Решение по дело №3017/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 511
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000503017
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000503017 по описа за 2023 година
С решение № 260750 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 6470/2020 г., СГС, І-3
с-в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на В. В. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 28.07.2017 г., до окончателното
изплащане, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 634,
20 лв. - разходи за лечение, и 9 358, 50 лв. - обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в загуба на доход за период от една година след настъпване на
катастрофата - м. август 2017 г. - м. юли 2018 г. и разноски по компенсация,
съобразно уважената част от иска, както следва: 250 лв. депозити за в.л. и
свидетел, 1 994, 50 лв. д.т. и 1 758 лв. адв. възнаграждение.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния
предявен размер от 80 000 лв. за неимуществените вреди и в частта до сумите
980 лв. (за разходи за лечение) и 18 716, 95 лв. (разлика в получено трудово
възнаграждение), като неоснователен и недоказан.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
1
Твърди се, че извънсъдебно застрахователят е изплатил сумата от 4830 лв. за
обезщетяване на неимуществени вреди (след приспадане на 50 % принос) и
сумата от 246,50 лв. за обезщетяване на имуществени вреди (след приспадане
на 50 % принос). Твърди, че съпричиняването от пострадалия водач на
мотоциклет надхвърля 50 % (и следва да се определи в размер на 70 %), тъй
като ищецът е навлезнал в кръстовището на бул. Сливница на неразрешен
сигнал (преди да светне зелено) и при силен трафик, който е ограничавал
видимостта на другият водач (нарушен е чл. 31, ал. 7 ППЗДвП). Оспорва
твърдението на ищеца, че именно последиците от травмите са причина той да
не получи премия за извършени продажби и търговски сделки за 2017 г., като
в тази връзка подчертава, че отпускът по болест е бил 68 дни и няма данни
след това той да е бил неработоспособен. Обръща внимание на факта, че 7
месеца преди процесния инцидент ищецът е претърпял друго произшествие,
което е обусловило преместването му на друга длъжност поради
невъзможност да изпълнява текущата (което е видно от приложени към
исковата молба споразумения). Изтъква, че няма причинна връзка между
процесния инцидент и загубата на доход от допълнителна премия, тъй като тя
зависи от много други фактори и не е бъдещо сигурно събитие. Сочи, че
ищецът е получил само еднократно подобно плащане в рамките на три години
преди ПТП. Възразява срещу размера на обезщетението, който намира за
несъответен на конкретните травми. Оспорва началната дата на периода за
лихва за забава, като същият не следва да е датата на ПТП, а да се счита от
4.12.2019 г. (след окончателното произнасяне на застрахователя и изплащане
на определената сума на 3.12.2019 г.). Моли решението да се отмени изцяло в
обжалваната част или да се намали размера на обезщетенията. Претендира
разноски.
Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени, е
постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца В. В. С.. Твърди се, че ищецът
не е допринесъл за инцидента. Позовава се на показанията на попътно
движещ се свидетел и възразява срещу изводите на САТЕ, които са основани
на камера от друга посока. Моли да се отмени решението в атакуваната част.
В писмени отговори страните оспорват въззивните си жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът В. В. С. твърди, че на 28.07.2017 г., при управление на скутер
по бул. "Сливница" с посока на движение от бул. "Мария Луиза" към бул.
"Васил Левски", на кръстовището между бул. "Сливница" и ул. "Г. С.
Раковски" бил ударен от лек автомобил, управляван от водач, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника. Ищецът сочи, че
спрял на червен сигнал и при промяната му потеглил, но другият водач
(движещ се по ул. "Г. С. Раковски") не съобразил забранителния за него
сигнал и в кръстовището настъпило ПТП. Ищецът претърпял болки и
страдания, като било необходимо 3 месеца за него да се грижи жена му, което
за него било унижение. След като сезирал застрахователя той получил
плащане на сумата от 5 076,50 лв., но приел това за частично изпълнение.
Претендира да му се присъди обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 80 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер, както следва: 986 лв. - разходи за лечение и 18 716, 95 лв. -
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход за период
от една година след настъпване на катастрофата, ведно със законна лихва,
считано от 28.07.2017 г. (датата на ПТП) до окончателното изплащане, както
и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като възразява срещу вида и естеството на травмите и
техните последици, като прави възражение и за принос от ищеца. Оспорва
имуществените вреди, като за претендираната пропусната премия за
извършени продажби и търговски сделки за 2017 г. подчертава, че не е налице
причинна връзка. Изтъква, че ищецът и преди процесното ПТП е имал
съпътстващи, дегенеративни заболявания и/или травми, които са му пречили
да изпълняват възложените му трудови функции, а настъпилата промяната в
длъжността и в заплащането му не се намира в причинна връзка с процесното
ПТП от 28.07.2017 г. Твърди че от обезщетението следва да се приспадне
плащането, получено поради това, че инцидентът е признат за трудова
злополука.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
3
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 28.07.2017 г. ищецът, като
мотоциклетист, е пострадал поради инцидент, настъпил в кръстовище на бул.
Сливница, гр. София, като водачът на лекият автомобил е имал застраховка
на гражданската си отговорност при ответника. Няма спор, че сумата от
5 076,50 лв. е изплатена на ищеца като обезщетение – съгласно поясненията
от застрахователя - 4830 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди и
сумата от 246,50 лв. – за имуществени (след приспадане на 50 % принос). Не
е спорно, че ищецът е бил с каска, но няма данни да е имал защитно облекло.
Очевидецът С. Н. К., разказва, че управлявал автомобил в посока
Сточна гара и бил спрял на червен сигнал, а мотопедистът минал в дясно от
него и излезнал по-напред на първа линия. Когато тръгнал целия трафик,
тръгнал и мотопеда и в средата на кръстовището между „Сливница“ и
„Г.Раковски“ бил връхлетян, а водачът му изхвърлен на около 3 метра от
движещия се по „Г.Раковски“ автомобил.
Св. Н. И. Н., пътник в участвалия в ПТП автомобил, на предна седалка,
разказва, че се движели по улицата, и трябвало да наравят ляв завой по бул.
Сливница, в посока Централна гара. Още преди да завият били блъснати от
страната на шофьора от мотор, който се движел по булеварда.
Водачът на лекият автомобил Ц. Ц. Г. сочи, че след като преминал
първите две платна на бул. „Сливница“ и преди да стигне моста, се сблъскал
със скутер, който се движел по бул. „Сливница“, в крайна лява лента.
Водачът се е движел направо, в дясната лента, искал е да пресече булеварда и
да се включи по него. Ударът настъпил отляво от към вратата на водача.
Твърди, че преминавал на зелено и бил първа кола на светофара, като
скоростта му е била около 30 - 35 км/ч.
Като свидетел е разпитана съпругата на ищеца, И. П. С., която сочи, че
пострадалият получил 5 счупени ребра вдясно, счупена ключица, счупен
пръст на крака, имал охлузваня, лекувал се консервативно. Свидетелката го
посещавала в болницата сутрин и вечер за да го храни предимно с пасирана
храна, разказва, че той бил стресиран, обездвижен, търпял силни болки. В
къщи (прибрал се като го качили двама мъже) също търпял болки, дори при
кихане и кашляне, имал нужда от помощ при изправяне до 30-тия ден,
4
причернявало му, не можел да се храни, бръсне и къпе сам и да отиде сам до
тоалетна, а това го депресирало. Пиел обезболяващи, мажел се с
антибиотични кремове за раните, които били дълбоки, тъй като в тях имало и
стъкла. Към 35-тият ден му махнали ортезата (която спомагала за
обездвижването). Провел рехабилитация от 10 дни, тъй като имал замръзнало
рамо. Ищецът се чувствал непълноценен, неработоспособен, като товар за
семейството, страхувал се да не остане инвалид. След около 3 месеца
започнал работа (търговец, в печатница), но се уморявал, дори при пътуване в
кола от друсането го боляло. Помолил да го преместят на друга длъжност,
тъй като много се уморявал, но това се отразило на заплащането, тъй като
вече нямало бонусна схема. По това време дъщерята на ищеца била бременна
и той много се притеснявал дали грижите и притесненията покрай него,
нямало да й се отразят. Сега като цяло е възстановен, но има болки при
промяна на времето, натоварване.
От приетата КСМАТЕ се установява, че ПТП е настъпило при добра
видимост, интензивен трафик. Мотоциклетистът се е движел в средната лента
на бул. Сливница, на границaтa с дясната лента за движение направо, като на
булеварда има четири ленти, разделени с маркировка М1 "Единична
непрекъсната линия". Дясната лента (широчина 5 м) е предназначена за
движение надясно за ППС и направо за ППС на градския транспорт.
Останалите три ленти (по 3,5 м) са предназначени само за движение направо.
Установен е знак Б3 "Път с предимство". Ул. "Г. С. Раковски", по която се
движел автомобила се състои от три ленти - дясната лента за движение
направо и надясно, втората лента - за движение наляво, третата лента - за
обратната посока на движение, като имам знак Б1 "Пропусни движещите се
по пътя с предимство". Установено е, че мотоциклетът се е движел с 26 км/ч,
а при навлизане в кръстовището - 17, 6 км/ч., като при тази скорост опасната
зона за спиране е 8 м. Инициалният удар е настъпил в предна лява част на
лекия автомобил в областта на предна броня вляво. Няма данни за следи от
спирачки на мотоциклета. Вещите лица смятат, че ищецът не е разполагал с
техническа възможност да предотврати удара от момента, в който лекият
автомобил е навлязъл в кръстовището. Посочено е, че лекия автомобил е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал, като в това време за мотоциклета
е светел едновременно жълт и червен сигнал. Ударът е настъпил на червен
сигнал на светофарната уредба за лекия автомобил и началото на светене на
5
зелен сигнал за мотоциклета. Според записа на 28.07.2017 г. от видеокамерата
в 20 ч., 21минути и 39 секунди е светнал жълт сигнал за посоката на
движение на лекия автомобил, 3 секунди по-късно светнал червен сигнал.
Лекият автомобил навлязъл в кръстовището в 20 ч., 21 минути и 44 секунди.
Т.е. лекият автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал 2 секунди
след неговото начало. Ударът настъпва в 20 ч., 21 минути и 45 секунди.
Посочено е, че записът на видеокамерата и приложената по делото
циклограма установяват, че в момента, в който мотоциклетът е навлязъл в
кръстовището, за него е светела едновременно жълта и червена светлина,
което според експертите забранява преминаването. Експертите приемат, че
нито един от двамата водачи не е бил с предимство при навлизане в
кръстовището, но смятат, че ако мотоциклетистът е изчакал и е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал, двете превозни средства биха се разминали и
удар не би настъпил.
КСМАТЕ установява, че ищецът получил счупване на пет ребра в
дясно, счупване на дясната ключица, счупване на дисталната (крайната)
фаланга на 2-ри пръст на дясното стъпало. Лечението на ребрата и счупения
пръст изисква само покой и обезболяване, а на ключицата - имобилизация с
ортеза за до 35 дни, и последваща рехабилитация от 10 дни, която е
проведена. Установено е ползване на отпуск по болест за 68 дни, като при
преглед е констатирано добро състояние, с малка деформация от зарасналото
счупване на ключицата, но с пълен обем на движения.
Приложена е документация, която сочи, че за периода 01.01.2010 г. -
28.02.2021 г., при ищеца са описани дегенеративни заболявания, свързани с
увреждания на междупрешленните дискове, но те не се явяват пречка за
упражняване на дейността му като икономически директор или търговски
помощник, макар и да могат да бъдат повод за временна нетрудоспособност.
По делото са приети ССЕ и пред двете инстанции. Установява се, че
ищецът е изпълнявал длъжността „Икономически директор“ от 19.01.2017 г. с
основно трудово възнаграждение 800.00 лв. и запазени други условия. С ново
Допълнително споразумение от 19.12.2017 г. е променена длъжността на
„Ръководител търговски екип“ с основна заплата 2 000 лв., считано от
01.01.2018 г. Установява се, че ищецът е бил преназначаван от една длъжност
на друга през периода 28.07.2014 г. до момента на проверката по взаимно
6
съгласие на страните по трудовото правоотношение, като една от причините
за това е и "вследствие претърпени травми и невъзможност да изпълнява
възложената му работа". Трудоустрояване на ищеца през посочения период не
е установено от експертизата пред СГС. Посочено е, че системата на
заплащане през посочения период за всички длъжности при работодателя на
ищеца не е уредена документално. Собственикът на дружеството „Пулсио“
ООД, в резултат на индивидуалните постижения и постигнати резултати
върху реализирания оборот за всички длъжности, субективно е определял
размера на работна заплата/основна работна заплата плюс начисляване на
бонус. Тази система, като неписано правило не е променяна през годините.
Вещото лице не е установило сключвани допълнителни споразумения към
трудовите договори за промяна на длъжността и на системата на заплащане на
други служители, освен тези на ищеца. Изчислено е от първата ССЕ, че
нетното месечно възнаграждение на ищеца за период от 3 години назад от
датата на ПТП - от 28.07.2014 до 28.07.2017 г. е за 2014 г. - 689.84 лв.; за 2015
г. - 5 910.24 лв.; за 2016 г. - 28 228.21 лв.; за 2017 г. - 4 383.63 лв. Обезщетения
за временна неработоспособност от работодателя са изплатени за месец юли
2017 г. - 55.57 лв., за месец август 2017 г. - 25.37 лв., или общо 80.94 лв. Няма
данни за изплатено обезщетение от друг застраховател по застраховка
"Трудова злополука" във връзка с ПТП от 28.07.2017 г. Според експерта,
разликата в полученото от ищеца трудово възнаграждение за периода август
2016 г. - юли 2017 г. и август 2017 г. - юли 2018 г. след катастрофата е 18 716,
95 лв.
Приетата пред САС експертиза е изчислила, че разликата между нетния
доход, който ищецът е имал за годината преди ПТП и този, който е получил
за следващата година, без да се отчитат начислявания на премии, е в размер
на 4854, 58 лв. За времето, в което е ползван отпуск поради временна
неработоспособност, ищецът е получил 1281, 28 лв. по-малко, отколкото е
следвало да получи, ако беше изпълнявал обичайно трудовия си договор. От
обясненията на вещото лице в о.з. пред САС се установява, че в споразумение
от 19.12.2017 г. е включена клауза, че спрямо ищеца се прекратява
възможността да получава премия за постигнати добри резултати.
Заявлението до застрахователя за обезщетение на вреди е подадено на
11.09.2019 г. – л. 45.
7
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Първият спорен въпрос между страните е какъв е процентът на принос
за настъпилия инцидент от всяко превозно средство, участвало в него. От
данните по делото се установява, че лекият автомобил е навлезнал в
кръстовището на червен сигнал, а мотоциклетистът – на едновременно
подаден жълт и червен сигнал. Съдът приема, че в случая принос за
настъпилия сблъсък имат и двамата водачи в равна степен, тъй като всеки от
тях е нарушил правилото на чл. 31, ал. 7,т. 1 и т. 2 ППЗДвП. Текстът
предвижда еднаква забрана за преминаване през кръстовище както при
червена светлина, така и при едновременно подаване на жълта и червена
светлина. Ето защо в този случай не може да се приеме, че някой от водачите
е имал предимство пред другия – автомобилът е следвало да спре преди
кръстовището, а мотоциклетът - да не предприеме навлизане в кръстовището.
Всеки от водачите е обективирал противоправно поведение, което по
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е и виновно.
Предвид казаното, застрахователят на водача на лекия автомобил
следва да репарира вредите, които е претърпял мотоциклетистът-ищец, след
приспадане на ½ принос от последния. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е надлежно определен в размер на 50 000 лв. Тази сума
е съответна на болките и страданията, които лицето е търпяло от фрактурите
на ребрата, на ключицата и на пръста на крака. Съдът отчита възрастта на
пострадалия, активностите на лицето, характерни за нея, момента на
настъпване на инцидента през 2017 г., периода на лечение и сегашното
относително възстановено състояние, необходимостта от чужда помощ след
събитието и по време на лечение, притеснението, срама, неудобството от
това, че ищецът е бил дълго време със значително затруднение при
ежедневното си движение и обслужване. Посочената сума следва да се
намали на половина с оглед приноса, и от остатъка да се приспадне вече
платеното от застрахователя обезщетение в размер на 4830 лв., при което
оставащата за изплащане сума възлиза на 20 170 лв. До този размер следва да
се уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди.
Лихвата върху посочената сума по-горе не следва да се начислява от
датата на ПТП, а от момента на поканата на застрахователя - в този смисъл и
8
ВКС в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І Т. О. В
същото е прието, че „в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.“. С
оглед данните – л. 45, че заявлението до застрахователя е подадено на
11.09.2019 г., то лихва следва да се начисли от тази датата.
По отношение на искането за имуществени вреди, съставляващи разходи
по лечение и консумативи, съдът намира, че същите са доказани в размер на
493 лв. от приложени към исковата молба счетоводни документи. Тази сума
следва да се редуцира с ½ намаление, предвид приетия принос. С оглед
данните обаче, че именно половината (246,50 лв.) е вече платеното от
застрахователя преди процеса, то искането за присъждане на обезщетение на
вреди под формата на разходи за лекуване следва да се отхвърли изцяло.
Що се касае до пропуснатите ползи, настоящият състав с оглед данните
и изчисленията на двете ССЕ приема, че на ищецът се дължи обезвреда за
пропуснат доход само от 1281,28 лв., която сума е разликата между сумата,
която той би получил ако не беше претърпял ПТП и тази, която е получил, за
времето, когато е ползвал отпуск по болест. Вярно е, че от обясненията на
вещото лице в о.з. пред САС се установява, че в споразумение от 19.12.2017 г.
е включена клауза, че спрямо ищеца се прекратява възможността да получава
премия за постигнати добри резултати. Съдът обаче не приема тезата, че само
поради настъпилото ПТП ищецът е бил лишен от допълнителни премиални.
Счетоводният анализ сочи, че лицето е получило еднократно такава премия
за целия си стаж при този работодател. Освен това премиите в дружеството са
били начислявани по субективно мнение на работодателя и не са били
регулярно и обичайно включвани, нито отнапред определяни по размер за
всеки служител. Освен това при изключването на тази възможност (за
допълнително заплащане) ищецът е получил увеличение на дохода си от
работна заплата от 800 лв. на 2000 лв. месечно, което годишно съставлява
сума от 19 200 лв., а тя кореспондира с размер от премия за 2016 г. в размер а
25 000 лв. В този смисъл не може да се приеме, че единствената причина
ищецът да не получи премиални е претърпения от него инцидент и
9
настъпилите от него телесни увреждания. Ето защо, поради липса на пряка
причинна връзка между произшествието и физическите травми от една
страна, и неполучаването на премия за 2017 г. (от друга страна) искът за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи следва да се отхвърли
досежно това перо. Дължима е само посочената по-горе сума от 1281,28 лв.,
която обаче следва да се намали с 50 % принос и дължима за изплащане са
явява само стойността от 640,64 лв.
Предвид казаното решението следва да се отмени в частта, в която в
полза на ищеца е присъдено обезщетение на неимуществени вреди над 20 170
лв. до 40 000 лв., както и в частта, в която е присъдено обезщетение за
пропуснати ползи над сумата от 640,64 лв. до сумата 9358,50 лв. и за
периодите извън 28.07.2017 г. – 28.10.2017 г. В частта за присъденото
обезщетение за разходи по лечението решението следва да се отмени изцяло
за сумата от 634, 20 лв. Решението следва да се отмени и за присъдената
лихва за времето след 28.07.2017 г. до 11.09.2019 г.
За яснота решението следва да се отмени и за присъдените разноски по
компенсация, като разноските се разпределят наново за двете инстанции. За
първата инстанция на ищеца се следва сумата от 1670,86 лв., а за втората –
939,93 лв. За ответника се следват разноски пред СГС в размер на 1024,02 лв.
(с вкл. 300 лв. като юрисконсултско възнаграждение), а пред САС – в размер
на 1346,55 лв. (с вкл. 150 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260750 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 6470/2020 г.,
СГС, І-3 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на В. В. С., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата над 20 170 лв. до 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, в
частта, в която е присъдена законната лихва за периода от 28.07.2017 г. до
11.09.2019 г., в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 634, 20 лв. като разходи за лечение, и в
частта, в която е присъдено обезщетение над 640,64 лв. до 9 358, 50 лв. за
пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход за период от една година
10
след настъпване на катастрофата - м. август 2017 г. - м. юли 2018 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. С., ЕГН **********, срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2018 г., за сумата над
20 170 лв. до 40 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. С. срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди като разходи
за лечение за сумата от 634, 20 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. С. срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи над сумата от 640,64 лв. до
9 358, 50 лв., изразяващи се в загуба на доход за период от една година след
настъпване на катастрофата - м. август 2017 г. - м. юли 2018 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. В. С. срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
за заплащане на законна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 11.09.2019 г.
като неоснователно.
ОТМЕНЯ решението в частта, за разноските, присъдени по
компенсация, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. В. С. да заплати на "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД разноски пред СГС в размер на
1024,02 лв. и пред САС в размер на 1 346,55 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД да заплати на В. В. С. разноски пред СГС в размер на 1670,86 лв. и
пред САС в размер на 939,93 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12