Решение по дело №707/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............/……………. година, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ

 

при секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 707/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет.8, офис 23, представлявано от управителя МБСсрещу ИА „Главна инспекция по труда“ - София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска от 1080 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразен акт, ведно със законовата лихва от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

Ищеца твърди, че с Наказателно постановление № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.141, ал.3 от КТ. След обжалване на наказателното постановление по съдебен ред, последното е отменено с Решение № 1012/27.05.2019 г. по НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС. По касационна жалба на ответника по настоящото дело е било образувано КАНД №1772/2019 г. по описа на Административен съд Варна, по което с решение № 1838/10.10.2019 г., решението на районния съд е било оставено в сила. Ищеца твърди, че в производството пред Районен съд е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 580 лв., а пред Административния съд е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 500 лв., което представлява пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена във връзка с издаденото срещу него незаконосъобразно НП. Твърди, че е налице имуществена вреда, като е налице и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1080 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна – ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, чрез писмени бележки депозирани от процесуален представител, изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:

От представеното и приобщено по делото решение по НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС, І състав, се установява, че с Решение № 1012/27.05.2019 г., е отменено НП № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Хоумтую Бълргария“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.141, ал.3 от КТ.

По НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС са представени договор за правна защита и съдействие /л.19/, според които „Хоумтую България“ АД е упълномощило Адвокатско дружество „Д. и Д.“ да го представлява пред ВРС, както и, че договореното възнаграждение, платимо по банков път, възлиза на 580 лв. Приложено е и нареждане за кредитен превод /л.26/, от което е видно, че договореното възнаграждение е заплатено на 22.05.2018 г. В самото преводно нареждане е посочено, че сумата се заплаща за правна защита срещу НП 03-009359.

По КАНД № 1772/2019 г. е представен договор за правна защита и съдействие /л.23/, според които „Хоумтую България“ АД е упълномощило Адвокатско дружество „Д. и Д.“ да го представлява пред съда във връзка с обжалването на решението на ВРС, както и, че договореното възнаграждение, платимо по банков път, възлиза на 500 лв. Приложено е и нареждане за кредитен превод /л.25/, от което е видно, че договореното възнаграждение е заплатено на 17.06.2019 г.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието, и настъпилият в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че издаденото от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна НП № 03-009359/28.03.2018 г., е отменено с Решение № 1012/27.05.2019 г. по НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС, оставено в сила с Решение №1838/10.10.2019 г. по КАНД № 1772/2019 г., влязло в сила на 10.10.2019 г., като тези обстоятелства по категоричен начин се установяват и от писмените доказателства по делото.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно: отменен незаконосъобразен административен акт (издадено наказателно постановление).

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е за безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за неоснователност и недоказаност на иска. Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и защита по АНД № 1172/2019 г. по описа на ВРС, а в последствие и за защита пред касационната инстанция по образуваното по инициатива на ответника по настоящото дело. Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, съгласно ТР № 1/2017 г.

Налице са и трите предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Основателна е претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от претендираната в исковата молба дата – 10.10.2019 г. В т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В разглеждания случай решението на административния съд е влязло в сила именно на 10.10.2019 г.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350 лв., както следва: 50 лв. за ДТ, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В списъка на разноските е включена допълнителна сума от 5,60 лв., за която не е посочено за какви точно разноски става дума, както и не са представени доказателства за заплащането й, поради което съдът намира, че не следва да се присъжда.

С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет.8, офис 23, представлявано от управителя М.Б.С., сумата от 1080.00 (хиляда и осемдесет лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет.8, офис 23, представлявано от управителя М.Б.С., сумата от 350.00 (триста и петдесет) лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: