№ 1344
гр. Русе, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520102732 по описа за 2025 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 27.01.2025 г. депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Евротрейдинг"
ЕООД за сумите: 1413,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от
05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 359,38 лв. лихва за забава
от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., 73,23 лв. сума за разпределение на топлинна енергия
за периода м.05.2022 г. д-м.04.2024 г., 14,90 лв. лихва за забава за периода 01.07.2022 г.
- 23.01.2025 г. и направените по делото разноски. Твърди още, че по ч.гр.д.№ 1343/2025
г. по описа на РС-гр.Русе била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу нея, с оглед на което и в указания му от съда
срок предявява настоящия иск за установяване вземането си за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу „Евротрейдинг“ ЕООД за топлоснабден имот -
магазин /приемателен пункт /, находящ се в гр.София, общ."Надежда", ж.к."Надежда-
1" бл.109, вх.Б, за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., с aб.№ 341686/инсталация
**********.
В тази връзка твърди, че между „Евротрейдинг“ ЕООД и „Топлофикация
София“ ЕАД не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки
отправената покана от страна на ищцовото дружество, поради което длъжникът се е
обогатил неоснователно за тяхна сметка и дължи връщане на онова, с което се е
1
обогатил неоснователно до размера обедняването. „Евротрейдинг“ ЕООД не
изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ
за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.
В чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при
общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. За процесния период в сила били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-
013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-О33/08.10.2007 г.
на ДКЕВР, в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл.
40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ - до 20-то число на месеца,
следващ този на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. В случай, че „Евротрейдинг“ ЕООД е имало възражение относно стойността
на начислената ТЕ (сума), то всеки месец имало регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ.
В изпълнение разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138б от ЗЕ/ сградата-
етажна собственост, в която се намирал имотът на ответника, сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем
сървисис" ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период
били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - Техем
сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/ за
действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено по отношение на „Евротрейдинг" ЕООД, гр.Русе, че дължи на
„Топлофикация София" ЕАД сумата от общо 1897,27 лв., предмет на издадената по
ч.гр.дело № 1343/2025 г. по описа на РС-гр.Русе заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Претендира и присъждане на разноските за двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковете. Заявява, че е неясно на какво основание се гради
претенцията. Веднъж ищецът твърдял наличие на неоснователно обогатяване, т.е.
получена облага без правно основание, а от друга страна претендирал лихви за
неизпълнено навреме договорно задължение. При липса на договор между страните
2
нямало основание за начисляване на суми по прогнозни месечни вноски. След като
ищецът твърдял, че ответното дружество се е обогатило без основание, следвало точно
и ясно да е пресметнат размерът на обогатяването. Той трябвало да отговаря на
обективни отчетни показатели за реалната сума, а не предполагаема или прогнозна
такава. След точното й определяне, тя можело да бъде поискана и едва тогава течала
лихва за забава. Неприлагането на годишните изравнителни сметки и
несъобразяването им по предявения иск сочело на произволност и неопределеност на
претенцията. Липсвали счетоводни документи, приложени към исковата молба, които
да бъдат коментирани и евентуално оспорени или приети. Липсвали обективно
отчетени и точно пресметнати параметри на консумирана топлинна енергия и
съответстващата й цена. Обстоятелетвената част на иска не давала яснота на какво се
основава и с какво се подкрепя исковата претенция. Цитираната нормативна база била
неотносима за отношенията между страните, тъй като ответното дружество не било
купувач на топлинна енергия, между тях нямало сключен договор и съответно
търговски отношения липсвали. Ответникът изобщо не получавал и не ползвал
топлинна енергия от ищцовото дружество. За да определи сумата по претендираното
задължение, „Топлофикация София" ЕАД ползвала произволно приети данни за
консумирана топлоенергия, а не действително отчетени от функциониращите уреди за
дялово разпределение, съотнесени към общото потребление в сградата и оформени в
съответни годишни изравнителни сметки. В този смисъл нито главното задължение,
нито пресметнатите лихви били действителни.
Магазинът, находящ се в гр. София, ж.к."Надежда 1", бл.109, вх. Б, бил затворен
и необитаем от 01.01.2015 г. Крановете на радиаторите били затворени, а водата -
спряна. Взети били мерки за недопускане на аварии по отоплителната и
водоснабдителната системи. При това положение не била ползвана енергия за
отопление и топла вода. Тези обстоятелства били известни на фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД и на
домоуправителя. Служители на „Евротрейдинг" ЕООД били в контакт с топлинния
счетоводител и довели до знанието на фирмата, извършваща дялово разпределение, че
магазинът не работи и крановете на радиаторите са затворени. През м.януари 2016 г.
служител на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД посетил магазина и заедно със служител на
ответното дружество прегледали и отчели уредите за дялово разпределение. Същите
показвали нулева консумация. За извършената проверка и отчет бил изготвен
протокол. В главния отчет от проверка в края на отоплителния сезон 2015/2016 г. било
отразено, че уредите за топлинно разпределение на радиаторите в магазина показват
нулеви стойности. Уредите за дялово разпределение, поставени на отоплителните тела,
били така конструирани, че съхранявали и показвали данните и за предходния
отоплителен период, т.е. за отоплителен период 2014/2015 г. Въпреки това
„Топлофикация София" ЕАД претендирала суми за посоцения период за консумирана
3
топлинна енергия. Предявения от нея иск бил отхвърлен от съда с решение по гр.д.№
7891/2017 г. по описа на РС-Русе. В последващия период уредите за консумация на
топлинна енергия били запечатани и пломбирани. За допълнителна гаранция и
контрол дали се консумира топлоенергия отчетната фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС"
ЕООД поставила на отоплителните тела в процесния магазин три броя уреди с
дистанционно отчитане на 16.12.2019 г., заплатени от „Евротрейдинг" ЕООД, като бил
съставен протокол за монтаж и експлоатация. Всичко това показвало, че отчетната
фирма, с която „Топлофикация София" ЕАД имала договор за извършване на отчет,
била наясно за липсата на консумация нямало как да е подала данни към
„Топлофикация София" ЕАД за дължими плащания.
През м.април 2023 г. съдебен експерт, назначен по гр.д.№ 3627/2022 г. по описа
на РС-Русе, посетил „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД и след като се запознал с
документацията по отчет на топлинна енергия в обекта, установил нулева консумация
на топлинна енергия и топла вода. Същото се случило и по гр.д. № 6015/2023 г. по
описа на РС-Русе. Предвид изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и
претендираните суми са недължими.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД
депозира молба, в която изразява становище за основателност и доказаност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 1343/2025 г. по описа на РС-Русе в полза на
„Топлофикация София" ЕАД против „Евротрейдинг“ ЕООД, гр.Русе е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 1413,76 лева - главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, Надежда - 1, бл. 109,
ет. П, магазин /приемателен пункт/, инсталация **********, ведно със законната лихва
от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, 395,38 лева лихва за периода 01.07.2022 г. -
23.01.2025 г., 73,23 лева главница за периода м.05/2022 – м.04/2024 г., 14,90 лева лихва
за периода 01.07.2022 г. - 23.01.2025 г., както и направените по делото разноски.
Приложените към исковата молба писмени доказателства установяват, че
„Евротрейдинг“ ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Надежда 1“, бл. 109, вх.Б, като сградата е присъединена към топлопреносната мрежа
на ищцовото дружество. Между страните няма сключен индивидуален договор за
потребяване на топлинна енергия. Няма спор и че топлоподаването към обекта на
ответното дружество е преустановено и за процесния период от м.май.2022 г. до
м.април.2024 г. вкл. не са отчитани показания на измервателни уреди, въз основа на
които да се претендира заплащане на топлинна енергия, реално отчетена от годни
технически средства за измерване, монтирани в имота на ответното дружество.
4
За процесния период ищцовото дружество твърди, че е издало на ответника
фактури, въз основа на които претендира заплащането на топлинна енергия за имота
му в гр. София с аб.№ 341686 на стойност 1413,76 лв., както и цена за услугата
„дялово разпределение“ в общ размер 73,23 лв. Самите фактури не са представени по
делото. Същите са цитирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по приложеното заповедно производство и са
описани в табличен вид в приложената на л.33 от делото справка.
Третото лице-помагач и топлинен счетоводител „Техем сървисис“ представя
актуални справки за отопление и топла вода за отчетни периоди съответно 01.05.2022
г. – 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., както и отчетен документ с нулев отчет.
Същите документи установяват, че показанията от индивидуалните уреди в обекта на
потребление на ответника са с нулеви стойности и за двата периода на потребление.
Няма спор, че отчетеното потребление е само от сградна инсталация, а отоплителни
уреди в имота са изключени.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 6015/2023 г. по описа на РС – Русе е
отхвърлена като неоснователна претенцията на „Топлофикация - София” ЕАД срещу
„Евротрейдинг“ ЕООД относно дължимостта на суми за топлинна енергия за
процесния имот, но за предходен период - 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. (непосредствено
предхождащ периода, за който се претендират суми в настоящото производство).
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът за установяване вземането на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК
и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Както в заповедното производство, така и в настоящото, ищцовото дружество
сочи, че поради липсата на договор между страните, основава претенцията си на
неоснователно обогатяване, т.е. претендира връщане на онова, с което ответното
дружество се е обогатило за негова сметка, до размера на обедняването.
За да отхвърли претенцията на ищцовото дружество за заплащане на топлинна
енергия за предходния период, съдът е приел за основателно възражението
„Евротрейдинг“ ЕООД, че за процесния период не е ползвал енергия за отопление на
помещението и топла вода, както и че не е доказано обогатяването на ответното или
обедняването на ищцовото дружество, поради което не би могъл да бъде уважен
предявеният иск на посоченото основание – неоснователно обогатяване.
Страните не спорят, че между тях не е сключван договор, съгласно изискването
на чл. 149 ЗЕ. С приемането на новата ал. 3 (в сила 12.03.2021 г.) единствената
възможност за ищцовото дружество е да основе претенцията си на чл. 59 ЗЗД, тъй като
5
няма друг път за защита.
Съгласно чл. 149, ал.3 ЗЕ положението на юридически лица, които се помещават
в отделен имот от сграда етажна собственост и не са сключили писмен договор, се
изравнява с това на физическите лица в топлоснабдена сграда - етажна собственост.
Съдът намира предявеният иск за недоказан. Липсват данни за наличието на
потребление на топлинна енергия в процесния имот, със стойността на която да се
приеме, че ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял. В исковата си молба ищецът
заявява, че за процесния имот е начислявал суми за ТЕ по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
топлинния счетоводител по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Действително за исковия период, на основание чл. 153, ал.6 ЗЕ, са налице
предпоставки за ищцовото дружество да претендира от ответното заплащане на
количества топлинна енергия, разпределени от сградната инсталация. По делото не са
ангажирани доказателства, установяващи обогатяване на ответника. Ищецът не доказа,
че в процесния период ответникът е ползвал имота и че реално му е доставена и
потребена количество топлинна енергия и услугата дялово разпределение на
претендираните стойности. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Както вече
беше посочено, за процесния период ежемесечно фактурираните от ищеца суми за
топлинна енергия на абонатен № 341686 са изчислявани по прогнозен дял, определен
на база потребление на ТЕ през предходния отчетен период. Именно поради това в
тежест на претендиращата страна се поражда задължението да установи при условията
на пълно и главно доказване факта на спазване изискуемия ред за отчитане на
средствата за измерване, а оттам – и за служебно начисляване на топлинна енергия,
поради неосигурен достъп до процесния имот от страна на потребителя (ответник),
като в случая такова пълно и главно доказване не бе проведено от страна на ищеца,
който не е ангажирал никакви доказателства за спазване на процедурата по чл. 69, ал.
2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, но
приложима за исковия период/ – по делото няма никакви данни да са съставяни
протоколи за неосигурен достъп, нито пък, че абонатът е бил писмено информиран, че
следва да осигури достъп до имота си на служителите на ФДР.
Ето защо, начислената сума за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2022 г. – м.04.2024 г. в размер на 1413.76 лв. се явява недължима.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало
претендираното срещу ответника вземане. Искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
6
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то
неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Тъй като ответникът не претендира деловодни разноски, такива не следва да му
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Ястребец” 23Б, против „Евротрейдинг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.„Цар
Освободител“ 49, установителен иск за дължимост на сумата за консумирана топлинна
енергия, с която ответникът се е обогатил неоснователно, в общ размер 1897,27 лв.,
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
1343/2025 г. по описа на РС-Русе, от които: 1413,76 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., със
законната лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, 395,38 лева лихва за
забава за периода 01.07.2022 г. - 23.01.2025 г., 73,23 лева сума за разпределение на
топлинна енергия за периода м.05.2022 – м.04.2024 г. и 14,90 лева лихва за забава за
периода 01.07.2022 г. - 23.01.2025 г.,
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач “Техем
сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Проф. Георги Павлов“ 3, на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7