Решение по дело №1057/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Г. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №221 от 04.08.2023г., постановено по АНД №160 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението се обжалва в частта, с която съдът изменил наказателното постановление относно размера на наложената глоба и в тази, с която го потвърдил . Излагат се оплаквания за неправилността му, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилен бил изводът на съда, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът бил съставен от лице, което не установило лично описаните в него обстоятелства и се основавал на подадената от М. Н. М. молба. Законът не предвиждал АУАН да се съставя въз основа на писмена молба и свидетелски показания, без лично установяване на нарушението.

На следващо място, съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.107, ал.5 от НПК – не извършил внимателна проверка на писмените и гласни доказателства. Законът за движението по пътищата изисквал задължително уведомяване на компетентната служба на МВР в случай на ПТП с пострадали хора, като използвал множествено число за възникване на задължението, каквато хипотеза не била налице в случая с оглед това, че нито един от пострадалите в произшествието на 11.02.2022г. не уведомил компетентната служба на МВР, а санкционирана била само Г.. Неправилно съдът приел, че на посочената дата имало пострадали, тъй като това не се доказвало от писмените доказателства. В лист за преглед на пациент в спешно отделение №2032 нямало констатиране на видими увреждания и насочване за лечение към друг лекар, а снимката за лицева графия на гръдна клетка и раменна става показвала липса на травматични промени. Показанията на д-р А., прегледал М. Н. М., не били в такава насока. За характера и вида на увреждането следвало да се съди и от факта, че при контакта между автомобила на Г. и С. Б. Т. нямало хлътване или изкривяване на вратата, която натиснала ръката на М.. Свидетелят Г.Б.Г.обяснил, че уврежданията на МПС „Фиат“ били вследствие на търкане на повърхности, нямало хлътване, а само следи от гумирана броня, липсвали следи от боя. Всичко това сочело на незначителен контакт между автомобилите, който изключвал осъществяване на натиск върху вратата, респ. върху рамото и ръката на М.. При това положение съдът следвало да стигне до извод, че М. нямала качеството на пострадало лице и съответно, че не било налице задължение за уведомяване, което Г. да не изпълнила. Като не сторил това, съдът допуснал и нарушение на материалния закон, приемайки наличие на хипотезата на чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП, въпреки липсата на основания за това. Съдът постановил решението и в нарушение на правомощията си по чл.63б, ал.5 от ЗАНН, тъй като, въпреки липса на мотиви за налагане на глоба от 100 лева и наложено в минимален размер кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ – 1 месец, не се следвало изменение по реда на чл.63б, ал.5, т.1, буква „а“ от ЗАНН или приложение за по-леко наказуемо нарушение, а било налице допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон. От страна на административнонаказващия орган била приложена неправилно санкционната норма, което довело до неяснота във волята му, като това нарушение не можело да бъде игнорирано или преодоляно от съда чрез посочване на приложима друга санкционна норма с изменение на размера на глобата и потвърждаване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление, както и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касационната жалбоподателка, който застъпва тезата, че поради липса на медицински документи не е налице ПТП с пострадали хора. Преценката за наличието или липсата на това обстоятелство следвало да се извърши към момента на произшествието. Към този момент Г. нямала знание за ПТП, тъй като щетите били незначителни и затова не уведомила органите на МВР, като другите участници явно също нямали това знание. Едва три дни след произшествието М. започнала да прави изследвания и пуснала жалба, в резултат на което бил съставен АУАН и вследствие на регресна покана ѝ бил изплатени 6000 лева, които сега били дължими от касатора Г..

Ответникът по касационната жалба, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Предлага да бъде отменено, като се отмени и НП.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №22-1253-000665 от 15.06.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на Д.Н.Г., за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, изменил НП в частта, с която на същото лице, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като намалил на глобата на 50 лева, а лишаването от право да управлява потвърдил.

В частта, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на лицето е била наложена глоба в размер на 10 лева, съдът е отменил наказателното постановление.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН относно описанието на нарушенията, както и че са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН нямало допуснати нарушения във връзка с чл.40 от ЗАНН. По същество, доказано било извършването на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Всички показания по делото били в насока за настъпило ПТП на паркинга на „Техномаркет“ в гр.Х. между лек автомобил „Мерцедес А170“, управляван от жалбоподателката Д.Г., и лек автомобил „Фиат Чикуеченто“, управляван от свидетеля С. Б. Т.. Последната, която била и очевидец на деянията, описала подробно как жалбоподателката потеглила на заден ход с автомобила си и притиснала вратата на нейния автомобил, спрян зад този на Г., като с вратата притиснала и пострадалата М.М. към купето на МПС „Фиат“. Това се потвърждавало, макар и косвено, от показанията на двамата полицейски служители, работили по преписката – актосъставителят Борисов и свидетелят по АУАН К., които преразказали това, което им съобщили пострадалата, жалбоподателката и Т., като тези показания били еднопосочни с показанията на Т. и с обясненията на самата жалбоподателка, дадени по преписката. В тях тя посочила как потеглила на заден ход без да погледне в огледалото и да се убеди, че зад нейния автомобил няма препятствие и няма да застраши останалите участници в движението. Едва когато усетила удар, спряла и преместила автомобила си напред, като видяла превиващата се от болка пострадала. За настъпило ПТП при почти същите обстоятелства свидетелствал и свидетелят Г., живеещ на семейни начала с жалбоподателката и тя лично му обяснила как настъпило ПТП. Предвид изложеното, съдът приел, че жалбоподателката осъществила нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и правилно била санкционирана за същото на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и ѝ била наложена глоба в размер на 20 лв., поради което НП по т.1 следвало да се потвърди.

На следващо място, доказано било извършването на нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП, като това ставало ясно от свидетелските показания на разпитаните свидетели и от писмените доказателства по делото, в това число и от липсата на възражения в АУАН от страна на жалбоподателката. Налице било настъпило ПТП с пострадал човек. С управлявания от Г. автомобил била притисната вратата на другият участник в ПТП – лек автомобил „Фиат Чикуеченто“, и пострадалата М.М. към купето на лекия автомобил „Фиат“. Това се потвърждавало от всички свидетелски показания, в това число и от медицинските документи, приети по делото като писмени доказателства. Това, че нямало счупване, което да било установено при направената рентгенова снимка, не изключвало наличието на пострадал от описаното ПТП. Видно било от амбулаторния лист за прегледа, извършен на пострадалата на 14.02.2022г. от страна на д-р П., че в него било отбелязано наличие на хематом в областта на лява тбс, болки при стоеж и ходене, хематом в областта на лява раменна става и др. Изписана била терапия с медикаменти. За зачервяване говорил и свидетелят Т., която твърдяла, че жалбоподателката закупила предписаните от лекаря медикаменти на пострадалата. Тоест, безспорно се доказвало наличието на причинени телесни повреди на М.М., вследствие на настъпилото ПТП. За тези наранявания съобщавала в обясненията си, приети по делото, и самата Д.Г.. В случая жалбоподателката не се обадила да уведоми компетентната служба на МВР, поради което правилно била санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Въпреки това, поради липса на мотиви за налагане на глоба в размер по-висок от минималния, същата следвало да се намали до размер от 50 лв., а относно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец – НП следвало да се потвърди.

На последно място, нарушението по т.3 от НП не било доказано, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци на нарушението не присъствали при неговото установяване, респ. не извършили проверка на документите на наказаното лице за да установят дали носило или не контролен талон.

Настоящата инстанция приема, че решението е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, а правните са съобразени с установеното от фактическа страна и с приложимите материалноправни разпоредби.

Според чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

От всички доказателства по делото се установява, че задължението по цитираната норма не е било спазено от страна на касатора Д.Г.. Безспорно е, че около 18.30 ч. на 11.02.2022г., при маневра движение на заден ход, извършена на паркинга на магазин „Техномаркет“ в гр.Х., Г. не се убедила, че пътят зад управляваното от нея МПС е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, вследствие на което настъпва ПТП. В тази насока е и писменото обяснение на наказаното лице, което е част от административнонаказателната преписка.

Според легалната дефиниция по § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доказателствата по делото несъмнено формират извода, до който е достигнал и районния съд, а именно наличие на настъпило ПТП. Това следва и от факта от нараняването на лицето М.М., както и от повреждането на другото МПС, участник в ПТП, които се доказват от писмените документи по делото и от показанията на свидетелите.

Ето защо се споделя приетото в проверяваното решение наличие на осъществен състав по чл.40, ал.1 от ЗДвП, съответно правилно за това деяние на нарушителя е била наложена глоба на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП в размер на 20 лв.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че е доказано извършването на нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП. Съгласно текста на тази разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, когато при произшествието са пострадали хора.

Несъмнено касаторът Г. е била участник в пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.27 от ДР на ЗДвП. Налице са и другите елементи от фактическия състав по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП – пострадал човек и неуведомяване на компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка, неоснователни са изложените в касационната жалба доводи в насока липса на пострадало лице. Съвкупният доказателствен материал подкрепя обратното становище и в този смисъл правилно РС е приел за безспорно доказано наличието на причинени телесни повреди на М.М., вследствие на настъпилото ПТП.

Позоваването в жалбата на данните от лист за преглед на пациент в Спешно отделение №2032 и че нямало констатиране на видими увреждания и насочване за лечение към друг лекар, а снимката за лицева графия на гръдна клетка и раменна става показвала липса на травматични промени, не обосновава извода, че М. не е пострадала. Представените по делото медицински документи доказват, че същата е получила телесни увреждания и болки в областта на едното рамо, вследствие на притискането ѝ от управляваното от касатора МПС към автомобил „Фиат Чикуеченто“ с рег. № YKX..... Този резултат в моментното здравословно състояние на М. се дължи именно на осъществен механичен натиск върху лицето, което се озовало между автомобила на Г. и друг автомобил, непосредствено след като наказаното лице е извършило маневра движение назад.

По отношение представеното пред настоящата инстанция писмо от ЦСМП – Хасково, с което от касатора се направи опит да се докаже, че лицето М.М. не е била преглеждано в този център, респ. не имало качеството на пострадало лице, следва да се отбележи, че в документа се сочи ясно, че „Спешно отделение“ – Хасково е част от структурата на „МБАЛ – Хасково“, а ЦСМП – Хасково е отделна административна структура в тази МБАЛ. Поради това, липсата на данни за М.М. в справката от компютърната информационна система, в която е включена и информацията от Амбулаторните дневници „Учетна форма“ 74а2-62 от 11.02.2022г. на ЦСМП – Хасково, е без правно значение с оглед факта, че на посочената дата прегледът на М. е бил извършен не в ЦСМП – Хасково, а в „Спешно отделение“ – Хасково. За последното е налице и писмено доказателство, което касаторът обсъжда в жалбата си – Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 2031 от 11.02.2022г. (неправилно в жалбата посочен с № 2032).

С оглед механизма на настъпване на ПТП и позицията на пострадалото от него лице, ирелевантно се явява твърдението, че щетите по МПС са незначителни. Липсата на хлътвания по купето на „Фиат Чикуеченто“ и белезите по него, настъпили единствено вследствие на търкане на повърхности, не изключват осъществяване на натиск върху вратата на превозното средство, респ. върху рамото и ръката на М..

С оглед всичко изложено, като е взел предвид писмените доказателства и свидетелските показания, районният съд е достигнал до правилен извод за осъществено от обективна и субективна страна деяние по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП, поради което основателно на нарушителя е било наложено наказание по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като правилно, с оглед липсата на мотиви за налагане на глоба в размер по-висок от минималния, съдът е намалил размера на глобата от 100 лв. на 50 лв.

В допълнение следва да се посочи, че в собственоръчно писмено сведение наказаното лице Г. е направила признание, че „подпряла дясната врата ….. и е затиснала М.“. В тази връзка твърденията, че не е разбрала за настъпило ПТП, са изцяло лишени от житейска и правна логика, тъй като няма как, ако е реализирано ПТП и има пострадало лице, у водача да не се е формирало съзнание за настъпването му.

Не се споделя възражението в касационната жалба относно съставянето на АУАН от лице, което не установило лично описаните в акта обстоятелства.

От съдържанието на процесния АУАН става ясно, че изискванията на чл.40-43 от ЗАНН са спазени. Същите не предвиждат актът да се съставя от лице, установило лично описаните в него обстоятелства, а и с оглед вида на обсъжданите административни нарушения в случая е било достатъчно АУАН да се състави в присъствието на свидетел – очевидец на нарушението, и на нарушител, като задължението на актосъставителя се изчерпва със съставяне на акта съобразно изискванията на ЗАНН и подписването му, което явно е било сторено.

Не се споделя твърдението, че като е изменил НП в частта относно наложената за нарушението на чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗДвП глоба , намалявайки същата, съдът е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон. Действително не се касае за изменение по реда на чл.63б, ал.5, т.1, буква „а“ от ЗАНН, доколкото визираната хипотеза е относима към провеждане на съкратено производство от районния съд, каквото проведеното в случая не е, нито се касае за приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение. В случая районният съд е осъществил правомощието си по чл. 63, ал.7, т.2, предл.1 от ЗАНН, доколкото е констатирал неправилно приложение на санкционна норма от административнонаказващия орган, дължащо се на неяснота във волята му, поради липса на мотиви за налагане на глоба в размер над минимално предвидения в чл.175, ал.1 от ЗДвП. Трайна е съдебната практика в хипотези като обсъжданата да се намалява наложената глоба до предвидения в закона минимум и като е сторил това, РС не е допуснал нарушение на закона. Липсата на мотиви само по отношение на едно от кумулативно предвидените по чл.175, ал.1 от ЗДвП наказания има за последица намаляване до минималния размер на съответното наказание, а не отмяна на същите, тъй като санкционираното нарушение е налице и е доказано.

В заключение, настоящата инстанция напълно споделя всички изложени в проверяваното решение изводи и по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №221/04.08.2023г., постановено по АНД №160 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: