие за погасяването на дълга по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД чрез прехвърляне в полза на банката, респективно на трети, посочени от нея лица на имоти, собственост на длъжника. В замяна Банката се задължила в чл.5, ал.2 от споразумението поетапно да вдига учредените в нейна полза ипотеки върху имотите, посочени в § 2 от споразумението, сред които са и процесните два апартамента.
Твърдят, че макар Банката да получила описаните в чл.1.1 имоти и въпреки, че така възникнало насрещното й задължение по чл.5, ал.2 да даде писмено съгласие по чл.179, ал.1 от ЗЗД, не се съгласила за заличаването на ипотеките върху имотите на ищците и инициирала срещу тях принудително изпълнение по изп.д. №1784/2017г. по описа на ЧСИ Т. М. , рег. №803 на КЧСИ. Делото било образувано през м. август 2017г. по молба с приложен изпълнителен лист, издаден в полза на Банката на 16.12.15г. по спогодбата, сключена по т.д. №484/14г., против длъжника по кредита „Р“ ЕООД(н). Ищците били застрашени от принудително изпълнение срещу собствените им имоти за събиране дълга на праводателя им към ответника по делото, което ги мотивирало да предявят настоящите претенции.
В рамките на това производство Б. и Б. се бранят, като се позовават на правомощията си по чл.151 от ЗЗД. Твърдят, че със споразумението Банката е направила ипотечното си право делимо, а по отношение на техните имоти то е вече погасено, защото е изпълнена частичната престация( вкл. и чрез възлагане на имоти по друго изпълнително дело в полза на Банката), срещу която кредиторът дължи да даде писмено съгласие по чл.179, ал.1 от ЗЗД за заличаване на наложените ипотеки. Считат, че с изпълнение на условията по чл.1,ал.1 от споразумението с дата 26.06.15г., за ответника е възникнало задължението по чл.179 от ЗЗД да даде съгласие за заличаването на ипотеките върху техните два имота.
Ответникът „И” А. е оспорил исковете със съображения, че ищците са придобили имотите си от третото лице- помагач по делото с наложената върху тях ипотека, обезпечаваща кредита на праводателя им. Освен това последният не бил изпълнил част от задълженията си по чл.1, ал.1 от цитираното извънсъдебно споразумението(подробно описани), тези по чл.1 ал.3,чл.2 ал.2 и 3,чл.3, ал.2 от същото, както и част от тези по чл.5, ал.6 от него. Счита, че са налице предпоставките за развалянето на споразумението, поради неизпълнение на горните задължения, които определя като такива, визирани в чл.6,ал.1,б.“а“, вр. чл.6 ал.3 от същото и в чл. 6, ал.1,б.“д“, вр. чл.6,ал.3 от споразумението. За това е подал известие до длъжника си, получено от него на 16.08.17г., с което го уведомява, че едностранно разваля сключеното помежду им споразумение от 26.06.2015г. Счита, че наложената ипотека обезпечава цялото му вземане по кредита и ипотечното му право е неделимо, както и че се е уговорил (евентуално), при изпълнение от длъжника на поетите със споразумението задължения да даде съгласие по смисъла на чл.179 от ЗЗД само за имотите , описани в чл.1, ал.1, от т.1.1 до т.1.17, но не и за тези, описани в §2 от споразумението.
По отношение размера на вземането си посочва, че го е формирал като е съобразил стойността на извършеното доброволно изпълнение -прехвърляне на имотите, посочени в чл.1,ал.1, т.1.1-1.3 и 1.8-1.17 от споразумението и осъщественото принудително изпълнение по отношение на имотите, посочени в чл.1,ал.1,т.1.4-1.6 от горното. Счита, че за разликата до пълното си удовлетворяване няма пречки да насочи принудително изпълнение по отношение на всички останали ипотекирани имоти, сред които са и двата процесни.
В подадената ДИМ становището на ищците е доразвито, като е въведено оспорване на твърденията на противната страна за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по споразумението от 26.06.15г. и това, че Банката е развалила процесното споразумение със съобщение от 16.08.17г. Твърди се, че уведомлението за разваляне и разписката за връчването му са частни документи, съставени за целите на процеса, че уведомлението изхожда от лице, за което няма доказателства да е било упълномощено да прави волеизявление за разваляне на споразумението, че то не може да бъде развалено без да се даде срок за насрещно изпълнение и в този смисъл клаузата на чл.6, ал.1 от същото е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Евентуално се твърди, че т.к. изпълнението до този момент е на сума в общ размер от 1 600 000 евро, неизпълнението на 110 000 евро ( по чл.2.2 от споразумението) е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, поради което споразумението не може да бъде развалено. Страната сочи, че не оспорва размера на вземането на Банката спрямо кредитополучателя.
В ДОИМ Банката е оспорила горните възражения като неоснователни. Счита, че пълномощникът адвокат е разполагал с представителна власт да формира волеизявлението за разваляне на споразумението и евентуално се позовава на чл.301 от ТЗ. По отношение на възражението за незначителност на неизпълнената по споразумението за част от задълженията заявява, че правомощията на ищците по чл.151 от ЗЗД не включват това позоваване, което може да бъде направено само от страната по материалното правоотношение. Излага доводи и срещу твърдението за нищожност на чл.6, ал.1 от споразумението.
Кредитополучателят „Р“ ЕООД – в несъстоятелност е конституиран като трето лице – помагач на ищците. Той е изразил становище за основателност на исковете, т.к. първоначалната ипотека нямала действие по отношение на изградените в последствие обекти, те не съществували в правния мир при налагането й, освен това липсвала идентичност между обектите по право на строеж, върху които е учредена първоначалната ипотека и последващо изградените такива. Също така неизпълнението на задълженията по споразумението било незначително, поради което и не е развалено, още повече, че изявлението в тази насока е направено две години след приключване на изпълнението по спогодбата. Евентуално е направено възражение за прихващане на вземането на третото лице –помагач към Банката за връщане на даденото след развалянето на споразумението, с насрещното му задължение за плащане спрямо нея.
С обжалваното съдебно решение, Бургаски окръжен съд е отхвърлил заявените претенции със съображенията, че признатите с извънсъдебната спогодба вземания не са били изпълнени от кредитополучателя праводател на ищците, поради което няма основание за заличаването на процесните ипотеки, освен това в същата спогодба липсвал график за поетапното вдигане на ипотеките, обусловен от частични погасявания на дълга.
Настоящата инстанция споделя този краен правен извод на окръжния съд, като по обосноваването му, както и по въведените във въззивната жалба оплаквания излага следното:
По фактите: Релевантната за казуса фактическа обстановка, установена при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е следната: Ищца Б. е закупила от „Р“ЕООД с н.а. №136/30.04.10г. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – апартамент с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2.77, с администра-тивен адрес гр. С., м. „К“, ет. 5, ап. E5.18, с площ по документ 53,71 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,45 кв.м.
Ищца Б. е закупила от същия продавач с н.а. №148/10.05.12г. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – апартамент с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2.73, с административен адрес гр. С., м. „К“, ет. 5, ап. D5.13 с площ по документ 53,75 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,26 кв.м.
Продавачът на горните имоти-трето лице-помагач на ищците по делото -„Р“ ЕООД (н) преди прехвърлянето е ипотекирал гореописаните два имота, ведно с поредица други, с н.а. №44,т.ІV, рег. №2177, дело № 622 от 26.03.2007 г. на нотариус № 1* действащ в района на РС – Несебър в полза на ответната Банка, в обезпечение на изтеглен по договор №029-В/ 23.03.07г. кредит за 950 000 евро, ведно с лихвите, разноските и таксите, предвидени в него. Към договора са сключени и шест анекса.
Длъжникът не обслужвал редовно кредита си, поради което последният е обявен от Банката за предсрочно изискуем. Кредиторът се снабдил за вземането си с изп.лист от 27.05.14г.на основание чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.3871/14г.по описа на БРС, но поради оспорване на задължението, било образувано т.д. №484/14 г. по описа на БОС. Делото е прекратено, т.к.страните постигнали съдебна спогодба за размера на вземанията на кредитора, одобрена с протоколно определение от 17.11.15г. Преди това, на 26.06.15г., страните по горното дело сключили споразумение, с което взели решение за прекратяване на горното съдебно производство; в §1 се уговорили, че размерът на задължението на кредитополучателя към Банката е именно този, който е отразен после и в съдебното споразумение; в §2 е констатирано, че дългът е обезпечен с две договорни ипотеки, имотите, върху които те са наложена са подробно изброени и процесните по делото два, са част от тях.
В чл.6 ал.1 от споразумението са примерно изброени няколко неизпълнения на задължения на кредитополучателя, даващи основание за развалянето на споразумението от кредитора, но в чл.6 ал.3 е обобщено, че всяко неизпълнение от страна на длъжника на предвидените в същото споразумение задължения, респ. неизпълнение на което и да е от посочените в него действия, вменени на кредитополучателя за изпълнение, дават право на кредитодателя да развали споразумението и да пристъпи към незабавно принудително изпълнение на цялото си вземане. Ведно с това в чл.8 от споразумението изрично е залегнало, че подписването му не следва да се счита за отказ на кредитора от каквито и да били негови права, респективно от правото му да иска принудително изпълнение, както и да осъществи правото си да развали споразумението незабавно и без да дава срок за изпълнение, а също да пристъпи към принудително изпълнение, в случаите на неизпълнение на което и да е от задълженията на длъжника, посочени в чл.6.
Кредиторът се е снабдил на основание прекратителното определение по т.д. №484/14г. по описа на БОС с изпълнителен лист от дата 17.12.15г. за вземането си и е образувал изпълнително производство въз основа на този титул на 08.08.17г. Изпълнението е насочено към ипотекираните от кредитополучателя апартаменти, два от които са и процесните по делото. Ипотеката върху недвижимите имоти е подновена по молба на кредитора, вписана на 23.03.2017 г. (л.266-269).
На 16.08.17г. чрез куриер, Банката е връчила на управителя на кредитополучателя- А. Г. уведомление, че считано от същата дата, без да дава допълнителен срок, разваля споразумението им от 26.06.15г., поради неизпълнение на задълженията на длъжника, които описва.
Ищците и третото лице оспорват получаването на уведомлението, но съдът счита оспорването за неуспешно не само, защото е приложено копие от товарителницата, отчетена от куриера като доставена на горепосочената дата на получател Г. , но и защото макар подписаната от същото лице разписка да е изключена от доказателствата по делото, поради оспорване като неавтентична и липсащ оригинал на документа, е налице друг документ(писмо от длъжника до ответника и трето за делото лице), приложен на л.320 от делото на БОС, в чието съдържание този факт е признат. Като издател на този документ е посочен също А. Г. , чийто подпис е оспорен от ищците, но потвърден от вещото лице по изслушаната пред първа инстанция графологична експертиза, възприета от този съд, като безпристрастно и компетентно изготвена.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че кредиторът е осъществил правото си да развали споразумението и уведомлението за това е връчено на длъжника на 16.08.17г.
Не се споделят от съда възраженията за нищожност на клаузата на чл.6 от извънсъдебното споразумение, т.к. уговорката да не се дава допълнителен срок за изпълнение преди развалянето на договор, по който страните са били в дълги предварителни преговори, поради продължително неизпълнение на длъжника, не осъществява нито една от предпоставките на чл.26 от ЗЗД, която да обоснове твърдяната недействителност.
Съдът не счита за основателно възражението на Б. и Б. , че праводателят им е изпълнил задълженията си по споразумението и за кредитора не е възникнало правото да го развали, защото макар по делото да има доказателства за прехвърлянето на имотите, посочени в чл.1, ал.1, т.1.1-1.17- доброволно или чрез възлагане от осъществени принудителни продажби, няма никакви доказателства за изпълнението на останалите, поети от длъжника задължения спрямо кредитора, а по факта, че уговорената в същото споразумение сума от 110 000евро изобщо не е била заплатена от „Р“ на Банката, страните изобщо не спорят.
Не се споделя от този съд и възражението на въззивниците ищци, че притежаваните от тях имоти не следва да се считат ипотекирани, защото не са идентични с тези, чието право на строеж е било предмет на договорната ипотека между страните по кредитната сделка през 2007г.
Тъй като към момента на сключването на договора за ипотеката изграждането на отделните самостоятелни обекти в ипотекирания имот(тогава незастроен), вече е било предвидено и изрично описано в акта за налагането на тежестта, следва да се възприеме, че тя се разпростира и върху тях.
Апартаментът на Б. - Д5.13- е описан в нотариалния акт за закупуването му с площ от 60,01 кв.м. ведно с общите части, т.е. е с 3,02 кв.м. по-малък по площ от ипотекираното право на строеж, но в рамките на неговия обем.
Апартаментът на Б. Е 5.18- е описан в нотариалния акт за закупуването му с площ от 60,16кв.м. ведно с общите части, а ипотекираното в полза на Банката право на строеж е за бъдещ обект от 62,66 кв.м., т.е. изграденото е в обема на обремененото с ипотеката вещно право.
С оглед на горното и независимо, че пълно покритие на размерите на двата обекта с предвиденото за изграждането им право на строеж не е налице, ипотеката следва да се счете за наложена и върху вече построените апартаменти, защото площта им е в рамките на обремененото ограничено вещно право на строеж, а след осъществяването му, то се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелните обекти и учредената ипотека го следва.
От правна гледна точка при тези данни, страните спорят за това дали ипотечното право е погасено.
Настоящата инстанция счита, че то не е погасено, защото не са настъпили предпоставките за това.
Според чл. 179 от ЗЗД, вписването на ипотеката се заличава при две алтернативно предвидени възможности: въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или като правна последица от влязло в сила съдебно решение. С последното трябва да е уважен установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката не съществува (погасено е, респективно не е възникнало или е нищожно). Ако вземането е недействително, ипотеката не може да продължи съществуването си, т.к. ипотечното право е акцесорно и следва съдбата на дълга. Решението може да уважи и установителен иск, че не съществува ипотечното право(то е погасено или не е възникнало- нотариалният акт, респективно договорът за ипотека са обявени за нищожни).
Ипотеката се заличава и в случай, че ипотекираният имот е продаден в резултат на успешно проведена публична продан(по молба от приобретателя), както и по молба на всяко заинтересовано лице, когато е изтекъл десетгодишният срок за вписването й.
Освен това според чл.150 от ЗЗД ипотечното право е неделимо, освен ако кредиторът, в чиято полза е предвидена тази неделимост не се откаже от нея или страните по договорното отношение не се уговорят за нещо различно. Също така ипотеката следва имота, върху който е учредена.
Оспорването на ипотечното право на Банката в случая се ограничава само с твърдението на ищците, че длъжникът е удовлетворил достатъчна част от вземането на кредитора си, поради което е погасил ипотеката, наложена в обезпечение на изпълнението върху техните два имота.
Предвид горната теза, приложимото материално право и данните по делото, оспорването в случая е неоснователно.
Имотите си ищците са закупили обременени с валидна ипотека, подновена преди изтичането на десетгодишния, предвиден в закона срок за погасяването й, вписана в обезпечение на паричен дълг на праводателя им към Банката по валутен кредит, който също е валиден. Следователно заличаването на вещната тежест може да се постигне само при изпълнение на обезпеченото вземане- от длъжника или ищците( до размера на дължимата по закупуването на имотите цена). Освобождаване на имотите от ипотеката при частично изпълнение на дълга е възможно само при изрично изразено съгласие на ипотекарния кредитор, каквото от прочита на споразумението с дата 26.06.15г. не е видно.
В това споразумение страните по кредитното отношение са уговорили освобождаването от ипотека на няколко имота, сред които процесните два не са, както и изпълняване на дълга чрез бъдещо прехвърляне на имоти, които не са били обект на ипотекиране, ведно с имотите, които вече са обезпечили дълга по два ипотечни договора, в единия от които са включени и апартаментите на ищците.
Както по-горе съдът е отбелязъл, спогодбата е само частично изпълнена, като страните не са спорили по размера на дълга на кредитополучателя, а той значително надвишава изпълнената дотук част- доброволно или чрез предприемането на принудителни действия от кредитора.
В самото извънсъдебно споразумение е налице уговорка за освобождаване от вещна тежест на няколко имота(апартаментите на Б. и Б. не са сред тях), ако длъжникът изпълни всички поети задължения по чл.1,2 и 3 от споразумението, но задълженията не са изпълнени в цялост, поради което споразумението е развалено и делимостта на ипотечното право е отпаднала и по отношение на онези имоти, за които е била уговорена.
В обобщение на изложеното дотук и тъй като дългът на праводателя на ищците не е изцяло погасен, а частичното му изпълнение не освобождава от вещната тежест апартаментите на ищците, заявената по делото от тях претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното решение на Окръжен съд Бургас следва да бъде потвърдено.
С оглед този резултат от обжалването, въззивам ответник „И“А. има право на основание чл.78, ал.3 ГПК на всички направени по делото разноски, представляващи в случая юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, в размер на общо 160лв., платими му от въззивниците ищци поравно.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 207/06.06.19г. по описа на т.д. №220 по описа на БОС за 2018г.
ОСЪЖДА Е. Г. Б. , гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. със съдебен адрес гр. Б., ул. „В” №7, ет.4 - Адвокатско дружество „И” да заплати на „И” А. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 85 съдебно деловодни разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита на Банката в производството по в.т.д. №250/2019г. по описа на БАС.
ОСЪЖДА А. В. Б. , родена на*** г., гражданка на Руската Федерация, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В” №7, ет.4 - Адвокатско дружество „И” да заплати на „И” А. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 85 съдебно деловодни разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) ) юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита на Банката в производството по в.т.д. №250/2019г. по описа на БАС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: