Р Е Ш Е Н И Е
822/25.9.2018г.
25.09.2018г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Мирослав
Марков
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1442 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от М.М.И. ***, чрез адв. П. от АК Шумен срещу И.Х.Р. ***,
конститутивен брачен иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните на 26.03.1989 г. граждански брак, за
което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Хитрино, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
настъпило след сключване на брака, без
съдът да се произнася за вината, както и искане с правно основание чл. 53 СК за
възстановяване на фамилното име на ищцата преди сключване на брака.
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: страните са
съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 26.03.1989 г.
Бракът е първи за двамата, като от него нямат деца. По време на брака нямат придобито движимо и
недвижимо имущество. Настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е обусловено от следните факти от живота на съпрузите: След
изселването им в Република Турция през 1989 г. с времето, в отношенията между
съпрузите е настъпило трайно и непреодолимо отчуждение, причинило разпад на
връзката, която не е могла да съхрани нужното доверие, взаимно уважение и
разбирателство между партньорите. Ответникът се завърнал в България, а ищцата
продължила да живее в Р. Турция. От двадесет и осем години са във фактическа
раздяла. Бракът съществува формално, без необходимото съдържание. Ето защо моли
за постановяване на положително решение по делото, като бъде прекратен брака
между страните без произнасяне за вината, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В
рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
В хода на проведените по делото съдебни заседания,
ищцата, чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа предявения иск
и моли за положително произнасяне по същия.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 26.03.1989 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак
№ *** от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Хитрино. От брака нямат родени деца.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите М. К. А. и М. Я. М., близки на ищцата. В изложението си
свидетелите излагат обстоятелства, че страните са се разделили преди двадесет и
осем години. От тогава не поддържали контакти, като ищцата след установяването
си в Турция заживяла на семейни начала със свид. М..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла около една година
след сключване на брака. Конкретните причини и персонална вина за това обаче,
както и за влошените отношения по между им, не се установяват по
безпротиворечив и категоричен начин. Поведението и на двамата съпрузи се е
отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за
продължаване на съвместния съпружески живот. Налице
е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати
с развод.
Предвид релевираното
в тази насока искане и липсата на спор между страните по претенцията за
фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, то следва да се
постанови решение, с което се допусне възстановяване на предбрачното фамилно
име на съпругата.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и
двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните
така, както са ги направили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
Прекратява гражданския брак между М.М.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** 1, чрез адв. П. от АК Шумен и И.Х.Р., с ЕГН ********** адрес: ***, сключен на 26.03.1989г. пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Кметство село Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име И., на основание чл. 53 от СК.
КОНСТАТИРА, че страните нямат семейно
жилище.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка
по между си.
Разноските остават в тежест на страните, така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА М.М.И., с ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И.Х.Р., с ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: