№ 30566
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110127434 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 2 322,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
23.01.2022 г. до 06.02.2023 г. върху главницата в размер на 22 000 лв., представляваща част
от дължима цена за предоставени медицински изделия и консумативи по фактура №
**********/23.11.2021 г. на обща стойност от 74 574 лева, платима до 21.02.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.02.2023 г. до датата на плащането – 06.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д.
№ 6676/2023 г. по описа на СРС, 79-ти състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 14.02.2023 г., поправена с разпореждане за отстраняване на ОФГ № 86824/12.07.2023
г.
Ищецът „..“ ЕООД твърди, че между него и ответника „...“ ЕАД е сключен договор №
Д-77/23.04.2021 г., по силата на който му е доставял медицински изделия и консумативи, за
което е издадена фактура № 420959/23.11.2021 г. на обща стойност от 74 574 лв. с ДДС при
определена падежна дата – 22.01.2022 г., което задължение ответната болница не е
заплатила на падежа. Поддържа, че на 07.02.2023 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 22 000 лв.,
представляваща незаплатена част от дължимата цена, за която е издадена процесната
фактура, като главницата по нея в размер на 22 000 лв. е заплатена от ответника в хода на
процеса – на 06.04.2023 г., но незаплатени са останали мораторната лихва в размер на 2
322,23 лв., начислена за периода от 23.01.2022 г. до 06.02.2023 г., както и законната лихва в
размер на 411,73 лв. върху платената главница от 22 000 лв., начислена за периода от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2023 г. до датата на плащането –
06.04.2023 г., с което обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Признава, че ищецът му е доставил медицински изделия и
консумативи, съобразно фактура № 420959/23.11.2021 г., но счита, че погасявайки сумата по
нея в размер на 22 000 лв. претенцията му следва да се счита за удовлетворена. Оспорва да
дължи мораторна лихва, доколкото тя има акцесорен характер, а това означава, че с
погасяване на претенцията за главница, недължима се явява и претенцията за лихва. Счита
1
за неоснователна и претенцията на ищеца за законна лихва в размер на 411,73 лв., доколкото
такава не е била заявена в депозираното от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът намира, че не се наблюдава твърдяното от ответника несъответствие на
исковата молба със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2023 г., поради което
същата се явява редовна и допустима.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава за погасяването му,
както и неговия размер.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи положителния
факт на погасяване на дълга на падежа в случай, че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за доставка № Д-77/23.04.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника медицински изделия и консумативи, обективирани в издадената фактура №
420959/23.11.2021 г. на обща стойност от 74 574 лв. с ДДС. Не се спори още, че на
06.04.2023 г. от страна на ответника е извършено плащане на част от сумата по фактурата в
размер на 22 000 лв.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. С оглед изразеното с отговора на исковата молба становище на
ответника, искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза не се явява
необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 6676/2023 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 6676/2023 г. по описа на СРС, 79-ти състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
2
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 при неизпълнение на задължението по ал.1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3