МОТИВИ по НОХД № 407/2014 г.

 

        Обвинението против  И.В.И. е по чл. 142, ал. ІІ, т. 3, предложение 2, във връзка с ал. І от НК, затова че на 30.ХІ.2013 година около 16,40 – 17.00  часа в град Ловеч на улица „******”  отвлякъл другиго – ненавършилия 18 години Ц.П.Ц., роден на ******* година  от същия град.

         Подсъдимият И.В.И. разбира в какво е обвинен,  не се признава за виновен, дава обяснения по случая. В хода на съдебното производство подсъдимият И. изгражда своя защитна теза в своите обяснения дадени пред състава на съда в съдебно заседание от 1.Х.2014 г. - според нея той не е автор на престъплението, за което е предаден на съд. Излагат се твърдения, че на процесната дата подсъдимия пътувал с личния си автомобил, когато същия е бил ударен със снежна топка по дясната предна врата от деца играещи на улицата. И. спрял автомобила опитал са да направил забележка на децата, но същите поягнали. Той тръгнал след тях, като успял да настигне само пострадалото лице Ц.П.Ц., тъй като същия се закачил на телена ограда, която се опитал да прескочи в опита си да избяга заедно с останалите. И. помогнал на Ц. да се откачи от оградата и започнал разговор с него, при който пострадалия заявил, че знае кой е ударил колата на подсъдимия, а именно свидетелят Н.П. и изявил желание да му покаже къде живее последния. След това двамата заедно тръгнали към автомобила, за да покаже пострадалия къде живее П.. Според думите на И.Ц.  доброволно се качил в колата.

          От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда:

           На 30.ХІ.2013 година около 16,00-16,30 часа  малолетните Ц.Ц., Н.П. и Н.М. *** находящ се в град Ловеч, в близост до магазин за месо и колбаси „Лесидрен” и се забавлявали, като се замеряли със снежни топки. По същото  време  по булеварда се предвижвал обвиняемия И.В.И., управлявайки собствения си автомобил марка „Мицубиши Паджеро„ с регистрационен №  ОВ **** АК. Вътре с него пътувала и бившата му съпруга свидетелката Г.К.. Двамата отивали да закупуват подаръци за предстоящите  коледни празници.

          При преминаването  им покрай търговския обект снежна топка хвърлена от малолетния  Н.П., ударила странично задната  част на купето на автомобила. Веднага след удара подсъдимият спрял колата, слязъл от нея, видял децата и тръгнал към тях. Ц.Ц., Н.П.  и  Н.М. побягнали и започнали да се отдалечaват по улица „******“. Междувременно тримата се  спрели в близост до прилежаща за  булеварда  стена, която се намирала в близост до двор на жилищна кооперация. През това време И. ги забелязъл и тръгнал към тях. П. и М.  съумяли да прескочат телената ограда, която ограждала намиращия се в близост недвижим имот. Неуспелия  да преодолее  оградната  мрежа  Ц.Ц. се закачил за оградата, което дало възможност на подсъдимия да го настигне, хване и да го откачи. След като го свалил, И. хванал Ц. под рамената, като последният неуспешно се опитал да се освободи. Същевременно двамата се придвижвали към мястото, където подсъдимият спрял колата си. Тези действия били възприети от свидетелката С.И., която се намирала в двора на дома си, който гледал към улицата. И. забелязала опитите на Ц. да се освободи от хватката на И., както и силното притеснение на детето. В същото време чула, как Ц. Ц.  заявил на подсъдимият   през  плач „Не бях аз, бяха моите приятели, аз ще Ви кажа кои са те„ и решила да установи причините за действията на И. спрямо пострадалия Ц.. Свидетелката излязла на тротоара пред дома си и се приближила към автомобила, в който се намирал вече  принудително   качения  Ц.  Ц., за да получи обяснение за случващото се, като в тази връзка попитала подсъдимия дали познава детето, къде го води и защо го качва в колата. Поведението на подсъдимия, спрямо пострадалия за отвеждането му в неизвестна посока, било възприето от съпруга на С.И. и живеещия в съседство свидетел М.М.. Тримата се приближили към автомобила на подсъдими, с цел да възпрепяствуват потеглянето му. Въпреки това, И. не пожелал да  освободи  намиращия се  в  автомобила му Ц.Ц. въпреки желанието на същия, което довело до препречване на пътя от страна на свидетелите И. и М., чрез заставане пред автомобила, който бил готов да потегли. Междувременно С.  И. се  приближила до колата на подсъдимия, отворила  задната врата и  малолетния Ц., който видимо треперел от уплаха се възползувал от отклоненото  внимание на И. и след като  отговорил на зададения му въпрос, че не познава  тези хора, слязал от джипа и с бързо се отправил по улицата.

По същото време свидетелят П.И. поискал от подсъдимия да остане на  място до пристигането на органите на полицията, уведеомени за ставащото, чрез обаждане от страна на И. на телефонен № 112.  Подсъдимият се опитал да напусне мястото, като за целта многократно форсирал на двигателя на управлявания от него автомобил. Неуспешните  му опити  да накара свидетелите И. и М., намиращи се в  непосредствена  близост пред автомобила  му, да се  отстранят, оформили в И. намерение за  напускане на  улицата на заден ход. За целта подсъдимият осъществил маневра в нарушение на правилата за движение и  потеглил в  неизвестна посока.

          По време на съдебното следствие се оформиха три групи гласни доказателства събрани в хода на съдебното производство. Първата група включва в себе си показанията на преките очевидци на случилото се Ц.П.Ц., Н.Ю.М., Н.Р.П., М.М.М., С.И.И., П.Т.И., които са кредитирани от страна на съда, тъй като напълно съответствуват на установената фактическа обстановка.

          Втората група включва в себе си показанията на свидетелката Г.М.К. чийто показания са в разрез с установената фактическа обстановка, показанията на останалите свидетели, като и с писмените доказателства, поради което не се кредитират от страна на съда и не се взимат под внимание при постановяване на присъда.

          Към втората група събрани в хода на съдебното производство гласни доказателства, които не се кредитират от страна на съда следва да се присъединят и обясненията на подсъдимия И.В.И..

На трето място са показанията на свидетелят С.Д.Д., които са без значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и решаване на спорния въпрос, касаещ авторството на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд. В тази група са и показанията на свидетелите И.И.П., П.Ц.П., които не са очевидци на случилото се и техните показания са относими до толкова, до колкото установяват какво е било психичното състояние на Ц.Ц. след инцидента.

В съдебно заседание проведено на 1.Х.2014 г. показания даде  Ц.П.Ц., в които заявява следното: Да,  виждал е подсъдимия, когато същия го е накарал да се качи в джипа, оттогава го познава. Свидетелят не си спомня с точност кога е станал инцидента. Било е някъде между есента и зимата. На  бул. „България” в гр.Ловеч се целили със снежни топки, той, Н. и Н.. Пострадалият не помни дали в този момент на улицата е имало и други хора. Подсъдимият с автомобила си минал покрай тях, когато колата му била уцелена със снежна топка. Малко време след това джипът се върнал и подсъдимия отворил вратата и им направил забележка, след което Ц.П.Ц., Н.Ю.М., Н.Р.П.,***.  И. затворил вратата на колата си и тръгнал след  тях с автомобила си. През това време трите деца стигнали до висока ограда. Н.П. я прескочил, след него прескочил Н.М., но Ц.Ц. не успял и подсъдимият го хванал в горната част на  ръката и го завлякъл към джипа, който бил спрян в близост до високата ограда. Казал му, че иска да го заведе при родителите на тези, които ударили автомобила му. За имена И. не е питал пострадалия.  Ц. се дърпал, но И. го  държал през цялото време. Когато разговора между двамата приключил, И. качил Ц. в колата, в която се намирала една жена и затворил  вратата. Малко по-късно един мъж – свидетелят М.М. излязъл от къщата, където била спряна колата. С.И. отворила вратата на автомобила и Ц. избягал. След като се върнал в къщи, обяснил  на майка си какво се е случило и заедно с нея се върнали на мястото, където се случил инцидента, но подсъдимия  не е  бил там. Там били свидетелите семейство И., които  разказали на майката на Ц. какво се е случило. После всички отишли в полицията.

В своите показания свидетелят Н.Р.П. установява следните обстоятелства: Ученик е в четвърти клас. Спомня си, че процесния случай е станал миналата година, но не помни точно кога. Тогава със свидетелят са били Ц. и Н. /Н./ и  играели със снежни топки. Целили са се помежду си и  по невнимание  Н.П. уцелил една кола, чиято марка не знае. Продължили да се забавляват, когато забелязали, че подсъдимият се насочва към тях. Те се уплашили и побягнали към един двор. Там имало голяма ограда, която П. и М. прескочили, но пострадалия не успял и бил хванат от И.. Свидетелите Н.М. и Н.П. видяли как подсъдимия вкарва в джипа Ц., уплашили се и побягнали към пазара. П. не е чул подсъдимият да казва нещо на Ц. докато го вкарва в колата. Друго по случая свидетелят не си спомня.

Свидетелят Н.Ю.М. в своите показания заявява: Той заедно със свидетелите Ц. и П. ***, играели, като се целили със снежни топки и Н.П. по невнимание уцелил джипа собственост на подсъдимия. Той се върнал, отворил вратата и тримата свидетели побягнали по улицата и стигнали до едно място с ограда.  Н.М. и Н.П. прескочили оградата, а Ц.Ц. не успял, закачил се и останал да виси. Свидетелят видял, че подсъдимият хванал Ц.Ц. за ръката и го завел към джипа, след което избягал. Не е чул някой да им прави забележка за тази игра със снежни топки. Свидетелят М. тръгнал да бяга защото бил много уплашен и се притеснил, че подсъдимия ще ги набие. Два дни по-късно разговарял с Ц.Ц., който споделил с него, че тогава е бил много уплашен.              

В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетелите Ц.Ц., Н.М. и Н.П., като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние. Според мнението на педагога присъствуващ на разпита на тримата в съдебно заседание, те възприемат ситуацията правилно и дават адекватни отговори на поставените им въпроси. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Предвид на горе изложеното съдът ги кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

          Освен по-горе посочените съображения за кредитиране на показанията на свидетеля Ц.Ц. от страна на съда, следва да се има в предвид и експертното заключение, което не бе оспорено от страните и бе прието от съда, като компетентно и безпристрастно. От него е видно, че Ц.Ц. не страда от умствено недоразвитие или психично заболяване в тесния и широк смисъл на думата, психично здрав е, разполага с психична годност да възприема всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото и може да дава достоверни показания по въпросното дело. Установено е, че той може да участва пълноценно в производството в качеството на свидетел. Не са установени данни за аномалии в неговото психично състояние и  такива в неговото поведение, които биха довели до бъдеща промяна на неговата личност. По време на провеждането на психо- интервю с него е установено, че той наистина е бил уплашен. Преживял е едно състояние, което може да се нарече кратко трайно остра стресова  реакция продължила в рамките на няколко дни и после отзвучала и към момента на изследването е нямало данни на психологично  разстройство, качествени  промени в неговото поведение, остра краткотрайна реакция, описана в международната класификация.

 Свидетелката С.И.И. в показанията си пред съда, установява следните факти свързани с установената фактическа обстановка: Спомня си за случая. Живее на ул. „******” № **, тъкмо се били върнали от село, съпругът й бил вкарал автомобила в двора на къщата и разтоварвал багажа, а тя чистила листа от двора. Докато метяла видяла, че пред портата на улицата спрял един син джип и много бързо от него изскочил  един мъж. Направило й впечатление това, защото мъжът изскочил и тръгнал без да каже нещо във връзка с това, че спира пред портата на двора неправилно, където имало друг спрян автомобил. Веднага подсъдимият тръгнал на ляво, след като слезъл от колата си, но И. не го проследила къде отива. Продължила да мете, тъй като помислила, че  бързайки подсъдимият отивал до някой съсед. След малко той се върнал, но не бил сам. Бил хванал,  в областта на  лакътя и рамото едно малко дете, стъпвал бързо, ядосано, като по този начин дърпал детето. Видяла, че то не успявало да върви в ритъм с него и самото дете  видимо не вървяло по свое желание, по-скоро можело да се каже, че се дърпало. Това обстоятелство привлякло вниманието на свидетелката.  Помислила си, че е сърдит баща, който търси  детето си, после чула реплика „чичко не бях аз, бяха моите приятели и аз ще кажа кои са” и това заострило вниманието й. Свидетелката се намесила и попитала подсъдимия дали това дете е негово. Той отговорил отрицателно. След това задала въпроса дали го познава и отново получила отрицателен отговор, след което го запитала къде го води. Докато се водел този разговор И. качил детето на задната седалка на джипа и затворил вратата. Искал да се качи отпред, но И. с разговора го задържала пред портата на къщата и попитала „къде го водите, къде го качвате, като не го познавате, къде ще го карате”? За секунди подсъдимият се замислил и тъй като нямал готов отговор заявил, че ще го кара у тях. Свидетелката попитала дали И. знае къде живее детето, при което той отговорил, че ще разбере. И. казала на подсъдимия, че не може да отвлича така дете, на което той я попитал дали тя знае какво е колата да бъде ударена със снежна топка. При тези думи на И.И. започнала да оглежда автомобила и не видяла щети, нито нещо счупено. Помислила си, че става въпрос за футболна топка, после видяла, че удара е бил със снежна топка по задната броня на автомобила. Разговорът между двамата бил емоционален на висок тон, поради което към разговяращите се приближили съпругът на И. и съседа М.,  който живеел в къща срещу дома на И.. Съпругът на свидетелката казал ще повика полиция и желае подсъдимия да остане на място, до изясняване на ситуацията. Започнала препирня между тях, като подсъдимият заявил, че  няма да чака и че ще си ходи. При тези негови думи съседът М. и съпругът на свидетелката застанали от двете страни на джипа „Мицубиши Паджеро” № ОВ **АК, собственост на подсъдимия, за да му попречат да потегли. През това време съпругът на свидетелката набрал тел. 112, свързал с полицията и обяснил ситуацията.

          Свидетелката И. отворила вратата зад шофьора и видяла, че Ц.Ц. бил качен на задната седалка на колата и седял вцепенен, като циментиран. На въпроса на И. познава ли тези хора, той отговорил отрицателно, след което тръгнал по улицата. В джипа се намирала жена, която по никакъв начин не реагирала на случващото се и не се намесила в тази ситуация, нито да обори, нито да подкрепи, или да успокои детето.Тя била безразлична и не реагирала на това, което се случвало. Подсъдимият  не можел да тръгне напред, не пожелал да остане на място, докато дойде полицията и потеглил назад. А това била единствената му възможност, но след това доколкото си спомня И. той обърнал на кръстовището и е тръгнал в обратна  посока. В полицията разбрала каква е била ситуацията и установила, че подсъдимият е преследвал децата с джипа в отрязък от няколко отсечки. Те са били на бул. „България” и са го замерили със снежна топка.Това го е афектирало, той ги е гонил за това. Паркирал е пред дома на И.. Децата били зад блока и са се опитали да избягат, като прескочат телената ограда. В последствие свидетелката разбрала, че две деца са успели да прескочат оградата, а Ц.Ц. не е успял, би хванат, доведен и качен насилствено от подсъдимия. Малко по-късно майката на Ц.Ц. отишла на мястото и разбрала какво се е случило от свидетелката И.. Детето било стресирано, приплаквало, хрипало, не можело да се успокои.

Свидетелят П.Т.И. в своите показания заявява следното: Живее на ул. „ ***. Къщата е двуетажна. От стъпалата на къщата чул, че жена му говори отвън пред самата порта на висок тон и леко уплашено, слязъл долу и видял джип спрял на мястото, където свидетелят си спира колата пред дома си. Това, което чул, като слязъл било свързано с дете, което не познавал и се отнасяло до това, какво прави то в джипа спрял пред дома му. Съпругата му попитала подсъдимия, познава ли детето, което седяло на задната седалка.  Същият отговорил, че не го познава. Жената на П.И., свидетелката С.И. отворила задната врата на колата и Ц.Ц. избягал. През това време свидетелят се намесил, за да разбере, за какво става въпрос. Казал на И. да остане на място, че се обажда на полицията. Звъннал на полицията. Подсъдимият  форсирал двигателя на колата си, с идеята свидетелят да се измести и да му освободи пътя, за да избяга. През това време П.И. говорил с номер 112, като имал молба да бъде изпратена патрулка. Тогава подсъдимият И. отново форсирал двигателя на автомобилът си, дал заден ход, заобиколил и тръгнал в неизвестна посока.  До него през цялото време стояла жена, която не реагирала по никакъв начин на това, което се случва. След това  П.И. и жена му изчакали на улицата, дошла патрулката и свидетелят започнал да обяснява за какво става на въпрос. После спряла една кола, от която слязла млада жена с дете. Тя се представила, че е майката на пострадалото дете Ц., което е било задържано и вкарано насила в джиха на подсъдимия. Полицаите установили водача на джипа, който бил доведен в полицията. Докато се качвал по стъпалата свидетелят И. забелязъл реакцията на Ц., който изпаднал в ужас и треперел от страх, когато видял И.. Там били майката на Ц., съпругът й, дежурния полицай, психолог от детска педагогическа стая, които обяснили на детето, че няма страшно.

          В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показания на разпитаните свидетели С.И.И. и П.Т.И., като те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние. Тъй като в настоящият случай, показанията на разпитаните свидетели напълно  кореспондират с тези на Ц., П. и М., то същите следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

  Свидетелят М.М.М. в показанията пред съда заявява следното: Работи в Затвора гр. Ловеч. Прибирал се, но не си спомня откъде, влязъл в дома си и докато се оправял чух суматоха навън. Живее на въпросната улица „********” ***. Неговият вход е на ул. „******”, а се води на „********”. Излязъл навън и видял, че съседката  му – свидетелката С.И. се разправяла с подсъдимия, че е взел някакво дете. Карали са се, като И. питала подсъдимия дали детето е негово. Той отговорил, че то хвърлило нещо по джипа и го ударило и той го качил в джипа, за да го води при родителите му. М. застанал пред тях да види какво става, тогава Ц.Ц. излязъл от джипа и хукнал надолу по улицата. Имало разправия между С.И. и подсъдимия. Детето излязло, а М. и съпругът на И. – П.И.  застанали пред джипа, защото същия се опитвал да тръгне и малко по-късно се отдръпнали.

В хода на съдебното следствие по искане на представителя на прокуратурата на основание чл. 281, ал. ІV от НПК съдът чете показанията на М.М.М. дадени пред орган на досъдебното производство на 3.ХІІ.2013 г. /лист 19 от досъдебното производство/, в които заявява свидетелят следното: На процесната дата се прибирал в дома си, като къщата е на ул. „******” Забелязъл пълен мъж, чието описание съвпада  с това на подсъдимия да спира с джип  марка „Мицубиши Паджеро“, тъмно синьо на цвят, пред къщата намираща се срещу дома на свидетеля. Влязъл в двора на къщата си, когато чул разправия ставаща на улицата. Върнал се и видял, как пълният мъж качва едно момченце в джипа и че съседката  му – свидетелката С.И. се разправяла с него и го питала дали познава детето и къде го отвежда. Тогава излязъл и съпругът на свидетелката П.И., който заедно с М. застанал пред джипа, за да му попречат да тръгне. Момчето използувало настаналата суматоха, слязло от джипа и тръгнало да бяга. На въпроса на свидетелката С.И. дали доброволно е тръгнало с мъжа, детето отговорило отрицателно и продължило да бяга.

При извършване на анализ на показанията на разпитания свидетел М.М.М. дадени в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното производство почти веднага след извършване на деянието не бяха констатирани съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка.  Констатирана е от страна на съда непълнота на показанията дадени в съдебно заседание, относима до факта, че свидетелят М. пред разследващите е заявил, че е видял как подсъдимият качва пострадалия Ц. в джипа, докато в показанията му пред съда, такова обстоятелство няма посочено. Според съда тази непълнота е следствие на миналото значително време от станалото, което се отразява на пълнотата на показанията на свидетеля М. дадени пред съда. Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показанията на М.М.М. дадени пред съда по време на съдебното производство и пред орган на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

           В съдебно заседание проведено на 1.Х.2014 г. бе разпитана свидетелката от втората група Г.М.К., чийто показания са в противоречие с установената фактическа обстановка, показанията на останалите свидетели. В тях тя заявява следното: Бивша съпруга на подсъдимия е. На 30.ХІ.2013 г. вечерта била при родителите си на село Шипково и се върнала в Ловеч, за да купи на децата подаръци за Коледа. Тръгнали с подсъдимия по магазините и към 17 часа, когато се свечерявало, на бул.”България” деца хвърляли снежни топки, ударили колата на И., както и други преминаващи коли. Едно от децата изненадващо скочило пред автомобила на подсъдимия, но той успял да спре, въпреки интензивното движение тъй като карал бавно. Според К. снежните топки, които децата хвърляли по колите били направени с камъни вътре. Свидетелката подкрепя това свое твърдение с аргумента, че когато топката се ударила в колата на подсъдимия се чуло ясно звънене. И. отворил прозореца и направил на децата забележка. Едно от тях го напсувало на майка. Тогава той решил да отиде да се срещне с родителите на тези деца, да ги информира какво става, за да не стане произшествие. Обърнал колата и тръгнал по ул. „******”, и малко по-късно спрял неправилно на средата на улицата. След малко той дошъл с едно момче, което вървяло до него, подсъдимият бил с ръце в джобовете и си говорел нещо с това дете. И. му отворил колата, детето влязло вътре и К. го питала, иска ли да пие вода. И. й казал това дете да остане в колата, а той ще намери и другите. Според неговите думи Ц. бил казал, че ще го заведе при родителите си, за да бъде изяснено случилото се. К. твърди, че докато подсъдимият обяснявал на Ц. създалата се ситуация му излязла някаква жена с метла, която го попитала къде води това дете, а И. на свой ред я запитал дали тя го познава, дали му е майка. Жената нищо не отговорила. Подсъдимият няколко пъти я попитал, познава ли родителите на това дете, помолил я да дойде с него, тъй като искал да се срещне с родителите да обясни, какво правят децата на булеварда, че е възможно да стане  произшествие, но в този момент жената започнала да вика „това е отвличане”, а И. обяснил, че това не е отвличане. Въпреки това тя си държала на нейното, след което започнала да спорят с него. Подсъдимият я попитал как се казва, тя не пожелала да се представи, след малко излязъл някакъв мъж, който започнал да заплашва И., че ще види какво ще му се случи, не знаел кои са те и застанал пред колата. В отговор на тези изявления подсъдимият го запитал дали е полицай, но не получил отговор. Мъжът се оттеглил и К. си тръгнала заедно с И.. Когато подсъдимият спорел с тази жена, детето си отворило вратата на колата и слязло. След като се прибрал И. от полицията казал на К., че жената, с която спорил се казва С.И., че е била окръжен прокурор в гр. Ловеч. Казал, че е вдигнал кръвно и са го откарали в бърза помощ. Казал, че го обвиняват в отвличане, К. се чудила какво е това отвличане, тъй като те искали да се срещнат с родителите на тези деца, за да не стане  нещо друго. Това го измислила С.И., не е имало никакво отвличане. И. искал да се срещне с родителите на тези деца , за да им каже какво се случва, да говори и да им обясни какво е станало, защото явно родителите не са знаели, че децата им са на това кръстовище, когато се свечерявало. К. твърди, че е  казала на подсъдимия да не се занимава, но той отговорил че отива при родителите им за да им каже, защото можело и друг пострада. Такава му била идеята.

         На основание чл.281, ал.ІV от НПК съдът прочете показанията на свидетелката Г.М.К., дадени пред органа на ДП на 9.ХІІ.2013 г. /лист 21 досъдебното производство/, които по своето съдържание не се различават от тези дадени от нея в съдебно заседание.

          В обясненията си дадени в първото по делото заседание подсъдимия И.В.И. заявява следното: На 30.ХІ.2013 г.  около 17.00 часа управлявал личния си автомобил „Мицубиши Паджеро” по бул.”България” в  гр.Ловеч. Пътувал заедно с бившата си жена Г.К.. Движението по булеварда било интензивно. Имало кръстовище със светофар. По време на пътуването върху автомобила собственост на подсъдимия  изненадващо  попаднали няколко снежни топки. В  следващия момент, едно дете  стъпило  на пътя пред колата. И. карал бавно, успял да спре и видял, че от дясната му страна има три - четири деца, които хвърляли по автомобилите  и пешеходците снежни топки, след което се криели зад една синя будка за вестници. И. слязал от автомобила си, за да им направи забележка. Тръгвайки към тях те не го забелязали и през това време видял, че ударили такси със снежни топки, като децата хвърляли топките и едновременно се криели зад колоната. Ударили една жена с оранжев балтон, която пресичала пешеходната пътека, тя само се отгледала и не успяла да възприеме откъде е дошъл удара със снежната топка. Реакция от другите хора, които към онзи момент са се намирали на тротоара на улицата И. не залебязал.

 Подсъдимият наближил децата и ги попитал кой ударил автомобила, като през това време едното по-голямото на възраст го напсувало. Забележката от негова страна била „защо хвърлят по автомобилите  тези топки и, че може да стане нещастие”. И. им  казал, че са ударили неговия автомобил, но те не му отговорили и започнали да се изтеглят, като завили по горната улица „******”.

 През това време подсъдимият решил да отиде да види къде живеят децата, качил се на автомобила и като завивал по улицата видял, че децата завиват в един двор, не познавал района, но предположил, че кооперацията към чийто двор децата се отправили има задни входове. Спрял неправилно автомобила, където завили децата, от лявата страна, тъй като от дясната страна имало паркирани коли и отишъл пеш в двора, за да види къде ще влязат тези деца, за да се срещне с родителите им, за да  ги информира за случилото се. Това е била целта на подсъдимия според неговите твърдения. Дворът според впечатленията на И. е бил дълъг някъде около 30-40 метра, а в задната част на кооперацията, видял, че има ограда циментова, с два метра телена мрежа и забелязал едно дете, закачило се на оградата, с черно яке, което махало с ръка, а другите деца на другия край  на оградата и викали, но И. не успял да ги чуе. Реагирал веднага и свалил детето от оградата и го попитал, дали има мобилен телефон, да се обади на родителите си. Ц. отговорил, че той не е ударил колата, а Н.П. и му посочил дете, което било на другия край на кооперацията. Тогава И. попитал Ц. дали познава другите деца, знае ли къде живеят. Детето му отговорило, че едното живее  на ул.”***”, а другото на ул.”***”. Подсъдимият попитал детето,  дали се е наранило и изразил желание да отидат двамата заедно при родителите му, за да ги информира за постъпката на тези деца. Вървяли заедно към изхода, където беше спрян автомобила, като подсъдимият, попитал детето, с колата ли ще отидат или пеша. То посочило автомобила и когато стигнали до него И. отворил задната лява врата и Ц. се качил на задната седалка. В колата, на предна дясна седалка, седяла бившата му съпруга Галя.  Подсъдимият се огледал, тъй като искал да попита някой дали знае къде живеят децата, но улицата била безлюдна.

 В момента, когато подсъдимият отивал към автомобила си  дошла една жена, започнала да му задава въпроси, като първо  го попитала дали познава детето. Той отговорил отрицателно, след което на свой ред попитал жената дали тя познава детето, тя си замълчала, след което започнала да говори, че това е отвличане. Подсъдимият реагирал, като я попитал, как така има отвличане. Казал й, че е  тръгнал да информира родителите на децата, тъй като там където е станал случая  движението е било много интензивно. Според подсъдимия свидетелката И. отговорила, че  това е отвличане, а той няколко пъти  й повторил, че не отвлича деца и носи отговорност за това, ако не вярва до отиде с него при родителите, за да ги информира какво правят. Тогава И. отворила вратата и казала на детето да си върви. Ц. слязал и хукнал.  През това време подсъдимият, според неговите твърдения отново обяснил на свидетелката И., че това не е отвличане, тъй като имал желание да отиде при родителите на тези деца, за да каже, че децата са без надзор и че може да се случи  нещо на тях на тази оживена улица. Свидетелката И. отговорила, че утре И. може да отвлече и нейните деца.

През това време съпругът на свидетелката дошъл при тях. Застанал пред автомобила и започна да се заканва на И., че той ще види кои са те  и какво ще му се случи. Подсъдимият го попитал как се казва, на което мъжът му отговорил П.И., след което  започнал да му записва  номера на колата, да му нарежда да стои на място, да не мести автомобила. И. попитал дали И. е полицай, но той нищо не му отговорил. През това време свидетелят се обадил по телефона на № 112, като казал номера на автомобила, след което се отдръпнал и И. си тръгнал с автомобила. Точно в момента, когато подсъдимия потеглял, П.И. извикал един господин и започнал да сочи джипа. Подсъдимият в гръб ги видял.  След това отишъл на село и след два часа му се обадили от полицията да отиде в районното управление на МВР в гр.Ловеч.

При извършване на анализ на показанията на свидетелката К. дадени пред съда, тези четени на основание чл. 281, ал. ІV от НПК, както и на обясненията на подсъдимия, настоящата инстанция счита, че те не могат да оправдаят поведението на подсъдимия. Съображенията, за което са следните: Видно е, че показанията на свидетелката К. и обясненията на подсъдимия И., съвпадат в основни линии с приетата за установена от съда фактическа обстановка. Същите изграждат защитната теза на И., която цели да оправдае извършеното от него. Дори и действително и децата да се се намирали на опасно място, където се движат много хора и автомобили и дори действително в хвърлените снежни топки да е имало твърди предмети, както твърди подсъдимия, то това не означава, че той и имал право да упражни принуда по отношение на малолетното дете, като принудително промени досегашното му местопребиваване, като по този начин осъщедстви състава на чл. 142, ал. ІІ, т. 3, предложение 2, във връзка с ал. І от НК. Намерението на подсъдимия заявено пред съда да заведе пострадалия Ц. при родителите му, на които да изкаже възмущението си от поведението на децата не може да служи за оправдание на неговите противоправни действия. Още повече, че  за тези твърдения на И. няма други доказателства, освен неговите изявления. Поведението на И. спрямо пострадалия Ц. е незаконосъобразно. Както бе установено в хода на съдебното следствие И. дълги години е работил в органите на полицията, следователно на него му е било известно по какъв начин могат да бъдат установени родителите на децата, както и техните адреси, за да може да бъдат информирани за станалото. Следвало е подсъдимият да установи по законен път адресите на останалите две деца, а не чрез принудително променяне на местопребиваването на Ц., което действие е противоправно. Не може И. с противоправно поведение, да се опитва да постигне целта си – да проведе разговор с родителите, относно поведението на децата. Предвид на това съдът счита, че така изложената защитна теза не оправдава на поведението на подсъдимия.

          Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимият И.В.И. е извършител от обективна и субективна страна, на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.

         Този извод на съда се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, Ц.П.Ц., Н.Ю.М., Н.Р.П., С.И.И. и П.Т.И.. Те се подкрепят от четените на основание чл. 281, ал. ІV от НПК показания на свидетеля М.М.М. дадени пред орган на досъдебното производство на 3.ХІІ.2013 г. /лист 19 от досъдебното производство/. Първите трима свидетели установяват факта на принудителното отвеждане на Ц. от първоначалното място, където е пребивавал, а останалите установяват неговото принудително довеждане и последвало вкарване в автомобила. Показанията им в хода на съдебното производство не бяха оспорени от страна на подсъдимия, нито бяха представени доказателства в обратната посока. Това обстоятелство налага единствения възможен извод, че пострадалия е бил много уплашен, когато се е качил в колата. Тази уплаха възниква единствено въз основа на насилственото поведение на подсъдимия. Този извод на съда намира потвърждение в заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. С отвеждането на малолетния Ц.Ц. от страна  на подсъдимия И. от  мястото в което се е намирал  до  това, където е бил  принуден да се качи в спрения лек автомобил на И., пострадалото лице е било фактически лишено от възможността да манифестира собствена воля за собствено придвижване, а още по - малко да избяга. По този начин Ц. е бил лишен от право на свободно придвижване по свое усмотрение.

          Твърдението на защитата на подсъдимия, че е налице несъставомерност на деянието по чл. 142, ал. ІІ, т. 3 НК е неоснователно. Основният състав по ал. І изисква наличието на самостоятелното деяние: отвличане на лице. В разглеждания случай това самостоятелно деяние е осъществено от обективна и субективна страна. Отвличането се изразява в принудително променяне на досегашното местопребиваване на лицето обект на принудата. Деянието може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация. На какво разстояние впоследствие ще бъде откарано пострадалото лице е без правно значение за съставомерността на деянието. Не е наложително отвличането да е извършено непременно с автомобил или друго превозно средство. Това деяние ще бъде налице и в случаите, когато пострадалият е заставен да се движи сам.

          От субективна страна деянието е извършено умишлено от страна на подсъдимия. За да постигне заявената пред настоящия състав на съда цел И. съзнателно упражнил принуда върху малолетния Ц., принуждавайки го да се качи в колата му, с цел отвеждане на пострадалия против неговата воля.

          От така установената фактическа обстановка, при която е извършено деянието следва да се приеме, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл. 142, ал. ІІ, т. 3, предложение 2, във връзка с ал. І от НК, тъй като малолетието на  лицето  обективно е било възприето от страна на обвиняемия И..

           Предвид на изложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият И.В.И. e извършил деянието от обективна и субективна страна при условията на чл. 142, ал. ІІ, т.3, предложение 2 във връзка ал. І от НК, каквато правна квалификация е дадена и от страна на прокуратурата.

          При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И.В.И., съдът взе в предвид чистото му съдебно минало, недобрите характеристичните данни, доброто му процесуално поведение, високата степен на обществена опасност на деянието извършено от него, ниската степен на обществена опасност на извършителя, факта, че съдейства по време на повеждане на разследването. Следователно са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и определеното в разпоредбата на чл. 142, ал. ІІ, т. 3, предложение 2, във връзка с ал. І наказание би се явило несъразмерно тежко, поради което съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. І, т.1 от НК и наказанието да бъде определено под минимума. Предвид на това съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Имайки в предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската му обществена опасност, съдът намира, че изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено с 4 - годишен изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. І от НК, тъй като при тези условия също биха изпълнили изискванията визирани в чл. 36 от НК.

          В първото по делото съдебно заседание от страна на пострадалият Ц.П.Ц. бе  предявен граждански иск срещу подсъдимия И.В.И. за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Същият се явява допустим и е разгледан в настоящето съдебно производство. От събраните по делото доказателства се установява, че следствие на случилото се Ц. е изпаднал в голяма уплаха, а от там в психологически шок и дълго време е преживявал случилото се.

          Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че предявеният граждански иск от Ц.Ц. е основателен и доказан за сумата от 1 000 /хиляда/ лева. Сумата от 5000 /пет хиляди/ лева се явява прекомерно голяма, имайки в предвид, че пострадалия се е отървал от деянието само с уплаха. Ето защо гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв., като за разликата до 5000 лв. го отхвърля, като неонователен и недоказан.  Предвид на изложеното следва подсъдимият И.В.И. да заплати на малолетния Ц.П.Ц. на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД сумата от 1 000 /хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

          Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: